Р Е Ш Е Н И Е

4/4.1.2018г.

Шуменски районен съд, в публичното заседание на шестнадесети ноември , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №1549 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79 , ал.1 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от „Комплексен онкологичен център „ ЕООД БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.“В.А“ №63 , представлявано от С.С.К. срещу НЗОК , адрес : гр.София , ул.“К“ №1 , представлявано от Й.В.П, в която посочва , че има сключени два Договора за изпълнение на лечебна дейност, както следва ИД за оказване болнична помощ по клинични пътеки с РЗОК гр. Шумен № ***/23.02.2015 г., сключен на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с Национални я рамков договор 2015 г. за периода след сключване на ИД за продължаване на неговото изпълнение при новите условия били подписани между страните допълнителни споразумения. Съгласно чл.18, ал.2 от ИД, лечебното заведение имало правото да работи по клинични пътеки, подробно изброени, в раздел 1, Предмет на договора. Съгласно същата разпоредбата на чл.18, ал.1, т.1 от ИД, ответникът като възложител имал задължението да заплаща на лечебното заведение извършената и отчетена работа по договорените клинични пътеки. Размерът на възнаграждението за всяка изпълнена лечебна дейност по КП била дадена в разпоредбата на чл.19, ал. 1 на ИД, дължима за всяко проведено лечение. Лечебното заведение имало постановени откази за плащане на извършени лечения на пациенти от страна на ответника с мотив, че има несъответствие с датата на Регистрационната система за достъп до медицинска помощ, т.нар. система със задължителен пръстов отпечатък на пациента. Ищецът твърди, че системата била въведена с изменения на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119/2006г, обн. Д.в. бр.45 от 2006г, изм. и доп. бр.57 от 2007г, изм. бр.1 от 2009г, изм. и доп. бр.5 и 53 от 2011г и бр.22 от 2016г., като с решение № 12532 от 21.11.2016г, по адм.дело № 5342/2016г, на ВАС била обявена нищожността на тази разпоредба. Излага, че с писмо изх.№35-00-567#1 от 07.04.2017г, на ответника били уведомени, че системата се извежда от експлоатация, считано от 17.30 часа на същата дата - 07.04.2016г. До извеждане на системата от експлоатация ищецът имал ежемесечни откази от заплащане на проведени лечения по клинични пътеки /КП/, с основание „Несъответствие с датите на Регистрационната система“. Тази формулировка следвало да се разбира, че пръстовият отпечатък на пациента не е приет от системата, макар че е поставен в устройството непосредствено преди приема на пациента и започване па лечението. Причината е от технически характер, леченията на пациентите са проведени и ответната страна не ги оспорва. Ищецът счита, че основанието за отказ от плащане от страна на ответника било отпаднало, поради обявена нищожност. Описани са подробно видовете дейности , чието заплащане е отказано . Ищецът претендира заплащане на сума общ в размер на 15 692 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, както и разноски по делото.

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ответникът оспорва иска .Заявява, че действително, по силата и при условията на Индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №270307/23.02.2015г., ищецът е изпълнител на болнична помощ по клинични пътеки, детайлно упоменати в чл. I от самия документ. Оспорва изцяло наведените от ищеца твърдения за нищожност на правни норми, свързани със заплащане на извършена болнична дейност, в смисъла и по силата на Решение №12532/21.11.2016г., постановено по административно дело №5342/2016г. на Върховен административен съд. Със същото съдебно решение е отменен текст от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС №119/2006г. и впоследствие изменяна няколкократно. Заявява, че ищеца, като изпълнител на болнична медицинска помощ през 2016 година с налице правното задължение за изпълнение на разпоредбите на Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.20161. по чл.54, ал.9 и чл.59а. ал.6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет- на НЮК, уреждащо отношения при приемане на Национален рамков договор за медицински дейности за конкретната календарна година. Заявява, че съгласно чл.38 във връзка с чл.217 от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. по чл.54, ал.9 и 4.1.59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на НЗОК, за изпълнителите на болнична медицинска помощ възниква правното задължение за отчитане на изпълнена дейност, при конкретни условия и срокове. Намира, че разпоредбите на чл.217, ал.10 във вр. с ал.12 oт горепосоченото Решение детайлно дефинират отчитането на извършена болнична дейности, както и последващото и закупуване от страна на ответника. Ответникът претендира отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, почиващ на неверни факти и обстоятелства и присъждане на разноски.

Съдът въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното : Между страните не е налице спор , че : те са сключили Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №***/23.02.2015г. и множество Анекси към него , действащ за периода от сключването му – 23.02.2015г. до края на 2016г. , ищецът е извършил реално медицинските дейности , чието заплащане се претендира , както и методиката на остойностяването им .

Ответникът възразява , че с посочения Договор не се предвижда ищецът да извършва амбулаторни процедури (АПр) и клинични процедури (КПр), а само дейност по клинични пътеки (КП) , поради и което е неоснователно искането за заплащане на суми за извършени АПр и КПр. Действително , от съдържанието на Договора и Анексите към него , не се установява , че е договорено заплащане на АПр , но също така видно от представените месечни Справки-Спецификации се доказва , че незаплатените медицински дейности , посочени от ищеца като АПр , всъщност са КПр , т.е. допусната е техническа грешка при изписването им в исковата молба или обобщено , претенцията на ищеца касае извършени медицински дейности по КП и КПр . И двете дейности са предвидени за заплащане съгласно посочения договор , правилно ответникът посочва , че в чл.1 , ал.1 от Договора са посочени КП , но пропуска , че в чл.21 са предвидени за заплащане и КПр. Така по същество фактическата обстановка се явява изяснена и същинският правен спор касае приложението на обявения за нищожен чл.2 , ал.5 Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ . Отказът на НЗОК да заплати претендираните суми се базира на установено несъответствие на датите на Регистрационната система за генериране на уникален идентификационен номер (УИН). Изискването към здравните заведения при постъпване на пациент да се генерира УИН по чл.63 , ал.1 , ал.1 , т.1 от ЗЗО , посредством електронна автентификация е въведено с приемането на чл.2 , ал.5 от НОПДМП ( нова ДВ бр.22/2016г.) , която е обявена за нищожна с Решение №12532/21.11.2016г. на ВАС по адм.д.№5342/2016г. Посоченото налага да се анализират правните последици на посочения съдебен акт . Съгласно чл.195 от АПК , подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение , а правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Тази формулировка е дала основание ВКС да постанови ТР №2/2014г. по т.д.№2/2014г. на ОСГТК , според което висящото гражданско дело , спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт , не е обусловено по смисъла на чл.229 , ал.1 , т.4 от ГПК от решението по административното дело , образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен . В мотивите на тълкувателното решение се приема , че нищожните актове поначало не пораждат правни последици , но в случая (когато нищожността е обявена от съда )законодателното разрешение е съобразено с характера на оспорвания акт като нормативен .При прогласена нищожност , законът изрично в чл.195, ал.2АПК е определил правните последици от акта като „възникнали” и на следващо място е посочил , че административният орган , а не съдът е компетентен за преуреждането им. Възприетите в ТР правни изводи са относими по настоящото дело , т.к. решението на ВАС , с което е обявена нищожност на чл.2 , ал.5 от НОПДМП е постановено след извършване и отчитане на медицинските дейности , чието заплащане се претендира . Погледнато в този аспект , налага се изводът , че ищецът не е изпълнил изискване въведено с действаща правна норма . От друга страна обаче , пак в мотивите на ТР , не е отречено правомощието на съда по чл. 15 , ал.3 , във вр. с чл. 14 ЗНА да не приложи подзаконовите норми в правораздавателната си дейност по конкретното дело. Това следва от правилото на чл. 15 , ал.3 ЗНА и неговото приложно поле. В настоящият случай текстът на чл.2 , ал.5 от НОПДМП , в периода от влизането му в сила , до обявяването за нищожен е противоречал както на ЗЗО , така и на Регламент (ЕС) № 910/ 2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (както е прието и в мотивите на цитираното решение на ВАС ) , затова съдът приема , че още при приемането му е бил лишен от правно действие , в резултат на което за здравните заведения не е съществувало задължение да осъществяват процедурата по УИН. В обобщение , отказът на НЗОК да заплати извършените медицински дейности единствено и само поради неточно генериране на УИН е без правно основание .

Последното възражение на ответника е , че независимо , че е прогласена нищожността на правната норма , вменяваща задължение за УИН , т.к. НЗОК е приела Решение №РД- НС -04-24-1/29.03.2016г. по чл.54 , ал.9 и чл.59а, ал.6 от ЗЗО на НС на НЗОК , което не е било отменено до края на действие на процесния договор , съдържащо чл.38 , детайлно регламентиращ приложението на УИН , не е отпаднала необходимостта да се извърши преценка за правилното му прилагане . С посоченото решение , съгласно възможността предвидена в чл.54 , ал.9 от ЗЗО се въвежда едностранно изменение в Националния рамков договор , въз основа на промени в действащото законодателство . Посоченият чл.38 от Решението е създаден на основание нищожна правна норма , т.е. също е лишен от основание , поради което не създава права и задължения у адресатите си .

Предвид всичко изложено , съдът счита , че липсва законово или договорно основание , ответникът да откаже заплащането на извършените от от ищеца медицински дейности . Поради обстоятелството , че не се оспорва размера на задължението , съдът намира , че искът се явява изцяло основателен.

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева . Следва да се посочи , че са направени разноски и за заплащане на държавна такса от 627,68 лева , но те не подлежат на присъждане , т.к. отсъстват като сума в представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК , а и изрично в съдебните прения е направено искане за присъждане единствено на адвокатския хонорар .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА НЗОК , адрес : гр.София , ул.“К“ №1, представлявано от Й.В.П. да заплати на „Комплексен онкологичен център „ ЕООД БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: гр.Шумен , ул.“В.А“ №63 , представлявано от С.С.К. обща сума в размер на 15 692 (петнадесет хиляди шестстотин деветдесет и два ) лева , представляваща стойността на извършени медицински дейности по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №270307/23.02.2015г. и Анекси към него , разпределена както следва по клинични пътеки (КП) и клинични процедури (КПр):

-за периода от 01.11 до 30.11.3016г. - стойност на 9 бр. КПр №А07 и 1 бр. КПр №А35 , 1 бр. КП №Р253 , 1 бр. КП №Р252 , 1 бр. КП №Р199 , 1 бр. КП №Р247

- за периода 01.12.2016г. до 31.12.2016г. – стойност на 6 бр. КПр № А07 , 2 бр. КП № Р246 , 1 бр.КП № Р250.2 , 1 бр. КП № Р160 , 1 бр. КП № 250.1

- за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. – стойност на 2 бр. КПр №А07,

Ведно със законната лихва върху посочената главница , считано от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2017г. , до окончателното и изплащане .

ОСЪЖДА НЗОК , адрес : гр.София , ул.“К №1 , представлявано от Й.В.П. да заплати на „Комплексен онкологичен център „ ЕООД БУЛСТАТ ***, сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева – деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :