Р Е Ш Е Н И Е

130/19.2.2018г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На шестнадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 1806 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищцовото дружество излага подробно методологията, по която предоставя заеми онлайн. Твърди, че по силата на индивидуален Договор за заем №***г., сключен между „К.“ ООД, ЕИК ***от една страна и от друга страна М.П.К., ЕГН **********, онлайн, чрез код за електронен подпис, изпратен на имейла на заемателката, възникнала облигационна връзка между страните и бил сключен договор за заем, като кредиторът отпуснал сумата в размер на 511,30 евро , равностойност от 1000 лева, преведена по банкова сметка ***. Съгласно чл. 4, ал.1 от Договора, заемателят се задължава да върне получения паричен заем, ведно с договорените възнаградителни лихви на 11- месечни вноски, в размер на 110,15лв. всяка, чиито размери и падежи са посочени в погасителен план, приложение 1 към индивидуален Договор за заем №***г.

Съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора, кредитополучателят се задължил да върне сума в размер на 1216,05лв., от които 1000лв. -получена главница, 216,05лв.- договорена възнаградителна лихва за периода от ***г. до 02.07.2017г. Всяка от погасителните вноски представлява част от дължимата главница и част от договорената възнаградителна лихва, като съотношението между тях се променя с номера на всяка следваща погасителна вноска. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора и съгласно чл. 23 от ЗЗД, в срок от три дни след сключването на настоящия договор, заемателят се задължава да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемането на солидарно задължение в полза на заемателя, за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки. В случай на неизпълнение на това договорно задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка, съобразно чл. 6, ал.7 от Договора, в размер на 1174,80лв.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил това свое задължение и съгласно уговореното в договора, дължи компенсаторната неустойка в размер на 1174,80лв. Ищецът сочи, че от момента на сключване на договора до сега била заплатена сума от 220 лв. След като се отнесат плащанията към дължимите суми и се намали дължимото, останали следните дължими суми: 923,55лв.- главница по Договор за заем; 179,30 лв.- договорна възнаградителна лихва; 1068,00лв.- компенсаторна неустойка; 42,41лв.- лихва за забава върху главницата от 02.10.2016г. до 15.03.2017г.; 8,23лв.- лихва за забава върху общия размер на възнаградителната лихва от 02.10.2016г. до 15.03.2017г.; 65,99лв.- лихва за забава върху компенсаторната неустойка от 06.08.2016г. до 15.03.2017г .

Поради поведението на длъжника, от ищеца било подадено заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС, за което, на 22.04.2017г. било образувано ч.гр.д. № ***г на ШРС за дължимите от длъжника суми - 923,55лв.-главница по Договор за заем; 179,30 лв.- договорна възнаградителна лихва; сума 1068,00лв.- компенсаторна неустойка; 42,41лв.- лихва за забава върху главницата от 02.10.2016г. до 15.03.2017г.; 8,23лв.- лихва за забава върху общия размер на възнаградителната лихва от 02.10.2016г. до 15.03.2017г.; 65,99лв.- лихва за забава върху компенсаторната неустойка от 06.08.16г. до 15.03.2017г. Прилага писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.В съдебно заседание, редовно призован, не се явява представител за ищеца. В съдебно заседание ответницата се явява лично и заявява, че дължи действително търсената сума. В заключението на назначената по делото експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, експертът заключава, че ответницата е получила електронен подпис от „К.“ ООД по имейл:***.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „К.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С , ж.к. „Л.“ бул.“д-р П. Д.“ № **, ет.**,офис **, представлявано от Л. Р., по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление, в качеството му на кредитор, срещу ответника М.П.К., ЕГН **********, адрес: *** в качеството на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение № ***/ ***г. по чл. 410 от ГПК, ч.гр.д.№ ***г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта.

Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

От фактическа и правна страна, съдът намира следното:

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.№ ***г. на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението по изготвената експертиза. Настоящата искова молба има за предмет установителен иск за сумата от за сумата от 2287,48лв., представляваща задължение по Договор за паричен заем от ***г. от която - 923,55лв.- главница по договор за заем; 179,30лв.- договорна възнаградителна лихва; 1068,00лв.- компенсаторна неустойка; 42,41лв.- лихва за забава върху главницата от 02.10.2016г. до 15.03.2017г.; 8,23лв. - лихва за забава върху общия размер на възнаградителната лихва от 02.10.2016г. до 15.03.2017г.; 65,99лв.- лихва за забава върху компенсаторната неустойка от 06.08.2016г. до 15.03.2017г. За установяване обстоятелствата, при които е сключен процесният договор за заем, а именно чрез предоставяне на електронен подпис на имейл на ответницата, от ищеца бе назначена компютърна експертиза, в заключението на която експертът заключава, че ответницата е получила електронен подпис от „К.“ ООД по имейл:***.

В съдебно заседание не се оспори от ответницата факта на сключване на договора, обстоятелството, че действително е получила посочената в исковата молба сума и дължи претендираните суми по договора.

С оглед на така събрания доказателствен материал по делото, съдът приема за доказан факта, че ищцовата страна е изпълнила своите задължения по договора, а ответната не е изпълнила своите. Безспорно се установи, че между страните е налице валидна облигационно-правна връзка, основана на индивидуален Договор за заем №***г., между „К.“ ООД, ЕИК ***и М.П.К., ЕГН **********, сключен онлайн, чрез код за електронен подпис, изпратен на имейла на заемателката. Установи се, а и не се оспорва от ответницата, че кредиторът е превел сумата в размер на 511,30 евро, равностойност от 1000 лева по банкова сметка ***. Установи се, че е погасена само сумата от 220 лв., като е преустановила плащанията по договора. Кредиторът е предприел действия по събирането му след изтичане на целия срок на договора, поради което не следва да се изследва въпроса за уведомяването на длъжника относно настъпилата предсрочна изискуемост.

Поради изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, се явява основателен и доказан.

Доколкото по делото няма искания от страна на ищеца за заплащане на разноските за депозит за възнаграждение на вещо лице, няма и представен списък с разноски, то съдът не дължи произнасяне.

По отношение искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, посочено в исковата молба, съдът съобрази, че съгласно чл.78, ал.8 от ГПК (изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г. в сила от 28.01.2017г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл.37 от ЗПП предвижда възнагражденията да бъдат определяни по Наредбата за заплащането на правната помощ. Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., в чл.25 ал.1 предвижда за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв.В този смисъл, съдът намира за основателно искането до размера от 150 лв., които следва да бъдат заплатени от ответницата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата също следва да заплати в полза на ВСС, по сметка на ШРС, сумата от 43,61лв. за изплатени пътни разноски на вещото лице .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, че в полза на „К.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „Л.“, бул.“Д-р П. Д.“ № *, ет.*, офис *, представлявано от Л. Р., СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от М.П.К., ЕГН **********, адрес: ***, произтичащо от Договор за заем №***г., по силата на който се дължи общата сума 2287,48лв. /две хиляди двеста осемдесет и седем лева и четиридесет и осем ст./, включваща следните суми: 923,55лв./деветстотин двадесет и три лева и петдесет и пет ст./- главница по договор за заем; 179,30лв./сто седемдесет и девет лева и тридесет ст./- договорна възнаградителна лихва; 1068,00лв./хиляда шестдесет и осем/ лева- компенсаторна неустойка; 42,41лв. /четиридесет и два лева и четиридесет и една ст./.- лихва за забава върху главницата от 02.10.2016г. до 15.03.2017г.; 8,23лв. /осем лева и двадесет и три ст./ -лихва за забава върху общия размер на възнаградителната лихва от 02.10.2016г. до 15.03.2017г.; 65,99лв./шестдесет и пет лива и деветдесет и девет ст./ - лихва за забава върху компенсаторната неустойка от 06.08.2016г. до 15.03.2017г., за които суми има издадена заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК, №*** от ***г. по ч.гр. д. № ***г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.П.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на ШРС сумата 43,61лв./четиридесет и три лева и шестдесет и една ст./ -пътни разноски на вещото лице.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК М.П.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „К.“ ООД, ЕИК ***, сумата от 150 лв./сто и петдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: