Р Е Ш Е Н И Е

241/1.6.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На петнадесети май две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 974 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 319431 – F372181/19.02.2018год. на Териториалния директор на ТД на НАП - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя К.С.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. /двеста/ лева, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно , като излага доводите си за това. Оспорва по същество констатираното нарушение. Счита, че се касае за маловажен случай. При условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложената санкция до минимално предвидения. В съдебно заседание редовно призован не се явява, не изпраща и процесуален представител. Депозира писмени бележки.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално дапустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 26.01.2018г. свидетелите Д.П.Д. и Х.И.А. – инспектори по приходите в ТД на НАП Варна, офис Шумен извършили проверка в търговски обект – специализиран малък обект за дестилиране, находящ се в гр.Шумен, бул. „Преслав“ №93, стопанисван от „Шумен – 99“ ЕООД, гр.Шумен. Проверката започнала в 13.57 часа в присъствието К.С.К. – служител в обекта и е документирана в ПИП, сер. АА №0335329/26.01.2018. Констатирано е, че в обекта е монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП, който бил в изправност. Преди започване на проверката св. Д. извършил контролна покупка в 13.55 часа на 1 литър гроздова ракия на стойност 7 лева, която заплатил с една банкнота от 5 лева и една банкнота от 2 лева. Плащането било прието от жалбоподателя К., но извършената продажба не била регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от ЕКАФП. В 13.56 часа била извършена втора контролна покупка от св. А. на 1 литър бял пелин на стойност 3 лева, която била заплатена с една банкнота от 5 лева. Плащането било прието от също жалбоподателя К., който върнал ресто 2 лева. Извършената втора продажба също не била регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от ЕКАФП. При започване на проверката в 13.57 часа, контролните органи разпечатали междинен финансов отчет от ЕКАФП за деня на проверката, съгласно който са регистрирани приходи от продажби в размер на 103.50 лева. Последния издаден фискален бон е №002467, издаден в 13.52 часа на 26.01.2018г. за обща сума от 10 лева за закупен един артикул на стойност 10 лева.

Предвид направените констатации при проверката св. Д.Д. счел, че е нарушен чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г., поради което на 07.02.2018г. съставил срещу жалбоподателя АУАН № F372181, в негово присъствие. При предявяване на акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическата обстановка , описана в акта. На основание чл. 185 ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. /двеста/ лева, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Наказателното постановление е връчено лично на 13.03.2018г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства - св.Д.Д. - актосъставител и участник в проверката, св.Х.А. - свидетел по акта и участник в проверката, както и от приложените в преписката и приети от съда писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. и А. следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното.Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа обстановка , съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът констатира, че в обстоятелствената част на НП при изписване датата на извършване на годината неправилно е посочена 2017г., вместо 2018г. В случая съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка, а не за неправилно определяне на датата на извършване на нарушението и не представлява съществено нарушение. В НП правилно е посочена датата на извършване на проверката, на която дата наказващият орган е приел, че е осъществено и нарушението, видно от обстоятелствената част на НП. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от фактическа страна и е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В конкретният случай допусната техническа грешка не е довела до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, както и до неизясняване на фактите и обстоятелствата по делото.

С процесното наказателното постановление на жалбоподателя К.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.185 ал.3 от ЗДДС за това, че в нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, не е издал фискална касова бележка от наличния в обекта ЕКАПФ след като е приел плащане за извършена продажба на един литър ракия на стойност 7 лева. Фактът на извършване на описаното неизпълнение на задължение към държавата е извлечен от направените от проверяващите контролни покупки преди започване на проверката. Контролните покупки са регламентирани в §1 т.6 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Чрез тях се констатира спазването от лицата изискванията на наредбата за регистриране на продажби на стоки или услуги с изискуемия документ, и могат да бъдат извършвани от самите органите на НАП или под техен контрол и наблюдение като се документират с протокола за проверка. В конкретния случай органите на НАП лично са извършили две контролни покупки, които са отразени в съставения ПИП, сер. АА №0335329/26.01.2018г.

Жалбоподателят не оспорва факта, че свидетелите Д. и А. преди започване на проверката са закупили 1 литър гроздова ракия на стойност 7 лева и 1 литър бял пелин на стойност 3 лева. Оспорва вмененото му нарушение като посочва, че за двете извършени покупки е издал един фискален бон на обща стойност 10 лева. В подкрепа на твърденията си представя с жалбата ксерокопие на фискален бон 002467, с който е регистрирана продажба на обща стойност 10.00 лева в 13.52 часа на 26.01.2018г. Излага в жалбата, че при проведения разговор с купувачите, те заявили, че са заедно и ще заплатят заедно покупките. Съдът намира тези твърдения на жалбоподателя за недоказани. Същите се опровергават от показанията на свидетелите Д. и А.. В показанията си и двамата свидетели категорично заявяват, че всеки един от тях индивидуално си закупил съответния продукт и били извършени две отделни плащания, като и двете продажби не били регистрирани и отчетени чрез издаване на фискална касова бележка от ЕКАФП. В съставения протокол за извършена проверка е отразено, че първата контролна покупка на 1 литър гроздова ракия на стойност 7 лева била направена в 13.55 часа, а втората в 13.56 часа.С представения фискален бон 002467 е регистрирана продажба на обща стойност 10.00 лева в 13.52 часа. Също така в него е отразено, че е закупен един артикул на стойност 10 лева. Контролните органи са закупили два артикула от различен вид – ракия и вино, които имат и различна стойност. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.

Административното нарушение се смята за извършено с факта на неиздаването на фискалния бон и не зависи от размера на сумата. Достатъчен е факта не неиздаването на фискален бон, което законодателя е определил като административно нарушение. Касае се за формално административно нарушение, свързано с неизпълнение на задълженията по регистриране и отчитане на извършеното плащане, чрез неиздаване на фискална касова бележка от касов апарат, регистриращ продажбата. Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за достатъчни, за да се направи обоснован извод, че жалбоподателят явяващ се лице, което е приело плащането за извършена в обекта продажба на един литър ракия на стойност 7 лева, не е издал фискална касова бележка, в нарушение на изискванията на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, поради което е осъществил състава на чл.185 ал.3 от ЗДДС.

За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.185 ал.3 от ЗДДС, предвижда налагане на глоба от 100 до 500 лв. на физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ и е приело плащане, без да издаде такъв документ. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Въпреки, че е наложил наказание в размер над минималния, посочен в закона не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена. Съдът намира, че тежестта на конкретното нарушение не е голяма, с оглед стойността на неотчетените продажби, както и обстоятелството, че е извършено за пръв път, както е посочил самия наказващ орган в НП. Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на жалбоподателя К.С.К. глоба в размер на 200лв. бъде намалена до минимално предвидения от закона размер, а именно – 100 лева.

Правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая не е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, , значимостта на конкретно увредените обществени отношения. В случая лицето е нарушило изискванията на ЗДДС относно задълженията по регистриране и отчитане на извършеното плащане чрез издаване на фискална касова бележка от касов апарат, регистриращ продажбата. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно, с оглед обществената опасност на извършеното деяние, е ангажирана от АНО. Законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и по-дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане. Нарушената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. В случая не се установяват извинителни причини за неиздаване на фискални касови бележки за извършените продажби. Съдът намира, че в конкретния случай извършеното нарушение не разкрива никакви белези, които да го отграничат от обичайните нарушение от този вид, нито са налице някакви смекчаващи отговорността обстоятелства.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 319431 – F372181/19.02.2018год. на Териториалния директор на ТД на НАП - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя К.С.к., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. /двеста/ лева като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: