Мотиви към присъда по НЧХД № 814 по описа за 2017г. на ШРС

На 06.04.2017г. е депозирана в РС гр.Шумен частна тъжба от Р.Г.П., ЕГН**********, срещу Д.Ц.М., ЕГН **********, за извършено от него престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу него.

В частната тъжба е посочено, че Д.Ц.М., ЕГН **********,***, причинил на Р.Г.П., ЕГН********** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Преди началото на съдебното следствие, процесуалният представител на частния тъжител заявява, че поддържа предявения с частната тъжба граждански иск в размер на 2000лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди и моли доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди, в резултат на деянието на подсъдимия по чл.130, ал.1 от НК.

Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа така възведеното обвинение, както и гражданския иск, предлага на съда да наложи на подсъдимия законосъобразно наказание и да уважи предявения граждански иск за неимуществени вреди, като претендира и направените от доверителя му деловодни разноски.

Подсъдимият се признава за виновен, като заявява, че е ударил пострадалия само веднъж и то не със сопа, а с клечка. Дава обяснения относно случилото се на 05.12.2016г.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият и частният тъжител живеят със семействата си в с. Овчарово, обл. Шумен.

Подсъдимият живеел на семейни начала с жена на име Р., която има двама внука-Р.и М., които подсъдимият и Р. отглеждат. Внуците на Р. често тормозели малкия син на пострадалия - Х.. Подсъдимият и пострадалият тъжител имали предишни пререкания относно ограда на дворно място до имота на подсъдимия. Тези обстоятелства довели до влошаване на отношенията между тъжителя и подсъдимия.

На 05.12.2016г. по-малкият син на тъжителя се върнал от училище и споделил на баща си, че отново бил тормозен от Р.и М., отглеждани в семейството на подсъдимия М..

Тъжителят П. решил да отиде в дома на подсъдимия, за да проведе разговор, с цел да се преустанови тормозът над сина му от внуците на подсъдимия.

Двамата със св. К.Г./ по-големият син/ отишли да дома на подсъдимия М., с автомобил. Спрял колата пред дома, свирнал с клаксона и слязъл от автомобила. Застанал от външната страна на оградната мрежа на двора на подсъдимия и когато подсъдимият се появил, му казал: „М., ела да поговорим“. Подсъдимият започнал да крещи и да псува, докато вървял срещу тъжителя. По пътя си грабнал дървена сопа, дълга около половин метър от градината, намираща се при цветята и след като стигнал до мрежата, пресегнал се през нея и нанесъл удари със сопата по главата на пострадалия. В резултат на ударите рукнала кръв от областта на главата на Р.Г.П. и той залитнал. Подсъдимият продължавал да крещи от двора си ругатни. Синът на пострадалия му се притекъл на помощ, издърпал го от обсега на подсъдимия, качил го в колата и го прибрал у дома.

За случилото се, тъжителят, по пътя към дома си, подал сигнал на телефон 112, който бил регистриран и пострадалия бил посетен от служители на ОДМВР- Шумен, сектор „Охранителна полиция“ при РУ -Шумен. След пристигането на линейката, бил откаран до МБАЛ- Шумен, където му е оказана медицинска помощ. Били снети сведения от пострадалия и от подсъдимия от служители на РУ- Шумен . Същият ден пострадалият бил освидетелстван в ОСМ при МБАЛ -Шумен, за което му било издадено СМУ № 312/2016г.

От ударите тъжителят получил следните травматични увреждания, описани в СМУ № 312 / 2016г. – разкъсно- контузна рана в окосмената част на главата, дълбоко охлузване на граничната площ в тилната област на главата, травматичен отток, леко изразен на ограничена площ задно теменно слепоочно в ляво, ивицовидно кръвонасядане по задната страна на лявата предмишница над гривнената става, които увреждания причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В СМУ № 312 / 2016г. е посочено, че травматичните увреждания може да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадалия.

В заключението на назначената по делото СМЕ по писмени данни, приета по делото и неоспоР. от страните, вещото лице посочва, че пострадалият е получил една разкъсно- контузна рана, челно-теменно разположена, едно дълбоко кожно охлузване в тилната област на главата срединно; травматичен оток –леко изразен на ограничена площ –задно теменно слепоочно вляво и едно ивицовидно кръвонасядане по задната страна на лявата предмишница, като тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар и триене, и три от описаните четири травматични увреждания са причинени по механизма на удар и могат да бъдат получени с не по-малко от два удара. Експертът приема, че травматичните увреждания може да бъдат получени от действието на твърд предмет с тръбеста или цилиндрична форма.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид.Г.- син на тъжителя, св. М.П..- съпруга на тъжителя, св. П. П. и св. Д. Н.Д. - полицейски служители посетили сигнала, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства, включително и приложеното по делото съдебно - медицинско удостоверение /стр. 14/ и изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза.

Съдът кредитира показанията на свид. Г. - син на тъжителя и очевидец на инцидента, относно наблюдаваното от него по време инцидента и относно съобщеното от пострадалия, непосредствено след случката. Показанията на този свидетел са последователни и логични и той е запознат с отговорността по чл. 290 от НК.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел единствено в частта относно заявлението му, че е бил нанесен само един удар, доколкото това не се подкрепя от приложените по делото писмени доказателства, в частност от заключението на експерта по назначената по делото СМЕ по писмени данни.

В съдебно заседание, проведено на 11.07.2017г. /стр.33/, свид. Г. заяви: “………....тогава, докато ругае, взе кола, посегна през оградата и удари баща ми по главата. Баща ми беше застанал точно до телената ограда. Д. също беше до оградата …………..…Като замахна през оградата, го удари по средата на главата .Баща ми се замая….…….. ".

Експертът по назначената по делото СМЕ по писмени данни заключава, че предвид анатомичното разположение на уврежданията, получени от пострадалия, същите може да бъдат получени с не по-малко от два отделни удара.

По делото е разпитана св. П.-съпруга на пострадалия, чиито показания съдът също кредитира като логични, последователни и достоверни, относно случилото се непосредствено след връщането на пострадалия в дома му и състоянието, в което е бил. Свидетелката, в съдебно заседание, проведено на 11.07.2017г. /на стр. 35 от делото/, заявява :“…………….съпругът ми беше с окървавено лице и кръв имаше до якето му надолу.Той ми каза, че са го ударили ………..Тогава обясни, че са го ударили с кол по главата, че му е лошо, че му тече кръв……………каза, че М. го е ударил с кол по главата ………………………….“.

Показанията на свидетелите П. и св. Д. съдът кредитира като непротиворечиви и последователни относно констатациите им за инцидента, съобразявайки същевременно обстоятелството, че двамата полицейски служители не са очевидци на инцидента.

Съдът съобрази относно обясненията на подсъдимия, че следва да се отчете безусловно гарантираното от закона право /чл. 55 от НПК/ на всеки подсъдим да дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно право е коренно различно от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес, под угрозата да бъдат подведени под наказателна отговорност по чл. 290 от НК. Обясненията на подсъдимия са основно негово средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал /в т.см. р.№ 685/ 11.12.2003 г. г. по н.д. № 537/03 г. I н.о. ВКС/.

В тази насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 НПК, съдът прие, че обясненията на подсъдимия /относно това къде точно е станал удара –дали в двора му или през оградата /, представляват защитна теза, но не са убедителни и не се потвърждават от другите събрани доказателства по делото. По делото не се събраха доказателства, които да подкрепят твърденията на подсъдимия, че инцидентът е станал в двора на дома му, както и доказателства, относно това пострадалият или синът му да са нанасяли удари на подсъдимия .

Анализът на наличните доказателства – гласни и писмени, според съда, налага единствено възможен и несъмнен извод за авторството на подсъдимия в противоправното деяние по чл. 130, ал.1 от НК и относно обстоятелствата, при които е осъществено.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, водят до единствено възможен извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда .

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

* от обективна страна подсъдимият, чрез своите действия, е въздействал на организма на частния тъжител, нанасяйки му удари със сопа по главата, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи – разкъсно- контузна рана в окосмената част на главата, дълбоко охлузване на граничната площ в тилната област на главата, травматичен оток леко изразен на ограничена площ- задно теменно слепоочно ,ивицовидно кръвонасядане по задната страна на лявата предмишница над гривнената става, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, полученото увреждане от тъжителя е в причинна връзка с поведението на подсъдимия..

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

*от субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК – подсъдимият е предвиждал и е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, като е искал настъпването на съставомерния резултат, към който се е отнасял безразлично;

Като причина за извършване на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Гореизложените обстоятелства по отношение на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин:

За престъплението по чл.130, ал.1 от НК, законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода" до 2 години или “пробация”. Видно от справката за съдимост на подсъдимия, той е неосъждан за престъпление, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК.

С оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете, че няма данни по делото налагащи извод, че деецът е с висока степен на обществена опасност и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а, ал.1 от НК, а именно "глоба" в размер на минималния, предвиден от закона - действащ по време на извършване на деянието, а именно 1000лв.

Така определеното наказание съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в резултат на деянието от подсъдимия по чл.130, ал.1 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди и неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди пострадалия за всички отрицателни последици, настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. В чл.52 от ЗЗД се указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът, на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо гражданският иск за деянието срещу подсъдимия да бъде уважен в размер на 500лв., като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на полученото травматично увреждане и причинната му връзка с деянието на подсъдимия. В останалата му част, до пълния предявен размер, искът, по отношение на подсъдимия, следва да бъде отхвърлен.

Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни разноски-държавна такса, разноски за адвокатско възнаграждение , съгласно чл.189, ал.3 от НПК, а така също и да заплати в полза на ВСС по сметка на ШРС възнаграждението, платено на вещото лице, както и дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :