Мотиви към присъда по НОХД № 847 по описа за 2018г. на ШРС

На 19.03.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 24/2018г. по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу С.Ж.А. с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.157 ал.3 във вр. с чл. 157 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на подсъдимия е посочено, че на 30.10.2017г. в гр. Шумен и в района на път гр. Шумен – с. Новосел, при условията на продължавано престъпление, извършил полово сношение /анален полов контакт/ и действия на полово удовлетворение /орален полов контакт и целуване по устните/ с лице от същия пол ненавършило 14 годишна възраст – В.Б.С., /род. на *** г., като употребил за това сила и заплашване.

Преди началото на разпоредителното заседание, е депозирана молба от страна на П.В.С. и Б.В.С., действащи като родители и законни представители на малолетния пострадал В.Б.С., чрез повереника им адв. С.М., за конституирането им като граждански ишци и частни обвинители. Заявеният граждански иск е за претърпени нематериални щети в размер на 7000 лв. С определение на съда същият бе приет за съвместно разглеждане.

По време на насроченото за 18.04.2018г. разпоредително заседание, подсъдимия А. се възползва от диференцираните процедури по НПК – глава 27 и на основание чл. 371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанията на подсъдимия по чл. 371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от същия ден обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Предлага на съда да наложи на подсъдимия А. наказание, при условията на чл. 54 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от шест години, което да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а от НК и да стане четири години. Предлага така определеното наказание да бъде изтърпяно при общ режим, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на по тежък режим. Предлага несъотносимите към делото веществени доказателства да бъдат върнати на подсъдимия. Предлага предявения граждански иск да бъде напълно уважен.

Частния обвините се солидаризира с представителя на държавното обвинение относно размера на исканото наказание. Пледира гражданския иск да бъде уважен в пълния си размер.

В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и се съгласява с него. В последната си дума подсъдимия заявяват, че съжаляват много и че иска по малко наказание. Защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения изразява становище, че исканото от страна на държавното обвинение наказание е справедливо, но и малко завишено. Предлага наказанието да бъде от четири години лишаване от свобода с редукция по чл. 58 а от НК, предлага гражданския иск да бъде уважен в размер на ½ от исканото.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 30.10.2017г. преди обяд малолетният пострадал В.С. и неговите приятели – свидетелите М.А. и Д.К. се срещнали в изоставена вила в кв. „Еверест“ на гр. Шумен, в местността „Под манастира“, където те обичайно прекарвали свободното си време.

Скоро след като тримата се събрали в изоставената постройка, при тях пристигнал подсъдимият С.А. – вуйчо на свидетеля М.А.. До там той се придвижил с управляван от него мотоциклет. При пристигането си подсъдимия носел със себе си двулитрова бутилка с бира от която пиел. Докато той консумирал бирата, децата играели на карти и разговаряли помежду си. Скоро в постройката дошло още едно дете – непълнолетния свидетел Г.Г., който също се включил в забавлението на приятелите си. Когато подс. А. изпил донесената от него бира, той предложил на племенника си да отидат заедно до близкия търговски обект, за да си купи още алкохол. Двамата се придвижили до магазина и обратно с мотоциклета управляван от подсъдимия. След като се завърнали подсъдимия продължил да консумира алкохол и наблюдава децата. Докато ги наблюдавал, А. решил да откара с мотоциклета си пострадалия В.С. извън града, където да осъществи с него сексуален акт. За да мотивира пострадалото малолетно дете да напусне постройката и да потегли с него с мотоциклета, той му предложил да отидат двамата с мотоциклета до магазина за да закупят пластмасови чаши. Подсъдимият нямал намерение да посещава търговския обект и да прави покупки, но пострадалият не знаел това и се съгласил да го придружи. Качил се на мотоциклета управляван от подсъдимия, като последния потеглил, като насочил мотоциклета не към магазина, а извън града. Мотоциклетът се движел по пътя от гр. Шумен към с. Новосел. Пострадалия видял това, притеснил се и попитал подсъдимия къде отиват. А. му отговорил, че скоро ще разбере. Този отговор не успокоил детето. То започнало да се страхува да не бъде изведено извън града и изоставено на непознато място. Мотоциклета управляван от подсъдимия достигнал до отсечка от пътя гр. Шумен – с. Новосел, находяща се в близост до хижа „Д.“. Тогава подсъдимия насочил превозното средство по черен път в дясно от пътя, по който се движел мотоциклета до момента. В края на този път се намирала поляна, на която подсъдимия спрял. Слязъл от мотора и запалил цигара, която извадил от кутия с цигари марка „Уинстон“, която носел със себе си. Казал на пострадалия, че е спрял да си почине, но безлюдното непознато място, където двамата се намирали и необяснимото поведение на подсъдимия изплашили пострадалия. Тази негова уплаха била възприета от А.. Той допушил цигарата си, хвърлил угарката на земята и се насочил към пострадалия, като поискал от детето да осъществи с него орален полов акт. Пострадалият не се съгласил, отстъпил назад и започнал да се оглежда, за да намери предмет с който да се защити. Подсъдимият се приближил до него, хванал го с ръка за врата, натиснал го към земята и го принудил да застане на колене пред него. После разкопчал колана на панталона си и извадил половия си член. Пострадалият започнал да плаче и да моли подсъдимия да го върне долу в града. Подсъдимия от своя страна го уверил, че няма да го върне в града, докато не осъществи искания от него полов акт. Тези думи изплашили пострадалия и разколебали намеренията му за съпротива. Междувременно подсъдимия започнал да натиска главата на детето към половия си орган и така го принудил да лапне половия му член и да осъществи с него орален полов акт. По време на този акт подсъдимия направил няколко снимки на пострадалия с мобилния си телефон. На В.С. му станало лошо и той повърнал на земята в близост до изхвърлената по-рано от подсъдимия угарка от цигара. След това подсъдимия казал на пострадалия да събуе анцуга и бельото си. Пострадалия отказал. Подсъдимия изправил малолетното дете, обърнал го с гръб към себе си, хванал с едната си ръка двете ръце на детето зад гърба му, а с другата ръка свалил анцуга и бельото му. След това подсъдимия сложил пострадалия да легне по корем неа земята, легнал върху него и проникнал с половия орган в ануса му. През това време пострадалия продължавал да плаче. Докато А. осъществявал анален полов контакт с пострадалия, последният решил да излъже, че трябва да се срещне с майка си в града по работа в определен час. Той съобщил това на подсъдимия. Последният преустановил действията си, станал и закопчал колана си. Позволил и на пострадалия да се обуе. Подсъдимия предупредил пострадалия да не споделя с никого за случилото се. После двамата се завърнали с мотоциклета, управляван от подсъдимия в изоставената постройка от където по-рано били тръгнали. При завръщането им там се намирали само свидетелите М.А. и Д.К.. Двамата свидетели видели, че очите на пострадалия са зачервени, по лицето му били залепнали бучки пръст, а той бил видимо разстроен и унил. В момент когато подсъдимия и свидетелят М.А. излезли от постройката, пострадалият разказал на свидетеля К.за случилото се. При завръщането на подсъдимия и свидетеля М.А. в помещението, свидетелят К.се престорил, че спи. Подсъдимия изпратил свидетеля М.А. навън. Смятайки, че е сам с пострадалия в стаята, той го повикал да се приближи. Когато пострадалия се приближил до него, подсъдимия започнал да го целува по устата. Пострадалия се отдръпнал, като А. го последвал. В този момент обаче в помещението се завърнал свидетеля М.А. и подсъдимия преустановил действията си. Малко по-късно пострадалия напуснал постройката заедно със свидетеля Д.К.. В следобедните часове на същия ден двамата се срещнали със свидетелите Г.Г. и М.А. и им разказали за случилото се. Четиримата уведомили пълнолетни роднини на М.А. и на пострадалия В.С., които уведомили полицията.

Преди да бъде установен и задържан, подсъдимия изтрил от паметта на мобилния си телефон снимките, направени от него по времето, когато пострадалия извършвал с него орален полов акт.

След като информирал РУ – Шумен за деянието, пострадалия В.С. отвел разследващите до поляната, находяща се в района на пътя от гр. Шумен за с. Новосел, където подсъдимия осъществил с него орален и анален полов акт. На място бил извършен оглед на местопроизшествие, при което били намерени угарката от цигара, изхвърлена от подсъдимия и повърнатата от пострадалия субстанция. Угарката от цигара била иззета и приобщена като веществено доказателство към материалите по делото.

В хода да досъдебното производство полицейският служител от състава на РУ – Шумен, който извършил личен обиска на подсъдимия при неговото задържане, предал доброволно иззетия от подсъдимия мобилен телефон „Самсунг J7“ с ИМЕЍ № 357658085706038 ведно с прилежаща батерия и СИМ карта на „М-тел“ с № 0885 514 449. Телефонният апарат ведно батерията с СИМ картата бил приобщен към материалите по делото като веществено доказателство.

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно – медицинска експертиза за освидетелстване на пострадалия В.С.. Видно от нейното заключение, при прегледа на малолетното дете са намерени следните травматични увреждания: четири напуквания на аналната лигавица, най-голямото и дълбоко от които, разположено в 6 часа по циферблата на часовника; лек оток и дифузно зачервеняване на лигавицата около аналния сфинктер; едно охлузване на ограничена площ по външната страна на лявата подбедрица – горна трета и множество стари кожни охлузвания с различна давност в областта на двете подбедрици. Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети. Установените увреждания в аналната област на пострадалия са причинени по механизма на натиск и разтягане на аналната стена, а охлузването на лявата подбедрица – по механизма на триене. Установените напуквания на аналната лигавица могат да бъдат получени по начина, описан от пострадалия – при осъществен с него анален полов акт. Установените травматични увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание.

В хода на досъдебното производство е била назначена и още една съдебно – медицинска експертиза. Този път за освидетелстване на подсъдимия С.А.. От всички установени при прегледа му травматични увреждания, следните са получени във времевия интервал, когато е извършено процесното деяние: кожни драскотини по гърба на дясната ръка / в основата на палеца/; кожни охлузвания по предно – вътрешната страна на капачката на лявото коляно; кожни охлузвания по предната страна на лявата подбедрица в средната й трета. Разположението на тези охлузвания позволява да бъдат получени по начин съобщен от пострадалия В.С..

От назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза на пострадалия става ясно, че същият е с нормално и съответно за средата и възрастта си нервно-психично развитие и не страда от душевно заболяване. Констатирано е хиперкинетично разстройство на поведението, което обаче не е душевно заболяване. Пострадалия има добри възможности да възприема, да запаметява факти и да ги възпроизвежда в бъдеще.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия А. дадени в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия по чл. 371т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият С.Ж.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.157 ал.3 във вр. с чл. 157 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, поради следното:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват съблюдаването на половия морал в обществото, на половата нравственост, на свободата за формиране на волята и за избор на полов партньор и на телесната неприкосновеност, както и обществените отношения, свързани с формирането на половото поведение;

* от обективна страна – изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което има сексуален характер – т.е. действие, което по своето естество може да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление и такава със съвъкупление. Налице са обективни прояви на хомосексуални действия – подсъдимия е осъществил анален полов акт с пострадалия, а също така е накарал пострадалия да му лапа половия орган т.е. целял е да възбуди и удовлетвори половото си желание;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице от мъжки пол;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че извършваните действия са от естество да възбудят и удовлетворят полово желание, съзнавал е особеното състояние в което е изпаднал пострадалото дете и се е възползвал от това състояние, за да удовлетвори половото си желание;

Квалификацията по чл. 26 от НК следва да се приложи, тъй като те са извършени в определени времеви периоди, осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто и следващите деяния от обективна и субективна страна представляват продължение на първото деяние.

Причините за извършване на престъплениятя се свеждат до грубо незачитане от страна на подсъдимия на половата неприкосновеност на личността, а също на честта и достойнството на личността.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока – касае се за деяние, спрямо малолетно лице, изразяващо се в посегателство срещу личността и половата неприкосновеност, осъществено чрез сила и особеното състояние в което е изпаднал пострадалия, което от своя страна обуславя висока степен на обществена опасност на деянието.

- степента на обществена опасност на подсъдимия - данните за личността му – подсъдимият е роден на ***г***, български гражданин със средно образование, работи, неженен, осъждан и то за престъпление против половата непрекосновеност. По настоящото дело подсъдимия заявява, че съжалява за стореното и че съществува възможност да се поправи.

- както и подбудите за извършване на престъпленията – незачитане на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на честта, достойнството и половата и телесна неприкосновеност на личността и половия морал.

Предвид изложеното, съдът констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: Съдът преценява, че за подсъдимия С.А. не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Не са налице и отегчаващи такива.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия С.А., като наказанието бъде определено при условията на чл.58а от НК.

За престъплението по чл.157 ал.3 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 3 /три/ до 12 /дванадесет/ години. Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия А. по отношение на извършеното от него е да наложи наказание “лишаване от свобода” в размер около средния, предвиден в посочената разпоредба, а именно 6 /шест/ години “лишаване от свобода”. На основание чл. 58а от НК, така определеното наказание следва да се намали с 1/3, като стане на 4 години.

Предвид разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС така определеното наказание следва да се изтърпи при общ режим.

Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения граждански иск:

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от В.Б.С. неимуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяния неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия С.А., в резултат на което са възникнали вредите от престъплението и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на престъплението, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено то, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. /Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът констатира следното – в резултат на деянието са били причинени психически страдания на пострадалия В.С., било му е опетнено името в обществото, унижението и претърпяното от него трайно затормозяване на психиката, последвалата краткотрайна депресивна реакция – симптоми на страх, тревожност, чувство за безнадеждност, нарушение на съня, както и начина на извършване на престъплението, както и условията и обстановката, при които са осъществени хомосексуалните действия. Предвид на това и във връзка с претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск да бъде уважен в пълен размер 7 000 /седем хиляди/ лева, като взема предвид претърпените страдания в резултат на процесното престъпно посегателство над него и причинната връзка между тях, отчитайки, че следва да бъде овъзмезден за загубеното благо в резултат на престъплението и моралните му страдания във връзка с тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност. Вредите от непозволеното увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена от Министерски съвет за съответния период на забава до пълното издължаване. Поради това уважения размер на гражданският иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно – 30.10.2017г. до окончателното му заплащане.

На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: