Р Е Ш Е Н И Е

242/21.3.2018г. , Гр.Шумен,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1946 по описа за 2017г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното.

Гр.д.№ 1946/2017г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени осъдителни искове с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД, чл.228 и чл.86 от ЗЗД от “Общински жилища и имоти”ЕООД-гр.Шумен, в ликвидация, с ЕИК №***, представлявано от E.Й., чрез пълномощника адв.Т.И. срещу С.А.Т. ***. Ищецът сочи, че между него и ответника бил сключен договор за наем с предмет- недвижим имот в гр.Шумен, ул.”***” №*** от 2009г. на основание Заповед на Кмета на Община Шумен, представляващ жилищен имот, собственост на Община Шумен. След изтичането на срока на договора, ответникът продължила да ползва жилището без правно основание. Ответникът била задължена за сумата 715,06лв., представляваща обезщетение за ползване на общински имот без правно основание след изтичане на срока на договора за наем за периода от януари 2013г. до 02.12.2013г. в размер на наемната цена 715,06лв. Предявява се акцесорна претенция за мораторна лихва върху незаплатената главница, считано от 01.04.2013г. до 27.03.2017г. в размер на 263,00лв. и законната лихва до заплащане на вземането. Ищецът сочи, че дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№***г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответникът С.Т. и длъжникът Г.Т. възразили, че не дължат вземането и не оттеглили възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, но предвид факта, че не представил доказателства за предявяване на исковете, с Определение от 06.07.2018г. била обезсилена издадената заповед. С допълнителна молба, моли да бъде осъден ответника, да заплати претендираната сума по заповедта за изпълнение, ведно с лихва за забава и деловодните разноски по настоящото съдебното производство.

Ответникът е представила писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и прави доказателствени искания. Оспорва вземането, като твърди, че не е ползвала жилището в процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна три годишна давност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес е предявен иск за обезщетение за ползване на общински имот без правно основание след изтичане на срока на договора за наем и иск за заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение. Доколкото липсваха изложени твърдения в исковата молба, съдът указа на ищеца да конкретизира исковата си молба относно фактът на неговото знание за използването на вещта след изтичане на срокът на наемното правоотношение и наличието на противопоставяне от негова страна. /чл.236 ал.1 и ал.2 от ЗЗД/. Това не беше направено и в открито съдебно заседание.

Видно от приложеното по делото копие от Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот №*** от 13.11.2009г., същия е сключен между страните по делото- ищецът като наемодател и ответницата и бившия й съпруг Г.Т., като наематели и има за предмет предоставяне за временно възмездно ползване на общински жилищен имот с административен адрес- гр.Шумен, ул.”***” №***, срещу изплащането на наемна цена в размер на 78.00лв. месечно. Съгласно чл.19, договорът е влязъл в сила от 11.11.2009г. и е за срока на трудовите правоотношения с ТЗ- ИАРА Шумен, но не повече от три години. Съгласно чл.20 ал.1 т.2.6, наемното правоотношение можело да се прекрати с изтичане на срока за настаняване. Съгласно чл.20 ал.2, наемното правоотношение се прекратява със Заповед на кмета, като в нея се определя и срокът за опразване на жилището. По настоящото дело не бяха представени никакви доказателства за прекратяването на договора за наем, както и за месеците, през които не била плащана наемна цена. С Решение №424 от 29.06.2010г. на РС Шумен, било одобрено споразумение между ответника и съпругът й, по силата на което двамата се споразумели семейното жилище, което е процесния общински имот да се предостави за ползване на съпругата. С Договор №*** от 19.09.2013г. между ищеца и бившия съпруг на ответника- Г.Т., жилището отново било отдадено под наем, като съгласно чл.19, договора влязъл в сила още на 11.11.2012г. Това е и датата, на която е изтекъл три годишния срок на предходния договор. На 01.11.2013г., наемателя Т. получил уведомително писмо, че дължи наемна цена 861,65лв. за периода месец март- октомври 2013г. и на 02.12.2013г., с Протокол Опис, поради прекратяване на наемния договор с това лице, имота бил предаден на ищцовото дружество.

От гореизложеното следва да се приеме, че между ищеца и ответника С.Т. съществувал надлежно сключен договор, по който ищеца имал качеството на наемодател, а ответника на наемател. Не е безспорно установен факта, дали наетата вещ се е намирала във владение на някой от наемателите през процесния период. Липсват доказателства за прекратяване на първия договор от страна на наемодателя преди януари 2013г. При категоричните данни по делото, че процесният наемен договор е бил сключен като срочен /за 3 години/, от съществено значение за изхода на спора е въпросът противопоставил ли се е надлежно наемодателят ползването на жилището да продължи и след изтичането на този срок, като такова възможно противопоставяне е следвало да бъде доведено до знанието на наемателя. /Решение № 144 от 29.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 79/2009 г., I т. о., ТК/. По делото не бяха представени никакви доказателства за противопоставяне на ползването, както и за самото ползване, поради което не беше доказано правото на обезщетение за ползването на имота без правно основание. С оглед на приложените два последователни договора за наем на общинското жилище, втория от който е влязъл в сила, непосредствено от деня на изтичане на срока в първия, съдът приема, че вероятно втория длъжник по заповедното производство- Г.Т. е бил наемател към момента на претенцията на ищеца. Ето защо съдът намира исковата претенция за обезщетение за недоказана, поради което и същата следва да се отхвърли, ведно с претенцията за мораторна лихва.

Изводът на съда за неоснователност на предявената искова претенция не налага да бъде разгледано формулираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, но само за яснота следва да се посочи, че то е неоснователно. В конкретния случай приложение следва да намери общата петгодишна давност, защото исковата претенция по чл. 236, ал.2 от ЗЗД представлява хипотеза на уреден от закона иск с цел избягване на неоснователно обогатяване. Действително наемните вноски се погасяват с тригодишна погасителна давност, съгласно чл. 111 от ЗЗД, но доколкото обезщетението по чл. 236, ал.2 от ЗЗД не представлява вземане за наемна цена, приложима е общата петгодишна давност.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски, в размер на 300.00лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “Общински жилища и имоти” ЕООД-гр.Шумен, ул.*** №***, в ликвидация, с ЕИК №***, представлявано от E.Й., срещу С.А.Т. с ЕГН: ********** ***, с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД, чл.228 и чл.86 от ЗЗД за заплащането на сумата 715,06лв./седемстотин и петнадесет лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на общински имот, намиращ се в гр.Шумен, ул.”***” №*** от 2009г., след изтичане на срока на договора за наем, за периода от януари 2013г. до 02.12.2013г. и мораторна лихва върху незаплатената главница, считано от 01.04.2013г. до 27.03.2017г. в размер на 263,00лв./двеста шестдесет и три лева/, както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до заплащане на вземането, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Общински жилища и имоти” ЕООД-гр.Шумен, ул.*** №***, в ликвидация, с ЕИК №***, да заплати на С.А.Т. с ЕГН: ********** направените деловодни разноски в размер на 300.00лв./триста лева/.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: