МОТИВИ ПО НОХД № 488/2018г.
по описа на ШРС: Подсъдимият А.М.Ч. е предаден на съд
по обвинение за престъпление по чл.338, ал.2 от НК, за това, че на две отделни дати в периода
01.04.2015г. – 15.06.2015г., при условията на продължавано престъпление в
землищата на кв. Дивдядово, гр. Шумен и с. Овчарово, обл. Шумен предоставил
огнестрелно оръжие – ловна карабина „ТОЗ /8-01“ на лице ненавършило 18 години,
а именно малолетното лице М.А.Ч., роден на ***г
В съдебно заседание
представителят на ШРП, поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия,
като излага подробни доводи в пледоарията си. Предлага на съда предвид наличието
на многобройни смекчаващи вината, обстоятелства да му наложи наказание
“лишаване от свобода” за абсолютния минимален предвиден срок от 3 месеца, чието
изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 ,ал.1 от НК с 3 годишен
изпитателен срок. По отношение на
вещественото доказателство – пушка - имитация представителят на ШРП предлага да бъде върнато
на подсъдимия, а CDдисковете и
снимките да останат по делото.
Подсъдимият А.М.Ч. се възползва
от правото си да не дава обяснения. Защитникът на подсъдимия моли съда да
признае подзащитния му за невиновен и да го оправдае изцяло, тъй като вината му
не е доказана по несъмнен начин, както го изисква разпоредбата на чл.303 НПК.
Защитникът излага подробни доводи в пледоарията си за нарушено право на защита
на подсъдимия, поради липса на съществени елементи от фактическия състав на
деянието, в извършването на което е обвинен. В последната си дума подс. Ч. заявява,
че не е виновен за нищо и моли за оправдателна присъда.
След
преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият А.М.Ч. имал сключен граждански брак със
свидетелката К.Д.Ч., по време на който на ***г. било родено детето им свид. М.А.Ч..
Поради влошени отношения между подсъдимия и свидетелката, на 01.04.2015г.,
свидетелката К.Д. напуснала семейното им жилище в гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул.
Вела Благоева № 9, заедно с детето – свид. М.Ч.. На 08.05.2015г., малолетния свид.
М.А.Ч. обаче се завърнал в дома на баща си и останал да живее при подс. А.Ч.. В
същия дом живеела и по-голямата дъщеря на подс. Ч. – свидетелката М.А.Ч.. След
раздялата на двамата му родители, малолетния свид. М.Ч. продължил да
осъществява контакти с всеки един от тях, независимо при кого от двамата
живеел.
На
неустановена дата в периода от 01.04.2015г. до 15.06.2015г. подсъдимият излязъл
заедно с малолетния си син М. в землището на кв. Дивдядово на гр. Шумен.
Подсъдимият носел със себе си законно притежаваното от него огнестрелно оръжие
– ловна карабина „ТОЗ /8-01“, № Х 6332. Малолетният свид. М.Ч. пожелал да
подържи пушката на баща с, да погледа
през оптиката, монтирана върху нея и да се снима с нея. Подсъдимият предоставил
на детето огнестрелното си оръжие „ТОЗ /8-01“, № Х 6332. Малолетният М.Ч. взел ловната карабина в
ръце, застанал с оръжието в близост до хартиена мишена, върху която имало следи
от произведени изстрели и бил заснет в тази поза. Снимката била съхранена в
паметта на мобилния апарат, ползван от свид. М.Ч..
На
неустановена дата в периода от 01.04.2015г. до 15.06.2015г., подсъдимият А.Ч.,
свид. М.Ч., малолетния свид. М.Ч. и малолетния свид. К.П.К. – племенник на
подсъдимия решили да отидат на излет в землището на с. Овчарово, където се
намирал пчелина на свид. Д. М. – приятел на подсъдимия. Когато подсъдимият
потеглил с трите деца към землището на с. Овчарово, той отново взел със себе си
ловната карабина „ТОЗ /8-01“ с № Х 6332.Подсъдимият и трите деца посетили
пчелина, където се срещнали със свидетелите Д. М. и С.В., приготвили храна,
консумирали я и се забавлявали. Освен в пчелина обаче, в същият ден подсъдимият
и децата се разходили и в гората, находяща се в землището на с. Овчарово.
Докато се намирали в гората, малолетния свид. М.Ч. поискал от баща си да му
предостави ловната си карабина „ТОЗ /8-01“ за да пробва да стреля с нея.
Подсъдимият се съгласил и предоставил на малолетното си дете, огнестрелното
оръжие. Малолетният М.Ч. седнал на земята, взел карабината „ТОЗ /8-01“ с № Х
6332 с двете си ръце. Пушката в предната си част, на полуложката била положена
върху подпора с височина около 70 – 90 см.
Подсъдимият А.Ч. бил приклекнал от дясната страна на свид. М.Ч.. Свид. М.Ч.
присвил едното си око, прицелил се и произвел изстрел. След като изстрелът бил
произведен, подс. А.Ч. взел от ръцете на сина си ловното оръжие – карабина „ТОЗ
/8-01“. Горните действия били записани на видеоклип от свид. М.Ч., като записът
бил направен с мобилен телефон. Когато подсъдимият взел карабината от ръцете на
сина си, към двамата се приближил малолетния свид. К.К., който също бил заснет
на клипа. Освен записът на видеоклипа, същият ден, на същото място, свид. М.Ч.
направила с мобилния телефон и снимка, на която били заснети брат й и баща й,
като брат й държал ловната карабина „ТОЗ /8-01“, а баща й – подс. А.Ч.
придържал оръжието с една ръка, докато то се намирало в ръцете на детето.
Малолетният свид. М.Ч. съхранявал
в мобилния телефон, който използвал направените снимки, както и видеоклипа. При
среща с майка си – свид. К.Д. – М., малолетния свид. М.Ч. й разказал, че баща
му е позволил да стреля с ловното му оръжие. Детето показало на майка си
снимки, които се намирали в паметта на телефонния му апарат и дори й ги
изпратило. По този начин, в електронен вид, попаднали в паметта на телефонния
апарат на свид. К.Д. – М.. Когато разгледала снимките, свид. Д., който също
била ловджия сезирала със жалба РУ Шумен, тъй като разпознала на снимките,
заснетите лица, а също и ловната карабина „ТОЗ /88-01“, за която знаела, че е
огнестрелно оръжие, както и, че същото е собственост на подсъдимия. В хода на
започналата проверка, свид. Д. установила, че в паметта на телефонния апарат на
малолетния й син се съхранявал и видеоклип, на който били заснети действията,
извършвани от детето при боравенето с предоставеното му от подс. А.Ч., оръжие.
Свидетелката изпратила този видеоклип към мобилния си телефон, който
използвала. След това, свид. Д. записала видеоклипа върху диск и го предала на
извършващия проверката, полицейски инспектор – свид. Г.В.Г. за да послужи при
изясняване на обстоятелствата.
Междувременно, малолетният М.Ч.
се похвалил и на своя малолетен приятел – свид. М.П.П., че бил стрелял с
оръжие.
След образуване на досъдебното
производство, свид. К.Д. предала диск със запис на видеоклипа, който намерила в
телефонния апарат, ползван от сина й, а също и 2 броя цветни снимки на хартиен
носител. По-късно в хода на производството, свидетелката предала на дигитален
носител /диск/ четири брой снимки, две от които били същите, които били
приобщени по делото на хартиен носител.
На 12.05.2017г., подсъдимият А.Ч.
предал с Протокол за доброволно предаване 1 брой предмет с вид на пушка с
монтиран оптичен мерник с тъмно кафяви приклад и ложа, за който заявил, че
представлява реплика на ловна карабина „ТОЗ /8-01“ – детска играчка, с която не
могат да се възпроизвеждат изстрели. Според
подсъдимият именно този предмет е бил заснет на видеоклипа, приобщен към
материалите по делото.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за изяснена въз основа на: показанията на свидетелите К.Д.Д., С.М.
Великово, Д.Й.М., К.П.К., М.П.П., Г.В.Г., Т.Й.Й., Д.С.Г., Д.Е.К. и В.Р.В.,
както и от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред,
доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК. Фактическото положение,
изложено по-горе се доказва и от приетите и неоспорени от страните:
съдебно-видеотехническа-идентификационна експертиза, съдебно-балистична експертиза,
съдебно-видеотехническа експертиза с Протокол № 16/ИДИ-179,
съдебно-балистическа експертиза с Протокол № 16/БАЛ-185, комплексна
съдебно-балистическа-видеотехническа експертиза с Протокол № 17/БАЛ-35, идопълнителна
комплексна съдебно-балистическа-видеотхническа експертиза с Протокол № 18/БАЛ-1.
От заключението на
видеотехническата и идентификационна експертиза се установило, че при
възпроизвеждането на приобщения по делото, видеофайл не се установяват следи от
манипулация /намеса върху записаната информация/. Според същата експертиза,
сравнителният анализ на общите признаци на ловна карабина „ТОЗ /8-№!“ и
признаците на вещта с вид на оръжие, установени при прегледа на видеоклипа и
фотоснимките, позволяват да се заключи, че на видеоклипа и фотоснимките е
заснета ловна карабина „ТОЗ /8-01“.
Горните
изводи се потвърждават и от заключението на видеотехническа експертиза,
визирано в Протокол № 16/ИДИ–179 и заключението на балистична експертиза,
отразено в Протокол № 16-БАЛ-185. Според заключението на първата – видеофайлът,
предмет на експертиза е презапис от оригинален файл, записан върху
устройството, с което е заснет. Не са установени следи от манипулация, намеса
върху записаната информация. На експертът, изготвил балистичната експертиза,
отразена в Протокол № 16-БАЛ-185 са били предоставени видеозаписът и снимките,
приобщени по делото, като веществени доказателства, а също и двете карабини –
законно притежавани от подсъдимия А.Ч. – „ИЖ МР-18МН“, Remington с № 101883621 и „ТОЗ /8-91“ с №
Х 6332. При сравнителния анализ на заснетия във видеозаписа, предмет с форма на
оръжие и двете законно притежавани от подсъдимия, оръжия, експертът е заключил,
че са налице сходства в общите признаци на заснетата вещ с форма на оръжие във
видеозаписа и ловна карабина „ТОЗ /8-01“ с № Х 6332, тоест възможно е заснетата
във видеозаписът, карабина да е „ТОЗ /8-01“ с № Х 6332. Освен това експертът
посочва, че откатът, който се получава при изстрел с карабина „ТОЗ /8-01“ с № Х
6332 е много слаб, какъвто се наблюдава при изстрела на видеоклипа.
Назначена била и допълнителна
комплексна балистична и видеотехническа експертиза, заключението на който е
обективирано в Протокол № 17/БАЛ-35. Заключението на комплексната експертиза е,
че най-вероятно заснетата вещ с вид на пушка не е пневматична, а е огнестрелно
оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ. Тя не е направена трайно негодна за
употреба чрез дезактивиране и не представлява нестреляща реплика, имитация на
оръжие. По повод предаденото от подс. А.Ч., веществено доказателство – вещ,
поставена в камуфлажен калъф за пушка – реплика на ловна карабина „ТОЗ /8-01“
/детска играчка/ е назначена допълнителна комплексна балистична и
видеотехническа експертиза в НИК-МВР – София. От нейното заключение е видно, че
предоставеният за изследване, обект е саморъчно направена имитация на пушка,
като за сглобяването й са използвани фабрично произведен приклад с ложа за
многозарядна пушка „ТОЗ“, а за цев е използвана водопроводна тръба, която
допълнително е боядисана с черна боя. Експертите посочили, че не е възможно във
видеозаписа и снимките към делото да е заснета предоставената за изследване
имитация на пушка.
От така установеното фактическо положение и
след като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поединично и в
тяхната съвкупност съдът прие, че с деянието си подсъдимият А.М. Чкъров е осъществил от субективна и
обективна страна, състава на престъпления от общ характер, наказуеми по чл.338,
ал.2 от НК, поради следното:
-
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи нормалните условия за
съхранение, държане и ползване на огнестрелни оръжия и боеприпаси;
-
Субект на престъплението е пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не
се намира в състояние на невменяемост;
-
От обективна страна –
изпълнителното деяние на това престъпление е описано от законодателя с глагола
„предоставя“. Предоставянето означава съзнателно извършване на действия, които
да доведат до преминаването на една вещ
- в случая - оръжие от фактическата власт на извършителя във
фактическата власт на друго лице. Престъплението по чл.338, ал.2 от НК е довършено със самото
преминаване на оръжието от фактическата власт на извършителя във фактическата
власт на лицето, което не е навършило 18 години – в настоящия случай малолетния
към датите на деянието, М.А.Ч.. За да е налице от обективна страна това
престъпление не е необходимо да е настъпил
някакъв тежък противоправен резултат /увреждане или смърт /. Видеоклипът и 4
броя снимки – две на хартиен носител и две на диск са веществени доказателства
според практиката на ВКС, като същите имат характер на така наречените
„случайни снимки“ и „случайни записи“. Както снимките, така и видеозаписът са приобщени чрез протокол за
доброволно предаване, което е един от възможните способи за приобщаване, т.
е. веществените доказателства към
досъдебното производство са приобщени по реда на НПК. Видеоклипът е изследван от две
експертизи, които са потвърдили неговата автентичност. От
заключението на видотехническата и идентификационна експертиза се установява,
че при възпроизвеждането на приобщения по делото видеофайл не се установяват следи от манипулация /намеса върху записаната
информация./. Този извод се потвърждава и от заключението на видеотехническа
експертиза, отразено в протокол №
16/ИДИ-179. Според експертите видеофайлът, предмет на експертизата е презапис
от оригинален файл, записан върху устройството, с което е заснет. Не са установени следи от
манипулация, намеса върху записаната информация. Веществените доказателства -
снимките и видеозаписът, които са
приобщени по делото отразяват по автентичен начин заснетите и филмирани
събития, а именно – факта, че малолетния М.Ч. държи в ръцете си вещ, с външни
признаци на оръжие и борави с нея по начин, че тя е произвела изстрел. От прегледът на видеозаписа, както експертите,
така и съдебния състав установи, че в
него е заснето изображението на мъж – подс. А.Ч. и момче – малолетния М.Ч.,
държащо дългоцевно оръжие с оптичен прицел. След изстрела, мъжът – подс. А.Ч.
поема оръжието от ръцете на детето. Някой друг
да е минал и да е предоставил пушката на детето или то само някак си да е взело
оръжието без знанието и съгласието на баща си – противоречи, както на логиката,
така и на останалите доказателства по делото. От една страна изрично
свидетелката К.Д. – М. твърди, че детето пред нея е посочило, че е стреляло точно с пушката на баща си. Съдържанието на клипа и снимките напълно
кореспондират и с показанията на свид. Г.Г. - полицейският служител, извършил
проверка по преписката, въз основа на която е образувано производството. Този
свидетел няма друго такова процесуално качество, което да му пречи да е
свидетел. Свидетелят Г. даде показания, че пред него лицето А.Ч. е направило
извънпроцесуални признания: „А. отрече да е давал огнестрелното си оръжие за
стрелба, а само е дал да го държи и да гледа през оптиката, тъй като детето
било любопитно и искало да се снима с него.“
Тези признания са значими с оглед два факта – че подсъдимият е
предоставял на сина си оръжие, както и,
че това оръжие е именно неговата собствена пушка. Според видотехническата и идентификационна експертиза сравнителният анализ
на общите признаци на ловна карабина „ТОЗ /8 -01“ и признаците на вещта с вид
на оръжие, установени при прегледа на видеоклипа и фотоснимките , позволяват да
се заключи, че на видеоклипа и фотоснимките е заснета ловна карабина „ТОЗ /8-01“. На експертът, изготвил балистична експертиза, отразена в протокол № 16 – БАЛ – 185, са били
предоставени видеозаписът и снимките, приобщени по делото като веществени
доказателства , а също и двете карабини, законно притежавани от подсъдимия А.Ч.
– „ИЖ МР – 18МН“ , Remington, с № 101883621 и „ТОЗ/8 - 01“ с № Х6332. При
сравнителния анализ на заснетия във видеозаписа предмет с формата на оръжие и
двете законно притежавани от обвиняемия оръжия експертът е заключил, че са
налице сходства в общите признаци на заснетата вещ с форма на оръжие във
видеозаписа и ловна карабина „ТОЗ/8 - 01“ с № Х6332, т.е. възможно е заснетата
във видеозаписът карабина да е „ТОЗ /8-01“ с № Х6332. Освен това експертът
посочва, че откатът, който се получава при изстрел с карабина „ТОЗ /8 -01“ с №
Х 6332 е много слаб, какъвто се наблюдава при изстрела на видеоклипа. Назначена е била и допълнителна комплексна
балистична и видеотехническа експертиза,
чието заключение е отразено в протокол
за извършена експертиза № 17/БАЛ- 35. В
заключението на тази експертиза е посочено , че най – вероятно заснетата вещ с
вид на пушка във видеоклипа не е пневматична, а е огнестрелно оръжие по см. на
чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ. Тя не е направена трайно негодна за употреба чрез
дезактивиране и не представлява нестреляща реплика, имитация на оръжие.
Заключенията на всички експертизи
като се съобразят с показанията на
свидетелите К.Д., Г.Г. и М.П. водят до единствено възможния извод, че на клипа
и снимките, приобщени по делото е заснет малолетният М.Ч., който държи и борави
с огнестрелното оръжие на баща си - подсъдимия А.Ч. – ловна карабина „ТОЗ
/8-01“ и същото му е предоставено именно от него. Показанията на свидетелите С.В. и Д.М. изглеждат
неотносими към предмета на доказване и не съдържащи никаква съществена
информация. Тяхното съдържание обаче на практика потвърждава показанията на
свидетелката К.Д. – М. и дискредитира показанията на малолетния К.К.. Тези
двама свидетели разказват в останалата част /без предоставянето на оръжието/
събитията от пикника, в който е участвал подсъдимия и трите деца, по начина, по
който ги разказва К.Д. – М., а тя безспорно няма от къде да узнае за тези
събития освен от разказа на сина си – малолетния М.А.Ч..
-
От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал противообществения характер на деянието си
и целял настъпване на общественоопасните последици. По делото е приобщена предадената доброволно от подс. А.Ч., вещ с външен
вид на пушка. В протокола за доброволно предаване, подписан от него той е посочил,
че точно тази вещ е заснета на клипа и снимките. След приобщаването към
материалите по делото на вещественото доказателство, представляващо реплика на
ловна карабина „ТОЗ / 8-01“ /детска играчка/, с която не могат да се
произвеждат изстрели, е назначена
допълнителна комплекса балистична и видеотехническа експертиза в НИК – МВР -
София. От нейното заключение е
видно, че предоставеният за
изследване обект е саморъчно направена имитация на пушка, като за сглобяването
й са използвани фабрично произведен приклад
с ложа за многозарядна пушка „ТОЗ“, а за цев е
използвана водопроводна тръба, която допълнително е боядисана с черна на цвят,
боя. Експертите посочват, че не е възможно във видеозаписа и снимките към
делото да е заснета предоставената за изследване имитация на пушка.
-
Налице е квалификацията по чл.26, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е
извършил две деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също
престъпление през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин, доказателства по делото са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и водят до извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното му
убеждение и обосновават решението му.
При
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът
прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът
преценява като висока. Степента на обществена опасност на дееца
от данните за личността му – разведен, със средно образование, неосъждан /реабилитиран
на осн. чл.88а НК/, работещ, т.е. налице са много добри
данни за неговата личност.
Съдът преценява, че за подсъдимият
А.Ч.
са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – мотивите за
извършване на деянието – подсъдимият е бил в момент на развод и с действията си
се е опитвал да спечели симпатията и благоразположението на сина си, както и да
го привлече на своя страна, от момента на деянието е минало доста време, което не е
само по негова вина, като от момента на привличането му той е бил лишен от възможност да ползва
ловното си оръжие, както и обстоятелството, че детето с оръжието не е оставено
без надзор – подсъдимият е в непосредствена близост
Съдът констатира
наличието на едно отегчаващо вината, обстоятелства – макар и реабилитиран,
подс. А.Ч. е бил осъждан и то за деяние по чл.339 от НК.
За престъплението по чл.338, ал.2
от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 2 до 8 години и
„глоба“ от 500 до 3 000 лева. Съдът счита, че справедливо и
съответно на извършеното ще бъде да определи
наказанието по отношение на подс. А.М.Ч. при наличието на многобройни
смекчаващи вината, обстоятелства с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като
му наложи наказание “лишаване от свобода” под предвидения минимум, а именно за абсолютния
минимум от ТРИ
месеца, като на основание чл.55, ал.3 от НК не му налага и наказанието „глоба“
– предвидено наред със наказанието „лишаване от свобода“. Съдът счита, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия А.Ч. не е наложително да изтърпи определеното му
наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването му за срок от Три години. Съдът намира така определеното наказание за
справедливо и съответстващо на степента на обществена опасност на деянието и достатъчно за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и за изпълнение на личната си и генерална превенция.
На основание чл.112, ал.1 от НПК съдът върна на подсъдимия А.Ч.
приложеното веществено доказателство – един брой предмет с вид на пушка с
монтиран оптичен мерник с тъмно кафяви приклад и ложа в един брой калъф за пушка.
Останалите веществени доказателства – 3 броя дискове с разпечатки по ЗЕС, 2
броя снимки на хартиен носител и 3 броя дискове с видеоклип – остави по делото.
На основание чл.189,ал.3 от НПК, съдът възложи
в тежест на подсъдимия направените деловодни разноски.
В този смисъл съдът се произнесе
с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: