Р Е Ш Е Н И Е

167/28.02.2018г. , гр.Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание на единадесети януари , през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1428 по описа за 2017г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост .

Депозирана е искова молба от М.Д.Ф. , ЕГН ********** , адрес *** , В.Я.М. , ЕГН ********** , адрес *** и М.Я.В. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , адв.К. срещу Х.Ш.С. , ЕГН ********** , адрес *** , в която посочват , че наследодателят им Д. Г М.в бил собственик на ЛОЗЕ от 1,2 декара, находящо се в землището на град Шумен, местността „Под манастира", при граници: С. С., П. Х. и път, по силата на Нот.акт за собственост на недв.имот, даден в замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС - № ***, том *** от ***. на ШРС. С Нот.акт № ***. от Лозето от 1.2 дка. е дарил половината - 600 кв. метра на дъщеря си С. Д. Я., починала и оставила за наследници - втория и третия ищец. Останалите 600 кв. метра от лозето, след смъртта на наследодателят им останала в собственост на тримата ищци, като негови наследници. Имотът бил отразен на зeмеустроителния план за град Шумен от 1964г, на местността под № *** и в Имотната ведомост водена при ГНС-Шумен под № ***.След извършеното дарение с НА ***. и към настоящия момент имота бил отразен на картата като общ от 1 200 кв.м, като изразено в идеални части, първата ищца притежава от него 300 кв.метра или 1/4 ид.части, а втория и третия ищци притежавали 900 кв.метра или 3/4 идеални части от цялото лозе. Ищците твърдят, че лозето, никога не е било отчуждавано, одържавявано и внасяно в ТКЗС, ДЗС или други държавни образувания, видно от самия Нот.акт №***, на ШРС, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС. През 2010 г. до 2014г. дали правото на трето лице да го стопанисва и прибира реколтата от него. През тези четири години никой не е смущавал действията на ползвателя в имота и никой не е предявявал претенции за собственост , включително не е посещавал имота. При представяне на документите за собственост пред СГКК - Шумен за изготвяне на скица на имота им обяснили, че за имота има вписан друг собственик с документ за собственост – ответницата. След като се снабдили с нот. актове на ответницата се оказало, че същата била собственик на нива с площ от 1.220 дка, трета категория, в местността „Под манастира" с идентификатор ***, който имот закупила през 2008г. Същия този имот с идентификатор ***, е бивш пл.№ *** по плана за земеустрояване от 1964г. , който те притежават с горепосочените НА № ***. на ШРС и Нот.акт № ***, и който не били преставали да владеят и ползват. Ищците твърдят, че никога в имота си не били виждали друго лице и за толкова години никой до момента не е оспорвал собствеността и владението им. Ищците желаят признаване за установено спрямо ответницата, че те са собственици на поземлен имот с идентификатор ***с площ от 1.220 кв.метра, местност “ Под манастира ”, по КК и КР на град Шумен, вид на територията: земеделска, при граници и съседи:***, а съгласно земеустроителния план от 1964г. представляващ имот № ***. - ЛОЗЕ от 1.2 декара, находящо се в землището на град Шумен, местността „Под манастира", при граници: С. С., П. Х. и път, при квоти както следва: 1/4 ид.части за М.Д.Ф. и общо 3/4 ид.част за В.Я.М. и М.Я.В., както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата подава отговор, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че описаният в исковата молба недвижим имот не е идентичен с притежаваната от нея земеделска земя. Заявява, че закупила имота от И. И. Б.на 22.10.2008г. с Нотариален акт за покупко - продажба № ***. на Нотариус с peг. № *** на НК и район на действие ШРС. От деня на изповядване на сделката, придобитият имот - НИВА от 1.220 дка., III категория, в гр.Шумен, в местността „Под манастира", представляваща ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Шумен, община Шумен, област Шумен, при съседи: имоти с иден.*** се владеел, ползвал и стопанисвал само и единствено от нея и синът й. До настоящия момент никой не е оспорвал собствеността и владението на имота. Ответницата се позовава и на изтекла в нейна полза предвидената в закона придобивна давност. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Ищците твърдят и от представените Удостоверения за наследници изх.№*** и Удостоверение за наследници изх.№*** на Община Шумен .се доказва , че са наследници на Д. Г М. , който с нотариален акт Нот.акт за собственост на недвижим имот , даден в замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС - № *** на ШРС (НА №*** ) е станал собственик на Лозе от 1,2 декара, находящо се в землището на град Шумен, местността „Под манастира", при граници: С. С., П. Х. и път. Впоследствие с нотариален акт № *** на ШРС (НА №***. ) от лозето от 1.2 дка. е дарил половината - 600 кв. метра на дъщеря си С. Д. Я., пряк наследодател на ищците В.Я.М. и М.Я.В.,половината от описания имот . По този начин първата ищца , след смъртта на баща и Д. Г М. е станала собственик на ¼ ид. част от имота , а втората и трета ищца , като наследници на майка си С. Д. Я. и по заместване , защото майка им е починала преди наследодателя Д. Г М. , общо са получили като наследство ¾ ид.ч. от имота . От друга страна ответниците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Шумен, община Шумен, придобит по силата на нотариален акт за покупко - продажба № *** на Нотариус с peг. № *** на НК и район на действие ШРС (НА №***.) , като праводателят им И. Б. го е придобил чрез правна сделка – покупка , обективирана в нотариален акт №*** на Нотариус рег.№*** на НК , с район на действие ШРС (НА № ***.) , от продавачите С. Г. , Д. Д. и Д. Д. . Последните , съобразно твърденията на ответника , са го придобили като наследници на Г.Д. , на основание възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ .

На първо място , доколкото документите за собственост на страните съдържат описание на имоти с несъвпадаща индивидуализация , необходимо е да се коментират събраните доказателства във връзка установяване на идентичност на същите , а именно заключението на ВЛ по допусната и изготвена СТЕ . Следва да се посочи , че поради грешка на съда и страните , въпросът към ВЛ касае установяване на идентичност между имота описан в НА № ***г., който обаче не е предмет на делото , такъв е описания в НА № ***. Независимо от този пропуск , ВЛ в обстоятелствената част на експертизата е посочило изрично , че имотът собственост на общия наследодател , в първоначалния му вид , преди извършване на разпоредителната сделка с НА № ***., е идентичен с този на ответника . Изрично е отразено в експертизата , че имотът придобит от общия наследодател на ищците , който съгласно земеустройствения план на гр.Шумен от 1964г. , имащ парцелен №*** е идентичен с имот с идентификатор №*** , което впрочем се установява и от съда , съобразно приложените скици . След като е налице идентичност между имотите , ясно е , че страните заявяват конкуриращи права на собственост . Поради обстоятелството , че се касае за положителен установителен иск за собственост , съдът намира за правилно да обсъди първо придобили ли са такова ищците . Както беше посочено , първоначално имотът е придобит от Д. Г М. , с НА № ***. , като имотът му е даден в замяна срещу включеното в блока на ТКЗС негово лозе . Последното обстоятелство е особено съществено с оглед разпоредбата на чл18з , ал.3 от ППЗСПЗЗ, според която когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната , но при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В случая е настъпило „стабилизиране „ на правото на собственост върху придобитият със замяната имот , защото преобретателят е извършил разпоредителна сделка - с НА № *** е дарил част от имота на дъщеря си С. Д. Я. . Съдебната практика е категорична и непротиворечива , че видът на сделката – възмездна , безвъзмездна , както и обема на разпореждането – на част или целия имот , са без значение с оглед приложението на последиците по чл.18з , ал.3 от ЗСПЗЗ . Предвид изложеното , съдът приема , че Д. Г М. , впоследствие и дъщеря му С. Д. Я. са били съсобственици на имота с парцелен №*** , в резултат на което ищците по силата на наследяването са придобили посочените по-горе дялове .

Собствеността може да бъде изгубена ако я придобие друг – чрез деривативен или оригинерен способ. Ответникът заявява в условията на евентуалност и двете основания . На първо място твърди , че е придобил имота от надлежен собственик , в резултат на което е настъпил целения траслативен ефект . По-горе е описана поредицата от сделки довели до закупуването на имота от ответниците и от тях се изяснява , че „първият” продавач е доказал правото си на собственост с Решение на ПК Шумен №***. . Освен съдържанието , много е важна и датата на издаване на това решение , защото регламентът на процедурата е претърпял съществена промяна с на чл.14 , ал.3 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/1999г. , в сила от 04.08.1999г. След тази дата , предвид променения текст на разпоредбата , в съдебната практика трайно е възприето становището , че решенията на съответната ПК , с които се възстановява право на собственост на земи , намиращи се в терени по §4 по ПЗР на ЗСПЗЗ имат само установително действие . Процедурата по възстановяване на собствеността завършва с издаване на Заповед на Кмета на Общината , с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти , съдържаща местоположение , граници , ограничения . Видно е обаче , че Решението на ПК е издадено преди измененията на закона – на 10.09.1998г. и през този период според съдебната практика , по общо правило Решенията на ПК имат конститутивно действие , но поставено в зависимост от определени условия . За да настъпи правопроменящият ефект , Решението на ПК , издадено преди 04.08.1999г. , трябва да съдържа достататъчно данни , позволяващи имотът да се индивидуализира , т.е. да се установи кой е възстановеният имот (Решение № 809 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 384 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., I г. о., ГК). В случая в Решението на ПК тези реквизити липсват , имотът е посочен като „нива от 1,300 дка , в местността „Под манастира „ При това положение , въпреки , че Решението на ПК е издадено преди коментираните по-горе изменения на чл.14 , ал.3 от ЗСПЗЗ , съдът приема , че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила по изискуемия начин – с издаване на съответната Заповед на Кмета , т.к. по делото такава не е представена . В настоящото съдебно производство също не са представени убедителни доказателства , че предмет на възстановяване е процесният имот. Мотивиран от посоченото , съдът счита , че адресатът на Решението на ПК – наследниците на Г. И. . не са придобили правото на собственост върху процесния имот , следователно последващите правни сделки не са имали вещно –правен ефект , което изключва и придобиване на правото на собственост от ответника чрез релевираната правна сделка . Следващото заявено основание от ответника е за придобиването му по давност . За установяване на обективният елемент на придобивната давност – осъществяване на фактическо господство върху имота , са изслушани свидетели по искане и на двете страни . Съдът възприема за достоверни показанията на св.Н.Д. и Б.Т. - разпитани по искане на ищците и на показанията на св. Н.Я. и Р.М. - разпитани по искане на ответниците , за тези лица счита , че няма данни да за заинтересовани или или да са налице други обстоятелства поставящи под съмнение безпристрастието им . Относно св.И. Б. , в частта относно твърденията му , че геодезисти са обозначили имота със „забиване на колчета“ съдът не ги цени като достоверни , т.к. лицето е праводател на ответницата и като такъв според съда е вероятно да дава показания подкрепящи тезата на купувача . Като взе предвид посоченото , съдът намира , че за осъществяване на фактическа власт от праводателя на ответницата липсват доказателства , т.е. не възможно да се присъедини владение . За периода от момента на сключване на сделката с нотариален акт НА №***г. , до датата на подаване на исковата молба , показанията на посочените свидетели сочат почти идентични действия и от двете страни . И ищците и ответниците са посещавали имота инцидентно , не са извършвали действия по поддръжка , извършване на подобрения и др. имота , няма поставена ограда , както и насаждения . Ответницата , съобразно показанията на св.С.Б. , и възложила , като архитект да извърши проучване за възможност за застрояване на имота . Посетили го няколко пъти , но не е извършвана конкретна дейност . Изводът от изложеното е , че ответницата не е придобила имота , т.к. не е реализирала първият и основен елемент на владението по чл.68 , ал.1 от ЗС .- осъществяване на фактическа власт върху имота . Посочената разпоредба не очертава характеристиките на упражнявата фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака- упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта (Решение № 304 от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о, решение № 649/1993г. по гр.д.№ 477/1992г. на ВС, I г.о). Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост - правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Вярно е , че не се изисква фактическата власт да се осъществява всеки момент , но дори и периодично , трябва да е от такова естество , че действията по стопанисването му да са явни и да осуети такава власт от трети лица . Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Както беше посочено , ищците са осъществявали фактически действия в същия обем и почти от същото естество като ответника , но за разлика от владелеца , те като собственици не са били длъжни да упражняват правомощията си . Владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл.81 от ЗС. В чл.83 от ЗС е установена оборимата презумция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелцът да извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди , какъвто е настоящият случай Решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на Върховен касационен съд

Предвид всичко изложено по-горе , съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи .

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищците извършените деловодни разноски в размер на 1206,16 лева .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Х.Ш.С. , ЕГН ********** , адрес *** , че М.Д.Ф. , ЕГН ********** , адрес *** е собственик на ¼ (една четвърт ) ид.ч. и В.Я.М. , ЕГН ********** , адрес *** и М.Я.В. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** са собственици общо на ¾ (три четвърти) ид.ч. от следния недвижим имот :

ИМОТ с идентификатор *** с площ от 1.220 кв.м., местност “ Под манастира ”, по КК и КР на град Шумен, вид на територията: земеделска, при граници и съседи:***, идентичен с Лозе от 1,200 кв.м. с парцелен №*** , съгласно земеустроителния план от 1964г. , находящо се в землището на град Шумен, местността „Под манастира".

ОСЪЖДА Х.Ш.С. , ЕГН ********** да заплати на М.Д.Ф. , ЕГН ********** , В.Я.М. , ЕГН ********** , сумата 1206,16 (хиляда двеста и шест лева и шестнадесет ст.) лева – деловодни разноски .

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС.

СЪДИЯ :