В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд в публичното съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Бистра Бойн

при секретаря П.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1059 по описа за 2017г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д. №1059/2018 г. по описа на ШРС е образувано по повод депозирана искова молба от “***” ЕООД-гр.Ямбол с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.Г. срещу „***“ЕООД-гр.Шумен, представлявано от С.Ч.Д., имаща за предмет иск с правно основание чл.55 ал.1 предложение трето, във връзка с чл.87 ал.2 и чл.88 ал.1 от ЗЗД–– за сумата 7000лева, представляваща заплатена от ищеца сума, като капаро по развален договор между страните по делото от 08.03.2016г., за продажба на разсад от лавандула сорт „Севтополис“ и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на лихви за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Ищецът моли ответното дружество да бъде осъдено да върне получената на отпаднало основание сума, поради развалянето на договора между страните на 13.04.2018г./волеизявлението било направено с исковата молба/, в следствие на неизпълнение на задълженията по него, поети от ответната страна. Претендира и присъждане на деловодни разноски по настоящото производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор, като уведомлението, на осн.чл.50 ал.4 от ГПК, е залепено на входната врата на адреса, регистриран в ТР.

Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Предявеният иск с правна квалификация чл.55 ал.1 предложение 3 от ЗЗД, съдържа следните елементи на фактическия състав: обогатяване на едната страна, изразяващо се в придобиване на имуществена облага и обедняване на другата страна, връзка между тях и наличие на отпаднало основание за преминаване на имуществена облага от патримониума на обеднелия в този на обогатилия се. Безспорно е установено заплащането на капаро по процесния договор, сключен между страните, което е имало обезпечителна функция съгласно чл.93 от ЗЗД. Предвид липсата на окончателен договор и развалянето на настоящия договор, който съдържа елементи на договор за изработка на разсад лавандула, в настоящото производство не се установи на какво основание ответникът задържа капарото. Налице е валиден предварителен договор, инкорпориращ съгласието на страните по него, досежно всички съществени елементи на двустранна сделка за изработка и покупко-продажба на 80 000 бр. разсад лавандула сорт Севтополис, който е породил целените с него правни последици и обвързал правната сфера на договарящите се, съобразно отразените в съдържанието му права и задължения. Купувачът е изпълнил своите, заплащайки сума като капаро, а продавачът не е издал Сертификат за произход и качество, съобразно т.2 от договора.

По исковете с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно значимо основание за получаването, респ. за задържане на полученото от него. И двете страни трябва да извършат пълно доказване на обстоятелствата, на които основават исканията си, тъй като доказването на горепосочените факти е главно. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства- заверени копия на Предварителен договор за покупко-продажба от 08.03.2016г., квитанция №1 от 08.03.2016г., у-ние изх. №***/14.03.2017 г., материали по ДП № 53/2017 г. по описа на РП – Велики Преслав, като и изготвената и приета комплексна съдебно-агротехническа и икономическа експертиза, искът е вероятно основателен. От заключението е видно, че ответникът не е издал фактура на ищеца за направеното частично плащане в размер на 7000 лв. по договора, като това плащане е следвало да бъде осчетоводено като вземане в ищцовото дружество и като задължение в ответното дружество. Към ноември 2016г. ответното дружество не е имало разрешение да търгува с посевен и посадъчен материал съгласно чл.28, ал.1 от ЗППМ и същото търговско дружество не е вписано в регистъра на ИАСАС, както и към ноември 2016г. ответното дружество не е притежавало сертификат за качество и произход, за търговия с посадъчен материал – лавандула по смисъла на чл.84 и чл.105 от Наредба №24/25.05.2004г. Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това, като се съобразят спецификите на настоящия иск.

Съдът приема, че предявеният от ищеца иск за връщане на заплатена сума по разваления договор е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху вземането, считано от момента на завеждане на исковата молба в съда.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски/адвокатско възнагражднение, депозит за вещо лице, както и държавна такса/, в общ размер 1480 лева, съобразно представения списък на разноските.

Водим от горното и на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление– гр. Шумен, бул. *** №***, представлявано от С.Ч.Д. да заплати на „***“ ЕООД, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление– гр. Ямбол, ул. *** №***, с управител Б.Д.Б. сумата 7000 лева /седем хиляди лева/, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил по развален Предварителен договор за покупко-продажба от 08.03.2016г., на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.04.2018 год. до окончателното й изплащане.

Осъжда „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. *** №***, представлявана от С.Ч.Д. да заплати на „***“ ЕООД, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление – гр. Ямбол, ул. *** №***, с управител – Б.Д.Б. направените по делото разноски в размер на 1480.00 лв./хиляда четиристотин и осемдесет лева/.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, като на осн.чл.240 ал.1 от ГПК,ответникът може да иска отмяна на решението ако е била лишена от възможността да участва в делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: