Р Е Ш Е Н И Е

236/20.3.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На тринадесети март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1324 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявена от М.Т.М. с ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. И.Г. от АК-София искова молба срещу „Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“***, представлявана от А.А. с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 3 340 лв., представляваща лихва за периода от 06.02.2011г. до 01.09.2015г. върху главницата от 25 000 лв., която сума е обезщетение за непозволено увреждане настъпило с причиняване смъртта на Е.Р. М. – майка на ищцата.

В исковата молба се излага, че ищцата е дъщеря на Е.Р. М., починала на 06.02.2011г. в резултат на лекарска грешка, допусната от служители на ответника. За обезщетяване на неимуществените вреди е депозирана искова молба, по която е образувано гр.д. № ***г. по описа на ШРС. Решението, с което съдът уважил изцяло предявения иск за 25 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 02.09.2015г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането било обжалвано. С решение на ШОС по в.гр.д. № ***г. състав на съда потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Изхода на главния иск породил и правния интерес от водене на настоящото производство. В заключение се моли да се присъдят лихви в размер на 3 340 лв. за периода 06.02.2011г. – датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2015г. Претендират се и разноските в производството.

В писмения отговор на ответника, депозиран в законоустановения срок не се оспорват фактическите твърдения в исковата молба, а се прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за вземането за лихви. Направено е и изрично искане за спиране на делото, с оглед окончателното влизане в сила на акта по гр.д. № ***г. на ШРС.

С Определение № ***/19.06.2017г. съдията-докладчик е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, с оглед обстоятелството, че висящия спор за главницата е преюдициален по отношение на законната лихва върху нея. С Определение от 13.02.2018г. производството по делото е възобновено, предвид влизането в законна сила на 25.01.2018г. на Решение № *** от 15.09.2016г. по гр.д. № ***г. на ШРС, за което съдията – докладчик е уведомен с писмо от 12.02.2018г.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, като за нея не се явява и процесуален представител. Депозирано е становище от адв. Г. от АК-София, с което се прави искане делото да се гледа в отсъствие на ищцата и нейния процесуалнен представител. Излага се твърдение, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е основателно, поради което се изменя началната дата на периода от 10.05.2014г. до 01.09.2015г., като размерът на иска остава непроменен, а именно 3340 лв.

В съдебно заседание за ответника се явява преупълномощения адв.Н.Д. от ШАК, която поддържа писмения отговор и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищцата.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищцата е дъщеря на Е.Р. М., починала на 06.02.2011г. в резултат на лекарска грешка, допусната от служители на ответното дружество. Видно от представеното решение № ***/15.09.2016г. по гр.д. № ***г. ШРС (допълнено с решение № ***/23.11.2016г., обжалвано пред ШОС и потвърдено с Решение № ***/04.05.2017г. по в.гр.д. № ***г., недопуснато до касационно обжалвано от ВКС и влязло в законна сила на 25.01.2018г.) „МБАЛ Шумен“ АД е осъден да заплати на ищцата М.М. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на майка ѝ Е.Р. М. в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва считано от 02.09.2015г. до окончателното изплащане на вземането.

В производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и прието от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че размерът на лихвата за периода от 06.02.2011г. до 01.09.2015г. (първоначално посочен в исковата молба) е 11 691.05 лв., а законната лихва върху главницата върху сумата от 25 000 лв. изтекла за периода от 10.05.2014г. – 01.09.2015г. е 3 340.02 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на иска: Допустимо е предявяването на иск само за лихви. При предявяването ищцата сочи период, за който се претендира лихвата и нейния размер, а именно 3 340 лв. за периода от 06.02.2011г. до 01.09.2015г. С уточняващата молба се претендира лихва в размер на 3 340 лв. за периода от 10.05.2014г. до 01.09.2015г., като началния период е съобразен с периода на изтеклата давност за вземането. Поради съвпадането на размера на претендираната лихва, то съдът намира, че в случая не е налице същинско изменение на иска, а конкретизиране на началната дата на периода, направено във връзка с възражението за изтекла погасителна давност.

По основателността на иска: Вземането за забавено плащане по чл.86, ал.1 от ЗЗД възникнало във връзка с неимуществени вреди от непозволено увреждане е предопределено от иска за главницата. Окончателното решаване на спора за главницата предопределя и изхода на настоящото производство по акцесорната претенция за лихва. От приложените по делото доказателства е видно, че спора по отношение на размера на неимуществените вреди е приключил окончателно с осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 000 лв. От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата законна лихва върху тази главница за периода посочен от ищеца и съобразен с възражението за изтекла давност, а именно 10.05.2014г. – 01.09.2015г. е в размер 3 340.02 лв. Поради гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи изцяло, като основателна и доказана.

По отношение на възражението за давност: Предвид, че ищеца възприема напълно довода на ответника за изтекла давност и конкретизира началната дата на периода, съобразно с направеното възражение, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос. За пълнота следва да се посочи, че действително давността по отношение на вземането за лихви започва да тече от момента на изискуемост на главното вземане. В случая приложение намират правилата за непозволено увреждане, съгласно които длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. дължи от момента на увреждането. Поради това, че за вземането за лихви е приложима общата тригодишна давност, която не се влияе от давността на главното вземане, то ако искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяването на иска. В случая исковата молба е депозирана в съда по пощата, като видно от пощенското клеймо е изпратена на 10.05.2017г. или правилно за начална дата на периода за лихви ищеца сочи 10.05.2014г., а за крайна дата 01.09.2015г. (датата, от която е депозирана исковата молба за неимуществени вреди и законната лихва върху сумата от 25 000 лв.).

Предвид изхода на делото съдът следва да присъди направените разноски в производството в полза на ищцата. По делото е представен списък за разноски по чл.80 от ГПК (стр. 86 от делото), както и доказателство за действително направени такива (договор за правна помощ и съдействие, заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице). По делото от страна на процесуалния представител на ответника се прави и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв. По основателността на възражението, съдът намира следното: Възнаграждението на адвоката на ищеца е определено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно тази разпоредба минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 463.80 лв. Реално разплатеното от ищцата такова превишава минимума с 36.20 лв., което предвид разликата не се явява прекомерно. Поради това съдът намира, че искането за неговото намаляване е неоснователно и ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, така както са претендирани от ищцата, а именно в общ размер на 733.60 лв., от които сума от 133.60 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото и преводна банкова такса, сума от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и сума от 100 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“***, представлявана от А.Г.А. да заплати на М.Т.М. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. И.Г. от АК – София, съдебен адрес ***, офис 9 да заплати сумата от 3 340 лв. (три хиляди триста и четиридесет лева), представляваща лихва върху главницата от 25 000 лв., която е обезщетение за непозволено увреждане, настъпило с причиняване смъртта на Е.Р. М. – майка на ищцата за периода от 10.05.2014г. до 01.09.2015г. присъдено с Решение № ***/15.09.2016г., допълнено с Решение № ***/23.11.2016г. по гр.д. № ***г. на ШРС, влязло в законна сила на 25.01.2018г.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен“ АД с ЕИК *** да заплати на М.Т.М. с ЕГН ********** сумата от 733.60лв.(седемстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки), включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и представен списък по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: