Мотиви към присъда по НОХД № 644 по описа за 2018г. на ШРС- проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, след разпоредително заседание.

 

На 27.02.2018г.от Районна прокуратура - Шумен е внесен в РС гр. Шумен обвинителен акт срещу лицето К.Б.О., ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 16.10.2016г. в гр.Шумен, подсъдимият К.Б.О., ЕГН **********, причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – контузия на лява очна ябълка – кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око; подлигавичен кръвоизлив на лява очна ябълка външно от ириса, както и контузии на носа – кръвонасядане на лявото крило на носа; състояние след кръвотечение от лява ноздра, на П.А.Г. ***, в качеството му на длъжностно лице - шофьор на автобус към „Шумен-Пътнически Автотранспорт“ ООД гр. Шумен, при изпълнение на службата му, като деянието е извършено по хулигански подбуди, престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.1 от НК

В разпоредително съдебно заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, подсъдимият изяви желание да се възползва от диференцирани процедури по НПК, поради което съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК.

В правно-релевантния момент, преди началото на разпоредителното заседание, пострадалият П.А.Г. предяви граждански иск срещу подсъдимия, за сумата от 3000 лева, за причинени неимуществени вреди в резултат от описаното в обвинителния акт престъпление

Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.

Съдът, като съобрази, че самопризнанието на двамата подсъдими по чл. 371, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от 26.04.2018 г. обяви, че при постановяване на присъдата, ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия и предлага на съда, след като го признае за виновен, като приема, че са налице предпоставките на чл. 78 а от НК, предвид обстоятелството, че подсъдимият, към датата на извършеното престъпно посегателство -  16.10.2016г., е бил реабилитиран по присъди НОХД № 375/1997г. по описа на ШРС и по НОХД 559/2003г. по описа на ШРС, поради което предлага да бъде признат за виновен и да му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Предлага да бъде уважен гражданският иск до размер по преценка на съда .

Защитникът на подсъдимия заявява, че доколкото подсъдимият е реабилитиран, следва да се прекрати наказателното производство по делото и в частта по предявения граждански иск и да бъде наложено административно наказание по чл. 78 а от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият св.П.А.Г. ***, работел като шофьор на автобус към „Шумен - Пътнически Автотранспорт“ ООД гр.Шумен. Същият управлявал автобус „Ивеко М 50.14“ с рег.№ Н 0826 АК. На 16.10.2016г., около обяд - в 12.10ч. св. Г. ***, с управлявания от него автобус с рег.№ Н 0826 АК, в посока кв.“Б.Българанов“ в гр.Шумен.

От базата, в автобуса се качил и св.С.С., който искал да се придвижи до централната част на града. Автобусът се движел по бул.“Ришки проход“. Достигайки до светофарната уредба на кръстовището между бул.“Ришки проход“ и ул.“Съединение“, автобусът се престроил в лявата лента, за да направи ляв завой по ул.“Съединение“. След светване на зелен сигнал, водачът на автобуса – пострадалият Г. изчакал да преминат движещите се направо МПС и след като се убедил, че няма други автомобили, предприел завиване наляво, по ул.“Съединение“, в посока РУМ. В същия момент, обаче, в насрещното платно се появил лек автомобил „БМВ“, сив на цвят, с рег.№ Н 7143 ВН, който се движел с висока скорост по бул.“Ришки проход“, от автогарата към ДАП и бил управляван от обвиняемия К.Б.О. ***. Виждайки идващия насреща автомобил, пострадалият Г. веднага завил волана вдясно и спрял, за да го изчака да премине, след което извършил маневрата си завой наляво и продължил по ул.“Съединение“, в посока към РУМ. Ядосан от създалата се критична ситуация, подсъдимият О. направил обратен завой и тръгнал след автобуса. Застигнал го в близост до закусвалня „Руше-2“, изпреварил го и спрял пред него, леко косо спрямо тротоара, като така му препречил пътя. Автобусът също спрял, тъй като бил засечен от въпросния автомобил. Водачът на автомобила – подсъдимият О., видимо много ядосан, слязъл от автомобила, като оставил вратата си отворена и с „леко тежкарска“ походка се отправил към вратата на шофьора на автобуса и започнал да блъска с ръка по стъклото на вратата на водача на автобуса и да крещи. Виждайки реакцията му и за да избегне евентуално счупване на стъклото, шофьорът на автобуса отворил прозореца си. Обвиняемият започнал да му вика на висок глас: „какви ги вършиш…., знаеш ли как щях да се омятам“, като говорел през зъби, доста агресивно и силно, така че да го чуят и околните. Викайки към шофьора, подсъдимият О. подскочил и през прозореца му нанесъл удар с юмрук в лицето, в областта на лявото око и носа, в резултат на което от носа на Г. потекла кръв, след което, подсъдимият бързо се качил в автомобила си и заминал в неизвестна посока. Водачът на автобуса бил стреснат и уплашен от случката и независимо от нараняването и полученото кръвотечение от носа, продължил движението с автобуса до крайната спирка – обръщача на „Б.Българанов“, където спрял, а св.С.С. подал сигнал до тел.112. Св.С. бил стреснат и уплашен от случилото се с шофьора на автобуса и възмутен от реакцията на обвиняемия.

От заключението на изготвената в хода на разследването СМЕ на пострадалия П.А.Г. е видно, че на 16.10.2016г., по време на работа, лицето П.Г.,***, с ЕГН **********, е получил следните травматични увреждания: контузия на лявата очна ябълка: кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око; подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка външно от ириса, както и контузия на носа: кръвонасядане на лявото крило на носа; състояние след кръвотечение от лява ноздра. Съгласно заключението на същата експертиза, травматичните увреждания били причинени от действията на твърди тъпи предмети, по механизма на удар. Вземайки предвид анатомичното разположение на травмите, експертизата е приела, че същите може да бъдат получени при не по малко от един удар. Според заключението на експертизата, установените травматични увреждания можело да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадалия и свидетелите. В заключение, експертизата е посочила, че в резултат на получените травматични увреждания, на пострадалия Г. било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е назначена и изготвена и съдебно - психиатрична експертиза на подсъдимия К.Б.О.. Заключението на назначената експертиза сочи, че данните от анамнезата, психичното изследване, свидетелските показания и обясненията на освидетелствания не откривали данни за психотичен епизод в смисъла на "продължително или кратотрайно разстройство на съзнанието" или за състояние на "умствена недоразвитост“. Поради това, експертизата счита, че към момента на деянието освидетелствания О. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същевременно, в заключението на СПЕ се сочи, че оценката на субективните преживявания на освидетелствания и наблюдаваното му поведение показвали безспорно, че проявената агресия била в резултат на афективно отреагиране, породено от инцидента. Характеристиките на реакцията обаче, според заключението на експертизата, нямали степен на изява, която би могла да удовлетвори критериите за приемане на физиологичен афект, респ. "състояние на силно раздразнение".

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз основа на приложените по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия, направено в съдебно заседание, проведено на 26.04.2018г., в което, на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Самопризнанието на подсъдимия напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвените в досъдебното производство документи - протоколи за оглед на местопроизшествие, албум, съдебно- психиатрична експертиза, съдебно медицинска експертиза, протоколи за разпит на свидетели.

От събраните и преценени доказателства по делото, съдът намира, че подсъдимият е извършил престъпното посегателство, за което е обвинен. Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство, водят до извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.1  от НК, поради следното:  

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и добрите нрави в обществото.

* от обективна страна подсъдимият, посредством действията си чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата, в резултат на което, е засегнал организма на пострадалия, при което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – контузия на лява очна ябълка – кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око; подлигавичен кръвоизлив на лява очна ябълка външно от ириса, както и контузии на носа – кръвонасядане на лявото крило на носа; състояние след кръвотечение от лява ноздра;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, като характеристиките на реакцията нямат степен на изява, която би могла да удовлетвори критериите за приемане на физиологичен афект респ. “състояние на силно раздразнение“, което се установява от приложената по делото съдебно - психиатрична експертиза на подсъдимия.

* от субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл по чл. 11 ал.2 от НК - като безспорно хулиганските подбуди са били в съзнанието на дееца, където е очертан и обществено - опасният характер на деянието, не само засягащо телесната неприкосновеност, но и на утвърдените в обществото норми на поведение; като елемент на субективната страна на деянието се изразява в явно неуважение към обществото, употреба на сила и незачитане на човешката личност, пренебрежение към морала и незачитане на личността, демонстрирал е, че не се смята обвързан със спазване на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до пренебрежение към морала и незачитане на личността от страна на подсъдимия, демонстриране на явно неуважение към обществото

Квалификацията на чл. 131, ал. т.1 от НК – причинено на длъжностно лице е налице, доколкото пострадалото лице по време на инцидента е в качеството си на длъжностно лице - шофьор на автобус към „Шумен-Пътнически Автотранспорт“ ООД гр. Шумен, при изпълняване на службата си, което обуславя наличието на т. 1 от нормата на чл. 131, ал.1 от НК.

Настоящата инстанция приема безспорно, че и в случая е налице квалифициращият признак на т. 12 от чл. 131, ал.1 от НК - хулигански подбуди. Причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения, обусловени от вражда, завист и други, липса на личен повод и личен мотив за извършване на деянието, както и липсата на някакви видими поводи, създадени от пострадалия. В случая е безспорно за съда, че пострадалият  и подсъдимият не са се познавали, и са нямали никакви отношения, включително и по делото няма представени доказателства, за това пострадалият да е дал изобщо някакъв повод за конфликт при ситуацията. От събраните по делото доказателства се установява, че не е съществувал какъвто и да било предходен конфликт между подсъдимия и пострадалия, включително няма представени  доказателства, за това пострадалият да е дал изобщо някакъв повод за конфликт при ситуацията.

В случая, проявата на непровокирана с нищо агресия от подсъдимия на безспорно публично, съдът приема като желание същият да демонстрира груба сила и превъзходство, което говори безспорно за едно противопоставяне на установените обществени порядки и морал и изразява хулигански мотив на извършеното.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, които съдът преценява като сравнително висока, степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока, съобразявайки обстоятелството, че към извършване на деянието подсъдимият е реабилитиран.

За престъплението по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.1 от НК, е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 3 години.

Видно от приложеното свидетелство за съдимост, подсъдимият е осъждан, както следва: с присъда по НОХД № 375/1997г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 02.12.1999г., с която е осъден на глоба в размер на 10 лв. и с присъда по НОХД 559/2003г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 30.10.2003г., с която е осъден на глоба в размер на 550лв. и на основание чл. 343г от НК, му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца, като е зачетено времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, съгласно заповед № 571 от 31.03.2003г.

От приложеното по делото копие на разпореждане изх. № 8627/2004/000004/25.03.2014г. на публичен изпълнител при ТД на НАП. 

По отношение НОХД № 375/1997г. по описа на ШРС, видно от приложеното писмено доказателство - писмо изх. № 2127 от 08.05.2018г. - СИС при ШРС, няма образувано изпълнително производство по събиране на наложената по НОХД № 375/1997г. по описа на ШРС, глоба.

По отношение НОХД 559/2003г. по описа на ШРС, е бил издаден изпълнителен лист по делото на 30.01.2004г., като е прекратено частично производството по принудителното изпълнение, съобразно чл. 225 от ДОПК и публичният изпълнител, на основание чл. 171, ал.1 от ДОПК, е посочил, че е погасен по давност изпълнителният лист по НОХД 559/2003г. по описа на ШРС, издаден на 30.01.2004г. Също така, видно от приложеното писмено доказателство - писмо изх. № 2127 от 08.05.2018г. от СИС при ШРС, няма образувано изпълнително производство по събиране на наложената глоба по НОХД 559/2003г. по описа на ШРС.

Наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца, е изтърпяно към 30.10.2003г.

При тези данни и съобразно задължителните указания в ТР № 2 от 28.02.2018г. на ОС на НК на ВКС, съдът прави следните изводи: по отношение глобата, наложена по НОХД № 375/1997г. по описа на ШРС и предвид факта, че за събирането й не е образувано изпълнително производство, както и като съобрази т.3 от ТР № 2 от 28.02.2018г. на ОС на НК на ВКС- „когато е наложено наказание глоба, което не е изпълнено, ако за събирането й не е образувано изпълнително производство, реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по чл. 82, ал. 1,т. 5 или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а от НК“, съдът намира, че за подсъдимия е настъпила реабилитация по това осъждане на 01.12.2003г.

По отношение НОХД 559/2003г. по описа на ШРС и като съобрази т.4 от ТР № 2 от 28.02.2018г.на ОС на НК на ВКС- „Реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително производство абсолютна давност не тече.“, съдът намира, че за подсъдимия е настъпила реабилитация по това осъждане на 30.01.2008г.

Съдът, предвид приложеното по делото /стр. 24 гръб/ копие от платежно нареждане от 25.10.2016г. за платена глоба по НОХД № 375/1997г. на ШРС,  съобрази изложеното в ТР №2 от 28.02.2018г. на ОС на ВКС, а именно, че доброволното погасяване на задължението след изтичане на давността не би следвало да предизвика неблагоприятни последици за осъдения, поради което и в този случай началният момент, от който започва да тече срокът за реабилитация, остава същият.

Съдът намира, че са налице предпоставки за приложение на чл. 78 а от НК, доколкото към датата на настоящото деяние - 16.10.2016г. приема, че подсъдимият е бил реалибитиран, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК.

С оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете, че деецът не представлява голяма обществена опасност и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати, като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а, ал.1 от НК "глоба", в размер на минималния предвиден от закона - действащ по време на извършване на деянието, а именно 1000лв.

Така определеното наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави .

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в резултат на деянието от подсъдимия по чл.131, ал.1,  т.1 и т.12 от НК, вр. чл. 130, ал.1 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди и неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да възмезди пострадалия за всички отрицателни последици, настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно, съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът, на основание чл.52 от ЗЗД, счита, че е справедливо гражданският иск за деянието срещу подсъдимия да бъде ЧАСТИЧНО уважен до размер на 1500лв , като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на получените травматични увреждания, причинната връзка между тях.

В останалата му част, до пълния предявен размер, искът по отношение на подсъдимия, следва да бъде ОТХВЪРЛЕН.

Съдът осъди подсъдимия да заплати деловодни разноски в общ размер 376,64 лв., по сметка на ОД МВР - Шумен, съгласно чл.189, ал.3 от НПК, а така също и да заплати в полза на държавата дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                      Районен съдия :