374/23.4.2018г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На единадесети април през две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 1084 по описа на ШРС за 20***год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 211, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.
В исковата молба ищецът „Д. Т.” АД гр. Шумен, твърди,
че се намирал в трудово правоотношение с ответника, по силата на трудов договор
***г., на
длъжност „шофьор на товарен автомобил“. Договорът бил прекратен на ***г.,
поради дисциплинарно уволнение със заповед № ***/ ***г. Съгласно длъжностната
характеристика за длъжността, с която ответникът се е запознал на ***г.,
основна функция е да получава аванси и отчита разхода на финансови средства за
изпълнение на поставените задачи, съгласно установени срокове и изисквания на
финансовия отдел. Също така, било вменено задължение на ответника, да носи
пълна материална отговорност за поверените му стоки и парични средства, което
било вписано и в трудовия договор от ***г. Ищецът сочи, че на ***г., с
експедиционна бележка № ***г. „Д. Т.“ АД продало и предало на „Ф. Д.“ ООД гр. П.
консервирани храни на обща стойност 7 979,89лв. с ДДС. На ***г. в гр. Шумен,
ищецът натоварил т.а. рег.№ ***, управляван от ответника по направление Шумен –Х.
–П. –Шумен, като за превоза били съставени товарителница сер. ***/ ***г. и
пътен лист серия ***г. На ***г. ответникът получил от С.С.И. сумата от
7950,48лв., в присъствието на свидетели - А. С. и Ст.П., която сума била
резултат от плащане от „Ф. Д.“ ООД-гр. П., в размер на 7 979,89лв., на ищеца,
по експедиционна бележка №***/***г., плюс 45,59лв. остатък от старо задължение
на „Ф. Д.“ ООД гр. П., към ищеца, минус 75 лв. служебен аванс по авансов отчет
от С.С.И../ 7979,89лв.+45,59лв.-75,00лв.=7 950,48лв. /След връщането си, ответникът не
отчел паричните средства – 7 950,48лв., приети от него. Липсата на тази средства е
установена и обективирана в Констативен протокол от ***г. и Акт за начет № ***г.
Липсата на 7 950,48лв., като парично задължение
на ответника към ищеца е отразена в счетоводството на ищеца, като по делото е
представено извлечение от счетоводството на ищеца – ПЛ-*** Р.Б. – Записи за
доставчици. Въпреки отправените покани към ответника, сумата не била
възстановена на дружеството.
Претендира се ответникът да бъде осъден да плати
сумата от 7 950,48лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от ответника на ищеца, съставляваща стойността на установената липса
в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на щетата ***г.,
до пълното изплащане на главния дълг. Претендира и разноските по делото.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок,
назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна, че
ответникът не е причинил липса на работодателя си при или по повод изпълнение
на трудовите си функции, не е извършвал доставка, не е предавал посочените в
експедиционната бележка ***/***г. количества консерви. На ответника не е
поверявана парична сума 7 950,48лв. на ***г. и не е пътувал на тази дата до гр.
С.. В отговора се заявява, че претендираната липса не е установена безспорно и
по надлежен ред, съгласно ЗСч. Оспорва се подписът на ответника върху РКО № ***г.,
в графа „получил“. Моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и да
му бъдат присъдени деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от представения трудов договор
***г. е, че Р.А.Б.,
ЕГН **********, пост. адрес ***, е работил в „Д. Т.“ АД, ЕИК ***гр. Шумен, на длъжността „шофьор товарен автомобил“.
По делото е представена длъжностна характеристика на посочената длъжност, с
която ответникът е запознат на *** година. Към датата ***т ответникът е бил в трудово
правоотношение с ищеца. В точка 7.2 от длъжностната характеристика, като основни
функции на заемащия длъжността са вписани и: осигурява транспортирането на
готовата продукция, предназначена за експедиция; получава аванси и отчита
разхода на финансовите средства за изпълнение на поставените задачи, съгласно
установените срокове и изисквания на финансовия отдел на фирмата. В точка 7.4
„Отговорности“ от длъжностната характеристика е посочено, че шофьорът отговаря
за вида и количеството на експедираната продукция и придружаващата документация;
а в точка 7.4.3 е отразено, че носи пълна материална отговорност за поверените
му стоки и парични средства.
Съдът
констатира от експедиционна бележка № ***г. /стр. 13 от делото/, че на ***г. „Д. Т.“ АД продало и
предало на „Ф. Д. “ООД гр. П. консервирани храни на обща стойност 7 979,89лв. с
ДДС. Установява се
от материалите по делото, че на ***г. в гр. Шумен ищецът е натоварил товарен
автомобил рег.№
***, управляван от ответника по направление Шумен –Х. –П. –Шумен, и за превоза
били съставени товарителница сер. ***/ ***г. и пътен лист серия ***г./стр. 11 и
стр. 12/.
В
пътния лист е отразено, че автомобилът с рег.№
***, е предаден и приет от ответника, който е вписал в документа изминатите маршрути: Шумен –Х. ;Х.-П.
;П.-Шумен.
От показанията на свидетелите С.И. и А. С. се установява с категоричност
факта на предаването на сума в размер на 7 950,48лв. на ***г., в склад на фирма „Ф.“ в гр. С., лично
на ответника, който ги е прибрал. Видно от приложения по делото констативен протокол,
съставен от комисия от ревизор, счетоводител и главен счетоводител е, че сумата
7950,48лв. парични средства, предоставени на ответника от С.И. на ***г. и
представляващи вземания от продажби на ищеца към „Ф. Д.“ ООД, не е отчетена от
ответника.
На ***г. е съставен акт за начет № ***г., с който Р.А.Б., ЕГН **********,
работещ като шофьор на товарен автомобил в „Д. Т.“ АД , ЕИК***, е начетен да
възстанови незабавно на дружеството парични средства, в размер на 7950,48лв предоставени му от С.И.
на ***г. и представляващи вземания от продажби на „Д. Т.“ АД към „Ф. Д.“ ООД .
По делото е представен РКО № ***г., с положен подпис
от името на ответника Р.А.Б.,
като от страна на особения представител на ответника беше оспорено авторството
на положения подпис, поради което бе открито производство по чл. 193 от ГПК и
назначена съдебно-почеркова експертиза.
По
отношение на откритото производство на основание разпоредбата на чл. 193 от ГПК за оспорване на
авторството на подписа, положен в РКО № ***г., съдът установи следното:
От заключението на изготвената по делото
графическа експертиза на подпис, експертът посочва, че е възможно подписът в
графа „получил сумата “ на РКО ***г., издаден от „Д. Т.“ АД, да е положен от Р.А.Б., ЕГН **********. Експертът
посочва, че наличието на втората част от подписа в разходния касов ордер,
изпълнена със силно изразен десен наклон и силен натиск, различни както от
първата част на подписа, така и от подписите – сравнителен материал, но с
изкачване на линията на писане, идентично с това при изписване на нечитаемите
елементи в подписите – сравнителен материал, може да бъде възприето като
автоподлог.
В теорията на експертизата на подпис, елементът
на автоподлог или „бягане от подпис„ означава умишлена
промяна на собствения подпис, с оглед последващото му
изоставяне или опит на едно лице да избяга от собствения си подписи и се отнася
към изменение в почерка в следствие на умишлено желание от страна на автора да
измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и
впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.
С оглед изложеното, съдът намира за недоказано
оспорването авторството на подписа на изследвания документ РКО № ***г., поради което кредитира същия изцяло
и приема, че е подписан от ответника Р.А.Б..
От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дружеството е осчетоводило
предаване на сумата на ответника Р.А.Б.; няма данни Р.А.Б. да е предал сума в
размер на 7950,48лв на ищеца; задължението към „Ф. Д.“ ООД е счетоводно закрито; налице е счетоводно
отразено вземане на ищеца от Р.А.Б., ЕГН **********, за 7950,48лв, като осчетоводяването
на това вземане е от РКО ***г. Със заповед № 17/ ***г. на изпълнителния директор на
ищцовото дружество, трудовото правоотношение между страните било прекратено,
считано от ***г. на основание чл. 330, ал.2,
вр. чл. 190, ал.1 т.2, вр. чл. 187, т.2 от КТ и чл. 188 т 3 от КТ,
връчена на ответника на ***г.
Съдът констатира от представеното по делото копие на
постановление на РП гр. П.
от ***г., че е образувано досъдебно производство № ***г.срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК на ***г., като производството е спряно на основание чл.
244, ал.1, т 2 от НПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 211 от
КТ, пълната имуществена отговорност /каквато се претендира в настоящия случай/
се осъществява по съдебен ред. Ето защо, съдът приема, че иска е допустим.
По основателността на иска с правно
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ:
Установи се по делото, че ответникът
е работил при ищеца на длъжността „шофьор-товарен автомобил”. Относно
притежаването на качеството „материално-отговорно лице“: Съдът намира, че при преценката
на този въпрос следва да се изхожда не само от наименованието на длъжността, а и
от конкретно възложените от работодателя трудови функции трудовите задължения
на работника. В тази насока, съдът взе предвид представената по делото
длъжностна характеристика, като от цитираните по-горе нейни клаузи по
категоричен начин се налага изводът, че при осъществяване на трудовите му
функции като шофьор, на ответника е било възложено и той е приел да изпълнява и
получаване на стойността на доставките, при което са му били поверявани парични
суми, които е следвало да съхранява и отчита, като същевременно в т. 7.4.3 е
отразено, че носи пълна материална отговорност за поверените му стоки и парични
средства. Тоест, ответникът е притежавал качеството „отчетник“ – работник със
специфични трудови функции, имащи за предмет събирането, съхраняването,
разходването и отчитането на парични и материални ценности. Като такова лице,
на същия е вменено задължението да обезщети вредите, причинени на работодателя,
при или по повод изпълнение на неговите трудови задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.
207, ал. 1, т. 2 от КТ, отчетникът отговаря при липса в пълен размер, заедно
със законната лихва от деня на причиняване на щетата, а ако това не може да се
установи – от деня на откриване на липсата. Последната се състои в недостиг,
недоимък – състояние на неотчетност в касата, като характерното за този
недостиг е неустановения му произход. В тези случаи, законодателят въвежда
презумпция за причиняване на недостига от отчетника, комуто ценностите, в случая пари са поверени, като при
констатация на липси тежестта на доказване в производството се носи от
отчетника, който следва да докаже, че не е причинил щетата.
Чрез събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства и
заключения на експертизи, по делото бе доказано, че парична сума в размер на
7 950,48лв. ответникът е получил лично на ***г. Доказа се, че тази сума не е отчетена в счетоводството
на ищцовото дружество или, налице е липса по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от
КТ.
Съдът намира, че подаването на
сигнал до органите на МВР за престъпно посегателство и провеждането на
разследване срещу неизвестен извършител, което към момента е спряно, не е
достатъчно да обори предположението за вина на отчетника, който именно в
настоящото производство следва да докаже по безспорен начин произхода на
липсата.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че претенцията с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ се явява
основателна и доказана. Ответникът не ангажира годни доказателства, оборващи
законовата презумпция, че увредил имуществото на бившия си работодател, поради
което същият следва да бъде осъден да заплати на „Д. Т.“ АД гр. Шумен сума в
размер на 7 950,48лева., ведно
със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска (*** г.) до
окончателното й изплащане.
При направеното искане от ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца пълния размер на направените разноски по настоящото исково производство,
а именно – 2499,37 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕУСТАНОВЕНО на основание чл. 193 от ГПК по
заявеното от страна на ответника чрез особения му представител, оспорване
авторството на подписа в графа „получил сумата„ в РКО № ***г., че не е положен от Р.А.Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р.А.Б., ЕГН **********, пост. адрес: ***, да заплати на „Д. Т.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пк 9700, обл. Шумен, ул.“И.„ № ***, представлявано от И.
Й. Ж., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, сума в размер на 7 950,48 лева (седем хиляди
деветстотин и петдесет лева и четиридесет и осем ст.), представляваща липса,
състояща се в неотчитане на парични средства на *** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Р.А.Б., ЕГН
**********, пост. адрес: ***,
да заплати на „Д. Т.“ АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пк 9700, обл. Шумен, ул.“И.„ № ***,
представлявано от И. Й. Ж., направените по настоящото производство деловодни разноски в размер на 2 499,37 лв. (две хиляди четиристотин
деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки ).
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен
съдия: