Р Е
Ш Е Н
И Е
46/23.1.2018г.
Шуменски районен
съд, в публичното
заседание на седемнадесети ноември
, през две хиляди и
седемнадесета година , в състав :
СЪДИЯ: Зара
Иванова
при
секретаря А.Пушевска като разгледа докладваното от районният съдия гр.д.
№ 1432 по описа
за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 , ал.1 от ГПК във вр. с 51 от ТЗ .
Депозирана е искова молба от „Бестком“ ООД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.
***, представлявано от Н. Х. Б. ,
съдебен адрес *** срещу П.М.В. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес ***, в която посочва , че има като основна дейност на дружеството-
посредничеството при сделки с недвижими имоти. Именно по този повод се срещнали с ответницата , по повод
обяви на недвижими имоти за продажба,
с предварително уговорена среща от предходния ден отишли на оглед на имот с адрес гр. Шумен, ул. ***. Към датата на огледа управителят разполагал с ключ за имота и договорена цена била 64000лв., с вкл. комисионна за посредника,
дължима от продавача в размер на 2000лв .
Непосредствено преди огледа , в офиса на ищеца бил сключен
посредническия договор , а протокола за оглед на място . Впоследствие
ответникът преустановил контактите . Ищецът разбрал , че имотът бил закупен от
ответницата , но тя не му заплатила дължимата комисионна . Подал заявление по
чл.410 от ГПК , в резултат на което е образувано ч.гр.д.№907/2017г. по описа на
ШРС , като съдът е издал Заповед №520/30.03.2017г. На ответника било
разпоредено да му заплати сумата 1 550 лева – главница за неизпълнение на
комисионно възнаграждение по Договор за покупко-продажба , ведно със законната
лихва , считано от 30.03.2017г. , както и 186 лева – деловодни разноски , но той подал възражение по чл.414 от ГПК ,
поради което предявява настоящият иск. Съобразно изложеното моли да бъде постановено
решение , по силата на което да бъде признато , че ответницата му дължи 1 550 лева , както и лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , както и да му бъдат присъдени
разноските в заповедното и исковото производство .
В
срока по чл .131 от ГПК ответницата депозира отговор в който заявява че ,
оспорва изцяло предявеният иск и счита същият за изцяло неоснователен. Ответницата твърди , че преди огледа
осъществен от ищеца , имотът е бил посетен от нея с посредничеството на фирма „
Е. М. „ ЕООД . Повторният оглед , осъществен с ищеца бил направен защото
тя не знаела предварително на какъв адрес се намира . Ето защо счита , че дължи единствено
комисионна на първия посредник , която му е заплатена . Допълнително посочва , че ищецът не е било възможно да посредничи реално за
сключване на сделката , няма сключен договор с продавача . Моли да му бъдат
присъдени разноските .
Съдът въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Въз основа на подадено от „Бестком“ ООД , Заявление по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д.№907/2017г.
по описа на ШРС . Съдът е издал Заповед №520/30.03.2017г. , с която е разпоредил на длъжника П.М.В. да заплати на
кредитора сумата 1 550 лева –
комисионно възнаграждение по Договор за посредничество за покупка на недвижим
имот , ведно със законната лихва , считано от 30.03.2017г. , както и 186 лева -
деловодни разноски . В срока по
чл.414 от ГПК от длъжника е подадено заявление , което обуславя и интереса
от предявяване на настоящият иск .
Между страните не е спорно и се доказва от представените Посреднически
договор-поръчка за покупко-продажба на недвижим имот , Протоколи за оглед че :
на 12.07.2016г. , ответницата е посетила
ищеца и е сключила с него посочения договор , според който ответникът
като възложител възлага , а ищецът като посредник приема да изпълни посредническа дейност във връзка с покупка на недвижим имот ,
представляващ :апартамент , етаж от къща .
Същият ден ответницата била а заведена на оглед на имот , находящ се на
адрес : гр.
Шумен, ул. ***. На 07.09.2016г.
ответницата , по силата на нотариален акт №*** на
Нотариус рег.№*** на НК , с район на действие ШРС , е придобила посоченият имот.
Ищецът твърди , че т.к. закупуването
на имота е станало с негово посредничество , ответникът му дължи уговорената в т.4.1
от Договора за посредничество , комисионна , която с оглед цената на имота е в
размер на 1 550 лева .
Основното възражение на ответника е
, че преди извършването на огледа със
съдействието на ищеца , такъв е бил осъществен
предния ден , на 11.07.2016г. ,
чрез друга агенция - „Е. М. „ ЕООД , което възражение съдът намира за релевантно . Това е
така , защото след анализ
на клаузите на Договора за посредничество сключен между ищеца и ответника , може да се направи извод , че същият не е
ексклузивен , т.е. не предоставя изключителни права на изпълнителя само и единствено той да посредничи за сключване на сделката . При това положение действително „предимство
„ да посредничи за сключването и , респ.
да получи възнаграждението принадлежи на посредника , който първи е съдействал за извършването
на оглед на имота .
В подкрепа на твърденията си ,
относно посредничеството на друга агенция – „ „Е. М.“ ЕООД , ответникът представя Договор за посредничество от 11.07.2016г. ,
сключен между него и „Е. М.“ ЕООД ,
регистър на посетените имоти в който фигурира закупеният от ответницата ,
данъчна фактура №000000017/13.09.2016г. , ПКО и Запис на заповед . Ищецът оспорва датата на Договор за
посредничество от 11.07.2016г. , фактура №17/13.09.2016г. , Квитанция
№1/13.09.2016г. , ПКО №1/13.09.2016г. , Договор за посредничество от
23.03.2016г. и доколкото същите са
частни документи , съдържащи единствено
изявленията на ответницата и посредника „Е. М.“ ЕООД , намира
приложение правилото на чл.181 , ал.1 от ГПК от ГПК, според което частният
документ има достоверна дата за трети лица деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ
по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Безспорно ищецът е трето лице ,
защото не участвал в съставянето на
документа , черпи права от ответника , който е страна по оспорения
договор и антидатирането може да му
нанесе вреда . Тук е мястото да се
посочи , че съдът на основание чл.193 , ал.2 от ГПК е открил производство по
оспорване на документите , което обаче се явява недопустимо , т.к. липсва
интерес , оспорването касае частни документи , които не се ползват с материална
доказателствена сила , не се оспорва
тяхната автентичност , ето защо следва
производството по оспорване следва да бъде прекратено . Тежестта на доказване достоверността на
оспорената дата е на ответника , за което
са събрани гласни доказателства . В
съдебната практика съществува противоречие относно допустимостта на свидетелски показания в хипотезата на
чл.181 , ал.1 от ГПК , напр. в Решение №80/17.07.2013г. на ВКС по
гр.д.№161/2012г. , IV г.о. на ВКС , категорично е възприето становището , че
е недопустимо със свидетелски показания да се установява самата достоверна дата
на частния документ . В други съдебни
актове – Решение № 4 от 11.09.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 454/2011 г., I г. о., ГК
се приема , че свидетелски показания са допустими , единствено следва да се
спазва ограничението по чл.164 от ГПК. Третото становище , което се възприема и
от настоящият съдебен състав , застъпено
в Определение №514/11.07.2013г. на ВКС по
т.д.№355/2012г. , II г.о. , Определение №316/25.05.2016г. на ВКС по
гр.д.№1526/2016г. I г.о. , както и в
правната доктрина - „Българско
гражданско процесуално право „ - Ж.Сталев е , че свидетелските показания се
допускат при ограниченията на чл.164 от ГПК , но само за доказване настъпването
на друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа.
Поради горното съдът е изслушал показанията на допуснатите в полза на
ответника свидетели , първият майка на ответницата , вторият страна по
оспореният Договор за посредничество , които твърдят , че същият е сключен на
посочената в него дата – 11.07.2016г. Отчитайки
относимостта на свидетелските показания , съдът констатира , че те не
съдържат информация относно настъпването на факт , който може да докаже
предхождащо съставяне на документа . При това положение и с оглед липсата на
други доказателства от категорията на посочените в чл.181 , ал.1 от ГПК , съдът
намира , че Договорът за посредничество сключен между ответницата и „Е. М.“ ЕООД няма достоверна дата по отношение на
ищеца , поради което коментираното по-горе възражение се явява неоснователно .
Независимо от горното , съдът намира ,
че искът се явява неоснователен , т.к. по делото не е доказано , че ищецът реално е
бил в състояние да изпълни задълженията си по договора . С оглед разпоредбите
на чл.49 – 51 от ТЗ и клаузите на Договора за посредничество сключен между
страните , според съда задълженията на ищеца като
търговски посредник не се изчерпват единствено с представянето на даден
имот за оглед на възложителя, а включват и онези посреднически действия (свързване на страните по възнамеряваната сделка и създаването на условия за
постигане на съглашения между тях, снабдяване с информация и др. ) , които са необходими за постигането на целения резултат - покупка на имот.
Следователно, за да е изправна страна по договора, не е достатъчно да е
извършен оглед на имота със съдействие на посредника, а е необходимо и да е
била налице реална възможност за сключване на договора
към него момент. Това означава, че посредникът следва да е имал
възможност да осъществи останалите действия, които формират съдържанието на
дължимата от него престация, а именно да свърже страните по бъдещата сделка. По делото не е
представен договор за посредничество сключен между продавача и ищеца . Вярно е
, че договорът не е формален , но за целите на настоящото производство е
необходимо да бъде установено , че такъв е налице , както и съществените му
уговорки .
От събраните по делото доказателства не се
установява ищецът да е можел да осъществи реално посредническата услуга за
постигане на съглашение между продавача и евентуалния купувач. На ищеца имота е
предоставен за предлагане от лице различно от собственика – вероятно майката на
единия собственик , при неясно какви условия, без да са налице данни дали
посредника е имал връзка с продавача било пряко или чрез друго лице, дали е
разполагал с необходимите за сделката документи или с възможност да се снабди с
тях, както и дали изобщо е можел да свърже страните и да окаже съдействие за
сключване на сделката.
От друга страна Договорът за посредничество сключен между „Е. М.“
ЕООД и продавача П.М. С. , както беше
посочено по-горе е оспорен , само по отношение достоверността на датата . По
делото не са събрани доказателства кога действително е сключен , но това не
означава , че документът е неистински – неговата автентичност не е оспорена ,
не са събрани и доказателства , че той не отразява действителната воля на
страните , следователно посредникът „Е.
М.“ ЕООД е разполагал с договорното
право да свърже страните по сделката и да финализира целения резултат , което
се е осъществило и на практика , сделката е била сключена .
Поради всичко посочено по-горе съдът намира , че искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
На основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ищецът дължи на
ответника деловодни разноски в размер на 432 лева .
Води от горното , съдът
РЕШИ :
ПРЕКРАТЯВА производството по чл.193 от ГПК , открито по молба на „Бестком“ ООД , ЕИК *** , за оспорване датата на Договор за посредничество от
11.07.2016г. , фактура №17/13.09.2016г. , Квитанция №1/13.09.2016г. , ПКО
№1/13.09.2016г. , Договор за посредничество от 23.03.2016г. , поради НЕДОПУСТИМОСТ .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Бестком“ ООД , ЕИК *** , седалище и адрес на
управление : гр.Шумен , ул.*** , представлявано от Н. Х. Б. , съдебен адрес *** , иск с правно основание чл.422 вр. с
чл.51 от ТЗ , за признаване за установено , че П.М.В. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес ***, му
дължи сумата 1 550 (хиляда петстотин и петдесет )лева -
представляваща комисионно възнаграждение при
покупка на имот в гр.Шумен , ул.***по Договор за посредничество от 12.07.2016г. ., , за която сума е издадена Заповед №520/30.03.2017г. , по ч.гр.д.№907/2017г.
по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Бестком“ ООД , ЕИК *** да заплати на П.М.В. , ЕГН ********** , сумата
432 (четиристотин тридесет и два ) лева - деловодни
разноски .
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС
.
СЪДИЯ :