Р Е Ш Е Н И Е

720/18.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На десети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1041 по описа на ШРС за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ (нов), във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявена от „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и здраве“ АД с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано заедно от Т.Й.В.и Ж.С.Х., чрез адв. Д.С.и/или адв. К.С.от САК искова молба срещу К.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 298.27 лв. представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 7.59 лв., представляващо мораторна лихва върху главницата, считано от 09.02.2016г. до 27.04.2016г.

Ищеца посочва, че на 02.01.2016г. в гр.Шумен настъпило ПТП с участието на л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № ***, собственост и управлявано от К.Й.Г. и л.а. марка „Рено“ модел „Меган“ с рег. № ***, собственост на В.С.К.. Вина за ПТП-то имала ответницата, която напуснала мястото без да изчака компетентните органи. Лекия автомобил на ответницата бил застрахован в ищцовото дружество със застрахователна полица № BG/30/115002803667 от 13.11.2015г. Щетата била заведена в застрахователната компания, която след оценка на увреденото МПС изплатила на собственика му сума в размер на 298.27 лв. с платежни нареждания от 20.01.2016г. и от 09.02.2016г. Поради гореизложеното за ищеца възниквало правото на регресен иск срещу ответницата на основание разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ (нов). В заключение се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските по делото.

Видно от приложеното по делото гр.д. № 23496/2016г. на СРС с Определение от 25.09.2017г. (стр.52 от делото) на ответницата е назначен особен представител – адв. К. Г.Ч.от АК – гр.София, който в срока на писмен отговор депозирал такъв. В отговора се прави възражение за местна подсъдност на делото, като се моли същото да бъде разгледано от компетентния съд по постоянен адрес на ответника, който е Районен съд – Шумен. Намира се, че иска е допустим, но неоснователен, като се твърди, че на въпросната дата и място, Г. не е управлява МПС, участник в произшествието и не е реализирала такова. Оспорват се представените от ищеца документи и се моли исковете да бъде оставени без уважение.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на делото от юрисконсулт на дружеството, като се моли за положително решение по делото.

В съдебно заседание ответницата, призована за датата на съдебното заседание по телефона на основание чл.42, ал.3 от ГПК не се явява лично, не изпраща представител и не депозира становище по хода на делото. В съдебно заседание не се явява и особения представител – адв. Ч. от САК, който депозира молба с искане за присъждане и привеждане по банковата му сметка разноски за пътуване и нощувка, които евентуално би направил при явяването си по делото, като прави искане в условията на евентуалност да бъде заменен от адвокат от района на ШРС. Съдът предвид отпадането на необходимостта от представителство на ответницата от особен представител е освободил от участие в производството адв. Ч. от САК. Поради освобождаване от участието му, съдът намира, че не следва да се произнася по молбата на особения представител. Съдът при служебна проверка също така констатира, че ответницата е възстановила предбрачното си фамилно име К. след развод от 19.11.2013г. Поради това и следва да се счита, че в производството фамилията ѝ е К., а не Г..

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените и приети като доказателство по делото преписки, а именно по щета № Щ 3100000482 за имуществени вреди, както и административна преписка по АУАН бланкетен № Г 276412 от 03.01.2016г., се установява, че на 02.01.2016г. в гр. ***в посока ул.“М.“, настъпило пътно-транспортно произшествие между автомобил управляван от неговия собственик - ответницата К. К. с марка „Хюндай Санта Фе“ с рег. № *** и паркиран лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № ***, собственост на В.С.К.. Вина за ПТП имала ответницата, която при движение на управлявания от нея автомобил предприела маневра да заобиколи паркираното МПС, но не успяла да се съобрази с положението му и му нанесла имуществени вреди. След настъпването на инцидента ответницата напуснала местопроизшествието без да изчака същото да бъде посетено от органите на КАТ. За горното бил съставен АУАН № 52 (бланкетен номер 276412) от 03.01.2016г., като било издадено Наказателно постановление № 16 – 0869 – 000052 от 01.02.2016г., влязло в законна сила на 24.02.2016г. Ответницата управлявала лекия автомобил в срока на валидност на сключена между нея и ищцовото дружество застрахователна полица BG/30/115002803667 със срок на действие до 24.00 часа на 13.11.2016г. В последствие била заведена щета при застрахователя № Щ 3100000482, като видно от ликвидационен акт от 02.02.2016г. сумата определена за застрахователно обезщетение била в размер на 298.27 лв. Видно от преводно нареждане от 20.01.2016г. и от 09.02.2016г. същата била изплатена на третото лице - В.С.К..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. И. Х. И., който потвърждава в съдебно заседание акта, съставен от него, като удостоверява, че подписа положен в съставения от него Протокол от ПТП е негов.

По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза и изслушано заключение и нея, като вещото лице посочва, че механизма описан в Протокола за ПТП № 1610393/03.01.2016г. и щетите върху увредения автомобил в резултат на ПТП – то са в причинно – следствена връзка помежду си. Посочва се, че общата стойност на щетите определени към датата на настъпването на инцидента са в размер на 455 лв.

Въз основа на така установеното, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ (нов) и по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Налице са положителните предпоставки за предявяване на исковете, като липсват отрицателни такива, поради което исковете са допустими.

По основателността на иска по чл.500, ал.1, т.3 от Кодекс за застраховането: За уважаването на иска следва при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца да бъдат установени в съотношение на кумулативност на следните предпоставки: вредите на увредения автомобил да са причинени от виновното и противоправно поведение на ответника; да е налице сключването на валиден договор между страните за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; застрахователя да е заплатил застрахователното обезщетение на третото лице – собственик на увредения автомобил; ответника да е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието е задължително по закон.

От обсъдените и приетите по делото доказателства се установява безспорно наличието на всички предпоставки за основателността на претенцията. Произшествието е причинено при управление на лек автомобил в срока на валидност на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата (извършено от ответника) са настъпили имуществени вреди върху автомобил, собственост на трето лице, които са на стойност 298.27 лв. и са изплатени изцяло на третото лице. След настъпване на ПТП – то ответницата – участник в него е напуснала същото без да уведоми и без да изчака идването на контролните органи. В тази връзка съдът не възприема възражението на ответницата, направено чрез особения представител, че посещението на местопроизшествието от органите на КАТ не било задължително, като съображенията на съда са следните: При настъпване на ПТП водача на МПС, участник в произшествието е длъжен да спре и да установи какви са последиците от него, като когато нанесените щети са само имуществени следва да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно чл.125, т.7 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Предвид, че водача на другия автомобил не е бил на мястото на инцидента, предизвикан от ответницата, то съдът намира, че това е равнозначно на наличие на разногласие между участниците, тъй като липсва дадено изрично съгласие на пострадалия и постигане на договорка между страните относно размера на вредите. Обратното би противоречало на вменените задължения и отговорности на участници в движението по пътищата, по чиято вина е настъпил пътен инцидент. В подкрепа на горното са съставения АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление, което не е било оспорвано от ответницата и е влязло в законна сила. Така с изплащането на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество - застраховател, в рамките на предоставената му възможност, се е суброгирал в правата на увреденото лице, до размера на изплатеното обезщетение, съгласно действащата норма на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. По отношение на размера на дължимото обезщетение е меродавна стойността на вредите към момента на настъпването им, като видно от заключението на назначената съдебно техническа експертиза те са на стойност 455 лв.. Така исковата претенция в размер на 298.27 лв. следва да се уважи в пълния ѝ размер, поради липса на доказателства за направено плащане от ответника към ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение основателността на предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Обект на доказване е забава от страна на ответницата и размера на неизпълненото акцесорно задължение. В случая се претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 298.27 лв. за периода от 09.02.2016 г. – датата на окончателното изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице до 27.04.2016 г. – датата на входиране на исковата молба в съда. Съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая началния момент на забавата не е определен, като зависи от датата на която застрахователя ще изплати на увреденото лице застрахователното обезщетение. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай липсват доказателства по делото това условие да е изпълнено и ответницата да е била поканена да изплати дълга, за да възникнат и основанията за прилагане на чл.86 от ЗЗД. Поради това и не следва да се присъжда вземане за лихва в размер на 7.59 лв. за периода от 09.02.2016г. до 27.04.2016г., като иска следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, които са в размер на общо 650 лв. от които сума от 50 лв. заплатена държавна такса по иска по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, сума в размер на 300 лв. за възнаграждение за особен представител, сума в размер на 180 лв. за назначена съдебно техническа експертиза, сума в размер на 20 лв. за възнаграждение на един свидетел, както и сума в размер на 100 лв. за юрисконсулско представителство по делото, определено на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Неоснователно е само искането за присъждане на сума в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса за иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради отхвърлянето на същия.

Предвид гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА К.Й. К. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК 200299615 с адрес гр.*****, представлявано от Ж.К.и Б. И., чрез юрисконсулт Б.М.по банков път по сметка IBAN *** „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр ищеца, сумата от 298.27лв. (двеста деветдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща изплатено от ищеца обезщетение на третото лице по щета „ГО“ № Щ3100000482 за имуществени вреди на лек автомобил „Рено“ с рег. № ***настъпили от пътно-транспортно произшествие, причинено от ответницата, която напуснала местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях било задължително по закон, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК 200299615 срещу К.Й. К. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 7.59 лв. (седем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.02.2016г. до 27.04.2016г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.Й. К. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и здраве“ АД с ЕИК 200299615 направените по делото разноски в размер общо от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото, възнаграждение за юрисконсулт, възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице и свидетел, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: