Р Е Ш Е Н И Е

741/25.7.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание на двадесет и пети юни, , две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа ГД № 1425/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба във фаза по извършването.

С влязло в сила Решение № 61/26.01.2018 г., постановено по делото, е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот, в гр. Ш., ***, представляващ жилище № 11 (единадесет), вход 1 (едно), ет. 4 (четири), находящо се в ЕЖБ-4, построено върху държавна земя, парцел IV (четвърти), в квартал 352 (триста петдесет и две), състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 37,64 кв.м., заедно с избено помещение № 11 (единадесет) и 1617/100000 ид. ч. от общите части на сградата и 1617/100000 ид. ч. от правото на строеж, при граници за жилището: от изток - жил. № 10 на И. и И. К., oт запад - двор и жил. № 12 на Д. Р., от север - общ вход, от юг – двор, отгоре - етаж V, отдолу - III етаж и за избата: от изток изба № 10 на И. К., от запад - коридор, от север - изба № 12 на Д. Р., от юг - двор, отгоре - 1 жил. етаж, отдолу - земя, /по кадастралната карта, съгласно схема № 15-281523-16.06.2017 г., по описа на СГКК-Шумен, имотът съставлява самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.268.1.11, в сграда разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.668.268, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор 83510.668.268.1.10, имот с идентификатор 83510.668.268.1.12, под обекта – имот с идентификатор 83510.668.268.1.8 и над обекта – имот с идентификатор 83510.668.268.1.14/, подробно описан в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по силата на съдебно решение № *** г., по ГД № 942/1989 г., по описа на ШРС, *** на нотариус при ШРС, при квоти: 1/2 ид. ч. за Ц.Д.Б., с ЕГН: ********** и адрес: *** и 1/2 ид. ч. за С.Г.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***.

Във втората фаза на делбата страните претендират претенции по прекратяване на съсобствеността, както следва: 1/от С.Г.Ц. за възлагане на делбения имот в нейн дял, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК и 2/от Ц.Д.Б. за изнасяне имота на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, както и претенции по сметки по смисъла на чл. 346 ГПК, както следва: 1/от С.Г.Ц. срещу Ц.Д.Б., за извършени подобрения в делбения имот в общ размер на 460 лв. /бойлер - 150 лв. и входна врата - 310 лв./; 2/от Ц.Д.Б., срещу С.Г.Ц., за присъждане на месечен наем в размер на 100 лв. за периода от 13.07.2012 г. /откриване на наследството/ до постановяване на окончателен съдебен акт за лишаването й от ползването на допуснатия до делба недвижим имот, обосновано с твърдението, че от момента на придобиване на дял от собствеността е лишена от възможността да го ползва, както и 3/от С.Г.Ц. срещу Ц.Д.Б., за признаване принос преди откриване на наследството, във връзка с имота предмет на делбата довел до увеличаване имуществото на наследодателя, за което наследникът е спомогнал, в общ размер на 7 920.55 лева.

Служебният защитник на ответницата прави възражение твърдейки, че С.Ц. никога не е възпрепятствала и не се противопоставя Ц.Б. да ползва нейната част от жилището, както и възражение за погасяване на претенцията за наем по давност, като счита, че се дължи обезщетение от август 2016 г.. Твърди, че част от кредита, с който от наследодателя е закупен делбения имот е изплатен с нейни лични средства, чрез потребителски кредит, както и че всички подобрения в имота са извършени с нейни лични средства, които твърдения са оспорени от процесуалния преддтавител на ищцата Ц.Д.Б., който счита, че плащанията по потребителските кредити на ответницата са ирелевантни за спора, както и че подобренията в имота са извършени без знанието на ищцата.

Във връзка с допуснатите претенции по сметки по делото са приети писмени и гласни доказателства, както и заключение на СТЕ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

От Справка за лице към 23.03.2018 г., издадена от Служба по вписвания гр. Шумен /л. 145 по делото/ и от Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице издадено от Служба по вписвания гр. Шумен /л. 199 по делото/, се установява, че ответницата С.Г.Ц. е дарила през 1994 г. недвижим имот - апартамент в гр. Ш., с право на обитаване, както и че през 2008 г. е продала нива в землището на село М. и е дарила празно дворно място в село М.. От Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице /л. 198 по делото/ издадено от Служба по вписвания гр. Н. П. се установява, че същата притежава земеделски земи.

От разпита на свидетелите И. И. и С. И., се установява че ответницата през всичките години, от както е закупено жилището, е живяла в него и продължава да живее, като го ползва самостоятелно. С общи средства с наследодателя са правили ремонти по имота. След неговата смърт е поставила метална врата и бойлер. Ответницата е представила и са приети квитанция за сумата от 150 лв. - капаро за закупуване на външна врата и гаранционна карта за бойлер от 27.09.2013 г. /л. 154-155 по делото/.

От ангажираните по делото свидетелски показания на Д. Б., съпруг на ищцата, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че страните многократно са водили разговори относно поделяемостта на имота и плащането на обезщетение за наем. Твърди, че са посещавали имота след смъртта на наследодателя 3-4 пъти по повод годишнини. Предлагали са на ответницата извънсъдебно решаване на спора, но не получавали отговор от ответницата. Преди около три години поканили ответницата да плаща наем. От представена и приета по далото Покана за доброволно изпълнение /л. 12 по делото/, изпратена с обратна разписка и получена лично, с известие за доставка от 03.08.2016 г. /л. 11 по делото/, се установява, че ищцата е поканила ответницата да плати общо сумата от 4 800 лв. представляваща претендирано обезщетение, поради лишаване от ползване на имота, за периода от 13.07.2012 г. до 01.08.2016 г., определено на месечна база от 100 лв.

От Заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена в хода на процеса съдебно-техническа експертиза /л. 192 по делото/, се установява, че процесния имот е реално неподелям, пазарната му стойност е 36 844 лв., а пазарния месечен наем за целия имот за периода от 01.08.2016 г. до 25.06.2018 г. е в размер на 4 188 лв., а за периода 13.07.2012 г. до 01.08.2016 г. - в размер на 7 344 лв.

Относно твърденията на ищцата, че част от кредита, с който от наследодателят е закупен делбения имот, е изплатен с нейни лични средства, чрез потребителски кредит, са представени, приети по делото и неоспорени от ищцовата страна: вносна бележка от 15.08.1991 г., вносна бележка от 08.11.1991 г., вносна бележка от 08.11.1991 г., вносна бележка от 13.02.1992 г. и вносна бележка от 05.03.1992 г., за внесени съответно – 120 лв., 100 лв., 100 лв., 100 лв. и 4960.55лв. с основание „за погасяване на жилищен заем“, както и: вносна бележка от 16.12.2009 г., вносна бележка от 17.12.2008 г., вносна бележка от 17.12.2008 г., вносна бележка от 05.01.2010 г. и вносна бележка от 05.03.2009 г., за внесени съответно – 300 лв., 500 лв., 500лв., 40лв., 500 лв., с основание „вноска по РС ГАД такса по кредит“ /лист от 97 до 103 по делото/.

В тази връзка е изискано и получено становище от „Банка ДСК“ ЕАД, рег. № 8883/31.05.2018 г., по описа на ШРС, /л. 177 по делото/, от което се установява, че съгласно действащите правила в банката информация относно сключен договор за банков кредит, договор за жилищен заем и договор за влог с ответницата и наследодателя, в банката не се съхранява, поради изтекъл срок на съхранение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и установеното от фактическа страна, преценени заедно и поотделно, намира за установено от правна страна следното:

По прекратяване на съсобствеността:

Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите съгласно чл. 349 ГПК.

Правото на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК възниква при следните предпоставки: Делбеният имот да е жилище, т. е. имотът по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищните нужди съобразно изискванията на чл. 40 ЗУТ. Жилището да е неподеляемо, т. е от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване на изискванията на чл. 20 ЗУТ. Имотът да е служил за жилище на наследодателя. Съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да не притежава друго жилище, както и да е живял в имота при откриване на наследството /датата на смъртта на наследодателя /в този смисъл ТР № 1/19.05.2004 г., ГД № 1/2004 г., ОСГК на ВКС/.

В настоящият случай съделителката С.Г. Цонева е направила искане делбеният имот да бъде поставен в неин дял с твърдение, че не притежава друго жилище. Другият съделител не претендира възлагане на имота. От приетата СТЕ се установи, че делбения имот е неподелям. От писмените и гласни доказателства се установи, а и не се оспорва от другия съделител, че делбеният имот е служил за жилище на наследодателя и към момента на придобиване на съсобствеността между страните, както и при откриване на наследството, ответницата е живяла в делбеното жилище заедно с наследодателя.

От писмените доказателствата до делото се установява, че през 1994 г. ответницата е дарила апартамент в гр. Шумен, с право на обитаване, че през 2008 г. е продала нива в землището на село М. и е дарила празно дворно място в село М., както и че притежава земеделски земи. Относно извършеното разпореждане с имущество настоящият състав на ШРС намира, че е неотносимо към спора, ако съделителят отговаря на всички условия на закона и няма заявена друга възлагателна претенция. След като законът формулира изчерпателно условията, на които следва да отговаря заявилият възлагателна претенция съделител, то при липса на искане за възлагането от другите съделители, извършеното валидно разпореждане с друг жилищен имот или части от него не е пречка за уважаване на възлагателната му претенция. С други думи, ако никой от другите съделители не направи искане за възлагане на имота, съдът не взема пред вид факта, че съделителят, който иска да му бъде възложен имота, преди това е продал/дарил свое жилище. Ако има и друг съделител - кандидат за възлагане на делбения имот и този друг кандидат също отговаря на изискванията на чл. 349, ал. 2 ГПК, извършеното разпореждане със жилище от неговия конкурент не може да се квалифицира като злоупотреба с права, тъй като създаденото отрицателно условие за възлагане /да не притежава друго жилище/ не влияе на преценката по създадената конкуренция.

С оглед на изложеното, събразявайки всички доказателства по делото в подкрепа на извода, че имотът следва да се третира като сънаследствен съдът намира, че възлагателната претенция следва да бъде уважена. Чрез изборът на този способ за ликвидиране на съсобствеността, имотът ще се запази за наследника, който е живял години наред в него и има спомени и лично отношение като към свой дом, без да се налага да премине в собственост на трето лице при публичната продан. За уравнение на дяловете, при условията на чл. 349, ал. 5 ГПК в полза на съделителя Ц.Д.Б. следва да се присъди парично уравнение, съобразено с дела й от 1/2 идеална част на база паричната стойност на делбения имот, определена от вещото лице във втората фаза на процеса на 36 844 лв.. Дължимата сума за уравнение дела на Ц.Д.Б. е 18 422 лв. Сумата за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва следва да бъдат платени в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението. Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумите за уравнение в указания от законодателя срок. В случай, че задължението за плащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по реда и условията на чл. 348 ГПК – арг. чл. 349, ал. 6 ГПК, в какъвто смисъл е и претенцията на Ц.Д.Б., която при този изход на спора следва да бъде оставена без уважение.

По претенциите по сметки.

В „Производство по сметки” съделителите предявяват искове за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани, както с управлението, стопанисването и ползването на имотите, предмет на делбата, така и с наследяването. С уреждането на сметките в делбеното производство се цели ликвидирането на всички свързани с делбата въпроси между съделителите. Законът дава такова право, но не задължава съделителите да предявят своите претенции в това производство - те могат да осъществят своите права и в отделен исков процес, когато не са ги предявили в производството по сметките. В процесния случай, по реда на чл. 346 ГПК, са предявени три претенции по сметки: от Ц.Б. срещу С. Ц., за обезщетение поради лишаване от ползване на общата вещ; от С.Ц. срещу Ц.Б., за направени от нея подобрения в делбения имот и за признаване принос преди откриване на наследството, във връзка с имота предмет на делбата довел до увеличаване имуществото на наследодателя, за което тя е спомогнал.

Относно претенцията на Ц.Б. срещу С. Ц., за осъждане ответницата, да плати на ищцата, обезщетение поради лишаване от ползване на общата вещ, за периода от 13.07.2012 г /откриване на наследството/ до постановяване на окончателен съдебен акт, в общ размер 7 200 лв. - по 100 лв. месечно.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува според нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността. Източник на вземането е едно фактическо положение -реалното ползването на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношения, на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем, а ползването е в обем по-голям от притежаваните части на вещното право. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забраната по чл. 59 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гл. т. на закона поведение възможността да се упражнява едно субективно материално право - правото на съсобственика лично да ползува своята част от имота. Съгласно дадените разяснения с ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, лишаване от лично ползване по смисъла на на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което препятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Препятстването от страна на ползващия съсобственикна възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, макар и по силата на правомерно поведение, нарушава забраната по чл. 31, ал. 1 ЗС да не се пречи и поражда установеното в чл. 31, ал. 2 ЗС право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност съсобственици пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците: поради това, че съсобственикът не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, има право на парично обезщетение.

Обезщетението за ползване на съсобствен имот има компенсаторна функция спрямо останалите съсобственици и е изискуемо от деня на писменото му поискване. Едва след осъществяване на посочените релевантни факти, еднолично ползване на имота от съсобственика, адресат на волеизявлението на неползващия съсобственик, че желае да се ползва от правомощията си на собственик, може да се квалифицира като неправомерно. Поради това и от този момент нататък ограничението, наложено на другия съсобственик в упражняването на правото му на собственост, следва да се компенсира.

Следователно, за да бъде уважена претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, съсобственикът, заявил иска си за обезщетение за ползата, от която е лишен, поради използването от страна на съсобственика - ответник на площ, по-голяма от притежаваната от него в съсобствеността, следва да установи, както че имотът е съсобствен и факта на ползването в по-голям обем, от притежаваните обем права в собственост на процесния имот от ответника, така и че има отправена писмена покана до другия съсобственик за обезщетение и ползата, която е пропуснал след поканата - обикновено в размер на дължимия пазарен наем.

В настоящото производство между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото еднозначно се установява, че след откриване на наследството съделителката С.Г.Ц. лично и изцяло ползва и до приключване на устните състезания по делото продължава да ползва по този начин съсобствения между страните имот – сама живее в жилището.

Поканата до другия съсобственик за обезщетение или „поискването“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да е „писмено” /устната покана е без правно значение/. Съдържанието на „писменото поискване” по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС не е уредено нормативно т. е всяко писмено волеизявление, отправено от неползващ съсобственик до ползващ съсобственик, съдържащо искане за лично полване или искане за плащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана, като е без значение дали е нарочна или се съдържа в друг акт. В този смисъл с ТР № 7/02.11.2012 г., ТД № 7/2012 г. ОСГК, е прието, че „...задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за плащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата 5 годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика”.

От изложеното следва, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. В този смисъл са разясненията в мотивите на ТР № 5/24.06.2017 г., ТД № 5/2014 г., т. 5 ОСГК на ВКС.

От страна на ищцовата страна е направено искане за плащане на обезщетение за периода от 13.07.2012 г. до постановяване на окончателен съдебен акт. Както бе пояснено, съгласно константната съдебна практика, обезщетение се дължи от датата на получаване на писмената покана на претендиращия пропуснати ползи съсобственик от ползващия имота съсобственик и се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. От представената по делото Покана за доброволно изпълнение се установява, че е получена лично от ответницата, с обратна разписка, на 03.08.2016 г., след който момент същата е изпаднала в забава и от този момент започва да тече срокът на общата 5 годишна погасителна давност. В този смисъл показанията на свидетел Д. И. /съпруг на ищцата/, относно момента, когато ответницата е била поканена устно да плаща обезщетение за наем, в частта в която твърди, че „Не си спомням точно кога за първи път й казахме, че трябва да заплаща наем. Може би преди три години й казахме, че трябва да плаща наем.“, са ирилевантни, доколкото формата за валидност на „поискването” по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да е писмена, а не устна. По делото липсват данни в отговор на отправената покана ответницата да е предоставил ползването на общата вещ в съответствие с правата на ищцата и последната да е отказала предложеното ползване. Едва след получаване на препис от исковата молба с писмения си отговор рег. № 11111/31.07.2017 г., по описа на ШРС ответницата изрично е заявила и е поканила ищцата „...да ползва съсобствения ни имот. Винаги е добре дошла. Нека да живее в това жилище и да си го ползва.” По така предложеното ползване ищцата не е взела отношение, с което се е поставила в забава. Ето защо от момента на получаване на поканата, до момента на изричното непротивопоставяне за съвместно ползване ползващият съсобственик дължи на неползващият съсобственик обезщетение за ползването на неговата идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем.

Предвид изложеното ответницата С.Ц. следва да бъде осъдена да плати на съделителката Ц.Б. обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от нея 1/2 ид. ч. от делбения имот за периода от 03.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в размер на 810 лв., /по 67.50 лв. месечно/, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, като за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 7 200 лв. /по 100 лева месечно от 13.07.2012 г. до 02.08.2.16 г. и от 01.08.2017 до 25.06.2018 г./ следва да се отхвърли, като неоснователен.

Относно това вземане ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност, твърдейки, че едва с исковата молба заведена на 26.05.2017 г. е получила покана за плащане на обезщетение за лишаване от ползване през периода от 13.07.2012 г. до постановяване на окончателен съдебен акт.

По характер вземането по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е облигационно и по общото правило на чл. 110 ЗЗД се погасява с петгодишна давност, която започва да тече от момента на отправяне на писмената покана до датата на предявяване на иска, като обхваща периода от пет години на неоснователно ползване на съсобствения имот. Предвид установеното по делото, че покана за плащане на обезщетение за лишаване от ползване е връчена на ответницата на 03.08.2016 г., петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД изтича на 03.08.2021 г., а предвид, че исковата молба за делба, ведно с искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, са предявени преди изтичене на този петгодишен срок, то възражението се явява неоснователно.

Относно претенцията по сметки на съделителя С.Ц. срещу Ц.Б., за направени от нея подобрения в делбения имот.

Един от способите за защита правата на всеки съсобственик в отношенията с другите съсобствениците, в производството по съдебна делба, е чрез предявяване на претенция по сметки във връзка със запазване и подобряване на общата вещ. Ответницата С.Ц. предявява такава претенция твърдейки, че след откриване на наследството на общия наследодател е извършила подобрения в делбения недвижим имот, в общ размер на 460 лева - за смяна на входна врата и бойлер. Доказателства това да е извършено със знанието и съгласието на другата съделителка – ищцата Ц.Б., не са представени, а последната изрично възразява, че не е била увадомена.

В хипотезата, когато подобрения са извършени без съгласие на другите съсобственици, правоотношенията се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД. Основателността на предявена претенция по сметки, с правно основание чл. 61 ЗЗД, е предпоставено от установяване от претендиращия съсобственик, заявил иска си за обезщетение за извършени полезни разноски по общата вещ, без съгласие на другите съсобственици, както стойността на направените подобрения, така и увеличената стойност на имота постигната в резултат на извършените такива. Това е необходимо с оглед присъждане, съобразно дела в съсобстваността, на по – малката от двете стойности, тъй като в този случай подобрителят действа при условията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, т. е. не само в чужд, а и в собствен интерес /подобряването на съсобствения имот увеличава не само стойността на дяловете на останалите съсобственици, а и неговия дял/, поради което отговорността е ограничена до размера на обогатяването.

В процесния случай във връзка с тази претенция по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И. И. /домоуправител на сградата/ и С. И.. От показанията им се установи, че след смъртта на общия наследодател Ц.Ц. със свои средства е поставила входна метална врата на процесното жилище, /което се потвърждава и от заключението на вещото лице/, която преди това е била обикновена врата, като е имало и метална решетка. От приетите по делото квитанция за платената сума се установява, че ответницата е платила за входна врата сума в размер на 310 лв.. Доказателства за плащане на бойлер не са представени, поради което претенцията за извършени подобрения би била основателна до сумата от 310 лева, като за разликата до 460 лв. се явява неоснователна. От друга страна от претендиращата обезщетение съделителка не са поискани и не са събрани доказателства за увеличената стойност на имота постигната в резултат на извършените подобрения - смяна на входна врата, поради което претенцията като недоказана се явява изцяло неоснователна.

Относно претенцията по сметки на съделителя С.Ц. срещу Ц.Б., за принос при увеличаване стойността на общата вещ

Искането за присъждане на принос е във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което наследникът е спомогнал, т. е. то е, на общо основание, имуществено право, което е особено и конкретно приложение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Претенцията по сметки за принос при увеличаване стойността на общата вещ, по своята правна същност, е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от доказването на факта на неоснователното /неказуално/ разместване на имуществени блага между две правни сфери, като в резултат на същото е реализиран актив или не е реализирана загуба в правната сфера на получилия икономическото съдействие наследодател, довело до увеличение или запазване на имущество му като наследствена маса, по отношение на която имат права всички наследници. Предявяването на претенция по сметки за принос при увеличаване стойността на обща вещ в делбеното производство в същността си представлява предявяване на иск. Правното основание на претенцията за принос при увеличаване стойността на обща вещ е разпоредбата чл. 12, ал. 2 ЗН, която дава възможност в делбено производство да се разглеждат претенции, възникнали преди откриване на наследството, които са във връзка с предмета на делбата. Квалификацията на претенцята за принос по чл. 12, ал. 2 ЗН, зависи единствено от момента на извършване действията на имуществено съдействие на наследника - щом е преди откриване на наследството, претенцията се квалифицира по чл. 12, ал. 2 ЗН.

Основателност на претенциите по сметки за принос предполага установяване от страна на претендиращия съделител - наследник осъществено приживе на наследодателя имуществено съдействие, касаещо имотите, предмет на делба, като фактическия състав на претенцията предполага претендиращият наследник, както да е спомогнал за увеличаване на наследството така и да не е бил възнаграден по друг начин – липсата на който и да е от тези елементи води до неоснователност на иска.

Предпоставката претендиращият да е спомогнал за увеличаване на наследството предполага действия преди откриване на наследството ясно изразени в някаква форма, довели до неговото увеличение. Едната от възможните форми на приноса е обективно неказуално подпомагане на наследодателя за количествено и стойностно увеличение приживе на неговото имущество, което може да е изразено като икономическото съдействие, осуетяващо намаление на имуществото на наследодателя чрез погасяване на дълг, без наличие на договорни отношения.

В процесния случай претенцията за принос е основана на твърденията на съделителя С.Ц., че част от кредита, с който от наследодателят е закупен делбения имот, е изплатен с нейни лични средства, чрез потребителски кредит, преди откриване на наследството.

Погасеното парично задължение на наследодателя към трето лице /кредитния институт/, изпълнено само от един от наследниците преди смъртта на наследодателя и откриване на наследството, ползуващо всички наследници като намаление на пасивите на наследствената маса, съставлява по своята правна същност изпълнение на чуждо задължения без пълномощие. Възникналите имуществени - облигационни отношения следва да се уредят по принципите на воденето на чужда работа без пълномощие и неоснователното обогатяване. Дали наследникът, изпълнил паричното задължение на наследодателя е съзнавал, че изпълнява и чуждо задължение или не, е ирелевантно обстоятелство за характера на обективно възникналите от неоснователното разместване на блага облигационни отношения и начина на тяхното репариране. Или в рамките на иска по чл. 12, ал. 2 ЗН следва безусловно да е доказано, че е погасен дълг на наследодателя преди смъртта му, като по този начин е намален пасива на наследството. /В този смисъл е Р. № 891/11.11.1986 г., ГД № 517/86 г., І г. о./

В процесния случай във връзка с тази претенция са представени, приети по делото и неоспорени от ищцовата страна писмени доказателства - вносни бележки за внесени от съделителя С.Ц., през периода от 15.08.1991 г. до 05.03.1992 г., общо 5 380.55 лева, с посочено основание за погасяване на жилищен заем на наследодателя, както и през периода от 16.12.2009 г. до 05.03.2009 г. – общо 1 840 лева, с посочено основание вноски по кредит текущо потребление на съделителя С.Ц.. Представено е и становище от „Банка ДСК“ ЕАД, според което информация относно сключен договор за банков кредит, договор за жилищен заем и договор за влог с ответницата и наследодателя, в банката не се съхранява, поради изтекъл срок на съхранение.

При наличието на тези доказателства съдът намира, че от една страна с представените такива не се установява произхода на внесените парични средства, за погасяване на жилищния заем на наследодателя и кредитът за текущо потребление на съделителя да са лични на С.Ц.. От друга страна не се установява въпросния жилищен заем на наследодателя, погасен окончателно 05.03.1992 г., да е с цел закупуване на делбения имот. От трета страна внасяне на парични средства с цел погасяването на личен кредит за текущо потребление на съделителя С.Ц., без представяне на доказателства за връзка, по никакъв начин не е спомогнало за увеличаване на актива или намаляване пасива на наследството на общия наследодател, а от там и стойността на делбения имот. Поради изложеното претенцията като недоказана се явява изцяло неоснователна.

Относно дължимите държавни такси и разноски в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните плащат разноски съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. В ППВС № 7/73 г. т. 9 е указано, че разноските в делбата се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнат друг спорен въпрос в рамките на делбата, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК. В процесния случай, с Определение № 1603/07.07.2017 г., постановено по делото, е уважено искането за предоставяне на правна помощ на ответника С.Ц., на основание чл. 23, ал. 3 вр. чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21, т. 3 ЗПП и чл. 95 ГПК, но същата, предвид диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6, ал. 2 ГПК, не е освободена от плащане на такси и разноски по делото, поради което същите следва да бъдат възложени в нейна тежест на общо основание.

В тази връзка относно дължимите държавни такси по прекратяване на съсобствеността всеки от съделителите следва да бъде осъден да плати по сметка на ШРС държавна такса в размер, определен съобразно стойността на квотата му в съсобствеността, изчислена върху установената от СТЕ актуална пазарна стойност на процесния делбен имот, в размер по 4% върху стойността на притежавания от всеки от тях дял, както следва: Ц.Б. дължи 736.88 лв., от която сума следва да се приспаднат внесените от нея общо 359 лева или за довнасяне е сумата 377.88 лева, а С.Ц. дължи 736.88 лв., на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. За отхвърлената част от присъединените искове държавна такса не се дължи, а по уважената част на претенцията от Ц.Б. за присъждане на обезщетение поради лишаване от ползване на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 810 лв., дължимата държавна такса от 50 лв., определена по правилото на чл. 1 ТДТ по ГПК, следва да бъде възложена в тежест на С.Ц..

По разноските:

В практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. В случая е налице спор, както по начина на извършване на делбата, така и по присъединените искове, поради което по вторите следва да намерят приложение правилата за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, като се има предвид, че разноски в производството по водене на едно гражданско дело могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК само когато е доказано извършването им.

Ищцовата страна Ц.Б. е представила списък по чл. 80 ГПК съобразно, който е направила разноски по производството в общ размер - 1 640 лева, като по делото е представила доказателства за действително извършени плащания в общ размер 382.66 лева за: 10 лв. – такса за съдебно удостоверение; 40 лв. - такса за скици; 17.92 лв. – такса за вписване на искова молба; 15 лв. - административни такси към Община Шумен; 58.99 лв. и 80.75 лв. – касови бонове за гориво; 10 лв. - съдебно удостоверение; 150 лв. – депозит за вещо лице, както и 800.00 лева по Договора за правна защита съдействие.

В общия случай претендираните от страните плащания на суми по водене на едно съдебно дело могат да бъдат, както такива неподлежащи на присъждане, така и такива подлежащи на присъждане. Неподлежащи на присъждане са разноски за: получаване на преписи от документи; плащане санкциите, на които страната, в чиято полза е постановено СР, е била осъдена; фактически действия по събиране на доказателствата, които да представят по делото; командировки; пътни разноски; автобусни билети или транспортни разходи по повод пътуване на страната и нейния пълномощник до седалището на компетентния съд за участие в съдебно заседание. Подлежащи на присъждане са разноски, които включват всички суми, които страната е платила в процеса във връзка с извършване на правни действия или за оказана правна защита, като: депозит за вещо лице; извършване на оглед и др.; такса за издадени съдебни удостоверения; такса за издадени скици; такса за вписване на искова молба; депозит за призоваване на свидетели; депозит за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК; адвокатски хонорар /в този смисъл Р. № 7087/18.05.2012 г., АД № 48/2011 г., VII а. о. на ВАС/.

В процесния случай част от претендираните от ищцовата страна разноски а именно, 15 лв. - административни такси към Община Шумен и 58.99 лв. и 80.75 лв. – касови бонове за гориво, не подлежат на присъждане. Не подлежат на присъждане по правилата на чл. 78 ГПК и претендираните от Ц.Б. 150 лв. депозит за вещо лице - ответницата С.Ц. не е внасяла разноски по производството, поради което дължи половината от общо платените 300 лева за изготвяне на СТЕ, която сума следва да бъде присъдена в полза на ШРС. Подлежащите на присъждане общо 77.92 лева следва да бъдат разпределени пропорционално на квотите в съсобствеността, поради което С.Ц. да бъде осъдена да плати на Ц.Б. разноски в общ размер 38.96 лева.

От представения Договора за правна защита съдействие, се установява, че от Ц.Б. са платена изцяло и в брой за процесуално представителство по делбата и претенцията по сметки във втора фаза на производство общо 800 лв. Доколкото не е изрично уточнено колко от тази сума е по извършване на делбата и колко по предявените претенции по сметки, съдът приема, че половината е по иска за делба, а 400 лв. са по претенциите по сметки, от които 200 лв. - по претенцията за изнасяне на публична продан на имота и 200 лв. - по претенцията за наем. Предвид неоснователността на претенцията за изнасяне имота на публична продан разходът следва да бъде за сметка на извършилата го страна, а предвид частичната основателност на претенцията за наем следва С.Ц. да бъде осъдена да плати на Ц.Б. разноски по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 22.80 лв., съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

Поставя в дял на С.Г.Ц., с ЕГН ********** ***, недвижим имот, в гр. Ш., ***, представляващ жилище № 11 (единадесет), вход 1 (едно), ет. 4 (четири), находящо се в ЕЖБ-4, построено върху държавна земя, парцел IV (четвърти), в квартал 352 (триста петдесет и две), състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 37,64 кв.м., заедно с избено помещение № 11 (единадесет) и 1617/100000 ид. ч. от общите части на сградата и 1617/100000 ид. ч. от правото на строеж, при граници за жилището: от изток - жил. № 10 на И. и И. К., oт запад - двор и жил. № 12 на Д. Р., от север - общ вход, от юг – двор, отгоре - етаж V, отдолу - III етаж и за избата: от изток изба № 10 на И. К., от запад - коридор, от север - изба № 12 на Д. Р., от юг - двор, отгоре - 1 жил. етаж, отдолу - земя, /по кадастралната карта, съгласно схема № 15-281523-16.06.2017 г., по описа на СГКК-Шумен, имотът съставлява самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.268.1.11, в сграда разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.668.268, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор 83510.668.268.1.10, имот с идентификатор 83510.668.268.1.12, под обекта – имот с идентификатор 83510.668.268.1.8 и над обекта – имот с идентификатор 83510.668.268.1.14/, подробно описан в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по силата на съдебно решение № 614/21.09.1990 г., по ГД № 942/1989 г., по описа на ШРС, том III, дело № 1491/1990 г. на нотариус при ШРС, с пазарна стойност 36 844.00 лева (тридесет и шест хиляди осемстотин четиридесет и четири лева), на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

Осъжда С.Г.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, за уравнение на дяловете да плати на Ц.Д.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 18 422.00 лева (осемнадесет хиляди четиристотин двадесет и два лева), ведно със законната лихва в шестмесечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила, на основание чл. 349, ал. 5 ГПК.

Собствеността на поставеното в дял жилище ще бъде придобито от С.Г.Ц. с ЕГН **********, в чиято полза е възлагането, от датата на плащане в пълен размер на сумата от 18 422.00 лв., ведно със законната лихва, считано от дата на влизане в сила на решението по възлагане до плащането.При неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан, на основание чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК.

Отхвърля претенцията на Ц.Д.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, за изнасяне имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

Осъжда С.Г.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на Ц.Д.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 810.00 лева (осемстотин и десет лева), обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения, допуснат до делба недвижим имот за периода от 03.08.2016 г. до 31.07.2017 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, като отхвърля претенцията за разликата над 810 лв. до пълния размер от 7 200 лв., за периода от 13.07.2012 г. до 03.08.2016 г. и от 01.08.2017 г. до постановяване на окончателен съдебен акт, като неоснователна.

Отхвърля претенцията по сметки от С.Г.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, против Ц.Д.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, с правно основание чл. 61 ЗЗД, за извършения подобрения в делбения имот в общ размер на 460 лв. /бойлер - 150 лв. и входна врата - 310 лв./, като неоснователна.

Отхвърля претенцията по сметки, от С.Г.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, против Ц.Д.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, с правно основание чл. 12, ал. 1 ЗН, за признаване принос преди откриване на наследството, довел до увеличаване имуществото на наследодателя, за което наследникът е спомогнал, в общ размер на 7 920.55 лева, като неоснователна.

Осъжда С.Г.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на Ц.Д.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 61.76 лв. (шестдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки), съдебно деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете по претенции по сметки.

Осъжда Ц.Д.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, като довнесе сумата от 377.88 лв. (триста седемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки) - държавна такса съобразно с признатия й дял в прекратената общност, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда С.Г.Ц., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 736.88 лв. (седемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) - държавна съобразно с признатия й дял в прекратената общност; сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) - депозит за вещо лице и сумата от 50.00 лв. (петдесет лева) - държавна такса съобразно уважената спрямо нея претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, на основание 355 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: