Р Е Ш Е Н И Е

                                                             1114/18.12.2018г.

 

                                                        гр. Шумен

 

 

 

          Шуменският районен съд, в открито заседание, на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

 

          при секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.№1053 по описа за 2018 г. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „A1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИK ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309, район „И.“; ул. „К.” №1, законни представители А.В.Д.и М.М.– македонски гражданин, ЛНЧ ******, действащ чрез процесуален представител адв. В.П.Г. от САК, излага, че по ч.гр.д.№101/2018 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че на 25.02.2015 г. между него и ответника е сключен договор за далекосъобщителни услуги №М4448197, по силата на който на ответника са предоставяни услуги касателно мобилен номер 0888028218 по избран тарифен план S. Срокът на договора бил две години. Ответникът бил въведен при ищцовото дружество с клиентски номер 504255640. В съответствие с уговореното между страните, ищецът ежемесечно съставял и фактури за стойността на предоставяните ежемесечно на ответника далекосъобщителни услуги. Ответникът останал задължен за сума в общ размер на 112, 27 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги, за които задължения са съставени фактури №№309596062/12.03.2015 г., за сума от 22, 57 лева, 311210611/14.04.2015 г., за сума от 73.80 лева и 313029839/14.05.2015 г. за сума от 15.90 лева. Поради неизпълнение на задълженията му за плащане в срок цената на доставените услуги, ищецът упражнил правото си да прекрати едностранно договора и да претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 223, 56 лева. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 335, 83 лева, от която 112, 27 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по сключен между страните Договор с индивидуален потребителски номер М4448197 от 25.02.2015 г., с който на ответника е предоставен за ползване на услуги телефонен номер 0888028218; 223, 56 лева, представляваща компесаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен отговор, в който заявява, че оспорва претенциите като недопустими и неоснователни, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Моли претенциите да се отхвърлят като неоснователни, респ. производството да се прекрати като недопустимо.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№101/2018 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 112, 27 лева- главница за неизплатени далекосъобщителни услуги по Договор с индивидуален потребителски номер М4448197 от 25.02.2015 г.; 223, 56 лева- неустойка за прекратяване на договора и 29, 21 лева- мораторна лихва, считано за периода от 30.05.2015 г. до 18.12.2017 г., като е присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението- 10.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като са дадени указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Видно от събраните по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор №504255640, ведно с приложения към договора/, се установи, че между търговското дружество и ответника са налице валидни облигационни отношения, основаващи на сключен договор за далекосъобщителни услуги №504255640/25.02.2015 г., по силата на който на ответника са предоставяни услуги за телефонен номер 0888028218 срещу месечната абонамента такса в размер на 14,90 лева. Видно от същите писмени доказателства, се установи, че срокът на договора е две години /24 месеца/, считано от датата на подписване на приложението към договора до 25.02.2017 г. г. От същите документи става ясно, че договорът е сключен при тарифен план, предлаган от оператора „Мтел Трансфер S Февруари Плюс 2015 2 г.“, с месечна абонамента такса при този тарифен план, в размер на 14.90 лева. Видно от представените по делото фактури №№309596062/12.03.2015 г., за сума от 22, 57 лева, 311210611/14.04.2015 г., за сума от 73.80 лева и 313029839/14.05.2015 г. за сума от 15.90 лева, се установи, че считано за периода от 09.02.2015 г. до 08.05.2015 г. на ответника са начислени суми за предоставени през сочения период далекосъобщителни услуги, възлизащи на обща стойност от 112, 27 лева. От посочените документи е видно, че на ответника през процесния период са начислявани различни месечни такси- веднъж за мобилен телефон и веднъж за мобилен интернет /във фактура311210611/14.04.2015 г./., като в едната фактура е отбелязана като месечна такса само такава за мобилен интернет. Не се установи, поради каква причина на ответника е начислявана различна от първоначално договорената, макар и в два от случаите в по-нисък размер, месечна такса. На следващо място, от документите става ясно, че на потребителя са фактурирани и стойности за допълнително предоставени услуги от оператора, но не се установи по безспорен и категоричен начин как са отчетени като използвани, респ. как са остойностени тези предоставени услуги на потребителя. В случая изцяло в тежест на ищцовото дружество, при условията на главно и пълно доказване, бе да установи точно и пълно изпълнение на договора, като установи, че през твърдения от него период е предоставил услуги, възлизащи на претендираната стойност, т.е., че е предоставил услуги в повече от тези, включени в уговорената между страните месечна абонаментна такса. В разглеждания казус ищецът не ангажира някакви доказателства, установяващи тези му твърдения, напротив, изложените от него твърдения в исковата молба, съпоставени с текста на сключения между страните договор и претендираните стойности, представляващи цена на доставени услуги, са във взаимно противоречие. Ето защо се поражда съмнение относно обстоятелството предоставени ли са на ответника и услуги, извън включените в уговорената абонамента такса, както и относно стойността на тези услуги. От друга страна се установи, че първата фактура е за отчетен период, започнал да тече преди датата на сключване на договора /от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г./. Поради изложеното заключава, че за процесния период /за период от три месеца/ следва да се приеме, че ответникът е останал задължен за сумите, представляващи договорена абонамента такса в размер на 14, 90 лева, т.е. за периода от датата на сключване на договора до месец май 2015 г., ответникът е останал задължен за сума в общ размер на 44, 70 лева, представляваща абонамента такса за отчетните периоди, определена съобразно заявените вземания.

По отношение на претенцията за неустойка, за да се произнесе съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. В разглеждания казус съдът приема за установен фактът на неизпълнение на поетото от ответника с договора за далекосъобщителни услуги задължение, за което неизпълнение е предвидена и неустойката. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В разглеждания казус, не е спорно, че в общите условия, част от конкретния договор, е предвидена компесаторна неустойка, в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения срок на ползване. Няма спор и, че разглежданият договор е прекратен в срока за ползване на услугите, поради неизпълнение задълженията на ползвателя да заплаща стойността на предоставяните му ежемесечно далекосъобщителни услуги. Но така уговорената неустойка, на основание чл.26, ал.1, предл. трето, нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожна, поради необосновано висок размер /същият е равен по размер на цената на уговорената услуга, която кредиторът следва да престира по време на целия остатък от договора/. Соченото води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената компесаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на доставчика, като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно. Поради изложеното заключава, че този иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

    На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 101, 16 лева. 

Водим от горното, съдът

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „A1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИK ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309, район „И.“; ул. „К.” №1, законни представители А.В.Д.и М.М.– македонски гражданин, ЛНЧ ******, че Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на търговското дружество сума в размер на 44, 70 лева /четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по сключен между страните Договор с индивидуален потребителски номер М4448197 от 25.02.2015 г., с който на ответника е предоставен за ползване на услуги телефонен номер 0888028218, считано за периода от сключване на договора до месец май 2015 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 10.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д. №101/2018 г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД, в останалата му част, до пълния предявен размер, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от A1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИK ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309, район „И.“; ул. „К.” №1, законни представители А.В.Д.и М.М.– македонски гражданин, ЛНЧ ******, срещу Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, акцесорен иск по чл. чл.422 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сума от 223, 56 лева /двеста двадесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща компесаторна неустойка за предсрочно прекратяване на Договор с индивидуален потребителски номер М4448197 от 25.02.2015 г., с който на ответника е предоставен за ползване на услуги телефонен номер 0888028218, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на A1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИK *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309, район „И.“; ул. „К.” №1, законни представители А.В.Д.и М.М.– македонски гражданин, ЛНЧ ******, сумата от 101, 16 лева /сто и един лева и шестнадесет стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: