Р Е Ш Е Н И Е

156/23.2.2018г.

Шуменски районен съд, в публичното заседание на единадесети януари , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №1552 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл.127 , ал.2 от ЗЗД

Депозирана е искова молба от В.С.М. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** срещу Н.Х.Ю. , ЕГН ********** , адрес *** , в която посочва , че с Решение №16/13.01.2017г., постановено по гр.дело № 2029/2016 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 09.02.2017 г. гражданският брак на страните е прекратен. По време на брака закупили недвижим имот гр.Шумен, общ.Шумен, за сумата 25 564.59 евро, от която 22 000 евро са изплатени чрез предоставен на ищцата банков кредит от „Уникредит Булбанк” АД, разрешен с Договор за банков ипотечен кредит № ***. и солидарен длъжник ответника . Кредитът бил изплащан от трудовото възнаграждение на ищцата и със суми от два потребителски кредити, усвоени през време на брака , както следва: с Договор за банков потребителски кредит № ***. на „Уникредит Булбанк”АД, страните - ищецът като длъжник, ответникът като солидарен длъжник, са усвоили потребителски кредит в размер на 10 000 лева, с която сума на 20.12.2013 г. е извършено частично погасяване на дълга по ипотечния кредит . През време на брака потребителският кредит е обслужван изцяло от ищеца с парични суми, превеждани от трудовото и възнаграждения . От представените банкови удостоверения се установявало, че ищеца е обслужвала потребителски кредит с Договор № ***.,който на 04. 04. 2017 г.е окончателно погасен и закрит. За периода от 25.03.2016 г. до окончателното погасяване на кредита - 04.04.2017г. ищецът В.С.М. с изплатила общо сумата 2 576.25 лева,от която главница - 2 204.46 лева и лихва - 371.79 лева. Остатъкът от дължимата сума по потребителския кредит - 3 920.40 лева, от която главница - 3 913.23 лева и лихва – 7.17лева е изцяло погасен от ищеца към дата 04.04.2017 година. Или за периода от 22.03.2016 година до 04. 04. 2017 година ищецът , за солидарен дълг с ответника е изплатила с лични средства целия дълг - общо сумата 6 496.65 лева, от която 6 117.69 лева - главница и 378.96 лева - лихва. С Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ***. , банката е предоставила на ищеца сумата 12 000 лева като потребител, а ответникът - като поръчител на кредита, с която сума на 16.07.2014г. ищцата е погасила изцяло ипотечния кредит. От Извлечение по Договор № ***. изх. № 6617/29.05.2017 година на „УниКредит Булбанк”АД се установявало , че за времето от фактическата раздяла на страните - 22.03.2016г. до 07.03.2017г.ищцата е направила месечни погасителни вноски по този кредит - главница и лихва общо в размер на 2 960.27лева. От извлечение № 6617/29.05.2017 г. се установява, че на 04.04.2017 година В.С.М. е погасила предсрочно задължението си по този кредит в размер на сумата 6 832.64лева. С това окончателно е погасила кредита. За ищеца се поражда правният интерес, с регресен иск с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД, да търси от другия солидарен длъжник ответникът Н.Х.Ю. това,което е платила в повече - половината от целия дълг ,общо в размер на 16 289.56лева, равна на исковата сума 8 144.78 лева, моли за присъждане и на деловодните разноски .

В срока по чл . 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове изцяло, твърди , че също е плащал погасителни вноски .Моли за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства , че страните са бивши съпрузи , като бракът им е прекратен с влязло в сила на 09.02.2017 г. съдебно решение , постановено по гр.дело № 2029/2016 г. по описа на ШРС. Ищцата твърди , че преди прекратяване на брака , считано от 22.03.2016г. съпрузите са били в трайна фактическа раздяла , което обстоятелство се оспорва от ответника . Моментът на фактическата раздяла е релевантен с оглед предмета на делото , защото именно оттогава неделимите солидарни задължения на съпрузите започват да се подчиняват на режима на „обикновената солидарност „ . Спецификата на семейните отношения, регулирани от СК,изключва приложението на чл.127,ал.1 СК докато съпрузите са в брак.По време на брака ако съпругът изпълни общо задължение с лично имущество,той не може да иска от другия съпруг връщане на припадащата му се част. Това следва от правилото , установено в чл.17 от СК, според който всеки от съпрузите е длъжен да осигурява благополучието на семейството съобразно своите „възможности, имущество и доходи” Липсва изискване на закона за равно участие на съпрузите във финансирането на семейството, което не винаги е възможно и е в противоречие с изискването за взаимност между съпрузите. Приносът в семейството не се оценява само в пари, но и в личен труд и грижи за домакинството и децата. Поетото за задоволяване нуждите на семейството солидарно по закон задължение е неделимо,така че всеки от съпрузите по време на брака няма своя част от дълга по смисъла на чл.127,ал.2 ЗЗД . Не така стои въпросът при наличие на граждански брак , но в условията на фактическа раздяла . При трайна фактическа раздяла , настъпва и прекратяване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите , т.е. прекратява се и неделимостта на солидарните задължения ( Тълкувателно решение № 35 от 14.VI.1971 г., ОСГК, Определение №288 от 25.03.2010г. по гр.д.№56/2010,ВКС ) , настъпва т.нар. „обикновена солидарност“ , съответно възниква и правото на солидарния длъжник за регрес на надплатеното . От събраните гласни доказателства – показанията на св.М.М. , които съдът възприема за достоверни , съдът намира за доказано , че фактическата раздяла между страните е настъпила на 22.03.2016г. , когато между тях са прекъснати всички контакти – физически , духовни , икономически . Впрочем , в този смисъл са и изявленията на ответника , в депозирания от него отговор чл.131 от ГПК , по гр.дело № 2029/2016 г. по описа на ШРС . Доколкото се касае за писмени изявления , които с оглед конкретния казус са неблагоприятни за страната които ги е дала съдът приема , че доказват удостоверените факти – настъпване на фактическа раздяла между страните на 22.03.2016г. . След тази дата , връщането на кредитите , които са изразходвани за нуждите на семейството е солидарно задължение , но всеки от солидарните длъжници може да претендира половината от това което е платил. Едва в представените „писмени бележки „ , ответникът заявява , че поетите парични задължения , предмет на делото не са изразходвани за нуждите на семейството . Освен , че е несвоевременно направено , възражението не е доказано от оспорващия , което е в негова тежест .

По делото са представени множество писмени доказателства , от които по несъмнен начин се доказва , че само и единствено ищцата е изплатила посочените в исковата молба суми . Първото задължение е възникнало въз основа на Договор за банков ипотечен кредит № 5934 от 21.01.2010 г. , сключен с „Уникредит Булбанк”АД, по силата на който на страните , по време на брака им , е предоставена сумата 22 000 евро , която те са употребили за закупуване на недвижим имот , придобиващ на основание чл.21 , ал.1 от СК статут на съпружеска имуществена общност . На 19.12.2013г. , между ищцата , като длъжник и ответника като солидарен длъжник и същата банка е сключен Договор за банков потребителски кредит № ***. , по който е предоставена сума от 5 000 евро . Видно от Банково удостоверение изх.№ 0322-64-016033 от 29.12.2016 , с тази сума е извършено частично погасяване на ипотечния кредит , т.е. също е употребена за семейни нужди . Съгласно Банково удостоверение 0322-64-006202/03.05.2017г.. по потребителския кредит , за исковия период 22.03.2016г. до 07.03.2017г. е погасена обща сума от 6 496,65 лева , като плащанията са извършвани единствено от ищцата . Впоследствие , на 15.07.2014г. , ищцата като длъжник и ответника като поръчител са сключили с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД , Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ***. , за сумата от 12 000 лева , като средствата от този кредит са използвани отново за погасяване на ипотечния кредит . За процесния период , единствено ищцата е обслужвала този потребителски кредит , като сумите заплатени като вноски за периода 22.03.2016г. до 07.03.2017г.са в размер на 2 960 ,27 лева , видно от Извлечение по Договор № 1528130 към 29.05.2017г. изх. № 6617/29.05.2017 година на „УниКредит Булбанк”АД. Впоследствие е заплатена и сума от 6 832,64 лева , получена от рефинансиране на кредита , което се установява от извлечение № 6617/29.05.2017 г. От изложеното се доказва , че от момента на фактическата раздяла между страните , по отпуснатите ипотечен и потребителски кредити , ищцата общо е заплатила сумата от 16 289,56 лева , От представените от ответника писмени доказателства – Копия от Вносни бележки е видно , че ответникът също е внасял суми по банковите сметки обслужващи кредитите , но на дати , извън процесния период .

Поради горното и съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Законът предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните длъжници. Посоченото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД - „друго” може да бъде уговорка между самите солидарни съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг; може да следва и от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или повече от половината от общият дълг, при което е естествено да понесе такава част от последния, от която възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите; може да следва и ако солидарността произтича от деликт. Съдът намира, че ответникът не е оборил презюмираното в чл.127, ал.1 ЗЗД равенство при разпределението на платения от ищцата техен солидарен дълг, поради което следва задължението да се счита за поето в равни дялове. Плащанията по дълговете , след датата на фактическата раздяла са извършвани само от ищцата , което дава възможност да се прецени , че ответникът дължи възстановяване на половината от общо платената сума от 16 289,56 лева , т.е. претенцията за 8 144,78 лева се явява изцяло основателна . или искът се явява изцяло основателен .

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 1129,65 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.127 , ал.2 от ЗЗД , ОСЪЖДА Н.Х.Ю. , ЕГН ********** , адрес *** да заплати В.С.М. , ЕГН ********** адрес *** , съдебен адрес *** сумата от 8 144,78 (осем хиляди сто четиридесет и четири лева и седемдесет и осем ст. ) лева - главница, представляваща припадащата му се ½ част от изплатеното от ищцата , за периода от 22.03.2016г. до 07.03.2017г., по Договор за ипотечен кредит № ***, сключен с „Уникредит Булбанк”АД , Договор за банков потребителски кредит № ***. на „Уникредит Булбанк”АД и Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ***. , сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД , ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.06.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н.Х.Ю. , ЕГН ********** , да заплати на В.С.М. , ЕГН ********** , сумата 1129,65 (хиляда сто двадесет и девет лева и шестдесет и пет ст.) лева – деловодни разноски .

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

СЪДИЯ: