Мотиви към присъда по НОХД № 578 по описа за 2018г. на ШРС

На 20.02.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 15/2018г. по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Ю.С.А. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, А.М.А. с ЕГН ********** *** и Е.Е.М. ЕГН ********** от гр. Нови пазар, за извършено от тях престъпление от общ характер наказуемо по чл.194 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 за първия, по чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК за втория и по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ от НК за третия. В диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на подсъдимите Ю.А., А.А. и Е.М. е посочено, че в периода от 08.10.2016г. до 16.10.2016г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – 30 кг. орехи с черупка на стойност 54.00 лв.собственост на Е.С.П., 10 кг. орехови ядки с касетки, 100 кг. орехи с черупка с 4 бр. дървени щайги на обща стойност 366.00 лв. собственост на П.К.Г., и 10 кг. орехи с черупка на стойност 18.00 лв., собственост на Н.М.Г., всичко на обща стойност 438.00 лв. от владението на Е.С.П., П.К.Г. и Н.М.Г., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

Преди даване ход на разпоредителното заседание от страна на пострадалата П.К.Г. устно е предявен солидарен иск срещу подсъдимите за причинената им от тях материална щета на стойност 366 лв. Със свое определение съдът прие за съвместно разглеждане предявения иск, като конституира пост. Г. като гр. ищец. От страна на останалите пострадали няма предявен такъв.

С разпореждане от 01.03.2018г. е насрочено разпоредително заседание, като по време на провеждането му, обвиняемите се възползват от диференцираните процедури по НПК – глава 27 и на основание чл. 371 т.2 от НПК и признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанията на подсъдимите по чл. 371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 28.03.2017г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието им, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянията описани в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимите. Предлага на съда да наложи на подсъдимия Ю.А. наказание при условията на чл. 58а “лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което да се редуцира с 1/3 и да стане 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяно ефективно, като на осн. чл. 64 ал.1, наказанието бъде изтърпяно във ВУИ. По отношение на подс. А.А. предлага наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ а именно пробация за срок от една година с първа и втора пробационна мярка с периодичност два пъти седмично. За подс. Е.М. предлага наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а именно три месеца „лишаване от свобода“ което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. По отношение на предявения граждански иск предлага да бъде уважен в цялост от съда.

Гражданския ищец поддържа предявения от нея иск в размера който го е предявила солидарно срещу подсъдимите.

Защитниците на подсъдимите се солидаризират с поисканите от представителя на държавното обвинение наказания, като процесуалния представител на подс. Ю.А. пледира наказанието на неговия подзащитен да бъде условно.

В хода на съдебното следствие подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени и се признават за виновни, че са наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и се съгласяват с него. В последната си дума подсъдимите заявяват, че съжаляват много и че са съгласни с исканото им наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Тримата подсъдими се познават помежду си. Ю.А. има постоянно местоживеене ***. През месец октомври 2016г. той пребивавал в гр. Шумен, без да има адресна регистрация, като нощувал на различни места. Подсъдимия А.А. ***, а подс. Е.М. ***.10.2016г. в гр. Шумен в тъмната част на денонощието подсъдимите Ю.А. и А.А. се придвижвали по улиците на гр. Шумен. Когато минавали покрай централния кооперативен пазар гр. Шумен у подсъдимите внезапно възникнала идея да извършат престъпно посегателство. Двамата отишли до търговска маса стопанисвана от свидетелката Е.С.П.. Подсъдимият Ю.А. взел от там 30 кг. орехи с черупки, поставени в касетки и ги изсипал в чувал, който държал подс. А.А.. Последният взел чувала с орехите и двамата се отдалечили от пазара. На следващия ден подс. Ю.А. продал орехите.

През деня на 15.10.2016г. подсъдимите Е.М. и А.А. гостували в дома на подс. Ю.А. ***. Тримата се уговорили вечерта да се срещнат в гр. Шумен. В нощните часове на 15/16.10.2016г. тримата подсъдими се разхождали по улиците на гр. Шумен. Тъй като нямали парични средства тримата подсъдими спонтанно решили да откраднат орехи. В изпълнение на взетото решение тримата отишли до Централния кооперативен пазар в гр. Шумен. Подсъдимите Ю.А. и Е.М. влезли в кооперативния пазар, а подс. А.А. пазел и се оглеждал да не ги види някой. Ю.А. и Е.М. взели от масата за продажба на зеленчуци, стопанисвана от свидетелката П.Г. 10 кг. орехови ядки с касетки и 4 бр. дървени щайги с орехи с черупка с общо тегло 100 кг. Подсъдимите изсипали орехите с черупка в няколко чувала, а щайгите изхвърлили. Ю.А. и Е.М. взели и 10 кг. орехи с черупка, собственост на свид. Н.Г., които също изсипали в чувал. Тримата подсъдими взели чувалите с орехите с черупка и касетките с ореховите ядки, като установили трайна фактическа власт върху отнетите движими вещи и се прибрали по домовете си заедно с орехите. В последствие подсъдимите се разпоредили с орехите с черупка, като ги продали на неустановени лица.

На 17.10.2016г. подсъдимия Ю.А. посетил кв. „Дивдядово“ в гр. Шумен. В обедните часове подсъдимия вървял по ул. „Л.Ч.“. Когато стигнал до дом № *подсъдимия видял, че в двора на имота има орехово дърво и решил да събере опадалите под дървото орехи. Същият прескочил през оградата, изградена от мрежа и започнал да събира орехи. Събрал 8 килограма орехи, които сложил в чувал. През това време свидетелката С.Д. излязла от дома си и заварила подсъдимия в двора си да събира орехи. Същата уведомила подсъдимия, че за това което върши ще уведоми органите на реда и му наредила да изчака на място. Същата се прибрала в дома си и сигнализирала органите на реда, като се обадила на тел. 112. През това време подс. А. прескочил през оградата и избягал заедно със събраните в чувала орехи. Малко по-късно свидетелят А.А. /служител в РУ-Шумен/, заедно с негов колега заловили подс. А.. След разкриване на престъпното деянието подс. А. предал на органите на реда 1 бр. чувал с орехи с общо тегло 8 кг., които били върната на собственика им.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно - икономическата експертиза общата стойност на откраднатите вещи е в размер на 452. 40 лв.

Предвид обстоятелството, че към момента на извършване на деянието подс. Ю.А., род. на *** г. бил непълнолетен по делото е назначена и съдебно-психиатрична експертиза. Видно от нейното заключение А. въпреки непълнолетието си е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимите Ю.А., А.А. и Е.М. дадени в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти чрез техния разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимите по чл. 371т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК за А.М.А. и във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК по отношение на Ю.С.А., както и престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ от НК по отношение на Е.М., защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимите чрез своите действия са отнели чужди движими вещи с определена стойност от владението на свид. П., Г., Г. и Д., без съгласието на владелците, като са прекратили фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е упражнявала и са установили своя фактическа власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета:

Квалификацията по чл. 20 ал.2 от НК следва да се приложи, тъй като деянията са извършени в съучастие, защото тримата са участвали в изпълнителното деяние – кражба на орехи от пазара в гр. Шумен;

Квалификацията по чл. 26 от НК следва да се приложи тъй като деянията са извършени от 08.10.2016г. до 17.10.2016г., осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто и следващите деяния от обективна и субективна страна представляват продължение на първото деяние.

* субект на престъплението са две пълнолетни лица и едно непълнолетно лице, което от своя страна е разбирало свойството и значението на извършеното и е могло да ръководи постъпките си видно от съдебно - психиатричната експертиза; подсъдимите не са имали фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не са били техен собственик;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл – те са съзнавали, че лишават от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели да установят тази власт върху предмета на престъплението и да се разпореждат с тях в свой интерес (имали са намерение противозаконно да ги присвоят) - т.е. съзнавали са обществено опасния характер на деянието и са целели настъпването на обществено -опасните последици.

Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното от тях престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на извършителите – данните за личността им, както и подбудите за извършване на престъпленията и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите.

* смекчаващи вината обстоятелства – и тримата с добросъвестно поведение в наказателния процес, правят самопризнания, младежка възраст за Ю.А..

* отегчаващи вината обстоятелства – не се констатираха.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Ю.А., като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не констатира да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на останалите двама подсъдими съдът реши, че присъдите им следва да бъдат дадени при условията на чл. 55 от НК.

За извършено престъпление по чл. 194 от НК, наказанието е „лишаване от свобода“ до осем години.

За извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 от Нк наказанието е „лишаване от свобода“ от две до десет години.

Съдът съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание “лишаване от свобода” на подс. Ю.А. за срок от шест месеца, което да изтърпи ефективно. На осн. чл. 64 от НК го освободи от изтърпяване на така наложеното му наказание, като го настани във възпитателно училище интернат. За подсъдимия А.А. за справедливо приема налагане на наказание „пробация“ с първа и втора задължителна пробационна мярка за срок от шест месеца и периодичност два пъти седмично. За подс. Е.М. съдът счита за справедливо налагането на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три месеца при първоначален строг режим. Така определеното наказание за всеки от подсъдимите, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и морална укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените, а освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения от гражданския ищец П.К.Г. – граждански иск за претърпените имуществени вреди, съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният от пострадалия граждански иск за претърпени имуществени вреди е допустим по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени вреди в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона и от КРБ. Съобразно Решение № 21/1994гг. по н.д. № 780/1993г. на І н.о. гражданския иск е допустим в наказателния процес само ако вредата е настъпила от деяние на подсъдимия, за което има повдигнато обвинение. Обвинението по настоящото дело е за причинени от тримата подсъдими имуществени вреди на собственика на движими вещи и поради това е допустим граждански иск в настоящото наказателно производство. Той има право да претендира претърпени имуществени вреди в резултата на деянието на подсъдимите.

В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от страна на тримата подсъдими, в резултат на което са възникнали вредите и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за имуществените вреди следва да бъде съответен на невъстановената част от нанесените имуществени вреди в съответствие с оценката по заключението на вещото лице. Според заключението на съдебно-оценителната експертиза стойността на отнетите вещи е 366.00 лв. След разкриване на деянието на пострадалата не са били върнати откраднатите вещи. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законна лихва определена от Министерски съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданския иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта, а именно 16.10.2016г. Съдът осъди тримата подсъдими солидарно да възстановят претендираната от пострадалата сума

На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: