Р Е Ш Е Н И Е
№ 214/14.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На деветнадесети април 2018 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: Т.Д.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 858/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се
установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисва шивашки цех с различни
по вид шивашки машини. Във връзка с дейността си същото ангажирало работници по
трудово правоотношение. До 25.01.2018г. дружеството не внесло дължимите от него
осигурителни вноски за здравно осигуряване за м.декември 2017г. в размер на 2307.44
лева за наетите по трудови договори лица. Впоследствие, на 08.02.2018г. от В.Р.А.- инспектор
по приходите при ТД на НАП- гр.Варна била извършена проверка, при която изложените
обстоятелства били установени, като било констатирано също, че дружеството не е
внесло дължимите вноски за здравно осигуряване не само за посочения месец, но и
за целия период от започването на дейността си до момента на проверката. Във
връзка с тези констатации на 12.02.2018г. проверяващият съставил акт за
установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това,
че до 25.01.2018г., в качеството си на работодател и осигурител, не е изпълнило
задължението си да внесе в срока, предвиден в чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО дължимите
здравноосигурителни вноски за м. декември 2017г. за работниците по трудови
правоотношения. Актът бил съставен в присъствието на представляващия
дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 21.02.2018г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Темтейшън 75 Х” ЕООД- гр.Шумен било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв. за
нарушение на 40, ал.1, т.1, б.”В” от ЗЗО.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетеля В.Р.А., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Проверяващият
лично е констатирал невнасянето на процесните суми, като е извършил проверка в съответната информационна система. Показанията на свидетеля за фактическите
му констатации следва да бъдат кредитирани, тъй като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. При това положение съдът приема изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Като юридическо лице, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, дружеството-жалбоподател
несъмнено има качеството „работодател“ съгласно дефиницията на §1, т.1 от ДР на КТ. Разпоредбата на 40, ал.1, т.1, б.”В” от ЗЗО задължава
работодателите да внасят здравноосигурителните вноски на осигурените лица,
едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. В
същото време, според разпоредбата на чл.7, ал.1 от КСО осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се
внасят до 25-о число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Предвид
обстоятелството, че дружеството несъмнено не е внесло дължимите
здравноосигурителни вноски за процесния период до посочения краен срок, видно
е, че същото действително е осъществило неизпълнение на административно
задължение, установено с разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, за
което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение се твърди, че е
извършено. Датата на извършване на процесното неизпълнение на административно
задължение ясно е посочена както в акта, така и в
наказателното постановление- 26.01.2018г., като е определена
правилно, а именно- на първия работен ден,
следващ датата 25.01.2018г., когато задължението е следвало да бъде изпълнено. Изрично е посочено също, че дружеството е осъществило състава на процесното
неизпълнение на 26.01.2018г. в гр.Шумен,
при което доводите, че мястото на извършване на нарушението не е посочено, се
явяват очевидно неоснователни. Правилно
е счетено, че мястото на нарушението е в гр.Шумен. Според разпоредбата на чл.7,
ал.7 от КСО задължителните осигурителни вноски се внасят по съответната сметка
на компетентната ТД на НАП. В случая компетентна е ТД на НАП- Варна, офис Шумен
и следователно осигурителните вноски е следвало да бъдат преведени по сметката
на посочения офис. Доколкото според ЗЗД плащането се счита за извършено в деня
на заверяване на сметката на получателя, т.е. при получаване на сумата по
сметката на приходната администрация, видно е, че дължимото действие е било на
територията на гр.Шумен, където е следвало да постъпят посочените суми. При
нарушения, изразяващи се в бездействие, мястото на нарушението е населеното
място, където дължимите действия е следвало да бъдат извършени- в случая
-гр.Шумен. В депозираното писмено становище се твърди, че в обстоятелствената част на АУАН и НП липсват съществени
елементи, изискуеми от закона, а именно-не е посочено за колко лица в дружеството са начислени, но не са заплатени здравноосигурителните
вноски. Съдът счита изложените
доводи за неоснователни. В практиката си
ШАС изрично приема, че в акта и в наказателното постановление не следва да се
индивидуализира какво трудово възнаграждение е получавало всяко едно от
работещите в дружеството лица, в какъв размер и колко са били дължимите за
всяко лице осигурителни вноски. Размерът на трудовото възнаграждение и на
осигурителната вноска за всяко едно от лицата не е необходимо да бъдат
посочвани в акта и НП, тъй като и самият осигурител декларира размера на
изплатените от него трудови възнаграждения и дължимите върху тях вноски общо за
всички свои работници (в този смисъл изрично са
Решение №88/2010г., касаещо нарушение от вида на процесните, както и решението по
КАНД№511/2013г.). Не би могло
да бъдат споделени и доводите, че се касае само за едно неизпълнение на
административно задължение за целия период, през който не са заплащани съответните вноски, а не за шест
отделни такива. Задължението за внасяне на съответните здравноосигурителни вноски възниква за всеки отделен месец,
поради което съдът приема, че действително са налице няколко отделни неизпълнения на административно задължение. В
същото време според разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, когато едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. С оглед посочената разпоредба е видно, че
наказващият орган законосъобразно е наложил отделни административни наказания
за констатираните неизпълнения.
Не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила непосочването на разпоредбата на чл.7, ал.1
от КСО, визиращ срока за внасяне на осигурителните вноски. Срокът е определяем
по силата на закона, който е общоизвестен, поради което непосочването на
цитираната норма е порок с формален характер, който не е довел до реално
накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. На следващо място,
доколкото в случая е санкционирано търговско дружество, чиято
административнонаказателна отговорност е обективна /безвиновна/, не би могло
изобщо да се говори за вина. Поради това непосочването на формата на вината е
изцяло законосъобразно и не представлява процесуално нарушение.
Не са
налице достатъчно основания също така да се счете, че случаят е маловажен.
Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този
вид и липсват някакви особени
обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно, още повече, че
процесните осигурителни вноски не са били заплатени не само в законоустановения
срок, но и към момента на разглеждане на делото /видно от показанията на
актосъставителя/, като също така размерът на неплатените осигурителни вноски не
може да се счете за незначителен. В практиката си ШАС приема, че са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното
административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно
и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на
неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното
производство- обстоятелства, които в случая безспорно не са налице и
следователно липсват основания за приложението на посочената разпоредба. Касае се също така за формално нарушение,
което не е свързано с причиняване на вреди, поради което и липсата на конкретни
такива не представлява смекчаващо обстоятелство. Следва да се отбележи също, че
начисляването на лихва по никакъв начин не е еквивалентно с постъпването на
дължимите суми по съответната сметка. При това положение липсват основания да
се счете, че случаят е маловажен, като липсата на други нарушения на
осигурителното законодателство е отчетена от наказващия орган при определяне
размера на наказанието. Същото е определено правилно, на основание чл.104, ал.1
от ЗЗО, предвиждащ специално наказание за работодател, който не заплаща
вноските за осигуряване на лица, за които и длъжен да плати. Наказващият орган
е отчел тежестта на извършеното неизпълнение и е наложил наказание в минималния
размер, предвиден в закона. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и няма основания за отмяна или
изменение на същото.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
Потвърждава
изцяло Наказателно постановление №
320127-F372726/21.02.2018г. на директора на Офис /дирекция/ за
обслужване- Шумен в ТД на НАП –гр.Варна, с което на „Темтейшън 75Х” ЕООД- гр.Шумен, ЕИК:204659605, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.104, ал.1 от ЗЗО, е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 4000 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда
на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: