Р Е Ш Е Н И Е

336/12.4.2018г.

Гр.Шумен,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1848 по описа за 2017г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№ 1848/2017г. е образувано по повод на депозирана искова молба от Потребителна кооперация “Съзнание”-с.Мараш, община Шумен, с ЕИК:***, представлявана от Б.С. срещу “С.”ЕООД-с.Ивански, община Шумен, с ЕИК: ***, представлявано от М.С.. Предявени са три обективно съединени осъдителни иска с правни основания чл.228 ал.1 от ЗЗД за плащане на наемна цена за месец септември 2016г. в размер на 550.00лв.; чл.232 ал.2 от ЗЗД за плащане на разходи, свързани с наетата вещ, представляващи консумативи за електроенергия за периода 05.09.2016г. до 07.10.2016г. в размер на 492,24лв. и чл.233 ал.1 изр. второ от ЗЗД- за обезщетение за нанесени вреди на наета вещ- климатична техника и електронна везна в размер на 338,60лв. Ищецът сочи, че между него и ответника бил сключен договор за наем с предмет- недвижим имот в с.Мараш, ул.“***“ №***, представляващ търговски обект- хранителен магазин. Договорът бил прекратен на 27.09.2016г. с отправено едномесечно предупреждение. Моли ответника да бъде осъден да заплати сумата по посочените искове, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и деловодните разноски по съдебното производство.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, без доказателства. Признава първия иск по основание и размер, както и втория, на който оспорва само размерът, понеже електроенергията начислена на един електромер се ползвала и от други обекти в сградата. Относно искът за нанесени вреди на търговско оборудване, счита същия за неоснователен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес е предявен иск за заплащане на наемна цена, за заплащане на консумативи на нает обект и за за обезщетение за нанесени вреди на наетата вещ.

Видно от приложеното по делото копие от договор за наем от 04.05.2015г., същия е сключен между страните по делото и има за предмет предоставяне за временно ползване на помещение, представляващ хранителен магазин, намиращ се в с.Мараш, ул.”***” № *** срещу изплащането от страна на ответника на наемна цена в размер на 550.00лв. месечно до двадесет и пето число на текущия месец. Бил уговорен срок на договора- две години, считано от датата на неговото сключване. На 27.09.2016г. от страна на ищеца било отправено писмено предизвестие за прекратяване на договора. Имотът бил освободен на 07.10.2016г., видно от съставения Приемо-предавателен Протокол, приложен на стр.13 по делото.

От гореизложеното следва да се приеме, че между ищеца и ответника съществувал надлежно сключен договор, по който ищецът имал качеството на наемодател, а ответника на наемател. Страните са постигнали съгласие по основните елементи на този договор. Не е оспорено твърдението на ищцовата страна, че ответникът е ползвал през процесният период обекта, предмет на договора за наем, което обстоятелство следва да се приеме като изпълнение на задълженията на наемодателя по договора за предоставяне ползването на обектите и като възникване на задължение за заплащане на наемна цена и консумативни разходи от страна на наемателя на обекта. От приложените доказателства, следва да се приеме, че наемът за месец септември 2016г. в размер на 550.00лв. е останал дължим, за което няма спор между страните. Ответникът е признал първия предявен иск, като основателен. Съдът намира, че издадената фактура № 0000000207 от 17.05.2017г. за наема не променя датата на падежа на задължението, понеже същата е уговорена с договора между страните. С неплащането на наемната цена на посочената дата, ищецът е дал повод за завеждането на иска. Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба– 27.06.2017г., до окончателното й заплащане.

По отношение на втория предявен иск, съдът установи следното: В чл.2.4 на договора било уговорено, че консумативните разходи на обекта са за сметка на наемателя. Видно от приложената фактура 0000000206 от 17.05.2017г., префактурираната на ищеца цена на консумативни разноски, представляващи потребена електрическа енергия възлиза на сумата 492,24лв. за периода от 05.09.2016г. до 07.10.2016г. Сумата съвпада с фактурираната на ищцовата кооперация от Енерго-Про с фактура № 0248144556 от 07.10.2016г. сума за потребена енергия за същия период в размер на 2358 квтч. по дневна и нощна тарифа. В приемо-приемателния протокол между страните, на стр.2 е отбелязано единствено „промишлен ток“ и четири стойности, които не съвпадат с потребените квтч. енергия и вероятно са показания на електромер.

Ответникът признава искът по основание, но не и по размер, като твърди, че към електромера отчитащ показанията за наетия обект се отчитат и други обекти, собственост на кооперацията. За установяване на твърденията на ответника, по делото е назначена съдебно–инженерно-техническа експертиза, заключението, по която е възприето изцяло от съда, като компетентно и обосновано дадено, без възражения от страните. Вещото лице, след като се е запознало с приложените по делото доказателства и извършило оглед на електромера и имота е дало заключение, че електромера отчита електроенергия на два обекта- процесния магазин и склад и още две помещения- офис и коридор. Според свидетелските показания на св.Л., която е Председател на контролния съвет на кооперацията, офисът не се ползвал. Предвид отношенията на свидетеля с ищцовата страна по делото, показанията й следва да се кредитират само доколкото се подкрепят от други доказателства по делото. Същите противоречат на дадените от вещото лице при разпита му, според които в помещението са налични електроуреди, както и на справката от интернет доставчик, от която е видно, че има потребена енергия от рутер. Доколкото е изминал продължителен период от време и експертиза на показания на електромер и установяване на точно потребление би била с невъзможен предмет, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК и да извърши самостоятелна преценка на размера на иска, който е установен в своето основание. Съдът намира, че подходящ размер на намалението на претендираната сума, определено по справедливост, е с една втора и искът следва да бъде уважен за сумата 246,12лв.

По отношение на третия предявен иск с правно основание чл.233 ал.1 изр. второ от ЗЗД- за обезщетение за нанесени вреди на наетата вещ- климатична техника и електронна везна, съдът намира същия за неоснователен. За доказването му ищецът е представил единствено Констативен Протокол от 17.11.2016г. от трето лице по делото- „Ю.“ООД и с комисия от лица с неустановена квалификация и месторабота и Констативен Протокол от „***“ООД от 28.11.2016г. Същите не носят подпис на наемателя и са съставени след прекратяването на наемното правоотношение. Доказателствата представляват частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, относно тяхното съдържание. Не се установи посочената в Протокола климатична система „Кобе“ да е била поставена в наетия обект. В двустранния Протокол от 07.10.2016г., подписан от страните, климатикът е с марка „Аукия“, а електронната везна не е посочена с марка и модел. Няма доказателства, че вредите са причинени от наемателя, за да се породят предпоставките на отговорността по чл.233 ал.1 от ЗЗД и чл.IV 2.5 от договора за възстановяването им. Поради което съдът намира, че искът следва да се отхвърли.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 316,87лв., за възнаграждение на адвокат и държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете. На осн. чл.78 ал.3 в полза на ответника следва да се присъдят деловодни разноски за възнаграждение на адвокат и вещо лице, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 220,20лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “С.”ЕООД-с.Ивански, община Шумен, с ЕИК: ***, ул.*** №*, представлявано от М.С. да заплати на Потребителна кооперация “Съзнание”-с.Мараш, община Шумен, с ЕИК: ***, представлявана от Б.С. сумата 550.00лв./петстотин и петдесет лева/, представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем между страните от 04.05.2015г. за месец септември 2016г. и консумативи за електрическа енергия в размер на 246,12лв./двеста четиридесет и шест лева и дванадесет стотинки/ за периода 05.09.2016г. до 07.10.2016г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 27.06.2017г., до окончателното им заплащане.

ОТХВЪРЛЯ искът на Потребителна кооперация “Съзнание”-с.Мараш, община Шумен, с ЕИК: ***, представлявана от Б.С. срещу “С.”ЕООД-с.Ивански, община Шумен, с ЕИК: ***, представлявано от М.С. за заплащане на консумативи за електроенергия за периода 05.09.2016г. до 07.10.2016г. до останалия му предявен размер 492,24лв. и искът за обезщетение за нанесени вреди на наетата вещ- климатична техника и електронна везна в размер на 338,60лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА “С.”ЕООД-с.Ивански, община Шумен, с ЕИК: ***, представлявано от М.С. да заплати на Потребителна кооперация “Съзнание”-с.Мараш, община Шумен, с ЕИК: ***, представлявана от Б.С. сумата 316,87лв./триста и шестнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляващи направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Потребителна кооперация “Съзнание”-с.Мараш, община Шумен, с ЕИК: ***, представлявана от Б.С. да заплати на “С.”ЕООД-с.Ивански, община Шумен, с ЕИК: ***, представлявано от М.С. сумата 220,20лв./двеста и двадесет лева и двадесет стотинки/, представляващи направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: