Р Е Ш Е Н И Е
304/2.4.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1645/2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от “Д. Транс
Логистик”-гр.Пловдив, с ЕИК: ***, представлявано
от М.К. срещу “Интертранс-З. И.”ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
представлявано от З.И., имаща за предмет обективно съединени осъдителни искове
с правно основание: а/ чл.361 и и чл.367 и сл. от ТЗ, във вр. с
Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата
2815,20 лева главница; б/ 86 ал.1 от ЗЗД–
за сумата 277,38 лева– мораторна лихва за забава до датата на
депозиране на исковата молба в съда от 15.08.2016г. до 16.06.2017г., както и за
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й заплащане и направени деловодни разноски в настоящото
производство. Ищецът твърди, че му било възложено по силата на
заявка-договор за автомобилен превоз извършването на спедиция и международен
автомобилен превоз на товари от България до Полша срещу уговорено
възнаграждение. Превозът бил осъществен, като превозвачът „Д. Транс“ООД издал
фактура №2429/30.06.2016г. По издадената от ищцовото дружество фактура
№1154/27.06.2016г. за сумата 2815,20лв. с ДДС, не последвало плащане в
уговорения срок. Моли ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми
и направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище по допустимостта и
неоснователността на исковите претенции. Оспорва исковете по основание и
размер, като твърди, че не дължи никакви суми по договор за превоз на ищеца,
понеже доставения товар бил забавен от превозвача с два дни. Прави възражение
за прихващане на исковата претенция до размера на по-малкото вземане с насрещно
вземане за вреди, представляващи неполучено от него плащане от „Глобал Транспорт“ООД-гр.Калининград,
Русия, дължащо се на забавяне от ищеца в размер на 2000€ /с левова
равностойност 3970.00лв./ с правно основание чл.373 ал.2 от ТЗ.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа
и правна страна:
От приобщените доказателства- Заявка-договор за
транспорт 250000704/17.06.2016г., Международна товарителница, гласни доказателствени
средства- разпит на свидетели и кореспонденция между страните и трети лица по
електронна поща, е
видно, че от трето лице- превозвач „Д. транс“ ООД-гр.Пловдив бил осъществен превоз на
осем пелета стоки с тегло 5388.00кг. от товарен пункт с.Цалапица, Пловдивска
област, България до гр.Надаржин, Република Полша. Изпращач бил „Флекспринт“ ЕООД-
гр.Пловдив, а получател „Стандарт“ООД- гр.Багратионовск, Калининград, Русия. Стоката
била натоварена на 20.06.2016г. и на 24.06.2016г. пристигнала в Полша- гр.Надаржин.,
от където трябвало да бъде транспортирана до ферибот, тръгващ от гр.Калининград
до крайната й дестинация в гр.Санкт
Петербург, Русия. В
товарителницата няма никакви отразени забележки относно състояние на стоката и
забава в сроковете на доставка.
Със Заявка- договор за
извършване за
транспорт 250000704/17.06.2016г.,
адресирана до ищеца, ответникът му възложил
извършването на автомобилния превоз на товара с дата на товарене датата на
заявката- 17.06.2016год., и срок на
доставка четири
дни- 21.06.2016г.
В заявката били
определени видът на товара- 19 палета с тегло 15 000кг., товарния и
разтоварния пункт, размерът
на навлото/ превозната цена/ и условията на плащане, както и ДК
номер на превозното
средство. В общите условия на заявката,
страните договорили санкция
за превозвача от 2000
евро на денонощие, при неявяване на товарния или разтоварния пункт в договорения
срок. В Заявката
са налице ръкописни корекции относно сроковете и товара, които не следва да
бъдат съобразени, понеже не е ясно кой и кога ги е направил.
На 27.06.2016г., ищецът издал представената по делото фактура №1154, с която фактурирал
за плащане на ищеца уговореното в сключения между тях договор за превоз навло
от 2346.00
лева с ДДС. Същата била осчетоводена в счетоводството на „Д.Транс
Логистик“ЕООД и по нея бил начислен ДДС за продажби. В счетоводството на
ответното дружество липсва осчетоводяване на фактурата, видно от изготвената
ССЕ, неоспорена от страните и приета от съда. На 24.06.2016г. била издадена
фактура №1000005466 от ответното дружество, в която била начислена превозна цена
2000.00€ на първия спедитор- “Глобал транспорт“ ООД, Русия. На 11.07.16г. този спедитор
изпратил до ответника рекламация, на осн.чл.23 т.5 от Конвенцията с отказ за
заплащане на транспортната цена, поради забавяне на доставката./стр.36 по
делото/, като приложил рекламация от същата дата от получателя на товара „Стандарт“ООД,
Русия. На 13.07.2016г., двете рекламации били изпратени до ищцовото дружество.
С писмо от 13.07.2016г., ищецът заявил, че не уважава направената рекламация.
От кореспонденция между страните от месец декември 2016г., относно плащането по
фактурата за превоза, е видно, че третия спедитор и ищец по делото се позовава
на проблеми при товаренето от изпращача и липса на документи, довели до забава
в началния срок на превоза. Установи се от доказателствата и не се спори между
страните, че е било налице забавяне на началото на превоза, като от приложените
доказателства е видна промяната в товара, настъпила след заявката за транспорт.
Свидетелите и на двете страни свидетелстват за проблеми при изпращача и стачка
на митница Пловдив, като и двете страни по спора са били информирани за това
обстоятелство и са знаели, че превозът започва на 20.06.2016г. Не следва да се
приема твърдението на ответника, че ищецът е поел ангажимент да достави стоката
в деня посочен в заявката, въпреки забавата при товаренето. Доставка на следващ
ден при международен превоз на товари с товарен автомобил, свързан с
преминаване на четири граници на държави и разстояние приблизително 1800км. не
е логически възможна. Ангажиментът на ответника е бил определен в заявката и
той е за осъществяването на четиридневен превоз на товара. Не се установи
действителното времетраене на превоза да е надвишило времето, за което превозът
би бил извършен нормално с оглед на обстоятелствата, съгласно разпоредбата на
чл.19 от Конвенция за CMR, уреждаща
забавата на превозвача. Няма доказателства за забава свързана с отговорност на
превозвача или ищеца за закъснението при товара на стоката.
В практиката си, ВКС приема, че по
аналогия с вътрешното право, доколкото Конвенцията за CMR не предвижда изрична
регламентация, договорът за автомобилен превоз е реален и се счита за сключен с
предаването на товара. В
настоящото превозното
правоотношение, развивало се с участието на няколко последователни спедитори,
ищецът бил последния по ред спедитор, който пряко сключил договора за превоз на
стоките с „Д. Транс“ООД- превозвач, а ответникът бил предходният такъв от българска
страна. Получател
в превозното отношение бил „Стандарт“ООД-гр.Калининград,
Русия,
който от своя страна имал договорни отношения с „Глобал транспорт“ООД/спедитор от руска страна/ за
транспорт, обхващащ превоза от България до Калининград, Русия по Заявка-Договор №459 от 17.06.2016г., който имал преки
договорни отношения от същата дата с ответника за предоставяне на транспорт от България само
до Полша. От установения
факт на предаване на товара и от Заявка-договор за автомобилен превоз на товари, съдът приема,
че между страните бил сключен договор за международен превоз на товари, като
ищцовото дружество и
ответното дружество имали качеството на спедитор-оператор по смисъла на чл. 362 ал.1 от ТЗ,
чл.9 от Общите спедиторски правила, публикувани в интернет, като действали от свое име и за своя
сметка. Изследването на качеството на страните
е от значение за установяване на изпълнението на задълженията им по договора и за
ангажиране на тяхната
отговорност. Правната фигура на спедитора се определя от договорите между
страните и съществуващите договорености с трети лица. Спедиторът-
пълномощник и спедиторът-търговски представител не носят отговорност за щетите,
причинени на клиента от изпълнителя на превоза, съгласно чл. 52 ал. 2 от ОСУ,
докато съгласно чл.53 ОСУ, извършвайки сделки и услуги като оператор,
спедиторът носи отговорност за доказаните щети, произлезли в периода от
приемане на стоката до нейното предаване. По делото няма достатъчно данни за предходните
отношения на тримата спедитори с товародателя или получателя.
Въпреки, че в международната товарителница е посочено, че превозвач е трето
дружество, следва да се приеме, че ищецът и ответникът
са
договаряли от
свое име и за своя сметка, поради което е налице фигурата на спедитор- опиратор, който е
последователен такъв и
носи отговорност за превоза, съгласно чл.34 от Конвенцията.
Товарителницата, съдържа предвидените в чл.6
от Конвенцията CMR и чл.53 ал.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/ данни, с изключение на
данните за датата на приемане на стоката за превоз и уговорен срок за
извършване на превоза. Липсата на посочените реквизити, съгласно чл.7 ал.1 б“а“ и
б“б“ от
Конвенцията CMR,
ангажира отговорността на изпращача, а не на превозвача- ищец.
Безспорно установено е,
че процесната стока е била предадена на получателя, а ответника не представи
доказателства сочещи на извършено плащане на дължимото и търсено възнаграждение
за извършената
от ищеца договорна услуга за превоз.
Съгласно
чл.30 ал.3, забавата при доставянето може да даде основание за обезщетение само
ако в срок от 21 дни от деня на представяне на стоката е била отправена писмена
рекламация до превозвача. Съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 и ал.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП),
увреденият клиент има право да предяви рекламация пред
автомобилния превозвач,
като към рекламацията е длъжен да приложи превозните
документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда. По
настоящото дело липсва рекламационно
писмо, с което да е уведомен ищеца, че при транспортирането не е
спазен срока на изпълнение и е налице забава, довела до щети, придружено с документи, доказващи
настъпването на вредите. Единствено писмо по електронна поща, препращащо
предходните рекламации от спедитор и получател, но без доказателства е било
адресирано до ищеца.
По отношение на направеното възражение за прихващане на вреди в размер на 2000.00€, съдът намира, същото за неоснователно. Съгласно чл.37, превозвач изплатил обезщетение, съгласно разпоредбите на Конвенцията има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу превозвачите участвали в изпълнението на превозния договор, при определени три хипотези, съобразно вината за причинената щета. По делото липсват всякакви доказателства, от които може да се направи изводът, че ответникът е изплатил обезщетение на трето лице по превозния договор между страните, суброгира се в правата на друг превозвач, получателя или товародателя и може да претендира заплащането на вредите, настъпили при осъществяването на превоза. Налице е единствено приложена фактура към първия спедитор от руска страна, която няма данни дали е осчетоводена. Няма доказателства, на осн.чл.30 т.3 CMR, да е инициирано рекламационно производство при условията и сроковете на този законов текст от получателя или предходен превозвач, а искът за обезщетение за вреди от забава в превоза е обусловен от отправяне на рекламация до превозвача. Възражението за прихващане следва да бъде оставено без уважение, доколкото съдът не установи съществуването на насрещно задължение на ищцовото дружество.
Съдът,
като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира,
че задължение на ищеца беше да установи надлежно твърдените от него
обстоятелства, въз основа на които се претендира исковата сума- съществуването
на валидни облигационни отношения с ответника, както и изпълнение на своите
задължения, породени от сключения договор. С оглед на представените
доказателства, съдът намира за доказани главните факти, относно съществуването
на облигационно отношение и неговото изпълнение от страна на ищеца. Не беше
доказано оспорването на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си по
договора, поради забава, с оглед на което ответника не дължи изпълнение. Ето
защо съдът намира предявения иск за основателен, поради което и същият следва
да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от деня на подаване на
исковата молба- 16.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Размера на мораторната
лихва върху главницата за периода от 15.08.2016г. до 16.08.2007г.е 238,99 лева
и същата следва да бъде присъдена.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от
него деловодни разноски в размер на 822,16 лева по приложения списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Интертранс-З.И.”ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, представлявано от З.И. да заплати на “Д. Транс Логистик”-гр.Пловдив, с ЕИК: ***, представлявано от М.К. на осн. чл. 361 и и чл.367 и
сл. от ТЗ, във вр. с Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки(CMR) сумата 2815,20лв./две хиляди осемстотин и петнадесет лева и
двадесет стотинки/, представляваща превозна цена
по Заявка-
договор за извършване за
транспорт №250000704/17.06.2016г. и фактура №1154/27.06.2016г.; на осн. 86 ал.1 от ЗЗД за
сумата 277,38лв./двеста седемдесет и седем лева и тридесет и осем
стотинки/– мораторна лихва
за забава за периода от 15.08.2016г. до 16.06.2017г., законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 16.06.2017г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 822,16лв./осемстотин двадесет и два лева и шестнадесет
стотинки/,
представляваща направените деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане от “Интертранс-З.И.”ЕООД с ЕИК *** против "“Д. Транс Логистик”-гр.Пловдив, с ЕИК: *** в размер на сумата 2000.00€/ две хиляди
евро с левова равностойност 3970лв./, представляващо вреди от забавено изпълнение по Заявка-
договор за извършване за
транспорт №250000704/17.06.2016г., като
неоснователно.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: