Р Е Ш Е Н И Е

202/4.5.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД №859 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №320121-F372722/21.02.2018г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 и чл.104 ал.1 от ЗЗО на “ТЕМТЕЙШЪН 75 Х” ЕООД, гр. Шумен с БУЛСТАТ 204659605 е наложена “имуществена санкция” в размер на 4000 лева. В депозираната жалба дружеството оспорва законосъобразността на издаденото НП, излагайки доводи за допуснати процесуални пороци и материална незаконосъобразност, неправилно приложение на материалния закон, неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, водещо до ограничаване правото на защита, непосочване на формата на вината. В съдебно заседание не се явява процесуален представител. Депозирани са писмени бележки.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2018г. св. В.А. – инспектор по приходите при ТД на НАП, офис Шумен, извършил проверка на дружеството – жалбоподател в обект за шивашки услуги, находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „Борис Спиров“ №26, стопанисван от “ТЕМТЕЙШЪН 75 Х” ЕООД, гр. Шумен, резултатите, от която са обективирани в ПИП №0335320/08.02.2018г. Било констатирано, че дружеството в качеството си на осигурител и работодател не е внесло по сметка на компетентната ТД на НАП дължимите здравноосигурителни вноски за м. октомври 2017г. в срока предвиден в чл.40 ал.1 т.1 б.”В” от ЗЗО, а именно до 25 число месеца, следващ този за който се отнасят. В конкретния случай до 27.11.2017г., тъй като 25.11.2017г. е бил неприсъствен ден – събота. Вноските не били внесени и към датата на проверката.

На 12.02.2018г. св. В.А. съставил срещу дружеството АУАН № F372722 за това, че в качеството си работодател и осигурител е нарушило разпоредбите на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО. Вноските не били внесени и към този момент. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството Р.М.Т.. При предявяването му не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.104 ал.1 от ЗЗО на “ТЕМТЕЙШЪН 75 Х” ЕООД, гр. Шумен с БУЛСТАТ 204659605 е наложена “имуществена санкция” в размер на 4000 лева, за нарушение на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. В.А., който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна или такива довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Доводът, че в АУАН и в НП било отразено само мястото на извършване на проверката, но не и мястото на извършване на нарушението, е неоснователен. Изрично е посочено, че нарушението е извършено в гр.Шумен.

Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО. Според текста на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл.7 ал.1 от КСО въвежда задължение за работодателите да внасят осигурителните вноски за ДОО до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. При това положение крайният възможен срок за внасянето на осигурителните вноски за ЗО е 25-о число на месеца, следващ този през който е положен труда.Възражението на жалбоподателя, че наказващият орган при посочване на нарушената разпоредба, не е направил връзка с чл.7 ал.1 от КСО, визираща срока за внасяне, е основателно. Доколкото в обстоятелствената част на АУАН и на НП коректно е посочен както срока, в който дружеството е следвало да изпълни задължението, така и датата на извършване на нарушението, съдът намира, че непосочването на чл.7 ал.1 от КСО при квалификацията на нарушението не опорочава самото НП до степен да повлекат неговата отмяна. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, поради което правото на защита на санкционираното лице не е накърнено.

Наведения довод, че наказващият орган не бил посочил формата на вината – умишлено или непредпазливо било извършено нарушението, което било от съществено значение за преценка дали въобще е извършено нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, е неоснователен. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

Въз основа на събраните доказателства, безспорно се установява, че дължимите осигурителни вноски за м. октомври 2017г. не са били внесени в законоустановения срок. Същите не са били внесени и към датата на извършване на проверката /08.02.2018г./, така и към датата на съставяне на акта /12.02.2018г./. Налице е бездействие, с което безспорно е осъществено нарушение на разпоредбите на ЗЗО. Налице е неизпълнение на задължението на осигурителя – работодател за внасяне на сумите, дължими и декларирани от самия него в Декларация обр.6, за осигурителни вноски за ЗО в определени размери. Причините за неизпълнение на вмененото със закона задължение в случая са ирелевантни за делото. От обективна страна следва да се отбележи, че с неплащането в срок на вноските се осъществява състава на вмененото нарушение, защото срокът е основен елемент от състава му. Обстоятелството дали същите са били внесени по – късно, както и размерът на невнесените вноски в срок евентуално биха имали значение при индивидуализиране на конкретната санкция. В случая обаче е наложена санкция в минимално предвидения размер. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението от обективна страна. Както в хода на административното производство, така и в съдебното не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, че са внесени дължимите осигурителни вноски в регламентирания срок, както и впоследствие.

В депозираните писмени бележки се сочи, че в резултат на извършената проверка, срещу дружеството неправилно били издадени пет наказателни постановления, съответно наложени пет санкции за невнесени зравноосигурителни вноски за периода от м.август 2017г. до м. декември 2017г. Излагат се доводи, че се касае за продължавано нарушение, за което следва да бъде наложена една санкция. С факта на бездействие на задължението лице да изпълни в посочения срок задължението по чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО и с факта на изтичане на срока, автоматично това лице осъществява състав на чл.104, ал.1 от ЗЗО. Нарушението е довършено с изтичане на срока. Визирания от жалбоподателя период от пет месеца обхваща пет отделни нарушения, всяко едно от които е извършено в точно определен момент в който е изтекъл срока. ЗАНН не допуска съществуването на “продължавано” административно нарушение по аналогия с продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Когато деянието е извършвано при една и съща обстановка, многократно и осъществява състава все на едно и също нарушение, то се доближава до т.нар “продължавано престъпление“ по см. на чл.26 от НК, но разпоредбата на чл.18 от ЗАНН изключва приложимостта в административно-наказателното право на институтите “множество престъпления” или “продължавано престъпление”. Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Всяко невнасяне на здравни осигуровки за конкретен месец е отделно административно нарушение. В този смисъл е и ТР№ 77/1984г. на ОСНК на Върховния съд, според което “в административно-наказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл.23-26 от НК”.

По делото няма данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да се пренебрегне и факта, че осигурителните вноски не са били внесени и след извършване на проверката и съставяне на АУАН. В конкретния случай не става въпрос за забавено изпълнение, а за липса на такова. Плащането в срок на вноските е от изключително и стратегическо значение за осъществяване въобще на дейността по осигуряването, за която най - важно условие са налични средства в момента на тяхната необходимост, поради което не е налице маловажен случай.

Предвид гореизложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №320121-F372722/21.02.2018г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 и чл.104 ал.1 от ЗЗО на “ТЕМТЕЙШЪН 75 Х” ЕООД, гр. Шумен с БУЛСТАТ 204659605 е наложена “имуществена санкция” в размер на 4000 лева, за нарушение на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: