Мотиви към присъда по НОХД № 735 по описа за 2018г. на ШРС

Подсъдимият Ц.С.Г. е предаден на съд по обвинение по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на 02.03.2018г., в гр.Шумен, управлявал МПС- лек автомобил марка “Ауди” с рег. № В 5208 ВХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно-1.23 на хиляда, установено по надлежния ред.

Преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият Г. прави искане да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието, описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага на съда да определи наказание лишаване от свобода в минималния размер, предвиден в закона, както и наказание глоба в размер над минималния допустим такъв.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. След даване ход на съдебното следствие подс.Г. заявява, че не се е опитвал да избяга, а не е видял подадения сигнал за спиране. Според задължителните указания, изложени в Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС, ОСНК обаче изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК. Поради това изявленията на подсъдимия в изложената насока се явяват без правно значение и не следва да бъдат коментирани.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 02.03.2018г. около 03,26 часа, след като употребил алкохол, подсъдимият управлявал по бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен лек автомобил марка “Ауди” с ДК № В 5208 ВХ. Автомобилът бил забелязан от свидетелите П.П. и А.А.- служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен, които решили да извършат проверка на водача. Свидетелите изравнили патрулния автомобил с този на подсъдимия и св.П. му подал сигнал със стоп-палка за спиране. Вместо да спре, Г. ускорил движението на автомобила, като направил обратен завой по бул.“Симеон Велики“ и продължил в посока ул.“Тракия“. Свидетелите продължили да следват автомобила на подсъдимия, като отново подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Въпреки че Г. не се подчинил на подадените му сигнали и не спрял, полицейските служители успели да го застигнат в близост до кръстовището с ул.“Тракия“, като управляваното от подсъдимия МПС се озовало от лявата страна на патрулния автомобил. Достигайки до посоченото кръстовище, подсъдимият внезапно завил надясно, при което застанал пред патрулния автомобил, при което последвал сблъсък между двете превозни средства. Подсъдимият обаче отново не спрял и продължил да се движи по ул.“Тракия“, но след това последвал нов удар между автомобилите, в резултат от който Г. преустановил движението си. Полицейските служители установили самоличността на извършителя, след което го изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, чиято скала отчела над 1,2 на хиляда, а имено 1,23 промила. На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 617816/19.12.2012г., подписан от него без възражения. На Г. бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване, но същият отбелязал документа, че приема показанията на техническото средство и отказал да даде кръвна проба.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Г. в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК - от показанията на свидетелите П.С. П. и А.Н.А., а също и от приобщените по делото писмени доказателства.

От приложената справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан и няма налагани административни наказания по реда на чл.78а от НК.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият действително е извършил престъплението, в което е обвинен. Безспорно е установено, а и не се оспорва от страна на извършителя, че на посочената дата същият действително е управлявал автомобил след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда, поради което съдът намира, че подсъдимият Г. е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

При определяне на наказанието на подсъдимия Г. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на осъждания за други престъпления, добрите характеристични данни /същият работи постоянно и няма данни за други противообществени прояви/ и демонстрирано разкаяние, както и неособено високата концентрация на алкохол в кръвта му. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете на първо място поведението на подсъдимия, които се е опитал активно да избегне полицейската проверка, не се е подчинил на подадените му сигнали за спиране и е причинил ПТП, като е преустановил движението си едва след втория сблъсък на автомобилите. Като отчете и обстоятелството, че подсъдимият е наказван за различни нарушения на ЗДвП, съдът намира, че Г. проявява трайно незачитане на нормите, установени с оглед безопасността на движението по пътищата и обществената му опасност в тази насока е повишена. По изложените съображения, предвид установените отегчаващи обстоятелства, съдът не намира основания да се съгласи с искането на защитата наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Предвид обществената опасност на деянието и дееца това искане се явява напълно неоснователно, тъй като очевидно предвидените за процесното деяние наказания не са несъразмерно тежки. Съдът намира за необходимо да посочи, че приема за неоснователни аргументите на защитника, че в ШРС е установена практика за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК при невисока концентрация на алкохол в кръвта на извършителите. Преценката за реда, по който следва да се наложи наказанието, се извършва във всеки конкретен случай, като се отчетат индивидуалните особености на деянието и дееца и съответните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като количеството на алкохол в кръвта не се явява нито единствен, нито най-съществен критерий. В случая наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства, като съдът намери, че за постигането на целите по чл.36 от НК са достатъчни наказания в минималния размер, предвиден в закона, а именно- една година “лишаване от свобода” и глоба в размер на двеста лева, без обаче да е допустимо приложението на чл.55 от НК. На основание разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание лишаване от свобода с една трета, при което подс.Г. следва да изтърпи наказание от осем месеца лишаване от свобода. С оглед липсата на предходна съдимост и предвид данните за личността на подсъдимия съдът прие, че не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално, поради което отложи същото по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед №372зз31/02.03.18г., в случай, че наказанието лишаване от свобода бъде приведено в изпълнение.

На основание чл.343г, във връзка с чл.37 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за по-продължителен срок -от пет месеца, предвид изложените отегчаващи обстоятелства.

На основание чл.59, ал.3 от НК съдът приспадна от така определеното наказание времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред- със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 02.03.2018г.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: