Р Е Ш Е Н И Е
385/13.9.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 958 по описа на ШРС за 2018
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 318543 - F372182/14.02.2018 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна,
с което на основание чл. 185, ал. 3 от ЗДДС на К.С.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, ул. „Република“ № 27а е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
упълномощен представител. Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа
жалбата на изложените в нея съображения, като представя и писмени бележки.
Процесуалният
представител на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна,
поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2018 г. в 13.56 часа била
извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр. Варна в
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС –
специализиран малък обект за дестилиране, находящ се в гр. Шумен, бул.
“Преслав” № 93, стопанисван от “Шумен 99” ЕООД, гр. Шумен. По време на проверката
проверяващите Х.И.А. и Д.П.Д. - длъжностни лица към ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен – извършили
контролна покупка на 1 литър бял пелин в пластмасова бутилка на стойност 3.00
лева. Цената била заплатена в брой. По време на извършване на покупката и след
получаване на сумата лицето К.С.К., работещо като оператор в обекта не е издало
фискална касова бележка от наличният въведен в експлоатация и работещ в обекта
1 броя ЕКАФП, модел “DEISY PERFECT SL KL” с
индивидуален номер /ИН/ DY287161 и
модул фискална памет /ФП/ № 36379561 или от ръчен кочан. За резултатите от
проверката на 26.01.2018 г. е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА,
№ 0335329. Впоследствие, на
07.02.2018 г. за констатираното нарушение на
жалбоподателят бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F372182, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
185, ал. 3 от ЗДДС, а именно, че материално отговорното лице в обекта –
специализиран малък обект за дестилиране, находящ се в гр. Шумен, бул.
“Преслав” № 93, стопанисван от “Шумен 99” ЕООД, гр. Шумен - К.С.К., ЕГН ********** не е изпълнило
задължението си да регистрира и отчита извършените продажби на стоки чрез
издаване на фискална касова бележка от въведения в експлоатация в обекта ЕКФП “DEISY PERFECT SL KL” или ръчен
кочан с касови бележки за извършена покупка на 1 литър бял пелин на стойност
3.00 лева. Цитираният акт за установяване на административно
нарушение бил връчен на нарушителят К.К. и подписан от него,
без да изложи възражения, като връчването било обективирано в разписка. Впоследствие нарушителят не се
е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 318543 - F372182/14.02.2018
г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 185, ал. 3
от ЗДДС на К.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителят Х.И.А., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелят Х.И.А. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение
в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Наказателното постановление № 318543 - F372182/14.02.2018
г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна е издадено
от компетентен орган - от Директора на ТД на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦФ-1582/23.12.2015
г. Министъра на финансите. В хода на административно наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената
материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по
какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка или
касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3, ал. 1. А съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от същата наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Видно от материалите по делото плащането за извършената
покупка на 1 литър пелин в специализиран малък обект за дестилиране на стойност
3.00 лева е извършено в брой, но на лицето не е била издадена фискална касова
бележка. Нарушението се потвърждава, както от разпита на актосъставителя Х.И.А.,
а така също и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: 1 бр. КЛЕН в 14.42
ч., изведен от ЕКАФП, модел “DEISY PERFECT SL KL”. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от
страна на жалбоподателят, че последният не е издал такава касова бележка за
приетото от него заплащане в брой на продажба на стока. При това положение
съдът намира, че действително е налице административно нарушение от страна на
жалбоподателят, тъй като същият не е изпълнил посоченото си задължение, за
което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.
Поради
всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че жалбоподателят действително
е осъществил състава на визираното, както в акта за установяване на
административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение.
Наказващият
орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от жалбоподателят К.С.К.
като административно нарушение по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За неизпълнение на това задължение
административно-наказателната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагане на „глоба“ за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 лв.
до 500 лв., или “имуществена санкция” за юридическите лица и едноличните
търговци в размер от 500 лева до 2 000 лева. Според алинея 3 на
цитираната правна норма в
случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде
документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се
наказва с „глоба“ от 100 лв. до 500 лв.
Съдът
намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и
го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. В същото време обаче съдът намира, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил
е наказание “глоба” над минималния, предвиден в закона размер, но не е изложил
никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради
които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което
не е било сторено. Също така е следвало е да бъде отчетена и личността на
санкционираният,
който
не е извършвал други нарушения на данъчното законодателство. В
тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и
съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителят за това деяние да бъде намалена до
минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
Не
са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения
от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства,
обусловили извършването на нарушението. При преценка
размерът на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия казус
става въпрос за неиздадена касова бележка на стока на стойност 3.00 лева.
Същата е на сравнително ниска стойност, но имайки в предвид, че се касае за
неизпълнение на задължение към държавата, извършено от физическо лице, засягащо
обществените отношения по повод правилното и ефективно провеждане на фискалната
политика, както и правата и интересите на потребителите, съдът счита, че същото
не може да бъде тълкувано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от НК.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до
отмяна на същото. Действително, в акта за установяване на административно нарушение е
записано следното: „за извършената покупка в 13.56 ч. на 1 литър бял пелин в
пластмасова бутилка от Х.А. – ИП на стойност 3 лв., лицето приело плащането К.К.
не е изпълнило задължението си да издаде фискална касова бележка от ФУ или
ръчен кочан. Плащането на ракията е извършено с 1 банкнота от 5 лв. и е върнато
ресто от 2 лв. от лицето приело плащането….“, т. е. веднъж се говори за
осъществена покупка на 1 литър бял пелин, а след това за плащане на ракия,
което съдът възприема като допусната техническа грешка. Освен това, доколкото
правилно е посочена санкционната разпоредба, която от своя страна съдържа и
описание на самото дължимо поведение, съдът намира, че допуснатото процесуално
нарушение е несъществено и не е накърнило правото на защита на нарушителят. За реализирането на
административнонаказателната отговорност в случая е достатъчно безспорното
установяване на обстоятелството, че жалбоподателят
фактически е приел плащане в брой, без да издаде касова бележка. Както беше
посочено, наказанието е определено правилно на основание чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, който предвижда специално
наказание за физическо лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална
касова бележка и е приело плащане, без да издаде такава, какъвто е и процесния
случай.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г.,
постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени
процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното
от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните
правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне
до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на
касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност,
освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването
на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма
също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 185, ал.
3 от ЗДДС, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 185, ал.
3 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите,
какъвто е и процесният случай.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
Предвид
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл.
второ от
ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 318543 - F372182/14.02.2018
г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 185, ал. 3
от ЗДДС на К.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ул. „Република“ № 27а е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, като намалява размера на наложената „глоба“ от 200 /двеста/ лева на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено, по реда на
АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: