208/9.5.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито
заседание на седемнадесети април двехиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Ем.Ангелов
при
секретаря В.С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №874 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява но изпраща писмено становище в
което отново моли съда НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна също не зпраща процесуален представител в съдебно
заседание, но старши юрисконсулт в лицето на Цв.С. депозира писмено становище ,
с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правиилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима, като разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Въз основа
всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се
установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект
Шивашки цех , находящ се в гр. Шумен, местността „Топхането“ ет.2 и ет.5 от
сграда в кв. 574, УПИ 5. През месец януари 2018г. дружеството не внесло
дължимите от него осигурителни вноски за здравно осигуряване за м. декември
2017г. в размер на 3935,92 лева за наетите по трудови договори лица. Впоследствие от Д.П.Д. - инспектор по
приходите при ТД на НАП- гр. Варна, офис - Шумен била извършена проверка, при
която изложените обстоятелства били установени, като било констатирано също, че
дружеството не е внесло дължимите вноски за здравно осигуряване не само за
посочения месец, но и за по дълъг период . Във връзка с тези констатации, на
14.02.2018г. проверяващият съставил акт за установяване на административно
нарушение на санкционираното дружество за това, че до 25.01.2018г., в
качеството си на работодател и осигурител, не е изпълнило задължението си да
внесе в срока, предвиден в чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, във връзка с чл.7,
ал.1 от КСО, дължимите здравноосигурителни вноски за м. декември 2017г. за
работниците по трудови правоотношения. Актът бил съставен в присъствието на
представляващия дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на съставения акт, на 27.02.2018г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „ШФ Темптейшън” ЕООД ЕИК: 204763664, гр. Шумен било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв. за нарушение на 40, ал.1, т.1,
б.”В” от ЗЗО.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на актосъставителя Д.П.Д. и свид. Х.И.А.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Проверяващите са констатирали невнасянето на процесните суми, като са извършили проверка в съответната информационна система, въз основа
предоставените от дружеството декларации. Показанията на свидетелите за фактическите им констатации следва да бъдат кредитирани, тъй като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. При това положение съдът
приема за безспорно установено неизпълнението на процесното административно задължение от страна на санкционираното
лице.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на 40, ал.1, т.1, б.”В” от ЗЗО задължава работодателите да внасят
здравноосигурителните вноски на осигурените лица, едновременно с осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване. В същото време, според
разпоредбата на чл.7, ал.1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване за работниците
и служителите се внасят от осигурителите до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен
трудът. При това
положение крайният възможен срок за внасянето на осигурителните вноски в приход
на НЗОК за работниците и служителите на дружеството за м. декември 2017г. е
било 25 число на месец януари 2018г, което означава, че нарушението е било
осъществено на 26.01.2018г. Предвид обстоятелството, че дружеството несъмнено
не е внесло дължимите здравноосигурителни вноски за процесния период до
посочения краен срок, видно е, че действително е налице неизпълнение на
административно задължение, установено с разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1,
б.”в” от ЗЗО, за което същото правилно и законосъобразно е било санкционирано с
обжалваното наказателно постановление.
Причините за неизпълнение на вмененото със закона задължение в случая са ирелевантни
за делото. От обективна страна следва да се отбележи, че с неплащането в срок
на вноските се осъществява състава на вмененото нарушение, защото срокът е
основен елемент от състава му. Обстоятелството, че същите са били внесени по –
късно, както и размерът на невнесените
вноски в срок евентуално биха имали значение при индивидуализиране на
конкретната санкция. В случая обаче е наложена санкция в минимално предвидения размер. Съобразявайки
изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението от обективна страна. Както в
хода на административното производство, така и в съдебното не са представени доказателства от страна на
жалбоподателя, че са внесени дължимите осигурителни вноски в
регламентирания срок за посочения
период, а и тези за други периоди от време.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
какво неизпълнение се твърди, че е извършено.
В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
дружеството, в качеството си на работодател, съответно осигурител по смисъла на чл.5,
ал.1 от КСО, не е внесъл в
компетентната ТД на НАП осигурителни
вноски за здравно осигуряване за м. декември 2017г. на работещите в дружеството
по трудово правоотношение работници и служители в законоустановения срок и с
бездействие си дружеството безспорно осъществява от обективна страна на състава на нарушението по чл.40, ал.1, т.1,
б.”в” от ЗЗО във връзка с чл.7, ал.3 от КСО.
Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата
е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за
неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на тяхната дейност.
По отношение на констатираното нарушение, административно – наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно го е санкционирал
съобразно разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗЗО. Наложеното наказание е
в минимално предвидения размер. Административнонаказателната отговорност
правилно е била насочена към дружеството
– жалбоподател доколкото разпоредбата на
чл.104 ал.1 от ЗЗО предвижда наказание и за работодател. В настоящият случай
именно дружеството се явява в това качество, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана
административно - наказателната му отговорност в това му качество, поради което
в тази част НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
депозираните писмени бележки се сочи, че в резултат на извършената проверка,
срещу дружеството неправилно били издадени четири наказателни постановления,
съответно наложени четири санкции за
невнесени зравноосигурителни вноски за периода от м.септември 2017г. до м.
декември 2017г. Излагат се доводи, че се касае за продължавано нарушение, за
което следва да бъде наложена една санкция. С факта на бездействие на
задължението лице да изпълни в посочения срок задължението по чл.40, ал.1, т.1,
б.”в” от ЗЗО и с факта на изтичане на срока, автоматично това лице осъществява
състав на чл.104, ал.1 от ЗЗО. Нарушението е довършено с изтичане
на срока. Визирания от жалбоподателя период от четири месеца обхваща четири отделни
нарушения, всяко едно от които е извършено в точно определен момент в който е
изтекъл срока. ЗАНН не допуска съществуването на “продължавано” административно
нарушение по аналогия с продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК.
Когато деянието е извършвано при една и
съща обстановка, многократно и осъществява състава все на едно и също
нарушение, то се доближава до т.нар “продължавано престъпление“ по смисъла на
чл.26 от НК, но разпоредбата на чл.18 от ЗАНН изключва приложимостта в
административно-наказателното право на институтите “множество престъпления” или
“продължавано престъпление”. Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Всяко невнасяне на здравни осигуровки за
конкретен месец е отделно административно нарушение. В този смисъл е и ТР№
77/1984г. на ОСНК на Върховния съд, според което “в
административно-наказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на
чл.23-26 от НК”.
По делото няма данни за смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние
в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че
в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на
законовите норми, свързани с осигурителното законодателство,
независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Не може да
се пренебрегне и факта, че осигурителните вноски не са били внесени и след извършване на проверката и съставяне на
АУАН. В конкретния случай не става въпрос за забавено изпълнение, а за липса на
такова. Плащането в срок на вноските е от изключително и стратегическо значение за
осъществяване въобще на дейността по осигуряването, за която най - важно
условие са налични средства в момента на тяхната необходимост, поради което не
е налице маловажен случай.
Предвид
гореизложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради
което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава
изцяло
наказателно постановление № 321514-F373139/27.02.2018г . на Директора на офис Шумен при ТД на
НАП –гр. Варна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок пред ШАС от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: