Р Е Ш Е Н И Е

248/6.6.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 946 по описа на ШРС за 2018 год.,

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 298/15.03.2018 год. на Началника на Митница Варна, с което на К.З.Г. ЕГН ********** *** са наложени: глоба в размер на 21 343.76 лв. /двадесет и една хиляди триста четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, на основание чл.126 от ЗАДС и са отнети в полза на държавата 1858.40 литра етилов алкохол с мирис специфичен на дестилатен продукт (напитка тип ракия) на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно, при неправилно установена фактическа обстановка. Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание с редовно упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на Митница Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2017г. служители на Митническо бюро – Шумен, към Митница Варна по повод получен сигнал за преливане на ракия в гараж, извършили проверка на сигнала на посоченото място находящо се в гр. Шумен, ж.к. „Тракия“, ул. „Кольо Фичето“ № 4, срещу магазин „Аляска“. При пристигане на място те констатирали, че има паркиран бус с оранжев цвят марка „Мерцедес Спринтер“ с рег. № Н 20 12 ВР, собственост на жалбоподателя. Гаража бил с широко отворена дясна врата и вътре в гаража с гръб към проверяващите бил жалбоподателя К.З.Г., който извършвал преливане на течности съхранявани в сини пластмасови бидони. Двамата митнически служители се легитимирали и поискали личната карта на жалбоподателя. След установяване на самоличността му и след проведен разговор, последният казал на проверяващите, че намерената в гаража ракия е негова и че тя е събирана в продължение на години, както и че е на него, съпругата му, майка му и негов приятел. В гаража се намирали 20 броя бидони пълни с течност с мирис на ракия. Двамата служители се обадили в управлението си от където дошла още една група от митнически служители, които да помогнат бидоните да бъдат пломбирани и натоварени на превоз, който да ги откара в митническото бюро, тъй като жалбоподателя не могъл да представи документи за произхода на ракията. Представил 14 броя документи с които доказвал собственост на минимална част от ракията. Бидоните били пломбирани, номерирани по реда на тяхното изваждане от гаража и товарени на автомобила на жалбоподателя. След натоварването на 20 бидона с ракия, същите били откарани в митническо бюро гр. Шумен. Там в бюрото жалбоподателя собственоръчно написал писмени обяснения вх. № 32-261432/20.09.2017г. в които дословно записал. „В гаражната клетка, която стопанисвам по време на проверката имаше ракия, която е моя, на съпругата ми, на майка ми и на приятеля ми С.С.. Същата ракия сме я варили през годините, като за част от ракията представям документи – 15 бр. , като в последствие ще потърся в къщи в дома на майка ми още документи. Ракията е за собствена консумация, не търгувам с нея.“

На 29.09.2017г. жалбоподателя се явил отново в митническо бюро гр. Шумен и депозирал нови, коренно различни обяснения от предишните – вх. № 32-269012/29.09.2017г. В тези писмени обяснения той твърди, че само два от отнетите бидони са негови, като не може да посочи, кои точно са бидоните, както и какъв е алкохолният градус на съдържимото в тях. Категорично заявява, че останалите бидони не са негови, нито пък съдържанието им. Устно заявява, на свидетелите П. и А., че знае на кого е ракията, но няма да им каже, защото не е „предател“, а също така, че това е тяхно служебно задължение и те трябва да установят кой е собственика. Настоява да му се върне неговата ракия. Желае да присъства при замерването на неговата ракия, но не и на другата.

На 04.10.2017г. след писмена покана жалбоподателя се явил в МБ гр. Шумен за замерване на количеството и вземане на проби за анализ. Преди да посочи кои от всичките бидони с ракия са негови, той помолил проверяващите да отворят около 6-7 бидона и едва след това посочил, че негови са бидони с номер 2 и номер 13. В негово присъствие тези бидони били отворени, измерени и взети проби за лабораторен анализ, като за извършеното били съставени протоколи. Понеже жалбоподателят твърдял, че останалите бидони не са негови и не посочва на кого са, му била връчена покана с рег. № 32-274447/04.10.2017г. с която на основание чл.6 ал.3 от Наредба № 3, следва той или определено от него лице на 05.10.2017г. в 9.30 часа да се яви в МБ гр. Шумен и присъства при отварянето и вземането на проби от останалите бидони. На 05.10.2017г. в рамките на работното време на бюрото, жалбоподателя или определено от него лице не се явило. Този факт бил отразен с констативен протокол № 32-276445/05.10.2017г.

На 01.11.2017г. необходимото замерване на течността в останалите 18 бидона било извършено от фирма „Булкарго“ ООД гр. Варна. За свършеното бил издаден Сертификат за стоков анализ № 09373 от 01.11.2017г. и акт за вземане и разработване на проби № 09373-1 от 01.11.2017г. Взетите проби за анализ, тези от първите два бидона и тези от останалите 18 бидона били изпратени за анализ в Централна митническа лаборатория-София.

От заключението на изготвените митнически лабораторни експертизи става ясно, че съхраняваната в бидоните течност е етилов алкохол с мирис специфичен на дестилатен продукт (напитка тип ракия). Към експертизата в табличен вид са дадени и показателите за всеки един от бидоните – количество и алкохолен градус.

С писмо рег. № 32-343233/06.12.2017г., връчено на ръка на 08.12.2017г., жалбоподателя е поканен да се яви в МБ – Шумен за даване на обяснения и съставяне на АУАН. На 19.12.2017г. жалбоподателя, заедно със упълномощения адв. Н.К. се явили се явили в МБ – Шумен и в тяхно присъствие бил съставен АУАН № 264/19.12.2017г. Актът бил съставен за тома, че в нарушение на чл. 126 ал.1 от ЗАДС на 20.09.201(7г. в гаражна клетка /дясно стояща от общо два гаража/, находяща се в срещу магазин „Аляска“ в гр. Шумен ул. „Кольо Фичето“ № 4 държи акцизни стоки, /2031,40 литра етилов алкохол с мирис специфичен на дестилатен продукт (напитка тип ракия) без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Актът е бил връчен на жалбоподателя Г. и подписан от него със възражението: „Написаното в АУАН не отговаря на истината, както написах в писменото обяснение моя е ракията само за която съм представил документи. Помещението не се ползва само от мен. Ключ за помещението имат няколко хора. Вече дадох обяснение по случая и нямам какво да добавя, за моята ракия съм представил документи и не виждам смисъл да пиша допълнително възражение в срока по ЗАНН.“

Веднага след съставянето на АУАН от страна на жалбоподателя било попълнено заявление до началника на митница Варна, в което Г. заявява, че желае да сключи споразумение съгласно чл. 107з от ЗАДС. С писмо рег. № 32-5751/08.01.2018г. на началника на митница Варна на жалбоподателя бил уведомен при какви условия може да сключи желаното от него споразумение.

По така полученото писмо жалбоподателя изготвил възражение рег. № 32-14432/15.01.2018г. срещу АУАН и по споразумение. Във възражението жалбоподателя отново развива тезата, че 18 от бидоните не са негови, като не уточнява чии са, но уточнява, че ключа за гаража му е предоставен от неговия вуйчо, а не от приятел който го няма, както е заявил по напред. Установи се, че въпросният вуйчо е починал на 23.10.2017г. Възражението по АУАН е депозирано след преклузивния тридневен срок.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 298/15.03.2018 год. на Началника на Митница Варна, с което на К.З.Г. ЕГН ********** *** са наложени: глоба в размер на 21 343.76 лв. /двадесет и една хиляди триста четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, на основание чл.126 от ЗАДС и са отнети в полза на държавата 1858.40 литра етилов алкохол с мирис специфичен на дестилатен продукт (напитка тип ракия) на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.Х.П., на свидетелите А.Н.А. и К.Ж.К., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

По делото по искане на жалбоподателя са разпитани и свидетелите Г.И.Г. и Д.-Д.Г.А.. Съдът не кредитира техните показания, тъй като те са несвързани и непоследователни, като единственото което ясно заявяват и двамата, е че жалбоподателя е имал два бидона с ракия в този гараж и, че гаража се е ползвал от Д.. И двамата говорят за събития които са случили преди около две години. На директния въпрос на съда към свид. Г. за какво е тук в момента, той отговори – „Тук съм да потвърдя, че знам че Красьо има два бидона на съхранение в гаража на Д., но преди Д. да почине.“

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Акцизните стоки са описани подробно в АУАН № 264/19.12.2017г. и в НП № 298/15.03.2018г.

Разпоредбата на чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС в сила към момента на извършване на нарушението гласи: “На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва - глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по малко от 1000 лева , а при повторно нарушение – не по малко от 2000 лв. за физическите лица. Нарушението по визираната разпоредба е формално и самото констатиране на наличието на акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС в проверявания обект е достатъчно основание за обосноваване на административно – наказателна отговорност. В конкретния случай е достатъчен само факта на държането на акцизните стоки без данъчен документ, за да е налице осъществен състав на административно нарушение, игнорирайки напълно факта дали акцизната стока е за продажба или лична употреба и домашно консумиране, каквото е твърдението на жалбоподателя. В настоящия случай безспорно се установява, че акцизните стоки са били собственост на жалбоподателя.

Съдът не споделя защитната теза на процесуалния представител на жалбоподателя, че процесното количество акцизен алкохол не е изцяло негово, а на някой неустановен по делото, както и че вуйчото на жалбоподателя и някой друг е разполагал с ключ от гаража и вероятно ракията принадлежи на някой от тях. От показанията на разпитаните в съда свидетели П. и А., става ясно, че те са видели жалбоподателя в момент в който той е боравил с процесната ракия, като я е пресипвал или извършвал други манипулации. Заявените по късно два бидона не са били изолирани по някакъв начин от останалите в гаража. В първоначалните си писмени обяснения жалбоподателя Г. сочи, че ракията е негова, на съпругата му, майка му и приятеля му С.С.. От представените от жалбоподателя и приложени по делото акцизни данъчни документи става ясно, че 173 литра от процесната ракия принадлежи именно на тях, като в това число влиза и 5 литра ракия на името на Д. Г. Й. – вероятно неговия вуйчо. Съдът намира също така, че ракията която жалбоподателя сочи като своя и за която представя документи, не е индивидуализирана правилно от негова страна. В бидон № 2 алкохолният градус съгласно приложената по делото експертиза е 39 алкохолни градуса, а в бидон № 13 - 45 алкохолни градуса. Наличното количество ракия в двата бидона е 234.40 литра, а съгласно представените документи се доказва наличието на 173 литра декларирана ракия, т.е за 64.30 литра няма документи които да доказват че е платен акциз за това количество. Законните 173 литра по градуси се разпределят както следва 40 градуса – 80 литра, 41 градуса – 13 литра, 42 градуса – 46 литра, 43 градуса – 13 литра и 44 градуса – 21 литра. Наличните в бидон № 2, 125,70 литра съгласно заключението на експертизата са определени на 39 алкохолни градуса, а наличните в бидон № 13, 108,77 литра ракия са определени на 45 алкохолни градуса. Ако се приеме, че все пак в бидон № 2 ракията е разредена до получаването и на 39 алкохолни градуса, то няма как в бидон № 13 да има ракия с 45 алкохолни градуса, при положение, че такава ракия с такъв градус въобще не е декларирана от жалбоподателя.

Видно от изготвеното в административното производство Становище на митнически инспектор експерт в отдел “Акцизи” при Митница Варна – Й.С. Й. от 12.03.2018 год. дължимия акциз за описаните пластмасови бидони етилов алкохол е в размер на 10 671.88 лева.

В този смисъл съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е приел, че е налице административно нарушение по чл.126 от ЗАДС. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от К.З.Г., като административно нарушение по посочената разпоредба, която предвижда глоба за физическите лица в размер на двойния акциз, но не по-малко от 1000 лева при първо нарушение и не по-малко от 2000 лева при повторно нарушение. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал неизпълнението на задължение към държавата и го е санкционирал съобразно размера на имуществената санкция, предвидена за първо нарушение. Също така правилно е приложен и чл. 124 ал.1 от ЗАДС, който предвижда отнемане в полза на държавата стоките предмет на нарушението. Имайки в предвид изложеното настоящия състав намира, че административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като правилно е индивидуализирал и наказанието, налагайки на жалбоподателя глоба в двойния размер на дължимия акциз, предвиден в съответната разпоредба за първо нарушение, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и с размера на дължимия акциз.

Съдът споделя и извода на наказващият орган, че деянието не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че с обжалваното наказателно постановление е наложена глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗАДС. Обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите засягат финансовата дейност на държавата. Поради тази причина и нормативно предвидените санкции за този вид нарушения са високи, независимо от стойността на вещите, предмет на конкретното нарушение.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 298/15.03.2018 год. на Началника на Митница Варна, с което на К.З.Г. ЕГН ********** *** са наложени: глоба в размер на 21 343.76 лв. /двадесет и една хиляди триста четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, на основание чл.126 от ЗАДС и са отнети в полза на държавата 1858.40 литра етилов алкохол с мирис специфичен на дестилатен продукт (напитка тип ракия) на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: