Р Е Ш Е Н И Е

1066/3.12.2018г., град Шумен

Шуменският районен съд в публичното заседание на първи ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1993 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК и насрещен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , бул***, представлявано от С.Н.Н., И.Х.Г.и О.Л., действащи винаги двама срещу Е.Б. Д. , ЕГН ********** , адрес: *** , съдебен адрес:***., в която посочва , че на 21.11.2011г. между страните е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № 5000463079, като общото задължение по договора възлизало на 4093.97 лева. Сумата на заема била 1000лева , със срок - 43 месеца, размер на месечната вноска 84.00 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на месеца. Ответницата от своя страна поела задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който бил неразделна част от Договора за револвиращ заем. Договорът бил подписан при ОУ, които били неразделна част от договора, предадени били на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва На 13.05.201З г. ответницата изпратила до ищеца Уведомление за упражняване правото на отлагане на вноски Погасителния план се променил от 48 на 51 погасителни вноски- последните 3 вноски се явявали погасяване на отложените. След отлагането на 3-те вноски длъжникът по заема трябвало да продължи да погасява вноските си по вече коригирания погасителен план .На 05 11.201З г. ответницата изпратила молба, с която молела да бъде направено платено отлагане на 2 последователни вноски по погасителен план. В резултат на което на 18.11.201З г. между нея и ищеца бил сключен Анекс № към ДРЗ № 5000463079 за отлагане на вноски, като страните по Анекса се споразумели за отлагане на 22-ра и 23-та вноска, които клиентът се задължава да заплати като т.нар. отложени вноски № 52,53,54 и 55 по нов погасителен план, който представлявал неразделна част от Анекс № 2. Също така ответницата се задължавала да заплати на кредитора възнаграждение за извършеното отлагане на вноски, като възнаграждението било в размер на 168 лв. и щяло да се изплаща като последна вноска според новия погасителен план, поради което окончателният погасителен план се променял от 48 вноски на 55. Ответницата е преустановила плащанията на погасителните вноски, и е изпаднала в забава, като съгласно ОУ, действащи към сключеният договор . Бил сезиран арбитър с искане за образуване на арбитражно дело и постановяване на арбитражно решение. Арбитражното производство било приключило с решение № 556/23.07 2014г., съгласно което ответницата била осъден да заплати сумата от 4130.89 лв.Арбитражно решение било отменено от ВКС с Решение № 174/12.12.2016г. на основание чл. 47 т.4 от ЗМТА и делото било върнато за ново разглеждане , като делото не било разглеждано отново от Арбитъра и не било постановено ново арбитражно решение. Ищецът твърди, че преди да бъде отменено арбитражното решение се е снабдил с Изпълнител лист от СГС, образувано било изпълнително дело № 999/2015 г при ЧСИ 861 Д. В.. По изпълнителното дело нямало събиране на суми от длъжника, и след отмяна на арбитражното решението било прекратено и образуваното изпълнително дело. Ищецът заявява, че към момента на подаване на настоящата искова молба общата сума на плащанията от страна на ответницата по договора е в размер на 1523.00 лв. С част от тази сума било погасено задължение в размер на 1513.88 лв. по погасителен план. В общата сума на получените плащания били включени и плащанията по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план и дължимите лихви, като това задължение е възникнало съгласно уговореното в ОУ, които обвързват страните. Ищецът заявява, че след като били отразени направените доброволни плащания, оставащото неизплатено задължение по номинала било в размер на 2748.09 лв. Ищецът излага, че производството за отмяна на арбитражно решение е исково и се основава на конкретно посочени в разпоредбата на чл. 47 от ЗМТА основания за отмяна. ВКС не е постановил, че ответникът не дължи изпълнение по договора . В условията на евентуалност, ищецът излага, че ако бъде счетено, че длъжникът не е уведомен редовно за предсрочната изискуемост, то да бъде прието, че същият е редовно уведомен с препис от исковата молба. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в общ размер на 3267.11лв., включващо главница по заема в размер на 2748.09 лв. и неустойка в размер на 519.02лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира отговор, с който прави възражение за това, че не дължи сумите по сключения договор . Заявява, че не е получавала заем от 1000 неустановена в договора валута с ГПР - лихва годишна - 156,85 процента, че договора в частта за револвиращ заем от дата 21.11.2011г. касаещ сумата и лихвения процент противоречали на закона и морала. Излага, че не била установена валутата в договора, т.е. договора за кредит бил нищожен и моли да бъде обявен за такъв поради липсата на горните условия , в който смисъл предявява насрещен иск .

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№1175/2017г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №727/28.04.2017г. , с която на ответника , като длъжник е разпоредено да му заплати следните суми : 2 748,09 лева -главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 5000463079/22.11.2011 г., с 519,02 лева - неустойка, с 8,75 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2013 г. до 04.03.2014 г. и законната лихва от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 115,51 лева - разноски по делото, от които 65,51 лв. - разноски за заплатена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В срока по чл.414 от ГПК , длъжникът е депозирал възражение , което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.

По делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства , че между ищеца , като „кредитор“ и ответника , като „клиент“ е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № 5000463079 .

От ответника е предявен насрещен иск , с искане посоченият договор да бъде признат за нищожен , поради противоречие със закона- чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Насрещният иск има преюдициално значение , по същество с него се въвежда правоизключващо възражение , ето защо следва съдът първо да се произнесе по заявените въведението от ответника доводи .

Процесният договор е наименован като такъв за револвиращ заем , за който липсва изрична легална дефиниция , но съгласно правната теория това е вид банков кредит, който представлява възобновяем кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Ищецът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, следователно може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Предвид посоченото по отношение на процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит , като с оглед датата на сключване на договора , са действали текстовете на закона в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г.). В чл.22 от ЗПК е предвидено , че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Първият довод на ответника в тази насока е , че договора е недействителен , т.к. липсва посочване на валутата на кредита . При анализ на съдържанието на договора , както и съпътстващите го документи - Известие за одобрение на револвиращ кредит и Погасителен план е видно , че навсякъде където е посочено определена сума , липсва обозначаване на валутата , в която е уговорена . Този факт (при липса на заместваща норма) поставя длъжника в невъзможност да разбере реалния размер на задълженията . Непосочването на паричната единица води до неяснота за сумата, която ще подлежи на връщане, тъй като размерът й би бил различен при превалутирането й в лева от валута различна от българския лев и обратно. Това води до неопределяемост на заемната сума. Валутната единица не може да бъде презюмирана или извличана по друг начин/други доказателства между страните/, тъй като това ще доведе до допълване на съдържанието на договора, чийто императивен реквизит е посочването на общия размер на кредита. Не би могла да се предполага паричната единица и с оглед обичайната практика, при подобен вид сделки, тъй като в Република България е разрешено договарянето и разплащането в чуждестранна валута между частни лица.

Неясен е и срока за връщането на кредита, т.к. е посочена само цифрата 48 без отбелязване дали се касае за дни, седмици, месеци, години. Вярно е , че в погасителния план са посочени отделните вноски , т.е. може да се извлече информация за броя им , но същият съобразно датата посочена в него е изготвен в деня следващ подписването на договора , следователно към момента на сключване на контракта , длъжникът не е узнал срока на връщането на заема .

Всички императивни правила въведени със ЗПК , касаещи съдържанието на договорите за кредит са насочени към целта длъжникът при договаряне , респ. подписване на договор за кредит да бъде надлежно , достъпно и недвусмислено информиран за условията при които поема задълженията по кредита . Обстоятелството , че липсва посочена валута , както и срок на връщане на практика означава , че не е посочен размер на кредита , т.е. нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1 , т.7 от ЗПК , а непосочването на срок води до нарушение на чл.11 , ал.1 , т.11 от ЗПК . След като приема , че договорът за кредит сключен между страните е нищожен , съдът следва да приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК , според който , потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 1 000 лева , а между страните не е спорно , че ответникът е заплатил сума от 1 513,88 лева , която дори надвишава „чистата стойност“ на кредита , поради което се налага извод , че предявеният иск по чл.422 , ал.1 от ГПК се явява неоснователен .

С оглед изхода от правния спор , ответникът по насрещния иск дължи на ищеца по насрещния иск , извършените деловодни разноски в размер на 50 лева .

Р Е Ш И :

На основание чл. чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.21 от ЗПК , ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № 5000463079/22.11.2011 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , бул***, представлявано от С.Н.Н., И.Х.Г.и О.Л., действащи винаги двама и Е.Б. Д. , ЕГН ********** , адрес: *** , съдебен адрес:***. – поради противоречие със закона .

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *** , иск по чл.422 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че Е.Б. Д. , ЕГН ********** , му дължи следните суми : 2 748,09 (две хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и девет ст.)лева -главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 5000463079/22.11.2011 г., с 519,02 (петстотин и деветнадесет лева и две ст.) лева - неустойка, за които суми има издадена има издадена Заповед №727/28.04.2017г. , по ч.гр.д.№1175/2017г. по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *** да заплати на Е.Б. Д. , ЕГН ********** , извършените деловодни разноски по насрещния иск , в размер на 50 (петдесет) лева .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: