Мотиви към присъда по НОХД №838 по описа за 2018г.
на ШРС
На
19.03.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС гр. Шумен,
обвинителен акт по ПД № 23/2018г., по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу П.П.Н., ЕГН **********, роден на ***г***, с местожителство ***, български
гражданин, със средно образование, работещ, разведен, неосъждан, за извършено
от него престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния
акт е посочено, че в гр. Шумен, в периода 03.12.2015г. до 03.02.2018г., след
като е осъден с влязло в законна сила на 15.09.2015г. Решение на
първоинстанционен съд № 6 Алкала Де Енарес, Испания, да издържа свой низходящ
–син К.П.Н., ЕГН **********, съзнателно не
изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски - а именно, двадесет и седем вноски, всяка по
150 евро, общо в размер на 4050 евро- престъпление по чл.183, ал.1 от
НК.
В съдебно заседание, след като подсъдимият представи доказателства, че
е изплатил изцяло дължимата сума за издръжка /равностойността на 4050 евро/,
представителят на ШРП заяви, че поддържа така възведеното обвинение срещу
подсъдимия и предлага на съда да го признае за виновен, но да не го наказва, като
приложи ал. 3 на чл. 183 от НК.
Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият се признава за
виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт. Обяснява, че се е
забавил с плащанията, тъй като не обърнал внимание на документите и предполагал,
че отделно ще се води дело за издръжка.
В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се и
желае да не бъде наказван, да се приложи чл. 183, ал.3 от НК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият и свидетелката М.Д.Н. са бивши съпрузи.
От брака си имат дете – К.П.Н., ЕГН **********.
С решение №427/27.05.2015г. на Първоинстанционен съд № 6 Алкала Де
Енарес Испания, влязло в законна сила на 15.09.2015г., бракът между съпрузите
бил прекратен и подсъдимият бил осъден да заплаща издръжка на детето си в размер
на 150 евро месечно, с падеж първо до пето число на месеца.
Хагският протокол от
2007 г. определя приложимото право към задълженията за издръжка и
всяко съдебно решение за издръжка, постановено от съдилищата на държавите
членки, се ползва със свободно движение в Европейския съюз и може да бъде
изпълнено във всички държави членки, без допълнителни формалности. С
измененията на ГПК/ДВ бр.100/2010/ е приета Глава 58а, за признаване и
изпълнение на съдебни решения въз основа на Регламент
/ЕО/ № 4/2009г. на Съвета, от 18 декември 2008г., относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни
решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.
Разпоредбите на Глава 58а са в сила от 18.06.2011г., от която дата се прилага Регламент
/ЕО/ № 4/ 2009г. Глава 58а от ГПК регламентира процедура по
признаване и изпълнение на съдебни решения по задължения за издръжка между
държави - членки на ЕС, приложима в Република България, считано от 18.06.2011
г., която е съобразена с възприетото становище на държавите - членки в
Конвенцията за международно събиране на издръжка за деца и други членове на
семейството, т.нар. Хагска конвенция от 2007 г. и Протокола за приложимо право
към задълженията за издръжка /Хагският протокол от 2007г./ Кралство Испания и Република
България са сред държавите - членки, за които се прилага Хагският протокол от
2007 г. и които са обвързани от него. Съгласно Регламент /ЕО/ № 4/2009 г. решение,
постановено в друга държава – членка, обвързана от Хагския протокол, се
признава в друга държава членка без процедура по екзекватура и без възможност
за оспорване на неговото признаване. Такова решение се изпълнява, без да е
необходима нарочна декларация за изпълняемост. Уредбата, въведена с Регламент
/ЕО/ № 4/2009 г., се явява специална спрямо тази на Регламент /ЕО/ № 44/2001г.,
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела и отменя разпоредбите му по този въпрос.
Подсъдимият, въпреки надлежното уведомяване за влязлото в сила решение от испанския съд, не е взел участие в
производството. След узнаването на влязлото в сила решение, връчено му чрез
нотариус на 03.12.2015г., подсъдимият не предприел действия за заплащането на
дължимата издръжка за детето си.
Дължал издръжка за месец декември, 2015г., за 12 месеца за 2016г. и за
12 месеца за 2017г. и една вноска за месец януари, 2018г., всяка по 150 евро, като не платил повече от две месечни вноски, а именно – двадесет и
седем месечни вноски по 150 евро, на обща стойност 4050евро.
До започване на съдебното следствие в първа инстанция, подсъдимият
платил дължимата сума за всички месечни вноски за издръжка, за което по делото
е представено доказателство – платежно нареждане от 04.05.2018г., за сума в общ
размер от 9355,20 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа
на обясненията на подсъдимия, събраните по делото писмени доказателства, както
и от присъединените на основание чл.281 от НПК писмени доказателства по делото-
платежно нареждане от 04.05.2018г.за сума в общ размер от 9355,20 лева и
служебна бележка, издадена по ПД № 23/18 от 08.05.2018г.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното
деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за
съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимият,
чрез своето бездействие, не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на
своя низходящ – син, по силата на влязло в сила решение, с което е бил осъден
да изплаща издръжка на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението
на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27
месечни вноски;
Преди постановяване на присъдата от първа
инстанция, подсъдимият изцяло е изпълнил задълженията си за издръжка и не са
настъпили други вредни последици за детето. До настоящия момент не се е
възползвал от разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, което се установява и от служебна бележка, издадена по ПД № 23/18 от
08.05.2018г., приложена по делото, поради което, към настоящия момент, нормата на
чл. 183, ал.3 от НК, е приложима;
* субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ;
* от субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжките в размер на повече от две месечни вноски и пряко ги
е целял;.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи незачитане на установения в страната
законов ред, както и финансови затруднения.
Съобразно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК,
деецът не се наказва, ако преди постановяваване на присъдата, изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за детето, като тази
разпоредба не се прилага повторно. От събраните доказателства по безспорен
начин се установи, че подсъдимият е изпълнил задълженията си към сина си и за
него не са настъпили вредни последици, поради което следва, по отношение на
възведеното с обвинителния акт обвинение, да се приложи разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НК. До настоящия момент, по отношение на подсъдимия, не е прилагана
тази разпоредба, поради което са налице предпоставките на чл.183, ал.3 от НК и
подсъдимият не бе наказан.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия