Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№3/3.1.2018г.

 

Шуменски  районен  съд,  в  публичното  заседание на  двадесет  и шести октомври   ,   през две хиляди и седемнадесета    година,  в  състав :

СЪДИЯ: Зара Иванова

при  секретаря  А.П.  като разгледа докладваното  от районният съдия  гр.д.  № 1290  по  описа   за  2017 г.,  за  да  се произнесе   взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55 , ал.1 , пр. първо от ЗЗД и чл.124 , ал.1 от ГПК

Депозирана е искова молба от Б.В.И. , ЕГН ********** , адрес *** , адрес за призоваване : гр.Шумен , ул.“с.“ №68 , вх.Б , ет.1 , ап.19  срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненес „ ЕАД , ЕИК *** ,  седалище и адрес на управление : гр.София  , ж.к. Младост 4 ,  ул.“Бизнес парк  София №1 , сграда 14 , представлявано от Б.М.Н.Л., в която посочва , че сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит  PLUS-*** на 09.09.2014 г. в гр. Шумен, като след подписване на договора е извършил съобразно погасителния план по договора съответно 31,578 погасителни вноски или общо сума в размер 4100,44 лв., от които 2192 лв. вноски по главницата и 810,06 лв.  вноски по лихвата. След внасяне на посочените  вноски от страна на ищеца по потребителския кредит сключен с ответника, останал остатък за погасяване по кредита, както следва: по главницата 307.10 лв. и по лихвата 113.44 лв. Ищецът претендира ответникът да му заплати сума в размер на 810.06 лв., представляваща  получената без основание лихва по договор за потребителски кредит PLUS-*** на 09.09.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата. Обосновава недължимостта с нищожност на клаузата за възнаградителна лихва , а именно уговореният такъв в размер на 36,94% е нищожен поради противоречие с добрите нрави - чл.26 от ЗЗД . Според ищеца , когато уговореният лихвен процент надхвърля трикратният размер на законната лихва , касае за противоречие с добрите нрави и води до нищожност на уговорката . Съобразно изложеното моли ответникът да бъде осъден да му върне недължимо платеното по договора , а именно сума от  810,06 лева  ,  както и да бъде признато за установено , че не му дължи сума от 113,44 лева , представляваща незаплатения по договора остатък от възнаградителната лихва .

В хода на делото прави увеличение на иска по чл.55 , ал.1 , пр. първо от ЗЗД и намаление на претенцията по чл.124 , ал.1 от ГПК , допуснати с Протоколно определение от 26.10.2017г.

Ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита подадената искова молба за неоснователна и недоказана, и моли същата да бъде отхвърлена. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски паричен кредит под номер PLUS-***.  Заявява, че съгласно параметрите по съшия размерът на кредита е 2 500 лв. , който кредитополучателят се с задължил да върне на 36 месечни вноски, всяка в размер на 129.85 лв., при годишен процент на разходите от 46.70% и фиксиран лихвен процент от 36.94% или сума на обща стойност от 4 674.75 лв., като тези данни  били изначално известни и ясни на кредитополучателя. Ответникът заявява, че  с полагане на подписа си  ищецът  лично е удостоверил, че съдържащата се в договора информация е била внимателно прочетена от него и че той се е запознал, разбрал и приел условията и параметрите на Договора. Ищецът  претендира така подадената исковата молба да бъде призната за неоснователна и недоказана предвид факта,  че има валидно сключен договор  между нещо и ищеца, който е  валидно и съществуващо основание за изпълнение. Претендира присъждане на разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.55 ал.1 , предл. трето от ЗЗД

Не е спорно между страните , че са сключили Договор за потребителски паричен кредит  PLIS-***/09.09.2014г. , по силата на който  ответникът е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 2 500 лева , със срок на погасяване три години и уговорени месечни вноски от 129,85  лева . Предвидения в договора лихвен процент е 36,94 % , а  годишният процент на разходите (ГПР ) е 46,70%. Ищецът твърди , че клаузата  касаеща лихвения процент в размер 36,94% е нищожна , т.к противоречи на добрите нрави – арг. на чл.26 , ал.1 от ЗЗД .

Съдът  счита , че твърдението основателно , по следните съображения :  Законът не регламентира максимум на възнаграждението  (т.нар. възнаградителна лихва), дължимо за ползването на чужд капитал – парична сума. Този максимум се налага от добрите нрави, а критерий дали тези установени в обществото норми за поведение са накърнени е законната лихва, чиито размери съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД се определят от МС. В настоящият случай , както правилно е посочил ищеца , към датата на сключване на договора -09.2014г., когато според съда е релевантният момент за  преценката за съотношението между възнаградителната лихва и законната лихва ,   основаният лихвен процент на БНБ  , съгласно  Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС е в размер на 0,04 %  плюс 10 процентни пункта или   законната лихва е в размер на 10,04 %   .  Поради обстоятелството , че няма законово определен максимум , който да води до извод за липса на еквивалентност на насрещните престации , съответно накърняване на „добрите нрави“ , съдът счита , че следва преценката да бъде извършена във всеки конкретен случай и като се вземе предвид трайно установеното в съдебната практика   ( ВКС - Решение №906 от 30.12. 2004 г. на ВКС по гр. д. №1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., II г.о. ) , според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Отчитайки посоченото и след като установи , че уговорената възнаградителна лихва в размер на 36,94 % надвишава трикратния размер  законната лихва – 30,12% , съдът намира , че атакуваната клауза  е нищожна , ето защо платеното по нея е неоснователно получено от ответника . Възражението на ответника , че предвиденият в договора ГПР съответства на императивните разпоредби на чл.19 , ал.4 от ЗПК е ирелевантно . Действително съгласно посоченият норматимен текст ГПР  не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута или в случая – 50,20 % и  доколкото уговорения по процесния договор е в размер на 46,70%, същият не надвишава  установеното от закона , но и не санира установената нищожност на клаузата за възнаградителна лихва . На последно място възниква въпросът дали подлежи на връщане цялата платена  възнаградителна лихва или  само сумата която е над  трикратния размер на законната лихва (за който размер съобразно посоченото по-горе се приема , че уговорката е действителна  ) . Според съда , по делото не е установена действителната воля на страните касаеща нищожната клауза ,  което опровергава възможността тя да бъде заместена , съответно съдът да установи какъв е действителният размер на възнаградителната лихва .

Предвид всичко изложено   и  като взе предвид , че съгласно  ССЕ , ищецът е заплатил на ответника сума от 1 601,55  лева - представляваща възнаградителна лихва по договора , искът по чл.55 , ал.1 , пр. първо от ЗЗД се явява изцяло основателен .

От заключението на цитираната ССЕ се доказва , че остатъкът от възнаградителната лихва до изтичане на срока на договора , за периода от 28.04.2014г. до 20.09.2017г.   , който все още не е заплатен е в размер на 69,20 лева . По съображенията изложени по-горе , а именно установена нищожност за уговорката на заплащане на възнаградителна лихва , съдът намира , че предявеният иск по чл.124 , ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен.

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 520 лева  .

Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски , изразяващи се в юрисконсулстко възнаграждение от 100 лева  и доколкото с оглед направеното намаление на исковете , съдът е прекратил частично производството , на основание чл.78 , ал.4 от ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на прекратената част , в случая сумата е 2,57 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И : 

ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненес „ ЕАД , ЕИК *** да заплати на Б.В.И. , ЕГН ********** , адрес *** , адрес за призоваване : гр.Шумен , ул.“С.“ №68 , вх.Б , ет.1 , ап.19  , на основание чл.55 , ал.1 , пр. първо от ЗЗД , сумата 1 601,55   (хиляда шестстотин и един лева и петдесет и пет ст.) лева , заплатена без основание  лихва по Договор за потребителски паричен кредит  PLIS-***/09.09.2014г. , за периода 09.09.2014г. до 02.05.2017г. .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б.В.И. , ЕГН **********  не дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненес „ ЕАД , ЕИК *** сумата 69,20 (шестдесет и девет лева и двадесет ст.) лева , представляваща уговорена  лихва по Договор за потребителски паричен кредит  PLIS-***/09.09.2014г., за периода 28.04.2014г. до 20.09.2017г.

ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненес „ ЕАД , ЕИК *** ,  да заплати на Б.В.И. , ЕГН **********  , сумата 520  (петстотин и двадесет ) лева – деловодни разноски .

ОСЪЖДА Б.В.И. , ЕГН ********** да заплати на  „БНП Париба Пърсънъл Файненес „ ЕАД , ЕИК ***, сумата 2,57  (два лева и петдесет и седем ст.)лева – деловодни разноски , съразмерно на прекратената част от иска по чл.124 , ал.1 от ГПК  .

 

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: