Мотиви по НОХД № 549 по
описа за 2018 г. на Районен съд Шумен задочно производство по чл. 269, ал.3, т.1 и
т.2 от НПК
На 15.02.18г.
от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД
№14/2018г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция
срещу Х.Й.Х., ЕГН**********, родена на ***г*** с местоживеене ***, българска гражданка, с
полувисше образование, безработна, неомъжена, неосъждана, за извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл.
194 ал.3 вр. ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че на 16.09.2017г. в гр.
Шумен отнела чужди движими вещи - кожено портмоне на стойност 15 лв. и сумата
от 120 лв., всичко на обща
стойност 135 лв. от владението на Е.М. К.,
без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои,
като деянието представлява маловажен
случай, престъпление по чл. 194, ал.3 вр.чл. 194 , ал. 1 от НК.
На
22.05.2018г. е проведено разпоредително заседание по делото, за което подсъдимата Х.Й.Х. с ЕГН********** е принудително доведена от органите на ОЗ Охрана.
Делото е
насрочено за разглеждане по общия ред.
С
определение постановено в открито с.з. на
18.10.2018г. подсъдимата Х.Й.Х. е обявена за
издирване и е изпратено писмо до ШАК
за определяне на служебен защитник, поради обстоятелството, че
Х. не се явява в с.з. , отказва да посочи адреса на който пребивава / при проведен
телефонен разговор в едно от призоваванията / и при наложилите се
призовавания не е открита на адреса посочен по делото .
В съдебно
заседание на 13.11.2018г. е назначен за служебен защитник адв. Л. от ШАК на
подсъдимата и е даден ход на делото по реда на задочното
производство по чл. 269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК.
В съдебно
заседание на представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага
на съда да наложи на подсъдимата наказание “пробация” със задължителните мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2от НК за срок от 8 месеца .
Служебният защитник пледира за оправдателна
присъда, а алтернативно, моли за
налагане на наказание глоба .
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Пострадалата К. е студентка в ШУ „Епископ Константин
Преславски „ . В предобедните часове на 16.09.2017г. тя се намирала във втори корпус на университета в зала 213 . В почивките между лекциите, свидетелката
излязла в двора на учебното
заведение, като оставила личните си вещи в залата.
По същото време
и подсъдимата се намирала във втори корпус на
учебното заведение. Минавайки покрай
зала 213 подсъдимата забелязала, че вратата й е отворена, а вътре няма никой и решила да се възползва от ситуацията и да извърши кражба. Влязла в залата, насочила
се към първата редица чинове, видяла
оставената дамска чанта на св. К. , взела от нея намиращото се вътре портмоне и
напуснала бързо сградата . След като се отдалечила прегледала съдържанието му и
установила, че вътре има сума в размер
на 120 лв. и документи – лична карта, карта за намаление при пътуване, пропуск за
студентско общежитие и 2 бр. дебитни карти. Подсъдимата взела парите, а останалите вещи изхвърлила в близост до Хуманитарната гимназия.
След разкриване на деянието подсъдимата
предала дамското портмоне, което било
върнато на пострадалата, като по този начин била възстановена част от щетата-
15лв. от общо 135 лв.
От назначената по делото икономическа
експертиза се установява, че стойността
на отнетите вещи е 135 лв. Частично възстановени -15 лв .
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: показанията на свидетелите Е.К. , св. М.М., и от разпита на
полицейският служител И.П. в с.з. проведено на 13.11.2018г. и
приобщените по делото писмени
доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, както и от приложеното по делото веществено
доказателство - СД с видеозапис и от
приложените протокол за доброволно
предаване , разписка , заключение на СИЕ- прието от съда .
Съдът
кредитира изцяло показанията на полицейският
служител И.П. водил проверката по
случая.
Съобразно
практиката на ВКС обективирана в Р. №
1/20.02.1995г. на I н.о. на ВКС;
р. №1114/14.02.2006 г.на II н.о.на ВКС ;
Р.№ 299/2011г . на I н.о. на
ВКС;Р№ 534/2013г. III н.о. на ВКС;
Р. № 234/2009г на I н.о. на ВКС;
Р. № 696/2012г на I н.о. на ВКС,Р.№33/2008г.
на Iн.о. на ВКС ; Р.№310/2000г. на II н.о. на ВКС и други,
разпитът на полицейски служител, който не е извършвал действия по
разследването и пред който е направено
извънсъдебно признание е допустим относно възприетите от тях факти и обстоятелства. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез
разпита в съдебна фаза на този свидетел,
както и на свидетелите Е.К. и св. М.М. и приложените
писмени документи по делото, обосновава с изискуемата степен на интензитет, основния факт в
настоящия наказателен процес -
извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство именно от
подсъдимата. Интерпретацията на фактическите данни, очертани с посочените гласни и писмени доказателствени източници
мотивира извода на съда в горния смисъл.
Изпълняваната от св. П. служба, не
изключва възможността той да бъде
допуснат и изслушван като свидетел, в случаите когато определени факти, които
са от значение за разкриване на
обективната истина по наказателното дело, са станали негово достояние, при осъществяване на
предоставените му полицейски правомощия. Разбира се, гореизложеното не обуславя
безкритично приемане на заявеното от свидетеля, а налага изпълнение на
императивно предписаните задължения за всеобхватен анализ и оценка на
приобщените чрез тях доказателства. В този смисъл и при съпоставяне на
показанията на този свидетел със всички останали доказателства по делото, настоящата
инстанция прави извод за безспорна установеност на извършеното
престъпно посегателство от подсъдимата.
В съдебно заседание проведено на
13.11.2018г. по делото този свидетел
заяви : “……………….Снехме й обяснения в
които тя разказа за случая и дори ни заведе
на место - между Ученическия стадион и хуманитарна гимназия,
където ни каза,че е скрила вещите, които предаде …………………...Разказа, че
влязла и е взела от маса, от
чанта. От чантата взела това което ни
предаде, имало и парична сума …….. ………...“
Съдът съобрази и приложения по делото протокол за доброволно предаване / находящ се
на стр. 15 от ДП / в който е отразено, че подсъдимата е предала
доброволно вещите на пострадалата Е.К. отнети
от чантата й на инкриминираната дата.
Доброволното предаване не е регламентирано като способ на доказване по смисъла
на чл. 136 от НПК, но същевременно съставлява писмено доказателство,
удостоверяващо предаването на една вещ от едно лице и получаването й от друго,
поради което за него не са изискуеми всички онези реквизити /включително
участие на поемни лица/ необходими за валидността на извършено процесуално действие./Р.№14/2010г
ВКС IIIн.о.;Р.№93/2012г.I н.о. ВКС/.
Съдът не споделя становището на защитата,
че е налице вероятност някой от друг да е отнел процесните вещи, доколкото
анализа на всички събрани по делото доказателства води до извод, че автор на процесното посегателство е именно
подсъдимата. По отношение приложеното
вещественото доказателство диск от запис на охранителна камера, прегледано в
с.з., при
преценката му съдът съобрази обстоятелството, че същото следва да се третира
като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 НПК, доколкото има
качеството на предмет, върху които има следи свързани предмета на доказване. В
тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос,
съгласно която случайно създадените
фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или
съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по
чл.102 НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на
чл.109, ал.1 от НПК/ Р № 390/02.10.2009 год. по н.д. № 393/2009 год., ІІ н.о.
на ВКС./
Анализа на коментираните доказателства,
макар и косвени, обосновава извода на
съда относно осъществяване на деянието
от подсъдимата . Съгласно
константната практика на ВКС -Р.№ 80/79г на IIн.о. на ВКС ; Р.№ 59/81г. на II н.о. на ВКС ; Р. № 90/95г на I н.о. на ВКС ; Р. № 70 / 95 г на III н.о. и Р. № 119 /2001 г на II н.о. на
ВКС, обвинението може да почива и само върху косвени доказателства, но в
такъв случай всички косвени доказателства в съвкупност
трябва да водят до единствено
възможния извод, че престъпното
посегателство е осъществено от
лицето и да изключват останалите
възможни версии. Съдът намира, че всички събрани по делото доказателства в
тяхната съвкупна преценка водят именно до единствено възможен извод. Налице са
доказателства, които установяват по безспорен, категоричен и несъмнен начин, авторството
на подсъдимата в извършване на деянието в което е обвинена,
т.е. съдът приема, че са налице
изискванията на нормата на чл.
303 от НПК за да бъде постановен
осъдителен съдебен акт.
Съдът намира,
че обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от
общ характер, наказуеми по чл. 194 ал.3
вр. ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна
подсъдимата чрез своите действия е
отнела чужди движими вещи кожено портмоне на стойност 15 лв. и
сумата от 120 лв. всичко на обща стойност 135 лв. от владението на Е.М. К. , без съгласие на владелеца, с намерение противозаконно да го присвои и е установил своя фактическа власт
върху вещта;.
* от субективна страна деянието е
извършено от подсъдимата с пряк
умисъл като е предвиждала настъпване на
обществено опасните последици свързани с противозаконното отнемане на
движимите вещи, съзнавала е обществено
опасния характер на деянието и е искала настъпването на съставомерния резултат; т.е. съзнавала е обществено опасния
характер на деянието и е целяла
настъпването на обществено-опасните последици;
* субект на
престъплението - пълнолетно лице – подсъдимата
е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, не е имала фактическа
власт върху движимите вещи – предмет
на престъплението и не е била техен
собственик;
Причините за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
По квалификацията „маловажен случай“ От
установените в хода на съдебното следствие доказателства съдът направи извод,
че доказаната по безспорен начин кражба на вещ на стойност 135лв. представлява
"маловажен случай", т.е. по-леко наказуемо престъпление по чл. 194
ал.3 от НК . Същата е в размер до 3 МРЗ за страната, деецът не е осъждан, а
като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете невъзстановяване
на щетата изцяло на пострадалата.
При
определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление съдът прецени: степента на
обществената опасност на деянието, която
съдът преценява като висока,
степента на обществена опасност на подсъдимата – която съдът преценява като невисока предвид данните за
личността й и чистото съдебно минало.
Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подс., като наказанието за престъплението по чл. 194 ал.3 вр. ал.1 от
НК бъде определено при условията на чл.54 от НК, при прилагането на алтернативно предвиденото наказание в чл. 194
ал.3 от НК – глоба от 100 до 300лв.
Предвидените наказания са алтернативни –
до 1 г. лишаване от свобода или пробация, или глоба от 100 до 300 лв., като в
преценката си , съдът прие, че най-подходящо ще бъде наказание глоба в размер
на 300 лв., като приема, че прекалено тежко в случая би било налагане на
наказание пробация. Същото се отнася и до евентуално санкциониране с наказание
лишаване от свобода, тъй като такова дори в минимален размер ще бъде прекалено
тежка форма на наказателна репресия в конкретния казус.
Отчитайки всички относими обстоятелства
съдът прие, че целите на наказанието и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се
постигнали с посоченото наказание глоба в размер на 300 лв., като така
определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на
извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност.
По гражданският иск
Претендира
се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с
нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума
за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга
на претендираните имуществени вреди влизат всички отрицателни последици, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от
страна на подсъдимата, в резултат на което са възникнали вредите от деянието в
размер на 120лв. и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява.
По този начин и с тези наказания, съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция
Определеният такъв размер на
наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимата и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще й се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с
тези наказания съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Веществени
доказателства - 1бр. диск съдържащ
запис направен от охранителна камера да
остане приложен по делото .
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата направените деловодни
разноски.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: