Р Е
Ш Е Н
И Е
№6/9.1.2018г.
Шуменски районен съд, в
публичното заседание на шестнадесети ноември
, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Съдия: З.Иванова
при секретаря А.Пушевска , като разгледа
докладваното от районният
съдия гр.д. № 1579 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове , с
правно основание чл.45 от ЗЗД .
Депозирана
е искова молба от М.С.Р. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** срещу
С.С.С. , ЕГН ********** , съдебен адрес *** – адвокат Ст.С, в която посочва ,
че с ответника имат общо дете, но отношенията им били изключително лоши и обтегнати поради факта, че същият не изпълнявал алиментните си задължения към
дъщеря си С., не се интересувал от отглеждането и възпитанието й, постоянно
обиждал ищцата, заплашвал я, че щял да я смачка
и затрие, обиждал я на публично място, като по този начин унижавал
личното и достойнство като човек и майка на малолетно им дете. Поради факта, че ответникът
не с заплащал девет месечни издръжки на дъщеря си С.С., на 25.05.2017г.
срещу него било образувано досъдебно
производство за престьпление по чл.183 ал.1 от НК. Ищцата твърди, че на 14.03.2017г. ответникът застанал пред жилищния блок в
който живеела и започнал да крещи по неи
адрес закани, обиди и псувни, като я заплашвал с физическа саморазправа и
отнемане на родителски права. Многократно и звънял по телефона и сипел закани и обиди по неин адрес, след
което извършил злоумишлени действия
срещу лекият и автомобил, марка
“СЕАТ“, модел „ИБИЗА“ с ДК№ Н *** ВН изразяващи се в счупване ляво и дясно странично огледало, откъртване на
задна чистачка и извършил кражба на предна регистрационна табела, надраскал с камък заден ляв калник. Била извършена проверка от служители в РУ- Шумен и
също така била образувана преписка на
ШРП №
676/2017г. по която бил постановен отказ
от образуване на досъдебно производство. В преписката на ШРП бил обективиран
факта, че ответникът съжалявал за злоумишлените си действия и
изразявал съжаление и готовност да заплати щетите, които е нанесъл на лекия
автомобил на ищцата, което не било сторено. Ищецът претендира заплащане от
страна на ответника на сума в размер на 424, лева , представляваща заплатена от нея сума за извършени
ремонти на увреденото от
ответника МПС. Претендира заплащане от страна на ответника на сума в размер на 2000
лв., представляваща причинени от
ответника неимуществени вреди вследствие на
непрестанния тормоз от негова
страна, изразяващ се в обиди и употреба на нецензурни думи на обществено място,
закани за лишаване от родителски права,
за което тя е търсила медицинска
помощ от д-р С.В. - психиатър, където след обстоен
преглед е диагностицирана с основна диагноза- Постравматично стресово
разстройство и е назначена медикаментозна терапия. Ищцата претендира заплащане
на сумите ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба
да изплащане на вземането, както и
присъждане на разноски.
В
срока по чл .131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява,
че предявения иск е допустим, но
частично основателен, почиващ в основата си на неверни факти и обстоятелства.
Оспорва изцяло изложените от ищеца факти
и обстоятелства, от които черпи права по депозираната от него искова претенция,
като неистинни и неотговарящи на обективната действителност.
Заявява, че действително е извършил
деянието обективирано в Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 05.04 2017 г. на ШРП, като твърди, че за същото
деяние понесъл своята отговорност и е готов да възстанови извършените материални щети на ищцата до действителния им
размер. Оспорва изцяло изложените
от ищцата твърдения за нанесени от негова страна „обиди и употреба на нецензурни
думи на обществено място, закани за лишаване от родителски права и заплаха за
живота и здравето”, за като заявява, че
ищцата не сочи кога, как и къде е заплашвана. Твърди, че с ищцата от месеци не поддържат
връзка, като единствените им редки контакти
били по телефон и свързани с осъществяване на режима на виждания с
детето им. Оспорва претендиралия
размер на претендираните имуществени
вреди като твърди, че сторените от него
вреди били компетентно оценени от вещо и са в размер на 180 лева. Оспорва иска
за неимуществени вреди като неоснователен. Намира, че е налице причинна връзка на извършеното от него деяние с твърдяните от ищцата вреди, свързани с психичното и
състояние. Ответникът моли да бъде уважен иска до сума в размер на
180 лв. за имуществените претенции и да бъде отхвърлен иска за неимуществени вреди като недоказан, почиващ на неверни факти и
обстоятелства и присъждане на разноски.
След като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното:
По претенцията за имуществени вреди по
същество не е налице спор относно релевантните обстоятелства . Ответникът не
оспорва , че на 14.03.2017г. е осъществил действията свързани увреждане на имуществото на ищцата ,
изразяващи се в счупване ляво и
дясно странично огледало, откъртване на задна чистачка , отнемане на предна регистрационна табела,
надраскване с камък заден ляв калник на
притежавания от ищцата лек автомобил марка “СЕАТ“, модел „ИБИЗА“ с ДК№ Н *** ВН , тези
обстоятелства се доказват и от събраните писмени и гласни доказателства и оглед
на движима вещ :
постановление на ШРП вх. № 676/17
от 07.04.2017 г., писмо от ШРП вх. №
153/17 от 26.05.2017 г.; протокол от РУ Шумен за прием 004815 от 14.03.2017 г.; протокол за
доброволно предаване от 15.03.2017 г. ,
видеозапис .
Налице е спор относно стойността на
нанесените повреди , според ответника ,
който се позовава на извършената в хода на полицейското разследване
експертиза , същите са в размер на 180 лева .
От представените и неоспорени по надлежния ред писмени доказателства , а
именно : вносна бележка от 16.03.2017 г. получател ОДМВР рег. табели; вносна бележка
от 16.03.2017 г. получател ОДМВР;
фактура известие № 0000000060 от
21.03.2017 г. изпълнител „Виктория -84“
ООД с фискален бон; ф-ра № 0000000463 от 21.03.2017 г. издадена от „Дует Сервиз“
ООД Шумен с фискален бон; фактура № 1130025888 от 20.03.2017 г. издадена от „Косер“ АД Шумен с фискален бон ,
които притежават всички задължителни реквизити по ЗСч , според съда удостоверяват по несъмнен начин , че ищцата е
извършила разходи в размер на 424,41 лева,
за да възстанови щетите нанесени от ответника.
Доколкото той оспорва , че това не е действителната стойност на вредите
, в негова тежест е било събирането на доказателства , които да опровергаят
изводите , които се налагат от представените от ищеца писмени доказателства .
Цитираното от ответника експертно заключение , изготвено в хода на преписка на ШРП № 676/2017г. не
може да се цени като доказателство по настоящото дело , т.к. не е спазен
принципът на непосредственото възприемане на експертизата – чл.195 и сл. От ГПК
. В заключение , съдът намира , че претенцията за имуществени вреди се явява
изцяло основателна , като обезщетението е дължимо ведно със законната лихва ,
считано от датата предявяване на иска -12.06.2017г.
Относно претенцията за неимуществени
вреди , ищецът твърди , че те произтичат
от непрестанния тормоз от страна на ответника ,
изразяващ се в обиди и употреба на нецензурни думи на обществено място, закани
за лишаване от родителски права.
Първо е необходимо да се посочи , че по гр.д.№ № 965/2017 г. на ШРС, образувано по реда на чл.8 и
сл. от ЗЗДН , съдът е постановил Решение №249/24.04.2017г. , с което е приел ,
че ответникът е извършил домашно насилие на 14.03.2017г. , изразяващо се в
отправяне на обиди , заплахи за физическа саморазправа и повреждане на автомобила
и , в резултат на което са постановени
мерки за защита по посочения закон
. Доколкото съдът разгледал молбата по ЗЗДН е приел за доказано , че
ответникът е извършил действията , които съставляват деликтното основание и по настоящото дело ,
необходимо е да се обсъдят последиците на
постановеното решение . Съгласно
Решение №159/15.03.2010г. , постановено по гр.д.№1654/2009г. IV г.о. на ВКС , решението по ЗЗДН са диспозитивни и представляват проява на съдебна администрация
на граждански правоотношения . Независимо от факта , че са насочени към промяна
на гражданските правоотношения , те се постановяват не по силата на
потестативно право на една страна спрямо друга , поради което не се ползват със
сила на пресъдено нещо . Тази постановка
означава , че съдът не може да се позове единствено на постановеното решение по
ЗЗДН , т.к. същото не обвързва съда и
страните със задължителна сила . От
друга страна обаче , както е прието в
Решение №53/23.02.2017г. по гр.д.№2760/2016г. IV г.о.
на ВКС , не е обосновано и правилно , в
производството по иск по чл.45 от ЗЗД , когато ищецът твърди , че домашното
насилие е процесният деликт , съдът да игнорира решението постановено по ЗЗДН .
Съгласно общият принцип , установен с
чл.12 , чл.235 , ал.2 и чл.236 , ал.2 от ГПК , съдът следва да преценява
решението по ЗЗДН по вътрешно убеждение , наред и в съвкупност с останалите
относими доказателства , събрани в производството по чл.45 от ЗЗД . Съобразявайки се с горното , а именно
доказателствената сила на решението по ЗЗДН , както и събраните по делото
гласни доказателства , а именно показанията на св.Л.Костадинова и Ст.Р., съдът
приема за доказано , че на 14. 03.2017г. , около 01,20 часа , ответникът е
отправял закани и обиди към ищцата . Показанията
на разпитаните по искане на ответника св.Г.Т. и СТ.С. не опровергават изводите на съда за извършения
деликт , т.к. твърденията им не касаят процесния период , а са изявления „по принцип“ за липса на отправяни заплахи и обиди от ответника .
Основателни са възраженията на ответника
, че в показанията на цитираните свидетели има известна непоследователност ,
относно момента , в който ищцата е узнала за отправените обиди и закани . Не установено с категоричност дали тя ги е
възприела непосредствено, към момента на извършването им или е узнала за тях
няколко часа по-късно. Това обстоятелство обаче , според съда не е съществено
, важното е , че с категоричност е
доказано , най-вече от показанията на св.Л.К., че на 14.03.2017г. , сутринта , ищцата е била силно разтревожена и
разстроена именно поради действията на ответника – извършеното
увреждане на автомобила и и отправените закани и обиди . За интензитета на изпитаните от ищцата душевни страдания може да се направи
извод и от представената медицинска документация . В Амбулаторен лист
№85/15.03.2017г. , издаден от д-р С.В., подробно са описани здравословните
оплаквания на ищцата – притеснение , подтиснатост , безсъние , отпадналост и
др., посочена е и причината за появата им – поведението на ответника , в резултат на което и е поставена диагноза –
посттравматичен стрес и е предписана медикаментозна терапия. Липсват
доказателства за хода и продължителността на заболяването . Предвид всичко
изложено и ръководейки се от общото правило на чл.52 от ЗЗД , изискващо
справедливо обезщетяване на неимуществените вреди чрез
репариране във възможно най-
пълен режим болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици,
възникнали от непозволената намеса в
нематериалния бит , счита , че обезщетението , което следва да заплати
ответникът е в размер на 700 лева . Тази
сума според съда ще възмезди претърпените от ищцата душевни страдания . За
разликата от 700 лева , до пълния предявен размер от 2 000 лева , съдът
намира , че искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне . Сумата е
дължима ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата
молба .
На основание чл.78 , ал.1 от ГПК ,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски съразмерно на уважената част от
иск в размер на 269 лева .
На основание чл.78 , ал.3 от ГПК ,
ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски , съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 214,48 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
С.С.С.
, ЕГН ********** , съдебен адрес *** да заплати на М.С.Р. , ЕГН ********** ,
адрес *** , съдебен адрес *** , на
основание чл.45 от ЗЗД , сумата 424,41 (четиристотин
двадесет и четири лв. и четиридесет и една ст.)
лева – обезщетение за имуществени вреди , нанесени на 14.03.2017г. , около 01,30 часа , изразяващи се в счупване
ляво и дясно странично огледало, откъртване на задна чистачка и
отнемане на предна регистрационна
табела, надраскване с камък заден ляв
калник , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата
молба - 12.06.2017г.
, до окончателното изплащане на
главницата .
ОСЪЖДА
С.С.С.
, ЕГН ********** да заплати на М.С.Р. ,
ЕГН ********** , на основание чл.45 от
ЗЗД , сумата 700 (седемстотин)
лева – обезщетение за неимуществени
вреди - стрес , безпокойство , безсъние
и др , причинени на 14.03.2017г. , от
отправени от ответника спрямо ищцата
закани и обиди , ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на исковата молба -12.06.2017г. , до окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.45
от ЗЗД , за неимуществени вреди , за разликата от 700 лева , до пълния предявен
размер от 2 000 лева .
ОСЪЖДА С.С.С. , ЕГН ********** да заплати на М.С.Р.
, ЕГН ********** , сумата 269
(двеста шестдесет и девет)
лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от
исковете .
ОСЪЖДА М.С.Р. , ЕГН **********
да заплати на С.С.С. , ЕГН
********** сумата 214,48 (двеста
и четиринадесет лева и четиридесет и осем ст.)лева
- деловодни разноски , съразмерно на
отхвърлената част от исковете .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: