Р Е Ш Е Н И Е
16/15.1.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми
състав
На
14 (четиринадесети) декември Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1009
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба ищците С.С.С. и Т.С.С. твърдят, че в
продължение на повече от двадесет и шест години, като съпрузи, упражняват
владение върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.63
по КК на гр. Шумен, с площ на имота 334 кв.м, ведно с построената в имота
масивна постройка, представляваща два свързани с обща стена и бетонен покрив
гаражни клетки. Дворното място било придобито по силата на неформален договор
от бащата и чичото на ищеца – С.С. и А.С.. През 1982 г. в него били изградени
двата гаража, които първоначално били ползвани от ищците и А. С.. През 1987 г.,
последният отстъпил ползването на неговия гараж на ищеца. Оттогава и до
настоящия момент ищците владеели имота и гаражите без противопоставяне от никой
от роднините им. През м. февруари 2017 г., обаче, към имота започнали да
проявяват интерес за закупуване много лица и тогава С. установили, че през 2007
г. бил издаден констативен нотариален акт, по силата на който за собственици на
имота били признати С.С., А.И. и С.С.. През същата година, С. С. дарил на
ответницата И. притежаваните от него 4/6 ид. части от имота. На 20.11.2017 г.
било обявено саморъчно завещание, извършено от И.С., с което последната
завещала цялото си имущество на дъщеря си – А.И.. Последната била призната за
собственик на целия процесен имот на 28.11.2007 г. През 2013 г. И. продала
имота на ответниците Д.И.Д. и С.И.Д.. Предвид описаните правни действия на
ответниците, за ищците възникнал правен интерес да искат установяване по
съдебен ред на правото си на собственост върху описания по-горе недвижим имот. Молят
съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по
отношение на ответниците, че са собственици на поземлен имот
находящ се в гр. Шумен, с идентификатор ***.662.63 с площ 334,00 кв.м, ведно с
построената в имота масивна постройка, представляваща два свързани с обща стена
и бетонна плоча-покрив гаражни клетки, с идентификатор на сградата ***.662.63.1,
като им бъдат присъдени деловодните разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК, всеки от ответниците, чрез пълномощника си – адвокат, подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочат, че
понастоящем собственици на процесния имот са Д. и С. Д., които го придобили от
ответницата А.И.. Последната, а впоследствие и настоящите собственици владели
имота непрекъснато повече от 20 години. От друга страна, изградената в имота
постройка от ищците била незаконна. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и им бъдат присъдени деловодните разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответниците Д. и С. Д. предявяват насрещен иск с правно основание чл. 109 от ЗС
срещу ищците, като отправят искане същите да бъдат осъдени да премахнат
незаконно изградената в собствения им имот постройка.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ищците подават отговор на насрещната искова молба като оспорват по допустимост
и основателност предявения срещу тях негаторен иск и молят същия да бъде
отхвърлен. Твърдят, че праводателите на ищците по насрещния иск не са били
собственици на имота. Оспорват автентичността на завещание, извършено от И.С. и
отравят искане за отмяна на нотариален акт № ***, том 9, рег. № 6816, дело № ***/2007
г. на нотариус рег. № 019 на НК, издаден въз основа на извършена обстоятелствена
проверка.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
видно от приложеното удостоверение за граждански брак, изд. въз основа на акт
за сключен граждански брак № ***/1976 г. е, че С.С.С. и Т.С.С. сключили
граждански брак на 19.12.1976 година. Съдът констатира от нотариален акт № ***,
том 9, рег. № 6816, дело № ***/22.08.2007 г. на нотариус рег. №
019 на НК е, че С.С.С., А.С.И. и С.С.С. за собственици по давностно владение и
наследство на следния недвижим имот: дворно място с площ 334 кв.м, съставляващо
поземлен имот с идентификатор ***.662.63 по кадастралната карта на гр. Шумен. По
делото е представен нотариален акт № ***, том 5, рег. № 10982, дело № ***/24.08.2007
г. на нотариус рег. № 024 на НК, от който се установява, че С.С. дарил на А.И.
4/6 идеални части от описания недвижим имот. Видно от приложеното саморъчно завещание,
съставено от И.Ц.С. на 31.05.2007 г. е, че в същото тя е изявила следната воля:
„завещавам на дъщеря си А. цялото си движимо и недвижимо имущество, което
притежавам към момента на смъртта си.”. Саморъчното завещание е обявено на 12.11.2007
г. от нотариус, а е вписано в Служба по вписванията гр. Шумен на 20.11.2007 г.
С нотариален акт № *** том 8, рег. № 15664, дело № ***/28.11.2007 г. на
нотариус рег. № 024 на НК, А.И. била призната за собственик на 1/6 идеална част
от описания по-горе недвижим имот въз основа на цитираното по-горе саморъчно
завещание. Съдът констатира от представения нотариален акт № ***, том 10, рег.
№ 15410, дело № ***/12.12.2013 г., че А.С.И. продала на Д.И.Д.
и С.И.Д., при равни квоти за двамата процесния недвижим имот. Видно от
нотариална покана, връчена на 13.03.2017 г. е, че ответниците Д. Д. и С. Д.
поканили ищеца С. да представи документи за собственост върху постройка с идентификатор
83510.662.63.1, като в противен случай го призовали да я премахне. Ответниците
са представили приходни квитанции, от които се установява, че платили местни
данъци и такси за имота за 2014 г. и за 2015 година.
Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно кадастралния и
регулационен план на гр. Шумен, за част от местността „***“, одобрен със
заповед № 4204/22.08.1957 г., сграда с идентификатор ***.662.63.1 попада в част
от парцел VI от
кв. 223 по плана на гр. Шумен. Посоченият регулационен план запазва действието
си и понастоящем. Според кадастралната карта на гр. Шумен, одобрена със заповед
№ РД-18-52 от 25.11.2005 г., сградата е нанесена с посочения идентификатор, с
площ 35 кв.м, едноетажна, с функционално предназначение „Хангар, депо, гараж“.
В кадастралния регистър няма записани данни за собствеността. Вещото лице сочи,
че първите данни за сградата са в изготвения, но неодобрен кадастрален план
през 1986 г., тоест, същата е изградена
преди посочената година. Заключава, че сградата не представлява „търпим строеж“
по смисъла на ЗУТ.
В изготвеното заключение по назначената допълнителна
съдебно-техническа експертиза, вещото лице потвърждава този извод, като излага,
че гаражите, нанесени като сграда с
идентификатор 83510.662.63.1 не са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им.
Разпитаните в съдебно заседание
свидетели Г.Л., М.И. и С.С. /първи братовчед на С.С. и на А.И./ сочат, че ищците
живеят на ул. „Г.П.“ в гр. Шумен, като притежават и дворно място, ведно с
построени в него два гаража, находящо се срещу дома им. Свидетелят С. описва,
че мястото било придобито от баща му и от С.С. чрез неформален договор. В него
били изградени два гаража, като това било извършено от двамата братя А. и С.С.,
и от сина на последния – ищецът С.С.. След построяването им, единият от
гаражите се ползвал от ищеца, а другия – от А. С.. Преди около 22-23 години,
последният се преместил да живее в друго населено място и отстъпил ползването
на гаража му на С.С.. Оттогава, и до настоящия момент и мястото, и гаражите се
ползвали от ищците. Тримата свидетели описват, че никога мястото не се ползвало
от друго лице, освен С. и Т.С.. Двамата използвали по предназначение гаражите,
а в мястото посадили овощни дървета, а през някои от години засаждали и
зеленчуци.
По делото, като свидетели са
разпитани и Б.Д. /съпруга на С.Д./ и Д.Т.. Първата от тях сочи, че ѝ е
известно, че съпругът ѝ и брат му притежават недвижим имот, находящ се на
ул. „Г. П.“, като същият представлявал дворно място и две гаражни клетки.
Според свидетелката, мястото се ползвало от двамата ответници, но тя никога не
е влизала в него. Свид. Т. излага, че посещавала имота в качеството си на
служител в агенция за недвижими имоти, занимаваща се с организиране на
продажбата на същия, по искане на двамата ответници. При посещенията ѝ в
имота, без да влиза в него, от отсрещната къща се появявал човек, който ѝ
заявявал, че имота не принадлежи на С. и Д. Д..
Предвид
така визираната фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
На осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК, е открито производство по оспорване
истинността, в частност – автентичността на документа, озаглавен „завещание“ от
31.05.2007 г.
Ищците оспорват автентичността на
документа, като твърдят, че не е подписан от И.Ц.С.. В съдебно заседание, на
страните е указано, че доказателствената тежест за установяване на истинността
на документа се носи от ответниците. Независимо от това, същите не проявяват
процесуална активност и по делото не са събрани доказателства в тази насока.
Ето защо, съдът приема, че оспорването е основателно и
следва да бъде признато за установено, че оспореното завещание е неавтентичен
документ и като такъв следва да бъде изключено от доказателствата по делото.
Досежно предявения
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Обстоятелството,
че ищците се домогват да докажат правото на собственост върху имот, за който
ответницата А.И. се снабдила с нотариален акт и ответниците Д. и С. Д.
предявяват собственически претенции, обосновава наличието на правен интерес по
смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно установяване на правото на
собственост върху недвижимия имот, поради което депозирания иск се явява допустим.
За да обосноват
правото си на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр.
Шумен, ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Според
разпоредбата на чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Придобивната
давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два
елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на
определен период от време.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да
държи вещта като своя, а така също това намерение да се е изразило в
упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху
вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля
трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече
от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният
признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта. Необходимо
е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на
владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в
своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая –
на правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се
държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е
собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от
ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго.
В
настоящият случай за доказване на двата признака на владението бяха ангажирани
гласни доказателства. Чрез събраните гласни доказателства бе доказано, че през
последните около двадесет и осем години до настоящия момент ищците упражняват
фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор 83510.662.63. В тази
насока, съдът кредитира от изложеното от тримата свидетели, водени от ищците и
най-вече – от свидетеля С.С.. Същите безпротиворечиво, и без да са
заинтересовани от изхода на делото, описват, че от началото на 80-те години на
20-ти век и до настоящия момент именно С. и Т. С. ползват имота. Установява се,
че дворното място било придобито от А. и С. С., които съвместно с ищеца С. С.
изградили върху него двата гаража. Веднага след построяването им, ищците
ползвали единия от гаражите, а А. С. – другия. Преди около 22-23 години,
последният предоставил на ищците и ползването на втория гараж. Според настоящият
състав, по този начин бе доказано, че владението на С. и Т. С. притежавало
всички признаци, изискуеми от нормата на чл. 68 от ЗС. С изтичането на
придобивната давност по чл. 79 от ЗС двамата ищци придобили правото на
собственост върху процесния имот на оригинерно правно основание през средата на
деветдесетте години на двадесети век. Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК,
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Тоест, по време на сключения между ищците граждански брак, същите
придобили в режим на съпружеска имуществена общност описания имот.
По
този начин, ирелевантно е и не се отразява на правото на собственост на ищците
обстоятелството, че през 2007 г. бил издаден констативен нотариален акт за
собственост върху имота, а впоследствие били сключвани сделки със същия.
При позоваване на деривативно
придобиване в придобивния фактически състав се включва предходно съществуване
на вещното право у друго лице. Тъй като през 2007 г. правото на собственост
вече било придобито от ищците, не настъпил вещно-транслативния ефект на
описаните по-горе сделки. По този начин, ответниците Д.Д. и С.Д. не са придобили
от продавача А.И. правото на собственост върху имота, тъй като и тя не го е
притежавала.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че предявеният установителен иск се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен
имот находящ се в гр. Шумен, с идентификатор ***.63 с площ 334,00 кв.м, ведно с
построената в имота масивна постройка, представляваща два свързани с обща стена
и бетонна плоча-покрив гаражни клетки, с идентификатор на сградата ***.662.63.1, въз основа на
изтекла придобивна давност.
Предмет на предявения главен установителен
иск е засегнатото право на собственост на ищците, като при уважаването му,
законодателят, в чл. 537, ал. 2 от ГПК изрично е уредил като законна последица
и отменяването на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, с
който се засяга това право. С оглед гореизложеното и по изрично искане на
ищците в тази насока, съдът намира, че са опровергани констатациите в
издадените от нотариус рег. № 019 и нотариус рег. № 024 на НК, нотариален акт № ***, том IХ, рег. № 6816, дело № ***/2007 г. и
нотариален акт № ***, том VIII,
рег. № 15664, дело № ***/2007 г., с които е признато правото на собственост на
С.С.С. и А.С.И. върху процесния недвижим имот. Тези нотариални актове не
отразяват действителните права на вписаните в тях лица. Като охранителни актове, които засягат
правата на ищците и които не отразяват установеното от съда в настоящото исково
производство действително фактическо и правно положение, с оглед разпоредбата
на чл. 537, ал. 2 от ГПК, тези нотариални актове следва да бъдат отменени в
съответната им част.
Касателно насрещната претенция
с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС:
Осъдителният негаторен иск (какъвто е искът в настоящото
съдебно производство) предоставя правна защита на правото на собственост срещу
всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не изключва
изцяло включените в него правомощия владение и ползване, но ограничава, смущава
и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота от собственика му според
неговото предназначение. В настоящото производство, ответниците Д.Д. и С.Д.
следва да докажат, че са собственици на недвижим имот,
представляващ поземлен имот находящ се в гр. Шумен, с идентификатор
83510.662.63 с площ 334,00 кв.м и че правото им на собственост е
нарушено от ищците по начина, твърдян в исковата молба.
Както бе установено по-горе, собственици
на спорния недвижим имот са С. и Т. С., а не Д.Д. и С.Д.. Тоест, не е
налице първата законоизискуема предпоставка за уважаване на негаторния иск,
поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ирелевантен, в такъв случай е въпросът относно законността на изградената в
поземления имот постройка, съставляваща два свързани гаража.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените разноски
по делото в размер на 1384,00 лв.
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на ищците,
считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в
Службата по вписванията гр. Шумен.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че документ „Завещание“ от 31.05.2007 г. от И.Ц.С., Е НЕИСТИНСКИ (НЕАВТЕНТИЧЕН) и ИЗКЛЮЧВА същия от доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на Д.И.Д. с ЕГН **********,***, С.И.Д. с ЕГН **********,***
и А.С.И. с ЕГН **********,***, и тримата със съдебен адресат – адв. Г.Т. ***,
офис 21, че С.С.С. с ЕГН ********** и Т.С.С. с ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. Ж.Д.-Д. ***-13, кантора 17 са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност въз основа на придобивна давност на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.662.63
по кадастралната карта на гр. Шумен, находящ се в гр. Шумен 9700, ул. „Г.П.“ №
24, с площ 334 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване, при граници на целия имот: ***.662.64, ***.662.62,
***.662.61, ***.662.80, ведно с построената в имота масивна постройка,
представляваща два свързани с обща стена и бетонна плоча-покрив гаражни клетки,
с идентификатор на сградата ***.662.63.1.
На основание чл. 537, ал. 2, предл.
последно от ГПК, ОТМЕНЯ нотариален
акт № ***, том IХ, рег. № 6816, дело № ***/22.08.2007 г., издаден от нотариус
рег. № 019 на НК и нотариален акт № ***, том VIII,
рег. № 15664, дело № ***/28.11.2007 г., издаден от нотариус рег. №
024 на НК – В ЧАСТТА ИМ, с която е
признато право на собственост на С.С.С. и А.С.И., върху правото на собственост върху недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор ***.662.63
по кадастралната карта на гр. Шумен, находящ се в гр. Шумен 9700, ул. „Г.П.“ №
24, с площ 334 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване, при граници на целия имот: ***.662.64, ***.662.62,
***.662.61, ***.662.80.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Д. с ЕГН ********** и С.И.Д. с ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от
ЗС, за премахване на незаконно
построена от С.С.С.
с ЕГН ********** и Т.С.С. с ЕГН ********** сграда с идентификатор на ***.662.63.1
в собствения на Д. Д. и С. Д. недвижим имот, представляващ поземлен имот
находящ се в гр. Шумен, с идентификатор ***662.63 с площ 334,00 кв.м, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.И.Д., С.И.Д. и А.С.И. да заплатят на С.С.С. и Т.С.С. направените деловодни разноски в размер на 1384,00 лева.
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищците, считано от
влизане в сила на настоящото решение, постановено по вписана искова молба, да
извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: