Мотиви към присъда по НОХД №681 по описа за 2018г. на ШРС

На 06.03.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №19/2018г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу К.С.Т. с ЕГН ********** и Т.Б.Н. с ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.195 ал.1 т.4 от НК, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на неустановена дата в периода 01.01.2017г.- 02.02.2017г. в гр.Шумен в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи - 1 бр. велосипед с рама „Рокшок“ на стойност 220 лева, 1 бр. велосипед с рама Кросс на стойност 210 лева и 1 бр. велосипед в червен цвят- репродукция със задна аерокапла на стойност 110 лева, всичко на обща стойност 540.00 лв. от владението на Г. Н.Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като за извършване на кражбата са използвали техническо средство /ключ/ и по време на извършване на деянието са били непълнолетни и са могъли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

По искане направено устно, преди началото на разпоредителното заседание пострадалия Г.Н.Г. е конституиран като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански иск в размер на 300 лева солидарно срещу подсъдимите, за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние.

В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимите и техните защитници е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимите на основание чл.371 т.2 от НПК признат изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанията на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 17.04.2018г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда на подсъдимите да бъде наложено наказание 9 месеца “ лишаване от свобода “, което да бъде редуцирано с 1/3, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 2 години, на основание чл.69 ал.1 от НК. Прави искане и за определяне на общо наказание на основание чл.25 от НК по отношение на подсъдимия К.Т.. По отношение на гражданския иск изразява становище, че същия е основателен и следва да бъде уважен.

Гражданският ищец поддържа предявения граждански иск и моли да бъде уважен.

В хода на съдебното следствие подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени и се признават за виновни, че са наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях. Защитниците на подсъдимите в хода на съдебните прения, считат че не е налице използване на „техническо средство“, поради което молят подсъдимите да бъдат оправдани по отношение на квалифициращия признак и деянието да бъде преквалифицирано по чл.194 ал.1 от НК. Защитникът на подс. Т.Н. – адв. П. излага и доводи, че по отношение на подзащитния й могат да бъдат приложени възпитателни мерки, а също така, че същият е извършил деянието поради увлечение и лекомислие. Счита, че са налице предпоставките на чл.61 от НК, поради което същия следва да се приложи. При условията на евентуалност пледира за приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НК като наказанието „лишаване от свобода“ бъде заменено с „обществено порицание“. Защитникът на подс. К.Т. – адв.Т. се солидаризира със становището на адв. П.. При условията на евентуалност пледира за приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НК като наказанието „лишаване от свобода“ бъде заменено с „пробация“. Подсъдимите поддържат казаното от защитниците.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Посъдимите К.С.Т. и Т.Б.Н., и свидетелят С. С. А. се познавали помежду си. В началото на 2017г. тримата пребивавали в гр.Шумен, ул.“Възрожденец“ № 17, като Т. и А. били настанени в Кризисен център за деца, а Н. в ЦНСТДМ. На неустановена дата в периода 01.01.2017г. - 02.02.2017г. в гр.Шумен през светлата част на денонощието, подсъдимите и свидетелят С. С. А. се придвижвали по бул.“Ришки проход“. Когато минавали покрай блок № 21, вх.4 у тримата внезапно възникнала идеята да извършат престъпно посегателство. К.Т., Т.Н. и С. А. влезли във вх.№ 4 през входната врата, която била отворена. Подсъдимите Т. и Н., заедно със свидетелят А. се насочили към вратата, водеща към избените помещения на блока. Последната била заключена, но ключът бил поставен в ключалката. Подс. Т. и св. А. отключили вратата и тримата влезли в избените помещения. В едно от помещенията св. Г. Н.Г. съхранявал своите велосипеди. Подс. К.Т., подс. Т.Н. и св. С. А. влезли в това помещение и всеки взел по един велосипед, а именно: велосипед с рама „Рокшок“, велосипед с рама Кросс и велосипед в червен цвят- репродукция със задна аерокапла. След извършване на престъпното деяние тримата се придвижили с взетите от тях велосипеди и ги оставили в близост до Кризисния център за деца. По- късно подс. Т.Б.Н. се върнал до мястото, където били оставили велосипедите, взел велосипеда с рама Кросс и го продал на св. А. Н. Н. за сумата от 25 лв. Подс. Н. уверил св. Н., че велосипедът е негов. Впоследствие А. Н. Н. продал велосипеда на св. Д. А. К.. На 30.03.2017г. Г.Н.Г. се намирал в района на зеленчукова борса в гр.Шумен и видял велосипеда с рама Кросс. Уведомил св. Д. А. К., че велосипедът е негов. С протокол за доброволно предаване К. предал велосипеда на служител при РУ-гр.Шумен, който бил върнат с разписка на пострадалия Г..

От изготвената съдебно- икономически експертизи се установява, че вещите предмет на престъпно посегателство са на обща стойност 540.00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимите в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК . Съдът намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195 ал.1 т.4 от НК, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи ;

* от обективна страна подсъдимите, чрез своите действия отнели чужди движими вещи , от владението на другиго като са прекратил фактическата власт върху вещите и са установили своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца

- квалификацията по т.4 на чл.195 ал.1 от НК е налице, тъй като за осъществяване на съответното деяние подсъдимите са използвали техническо средство - ключ; съгласно съдебната практика ключовете са техническо средство независимо дали са оригинални или подправени, откраднати, намерени, предназначени или непредназначени за отключване на помещението;

* субект на престъплението са две непълнолетни лица, които видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза по време на извършване на деянието са бил в състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл – те са съзнавали, че лишават от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели да установят тази власт върху предметите на престъплението и да се разпореждат с тях в свой интерес (имали са намерение противозаконно да ги присвоят)- т.е. съзнавали са обществено опасния характер на деянието и са целял настъпването на обществено-опасните последици. В мотивацията и механизма на извършеното не се откриват белези на увлечение или лекомислие;

Квалификацията на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.20 ал.2 от НК по отношение на подсъдимите, тъй като са съучастници в извършването на това престъпление - и двамата са участвали в самото изпълнение на престъплението, т.е. те са съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното от тях престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимите, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:

* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания още в досъдебното производство, добросъвестно поведение в наказателния процес, чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието;

* отегчаващи вината обстоятелства – лоши характеристични данни, налагани възпитателни мерки по ЗБППМН;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:

За престъплението по чл.195 ал.1 т.4 от НК, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 3 години. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства счита, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимите ще бъде определяне на наказание 6 месеца «лишаване от свобода» при отчитане от една страна на смекчаващите отговорността обстоятелства, а от друга отегчаващите такива. На основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на наказанието « лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимите следва да бъде наложено наказание 6 месеца “лишаване от свобода”. В същото време, съдът като прецени, че и за двамата подсъдими са налице условията за приложението на чл.66 от НК и смекчаващите отговорността обстоятелства намери, че условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието им и ще повлияе поправително върху тях и поради това отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от 2 години. Съдът определи тези наказания с оглед обществената опасност на подсъдимите според данните за личността им, както прецени и факта, че следва да им бъде даден шанс да се поправят и превъзпитат. Така определените наказания , съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитниците за приложение на чл.61 от НК, тъй като счита, че не са налице предпоставките за това. Вещото лице изготвило съдебно – психиатричните експертизи на подсъдимите е категорично, че в мотивацията и механизма на извършеното не присъстват елементи на лекомислие и увлечение, тъй като се реализира поведенческа практика, която е повторяема, била е санкционирана преди и са предприемани възпитателни мерки за анализирането и коригирането й. Предвид продължилото противоправното поведение на подсъдимите, прилаганите спрямо тях възпитателни мерки не са изиграли своята роля да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите.

Налице са предпоставките на чл.25 ал.1 от НК във връзка с чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание на подсъдимия К.С.Т. от наложеното му по настоящата присъда и присъда по НОХД №291/2017г. на РС гр.Нови пазар, влязла в законна сила на 21.07.2017г. до размера на най - тежкото от тях, а именно: 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66 ал.1, във вр. с чл.69 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяване на наказанието за срок от 2 / две / години.

По отношение на предявения от гражданския ищец граждански иск за претърпените от него имуществени вреди, предвид установения факт, че не са възстановени част отнетите вещи, чиято равностойност възлиза на 330 лева предявения иск за сумата от 300 лева се явява основателен и доказан до пълния предявен размер.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: