МОТИВИ ПО НОХД № 54/2018г. по описа на ШРС: Подсъдимият Н.П.Н. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.4 от НК за това, че на 17.07.2017г. в гр. Шумен, в съучастие като помагач с неизвестно по делото, лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на лицето Д.К.С. ***, като получил от нея с цел да предаде на неизвестния извършител сумата от 1 800 лева, която сума пострадалата предала в следствие на възбуденото и поддържано у нея заблуждение от неизвестен извършител, че предаването й е необходимо за съдействие на органите на МВР, с което й причинили имотна вреда в размер на 1 800 лева.

В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия Н. 18 месеца “лишаване от свобода”, което на основание чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК да намали с една трета. Предвид ниската степен на обеществена опасност на дееца намира, че целите на наказанието биха били постигнати, ако изпълнението му бъде отложено за минималния срок, предвиден в чл.66, ал.1 от НК. Представителят на ШРП предлага на съда да определи едно общо наказание по отношение на подсъдимия между наказанията, наложени му по настоящото дело и по НОХД № 2091/2017г. на РС Пазарджик, което да е в размер на най-тежкото, а именно една година „лишаване от свобода“, което да се отложи за срок от три години. На основание чл.59, ал.2 и ал.1 от НК от така определеното общо наказание предлага да се приспадне задържането му по НОХД № 2091/2017г. на РС Пазарджик.

Подсъдимият Н.Н. се признава за виновен в извършването на деянието, посочено в обвинителния акт, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му част, за които не желае да се събират доказателства и съда като съобрази, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство, доказателства бе даден ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371,т.2. Назначеният служебен защитник моли съда след като признае за виновен, да наложи на подзащитния му, наказание в справедлив размер, което да редуцира с 1/3 и да отложи изпълнението за минималния изпитателен срок. По отношение на поисканата кумулация – изцяло се присъединява към становището на прокурора. В последната си дума подс. Н. моли за условна присъда и съжалява.

След преценка на събраните по делото доказателства, преценени поединично и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Н.П.Н. *** и не бил криминално проявен, но поради недостиг на парични средства решил да се сдобие с такива по неправомерен начин.

През лятото на 2017г., с подс. Н. по мобилния му телефон се свързало непознато за него лице от мъжки пол, което се представило за собственик на фирма от гр. Русе. Мъжът предложил работа на подсъдимия, а именно – да му съдейства за вземането на пратки от различни лица, които след това да оставя на тайни места, за да може непознатия да ги взема. За да има връзка с подсъдимия и за да му дава инструкции, непознатият /неустановено по делото лице – извършител на измамата/ обяснил на Н., че ще му остави мобилен телефон със СИМ карта с мобилен № 0887 350577, който ще бъде скрит под изоставени автомобилни гуми в близост до магазин „Джъмбо“ в гр. Русе. Подсъдимият Н. се съгласил с предложението, отишъл до гр. Русе и намерил мобилния телефон – марка „Нокия“ с ИМЕЙ № 358057013294259. На няколко пъти чрез осъществяване на контакт именно с този мобилен номер с неустановения извършител, подсъдимият бивал изпращан от него до различни адреси в градове из България, откъдето вземал пратки и в последствие ги оставял на определени му от непознатия мъж, тайни места в гр. Русе. Въпреки, че подс. Н. осъзнавал, че явно извършва неправомерна дейност срещу заплащане, изпълнявал инструкциите на непознатия, които му давал по телефона.

На 17.07.2017г. непознатият мъж изпратил подс. Н. в гр. Шумен, където пристигнал с автобус. Непознатият му обяснил, че трябва да вземе от една възрастна жена, торбичка, която ще му пусне от терасатана жилището си и в същата ще има пари. Продиктувал му адреса и му казал да си наеме такси, което да го откара до там. Междувременно, непознатият след 13,00 часа на 17.07.2017г. се обадил на стационарния телефон на пострадалата Д.К.С. ***, живуща ***, а именно – 054/822 568. Непознатият й се представил за полковник от полицията и й обяснил, че трябва да му съдейства за задържането на телефонни измамници, които се занимавали също с изнудвания и убийства и които в този момент били пред блока й. Неустановеното лице въвело в заблуждение пострадалата и й съобщило, че нейният телефон бил включен в списъка на измамниците и те ще търсят контакт с нея. Излъгал я, че се налага да помогне на полицаите и за целта тя трябвало да предаде на измамниците, парична сума каквато може да събере, след което полицията щяла да залови престъпниците и всичките й пари щели да й бъдат върнати. Постр. С. в състояние на стрес и уплаха, повярвала на обясненията на непознатия, че ще помогне на полицията. Събрала спестяванията си в размер на 1 800 лев, сложила ги според инструкциите в найлонова торбичка и ги хвърлила през терасата на жилището си. Отдолу, под терасата вече чакал подс. Н.Н., който взел торбичката и според указанията на непознатия отпътувал от гр. Шумен към гр. Русе. Макар, че разбрал, че неустановеният извършител мотивирал чрез въвеждане в заблуждение, пострадалата да се разпореди с паричната сума, подсъдимия не преустановил деятелността си, а продължил да изпълнява заръките на непознатия. Така от торбичката, подс. Н. взел за себе си парична сума от 400 лева, която според неустановения поделото, извършител на измамата била неговото възнаграждение за пренесената пратка. Останалите пари с торбичката, подс. Н. оставил отново под автомобилните гуми на паркинга пред магазин „Джъмбо“ в гр. Русе, за да бъдат взети от там от неустановения извършител на измамата. През месец август 2017г. , подсъдимият Н. предал с протокол за доброволно предаване в РУ Пазарджик, мобилния телефон, който му бил даден от неустановения по делото, съучастник. От анализа на приложените по делото данни от мобилни оператори се констатирало, че с този мобилен апарат е била ползвана на 17.07.2017г. СИМ карта с мобилен номер 088 350 5апарат е била ползвана на 17.07.2017г. СИМ карта с мобилен номер 088 350 577, с която са провеждани разговори в гр. Шумен чрез клетки, обслужващи именно района на местоживеене на пострадалата.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Н.П.Н., което напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

От така установеното фактическо положение съдът прие, че с деянието си подсъдимия Н.Н. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.209,ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.4 от НК, поради следното:

- Обект на престъплението – обществените отношения, гарантиращи нормалните условия за упражняване правото на собственост и разпореждането с имущество;

- Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, които не се намира в състояние на невменяемост;

- От обективна страна – изпълнителното деяние се изразява в умишлено улесняване извършването на измамата чрез вземане и пренасяне на облагата – паричната сума предадена от пострадалата в следствие на заблуждението, чрез възбуждане и поддържане на такова у пострадалата Д.С., че предаването на сумата от 1 800 лева е необходимо за съдействие на органите на МВР, с цел набавяне на облага за себе си и за неустановения по делото, извършител.

- От субективна страна – деянието е извършено виновно, с пряко насочен умисъл за набавяне на облага за себе си и за неустановения извършител, като деецът е съзнавал противообществения характер на деянието си и е целял настъпването на общественоопасните последици.

При определяне на наказанието на подсъдимата Н.П.Н., съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието – помагач на неизвестен извършител на измами на различни граждани, с единствената цел за набавяне на имотна облага за другиго, както и за себе си - обуславящо висока степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на дееца от данните за личността му – с основно образование, неженен, неработещ, неосъждан към момента на извършване на деянието, т. е. налице са добри данни, от което съдът прави своя извод за ниска обществена опасност на дееца. За да определи наказанието, съдът отчете пълното самопризнание, изказаното искрено съжаление, съдействие за разкриване на обективната истина, както и мотивите и подбудите за извършване на деянието. Съдът счита, че наказание към минималния размер на предвиденото “лишаване от свобода”, а именно 1 година и 6 месеца е справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Съгласно задължителната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК и приложението на чл.58а от НК така определения размер следва да бъде намален с 1/3 /една трета/, поради което съда наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година. Предвид факта, че подсъдимият Н. не е бил осъждан към датата на деянието, съда намери, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече за поправянето му не е наложително да изтърпи определеното му наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението за срок от Три години. Така определеното наказание, съдът намира, че ще изпълни личната си и генерална превенция и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите, както от страна на осъдения, така и и от останалите членове на обществото.

На основание чл.25, ал.1 НК във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание на подс. Н.Н. между наложеното с настоящата присъда и наказанието, наложено му с Определение по НОХД № 2091/ 2017г. по описа на РС Пазарджик, влязло в законна сила на 15.11.2017г. в размер на най-тежкото, а именно Една година „лишаване от свобода“. На основание чл.25, ал.4 от НК съдът отложи изпълнението на определеното общо наказание за срок от Три години. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от определеното общо наказание, следва да бъде приспаднато времето през което Н.Н. е бил задържан по НОХД № 2091/2017г. по описа на РС Пазарджик, считано от 14.08.2017г. до 15.11.2017г.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подс. Н.П.Н. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР гр. Шумен, направените деловодни разноски в размер на 148, 12 /сто четиридесет и осем лв. и дванадесет ст./ лева и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: