Мотиви към присъда по НОХД №620 по описа за 2017г. на ШРС

НОХД № 620/2017г. по описа на ШРС е образувано на 20.03.2017г .

На 27.02.2015г. в РС гр. Кубрат е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Кубрат по ПД №11/2015г. срещу З.С.М., за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, по който е било образувано НОХД № 41/ 2015г. по описа на РС – Кубрат. Поради направени самоотводи от съдиите в РС– Кубрат, делото е било изпратено от ВКС на Районен съд – Разград, където е било образувано НОХД № 178/2015г. Всички съдии от РС – Разград също са си направили самоотвод. С определение № 66 от 20.04.2016г. ВКС е изпратил НОХД № 178/2015г. по описа на РС – Разград, за разглеждане от Районен съд – Шумен. На 22.04.2016г. в ШРС е образувано НОХД №1070/2016г. по описа на ШРС, по което на 08.11.2016г. е постановена оправдателна присъда от състав при ШРС. Присъдата е протестирана от Районна прокуратура - Кубрат и обжалвана от частните обвинители. С Решение от 16.03.2017г. на Окръжен съд Шумен, присъдата по НОХД №1070/2016г. по описа на ШРС е отменена изцяло и делото е върнато на ШРС, за разглеждане от друг състав.

Настоящото НОХД № 620 /2017г. по описа на ШРС е образувано след връщането на делото от ШОС по обвинението срещу З.С.М. по чл. 286, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият З.С.М., с ЕГН ********** : „ на 09.09.2010г. в гр.Разград, пред надлежен орган на властта – Окръжна прокуратура – Разград, подал съобщение вх. №702/09.09.2010г. на ОП – Разград, с което е набедил Г.М.М. *** – Директор на ОУ „Паисий Хилендарски“ с. Хърсово, обл. Разград и К.Р.М. – адвокат в АК – Варна, в извършване на престъпление по чл.321, ал.1, пр.1 от НК и чл.321, ал.2 от НК – образувА.и участвали в престъпна група, която е организирала присвояване, злоупотреба и търговия с влияние, сключили фиктивен договор за правна помощ и в извършване на престъпление по чл.201, ал.1 от НК – присвоили финансови средства в неуточнен размер от пенсията на З.С.М., от училището, като М. извършил това в качеството му на адвокат – пълномощник по изпълнително дело /не внасял по сметката на взискателя ОУ с. Хърсово парични суми, а се ползвал от тях/ като знаел, че са невинни – престъпление по чл.286, ал.1 от НК“.

В първото по делото съдебно заседание са конституирани в качеството на частни обвинители К.Р.М. и Г.М.М..

К.Р.М. и Г.М.М., в съдебно заседание, проведено на 17.10.2017г., са оттеглили предявения граждански иск, приет за разглеждане в предходното производство по НОХД №1070/2016г. по описа на ШРС.

В съдебно заседание на 19.04.2018г. представителят на РП гр. Кубрат поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание две години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно, при общ режим, както и да бъде наложено наказание „Обществено порицание“, което да бъде изтърпяно чрез поставяне на съобщение на таблото за съобщения при Община Русе, по постоянното местожителство на подсъдимия. Представителят на частните обвинители и частните обвинители К.Р.М. и Г.М.М., всички редовно призовани за съдебно заседание на 19.04.2018г., не се явяват и не сочат уважителни причини за отсъствието си .

В хода на съдебното следствие подсъдимият З.С.М. заявява, че не се признава за виновен.

В защитната си реч излага мотивите си, като заявява, че желае делото да бъде прекратено. В последната си дума подсъдимият заявява, че не иска нищо от съда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият З.С.М. работел като учител в ОУ „Паисий Хилендарски“ с. Хърсово, обл. Разград. Поради проблеми с трудовата дисциплина, договорът му бил прекратен през 2004г., а подсъдимият инициирал гражданско дело, което спечелил, бил възстановен на работа и му било изплатено обезщетение. По - късно уведомил работодателя си, че е придобил право на пенсия и осигурителен стаж и възраст и поискал да бъде пенсиониран. Било му връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Подсъдимият започнал да води граждански дела срещу работодателя си- Директора на ОУ „Св. Паисий Хилендарски” с. Хърсово. С цел процесуално представителство и защита на училището, директорката ангажирала адвокат от кантората на адв. Р.М., който работел заедно със сина си адв. К.М.. По делата, като процесуален представител на учебното заведение, се явявал адв. К.М..

Едно от образуваните дела между подсъдимия и директора на ОУ „Св. Паисий Хилендарски” с. Хърсово, е гражданско дело № 380/2009г. по описа на РС гр. Исперих (преобразувано впоследствие в гр. дело № 49/2010г. по описа на РС гр. Кубрат). По повод това дело, между директора на ОУ „Св. Паисий Хилендарски” с. Хърсово – Г.М. и адв. К.М. бил сключен Договор за правна защита и съдействие № 123859/22.10.2009г., с отразен - платен адвокатски хонорар в размер на 270 лева. С Определение от 17.03.2010г. на Районен съд – Кубрат по гр.д.№49/2010г., делото било прекратено и подсъдимият З.М. бил осъден да заплати на ОУ „Паисий Хилендарски“ –с.Хърсово сумата от 270 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

С акт от 30.03.2010г. съдът разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу подсъдимия, за присъдената сума. Подсъдимият М. обжалвал определението за прекратяване, включително и в частта, с която бил осъден да заплати разноски в размер на 270 лева.

РС - Кубрат върнал подадената частна жалба с разпореждане от 12.05.2010г. и отказал да възстанови срока за обжалване. Подсъдимият депозирал и частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 30.03.2010г.

С определение на Окръжен съд – Разград №560/25.06.2010г. по ч.гр.д. № 207/2010г., било отменено разпореждането в частта, с която е върната частната жалба на З.М. против определение от 17.03.2010г., с което бил осъден да заплати сумата от 270 лева, както и разпореждането от 30.03.2010г. за издаване на изпълнителен лист.

С определение от 08.10.2010г. по ч.гр.д. №294/2010г., Окръжен съд – Разград оставил без уважение частната жалба на З.М. против определението от 17.03.2010г., с което бил осъден да заплати сумата от 270 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане от 31.01.2011г. бил издаден нов изпълнителен лист.

Въз основа на първоначално издадения на 30.03.2010г. изпълнителен лист, било образувано изп. дело №20107600400270 по описа на ЧСИ Ц.Г., с рег. №760, с район на действие ОС – Русе.

Бил наложен запор на пенсията на З.М. и му била удържана сума в размер на 122.40 лева, от която 15 лева - такса.

Сумата от 107.40 лева била внесена по сметка на адв. К.М., който представлявал училището по Договора за правна защита и съдействие №165700 от 08.04.2010г.

След като било отменено разпореждането за издаване на изпълнителния лист, на 07.07.2010г. ЧСИ Ц.Г. върнала на З.М. сумата от 122.40 лева.

На 21.07.2010г. от адв. К.М. била възстановена по сметка на ЧСИ сумата от 107.40 лева.

Отношенията между подсъдимия и директорката на ОУ „Паисий Хилендарски“ с. Хърсово, обл. Разград и адв. К.М. били влошени, вследствие водените дела и поради това, че недоволен от резултатите по делата, подъсдимият изпращал жалби, сигнали, съобщения до различни институции- Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, до Главния прокурор, за извършени незаконосъобразни действия от различни магистрати и от адв. К.М.. По жалбите са били извършвани проверки и не са установени нарушения. На 07.09.2010г. подсъдимият изпратил сигнал до Председателя на Комисията по корупция във ВСС, входиран на 05.10.2010г., в който посочил, че адв. К.М., в организирана престъпна група със съдия от РС – Кубрат и директора на ОУ с.Хърсово, „източват“ парите на гражданите с фалшиви изпълнителни листи, посочвайки издадения изпълнителен лист от 30.03.2010г. и че събраните въз основа на него суми били внесени по сметката на адв. К.М., който не ги внасял на взискателя, а се ползвал от тях.

Подсъдимият З.С.М. изпратил и „Съобщение” до Окръжна прокуратура гр. Разград, вх. № 702/09.09.2010г. в ОП – Разград, /находящо се на стр. 241 от том I на ДП№ 332/ със следното съдържание:

„Съобщение от З.С.М. ***, за дейността на организирана престъпна група, ръководена от Г. М.М. ***.

Господин Окръжен Прокурор, използвайки влиянието си като директор на цитираното по-горе училище, Г.М. сключва фиктивен договор за правна помощ с адвоката К.Р.М. ***, т.к. липсват материалните предпоставки за сключването му. В началото на април`10 М. внася фалшив изпълнителен лист от 30.03.10г. на РС –Кубрат по гр. д. 49/10г., без необходимите реквизити по него, в ЧСИ -760 гр. Русе, на Ц.Г.. Образувано е изпълнително дело №……70. От април`10 започват да удържат от пенсията по 62,20лв. Парите са внасяни на сметката на К.Р.М.,***. Самият М. не внася на сметката на взискателя- ОУ –Хърсово, а заедно с М. и касиера на училището се ползват от тях, или са се ползвали от тях, предварително. Настоявам да бъде образувано досъдебно производство за организирано присвояване и злоупотреба и търговия с влияние. Преди по-малко от година ДАНС се занимаваше със случай подобен, свързан с мен и същите лица. 07.09.10г. подпис .“

Съобщението било изпратено на РП гр. Исперих, където е образувана преписка вх. № 649/2010г., по която била извършена проверка от служители при РУ - Исперих. Проверката по сигнала приключила с постановление от 16.01.2012г. на прокурор при РП – Исперих, съдържащо отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Постановлението било обжалвано от подсъдимия З.М. ***.

Именно това „Съобщение” до Окръжна прокуратура гр. Разград, вх. № 702/09.09.2010г. в ОП – Разград, е повод за образуваното ДП № 332/2012г.по описа на РП гр. Кубрат, с внесения срещу подсъдимия обвинителен акт с обвинение по чл. 286, ал.1 от НК.

От заключението на изготвената по делото и приета в съдебно заседание съдебно - графическа експертиза, протокол № 218 се установява, че почеркът, с който са изпълнени ръкописните текстове и е положен подписът от името на лицето З.С.М. в „Съобщение” до Окръжна прокуратура гр. Разград от 09.09.2010г.,.с вх. № 702/09.09.2010г. и този, в представения сравнителен материал от името на З.С.М., с ЕГН **********, принадлежи на едно и също лице.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели– К.Р.М., Г.М.М., М.К.С., Н.Али Н., както и от приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, приложени по делото, както и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-графическа експертиза. Съдът намира, че събраните и обсъдени доказателства по делото са непротиворечиви, взаимно допълващи се и водят до единствено възможен извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му. Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, наказуемо по чл.286, ал.1 от НК, поради следните правни съображения:

Обвинението срещу подсъдимия е, че на 09.09.2010г., в гр.Разград, пред надлежен орган на властта – Окръжна прокуратура – Разград, подал съобщение вх. №702/09.09.2010г. на ОП – Разград, с което е набедил Г.М.М. *** – Директор на ОУ „Паисий Хилендарски“, с. Хърсово, обл. Разград и К.Р.М. – адвокат в АК – Варна, в извършване на престъпление по чл.321, ал.1, пр.1 от НК и чл.321, ал.2 от НК – образували и участвали в престъпна група, която е организирала присвояване, злоупотреба и търговия с влияние, сключили фиктивен договор за правна помощ и в извършване на престъпление по чл.201, ал.1 от НК – присвоили финансови средства в неуточнен размер от пенсията на З.С.М., от училището, като К.М. извършил това в качеството му на адвокат – пълномощник по изпълнително дело /не внасял по сметката на взискателя - ОУ с. Хърсово парични суми, а се ползвал от тях/ като знаел, че са невинни. Набедяването по чл. 286, ал.1 от НК е приписване пред надлежен орган на властта на извършено деяние, което е конкретно определено престъпление. Набедяването, като престъпление против правосъдието, е такова, при което деецът се стреми да предизвика намесата на орган на власт, за да бъде подложен набеденият на наказателно преследване, като насочва своето изявление към органите, които са оправомощени да възбуждат наказателно преследване - прокуратурата, дознанието, следствието и съдът. Съществена и необходима предпоставка за осъществяване на набедяването е обстоятелството деецът да е знаел, че набеденият е невинен. Не е необходимо набедяващият да сочи правната квалификация на приписваното престъпление. Достатъчно е да съобщи обстоятелства, които обективно да съдържат признаците на определено престъпление. Приписването на престъпление се състои в излагането в сигнала на съществените елементи от обективна и субективна страна на престъплението, за което е набедяването. Твърденията трябва да бъдат лъжливи и да съдържат неверни факти и обстоятелства, отговарящи на признаците на престъпление по НК. Престъплението по чл. 286 от НК може да бъде осъществено от субективна страна само умишлено, т.е. деецът да е съзнавал неистиността на отправеното съобщение. Именно съзнанието на субекта на престъплението, че приписва престъпление на лице, което е невинно, очертава престъплението по чл. 286 от НК като тежко посегателство срещу правосъдието. При „прекия умисъл” субектът на престъплението осъзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки през надлежния орган точно обратното. В случаите на осъществено престъпление при „евентуален умисъл“, деецът прави категорично изявление пред надлежния орган за осъществено престъпление от някого, без каквито и да е резерви, но със съзнанието, че нещата може и да не са се осъществили точно по начина, по който той твърди. В случаите, когато извършителят е бил убеден или е предполагал тяхната истинност, няма основание за носене на наказателна отговорност, тъй като престъплението не е осъществено от субективна страна. Преценката за вината и нейната форма се извежда въз основа на оценката на обективно установените факти, касаещи поведението на подсъдимия към момента на извършване на деянието, които следва да обусловят извод за това какво е съзнанието на дееца - дали той съзнава неистиността на съобщаваната информация.Ако твърденията на дееца съдържат факти, които представляват собствената правна оценка на иначе вярно отразеното поведение, деянието е несъставомерно. Ако чрез съобщението е било упражнено право на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не е осъществен съставът на престъплението по чл.286 НК и липсва умисъл за набедяване, а оттам е налице несъставомерност на деянието по този текст от закона.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че подсъдимият З.М. е съставил и е изпратил „Съобщение” до Окръжна прокуратура гр. Разград, входирано с № 702/09.09.2010г. в ОП – Разград със съдържанието, подробно възпроизведено по-горе. След изпращането на преписката по компетентност, в Районна прокуратура - Исперих била образувана преписка вх. № 649/2010г., по която била извършена полицейска проверка. Проверката приключила с постановление от 16.01.2012г. на прокурор, който отказал да образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено документно престъпление, присвояване или друго престъпление от общ характер, при предоставяне и заплащане на правни услуги между ОУ с.Хърсово и адв. К.М.. Въз основа на така посоченото от З.М. в съобщението му, е повдигнато обвинение, че е набедил Г.М.М. и К.Р.М., в извършване на престъпление по чл.321, ал.1, пр.1 от НК и чл.321, ал.2 от НК, и чл.201, ал.1 от НК.

Безспорно се установява от събраните писмени и гласни доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на св. К.М., св. Г.М., приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в приобщените множество дела, заверени копия на изпълнителен лист от 30.03.2010г. по гр.д. №49/2010г. по описа на РС гр. Кубрат /184 от ДП/, определение №560/25.06.2010г. по ч.гр.д. №207/2010г. по описа на ОС Разград /л.181,182 от ДП/, протокол за опис на движимо имущество – л.179 от ДП/, постановление за прекратяване на изпълнително производство /л.178 от ДП/, преводно нареждане за кредитен превод /л.180 от ДП/, че разпореждането за издаване на изпълнителния лист е било отменено, удържаните суми от подсъдимия са му били върнати от ЧСИ на 07.07.2010г., че изпълнителното производство е прекратено на 19.07.2010г. и че на 21.07.2010г. свидетелят К.М. превел на ЧСИ, удържаните суми от подсъдимия З.М..

Посоченото в „Съобщението“ от подсъдимия, касаещо издадения изпълнителен лист на 30.03.2010г., удържаните суми от ЧСИ от пенсията му, описва събитията по начина, по който той е възприел събитията. Твърденията му, касаещи изпълнителния лист по гр.д. №49/2010г. по описа на РС Кубрат , са свързани с убедеността му, че неправомерно са му удържани суми от пенсията, които видно от материалите по делото, както и от обясненията на свидетелите, са му върнати впоследствие. Установи се, че с разпореждане от 31.01.2011г. по същото дело е бил издаден нов изпълнителен лист и то за същата сума, като това е станало след 09.09.2010г., т.е. след като подсъдимият вече е подал Съобщението до ОП - Разград. Относно твърдението на подсъдимия М., че Г.М. и К.М. са се ползвали лично от удържаните суми, по делото, не са събрани безспорни и категорични доказателства, че подсъдимият е знаел, че това твърдение не е вярно. Парите са били по сметка на адв. К.М., от която същият е имал възможност да тегли средства, което е в основата на твърденията на подсъдимия.

По отношение повдигнато на подсъдимия обвинение в частта, че е набедил Г.М.М. и К.Р.М. в извършване на престъпление по чл.321, ал.1, пр.1 от НК и чл.321, ал.2 от НК, съдът намира следното:

В диспозитива на обвинението е посочено, че подсъдимият „набедил Г.М.М. *** – Директор на ОУ „Паисий Хилендарски“ с. Хърсово, обл. Разград и К.Р.М. – адвокат в АК– Варна, в извършване на престъпление по чл.321, ал.1, пр.1 от НК и чл.321, ал.2 от НК – образували и участвали в престъпна група, която е организирала присвояване, злоупотреба и търговия с влияние, сключили фиктивен договор за правна помощ. Съобразно теорията и константната наказателна практика, организирана група /по смисъла на чл. 321, ал.1 от НК /, е налице, когато има съгласуване на волята на три и повече лица за осъществяване на едно или повече престъпления, общ умисъл на най – малко трима участници в сдружението, да извършват престъпления. В случая прокурорът е приел, че е налице набеждаване в образуване и участие в организираната престъпна група, състояща се от две лица. Действително, за съставомерността на деянието не е необходимо набедяващият да сочи правната квалификация на приписваното престъпление, но безспорно прокурорът, в обвинението, следва да квалифицира изложените от подсъдимия твърдения до определен състав на престъпление, в чието извършване подсъдимият е набедил лицата, преценявайки обективните и субективни признаци на конкретното престъпление. Поради изложеното, настоящият състав намира, че описаното в диспозитива на обвинението не очертава обективните признаци на състава по чл. 321, ал.1, пр.1 от НК, вр. чл. 321, ал.2 от НК.

По отношение обвинението в частта относно чл. 201 от НК, че подсъдимият е набедил Г.М.М. и К.Р.М. в извършване на престъпление по чл.201, ал.1 от НК – присвоили финансови средства в неуточнен размер от пенсията на З.С.М., от училището, като М. извършил това в качеството му на адвокат – пълномощник по изпълнително дело /не внасял по сметката на взискателя - ОУ с. Хърсово парични суми, а се ползвал от тях, съдът намира следното: Съставът на престъпление по чл. 201 от НК предвижда, че длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване. Прокурорът е приел, че е налице набеждаване от подсъдимия в престъплението по чл. 201 от НК, извършено от пострадалите, но диспозитивът на обвинението е неясен и не е посочено съответното качество /конкретно за Г.М./ и точните действия за извършване престъплението по чл. 201, ал.1 от НК от набедените лица. Доколкото изпълнителното деяние на набедяването се извършва чрез сезиране в определена форма /в случая- Съобщение от З.М., заведено с вх. №702/09.09.2010г. на ОП гр. Разград/, то от съществено значение са конкретните изявления на дееца -дали уличава някого в извършване на престъпно посегателство-престъпление, обема му, фактическият му състав и степента на категоричност, с която е заявено. Следва да е налице задължително такова съдържание, тъй като именно въз основа на съдържанието и заявените конкретни факти се извършва проверката на верността им. В този смисъл липсата в диспозитива на обвинението на З.М. за конкретика по отношение на качеството и действията от набедения /Г.М./, създава неяснота на самото обвинение. Тези обстоятелства не се изясняват и от обстоятелствената част на обвинителния акт –а имено не става ясно чрез какви точно действия е извършено деянието по чл. 201, ал.1 от НК, в което е набедена пострадалата от подсъдимия, не се изясниха и в хода на настоящото производство Освен, че обвинението в тази му част изначално е неясно и непълно, според съда безспорно остана недоказано и набеждаването от подсъдимия в частта по чл. 201, ал.1 от НК, относно наличие на субективната страна - знанието на подсъдимия, че пострадалите са невинни.

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 286, ал.1 от НК– набедяване, следва деецът, освен да съобщи пред надлежен орган на власт за извършено от другиго конкретно престъпление, същевременно да знае, че набеденият е невинен. Настоящият състав категорично не споделя становището на прокурора, че подсъдимият З.М. е знаел, че набедените от него лица са невинни и не са извършили сочените от него престъпления, тъй като бил запознат с резултатите от извършените проверки, при които не са констатирани нарушения и също, че като страна в гражданските производства, е обжалвал постановените съдебни актове.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая не са налице основания и доказателства, за да се направи извод, че подсъдимият З.М. е знаел, че набедените от него лица са невинни и не са извършили сочените от него престъпления, тъй като бил запознат с резултатите от извършените проверки, при които не са констатирани нарушения. Установено е по делото, че подсъдимият е изпращал жалби, сигнали, съобщения до различни институции - Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, Главния прокурор, за извършени, според него, незаконосъобразни действия от различни магистрати и от адв. К.М.. Безспорно е, че по тези жалби са извършвани проверки от различни институции, като същите, в по – голямата си част, не касаят посочените в Съобщение вх.№702/09.09.2010г., факти. По делото е приобщен изпратен от подсъдимия на 07.09.2010г. сигнал до Председателя на комисията по корупция във ВСС, входиран във ВСС на 05.10.2010г. /л.94 от ДП/, в който З.М. посочил, че адв. К.М., в организирана престъпна група със съдия от РС – Кубрат и Директора на ОУ с.Хърсово, „източват“ парите на гражданите с фалшиви изпълнителни листи. Конкретно цитира издадения изпълнителен лист от 30.03.2010г. Доколкото сигналът е входиран във ВСС на 05.10.2010г., т.е. след изпращане до ОП – Разград на процесното Съобщение, към датата на изпращането му подсъдимият няма как да е бил запознат с резултата от извършена проверка по този сигнал. Приобщено е и изпратено на подсъдимия З.М. решение на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение депозирана жалба срещу решение на Варненски адвокатски съвет от 28.09.2011г., с което е било отказано образуване на дисциплинарно производство срещу адв. К.М.. От мотивите му се установява, че подсъдимият е подал жалба до Адвокатския съвет гр.Варна, в която твърдял, че ОУ „П.Хилендарски“ с. Хърсово ползвало услугите на адв. К. М., без да заплаща дължимия хонорар. Въпросната жалба не е приобщена по делото, не се установява кога е била депозирана от подсъдимия, но доколкото Варненският адвокатски съвет се е произнесъл с решение на 28.09.2011г., отново не може да бъде изведен изводът, че подсъдимият е бил запознат, че не са констатирани нарушения относно предоставяне и заплащане на правни услуги между ОУ с.Хърсово и адв. К.М.. От показанията на св. Г.М. също се установява, че по повод взаимоотношенията й с адв. К.М., свързани с предоставяне и заплащане на правни услуги, в хода на проверката по подаденото Съобщение до Окръжна прокуратура – Разград, е узнала за обвиненията, че са организирана престъпна група. По делото не са събрани доказателства, не се съдържат и данни подсъдимият да е подавал други сигнали, освен горепосочените срещу пострадалите, със същите твърдения, съдържащи се в Съобщението. Поради това не се доказа, че относно тези обстоятелства са били извършвани проверки, с чиито резултати подсъдимият да е бил уведомяван преди изпращане на Съобщението и не може да се направи извод, че подсъдимият е знаел, че твърденията му са неверни към момента на изготвяне на Съобщението.

Съдът намира също така, че знанието на подсъдимия, че лицата са невинни, не може да се извлече по безспорен начин и от посоченото от прокурора, а именно, че като страна в гражданските производства, подсъдимият е обжалвал постановените съдебни актове. В Съобщението подсъдимият цитира издадения изпълнителен лист от 30.03.2010г. От приложеното по делото определение №560/25.06.2010г. по ч.гр.д. № 207/2010г. на Окръжен съд – Разград се установява, че съдът е отменил разпореждането в частта, с която е върната частната жалба на З.М. против протоколното определение от 17.03.2010г., с което бил осъден да заплати сумата от 270 лева, както и разпореждането от 30.03.2010г. за издаване на изпълнителен лист. Впоследствие, с определение от 08.10.2010г. по ч.гр.д. №294/2010г., Окръжен съд – Разград оставил без уважение частната жалба на З.М. против определението от 17.03.2010г., с което бил осъден да заплати сумата от 270 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Нов изпълнителен лист за същата сума е бил издаден на 31.01.2011г. Към момента на изпращане на Съобщението по отношение дължимостта на претендираните по гр.д. № 49/2010г. по описа на РС гр. Кубрат разноски за адвокатско възнаграждение, не е бил постановен влязъл в сила съдебен акт.

Изложените от страна на прокурора изводи, че “подсъдимият е бил много добре запознат, че преписваните от него престъпления на двамата свидетели, не са извършени от тях, много добре е знаел, че са невинни“ и този факт се потвърждавал и доказвал от показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание, така също и от всички изискани и приложени по делото материали от извършена проверка от полицейските служби, във връзка с подаденото съобщение до ОП - Разград, която проверка категорично установила, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер от Г.М. и К.М., категорично не се споделят от настоящия състав. Знанието на дееца, че набеденото от него пред властта лице не е извършило престъплението, е необходим и съществен признак от състава на чл. 286 от НК. Следва да се докаже, че подсъдимият е съзнавал неистиността на твърденията си към момента на изпращане на съобщението, като фактът, че по - късно е установено, че твърденията му са били неверни, не е основание за носене на наказателна отговорност.

Предвид изложеното, съдът намира, че не може да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.286, ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие не се събраха преки или косвени доказателства, които да обосноват единствено възможния извод, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е възведено обвинение с обвинителния акт и поддържано в съдебно заседание. Евентуално постановена осъдителна присъда по отношение на подсъдимия би била в противоречие с чл.303, ал.1 от НПК, тъй като би почивала на предположения. Ето защо, признаването на подсъдимия за невиновен и постановяването на оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК, съдът намира за единствено възможно и правилно решение.

По отношение искането на подсъдимия за приложение на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.4 от НК и прекратяване на производството поради изтекла давност, настоящата инстанция намира, че същото се явява неоснователно, доколкото, съобразно правилата по НК, наказателното преследване за престъпление по чл. 286, ал.1 от НК / наказуемо с „лишаване от свобода“ от 1 г. до 6 години и с „обществено порицание“/ се изключва по давност на осн. чл. 81, ал.3 от НК, вр. чл. 80, ал.1, т. 3 от НК, а именно след изтичане на петнадесет години.

Направените по делото разноски за изготвяне на графическата експертиза, остават за сметка на държавата.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: