Подсъдимият Р.Й.Д. е предаден на съд по обвинение
за престъпление по чл.183, ал.1 НК, за това, че в периода от месец юни 2017г. до месец декември 2017г.,
включително в гр. Шумен, след като бил осъден по гр. д. № 150/2013г. по описа
на ШРС, изменено с Определение от 18.05.2017г. по гр.д. № 777/2017г. по описа
на ШРС, влязло в законна сила на 18.05.2017г. да издържа свой низходящ – дъщеря
си Е.Р. Д., с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 7 месечни вноски по 140 лева, на обща
стойност 980 лева.
В съдебно заседание, представителят на ШРП
поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание “пробация”,
която да бъде изпълнена чрез следните мерки: - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година, с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Подсъдимият Р.Й.Д. се признава за виновен. В последната си дума подс. Д.
заявява, каквото реши съда, така да бъде.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Р.Й.Д. и свидетелката М.Д.И. живеели на семейни начала, като от съвместния си живот имали едно дете – дъщеря им Е.Р. Д. – родена на ***г.
В последствие двамата се разделили и с определение за постигната спогодба между тях по гр. Д. № 2781/2007 по описа на ШРС, влязло в законна сила на 05.11.2007г., упражняването на родителските права върху детото били предоставени на майката – свид. М.Д.И., а бащата – подс. Р.Й.Д. бил осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 50 лева, считано от 11.10.2007г.
С влязло в законна сила, решение на ШРС от 01.08.2013г. по гр. д. № 150/2013г. по описа на ШРС, съда изменил размера на постановената по гр. д. № 2781/2007г. на ШРС, издръжка, дължима от подс. Р.Д. като я увеличил от 50 на 100 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.01.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж – 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законни основания за изменението или прекратяването на правото на издръжка.
С Определение за постигната спогодба между страните по гр. Д. № 777/2017г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 18.05.2017г., съдът изменил размера на определената издръжка по гр. № 150/2013г. на ШРС, дължима от подс. Р.Д. в полза на детето Е. Д. от 100 лева на 140 лева, считано от 21.03.2017г.
След последното изменение на издръжката за дъщеря им, по данни на свид. М.И., подс. Р.Д. платил частично издръжка за месец юни 2017г. в размер на 40 лева, след което преустановил изплащането на издръжката за дъщеря си Е.Р. Д.. В тази връзка на 13.09.2017г. свидетелката М.И., действаща в качеството на законен представител на детето си Е. Д. подала жалба до Районна прокуратура Шумен. След подаване на жалбата и образуването на досъдебното производство, подс. Р.Д. продължил да не изпълнява задължението с за плащане на месечна издръжка на детето си. Общият размер на неплатената месечна издръжка за периода от месец юни 2017г. до месец декември 2017г., включително е в размер на 980 лева – седем месечни вноски от по 140 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – обясненията
на подс. Р.Д., показанията на свидетелката М.Д.И., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК, писмени доказателства. Съдът приема за установено и
доказано мястото и времето на извършване на деянието, авторството на
подсъдимия, както и неговата вина. Съдът намира, че събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
водят до извод, непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, прие, че с горното деяние, подсъдимия Р.Й.Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на две престъпления от общ характер, наказуеми по
НК, поради следното:
-
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона, лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собствено имущество;
-
От обективна страна – подсъдимият, чрез своето
бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на своя низходяща
по силата на съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни
вноски с определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на
повече от две месечни вноски – седем месечни вноски;
-
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
лице, което е било осъдено да издържа своя низходяща;
-
От субективна страна престъплението е извършено
виновно от подсъдимият, с пряк умисъл – предвиждал е неплащане на дължимите
издръжки в размер на
повече от две месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи неотговорното
отношение на подсъдимият Р.Д. към задълженията му като родител.
При
определяне на наказанието, съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – от данните за
личността му може да се направи извод, че е личност с невисока степен на обществена
опасност, както и причините и мотивите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
-
смекчаващи вината, обстоятелства – самопризнание и
изказано съжаление.
-
отегчаващи вината обстоятелства – предишно
осъждане.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК биха били постигнати с налагане на алтернативно,
предвиденото наказание “пробация”. Съдът счита, че пробацията следва да бъде
изпълнена, чрез следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от Осем месеца с периодичност два пъти седмично и периодични
срещи с пробационен служител за срок от Осем месеца. Така определеното
наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
и даващо възможност на осъдения да изпълнява задълженията си към своята
низходяща.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: