Р
Е Ш Е Н И Е
863/4.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в
открито заседание на двадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б.Бойн
при секретаря П.Н., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1079 по описа за 2018г. на ШРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Гр.д.№ 1079/2018г. по описа на ШРС е образувано по повод
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 и ал.2 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, от И.Х.И. *** срещу „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД-гр.София, с ЕИК ***. Ищецът сочи, че било образувано изп.д.№*** по
описа на ЧСИ З. при ШРС между настоящите страни, по което му било връчено
запорно съобщение. Въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ *** от
2011г. на РС Шумен, в полза на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД били образувани
посоченото изп.дело и предходно такова,
като последното изпълнително действие на взискателя било на 28.11.2011г.
и била изтекла абсолютната давност за
търсенето на лихвите по вземането. Моли съда да се произнесе с решение, с което
да признае за установено, че с оглед минал давностен период от три години от
последното действие по изпълнението, ищецът не дължи на ответника сума в размер
430.45лв.- мораторна лихва.
Ответникът е представил писмен
отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства.
Твърди, че не е изтекла твърдяната давност, погасила вземанията. Между страните
било налице друго изпълнително производство- №***/11г. на ЧСИ А.Т., по което
били осъществени множество изпълнителни действия, като запор на трудово
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: По гр.д.№***/2011г. по описа на ШРС/унищожено
към момента/, въз основа на Заповед за изпълнение №***/26.05.2011г., по молба
на ответника бил издаден изпълнителен лист на 04.08.2011г. срещу ищеца за
сумата 343,99лв.- главница, 120,10лв. възнаградителна лихва за периода от
15.03.2004г. до 15.02.2005г. и мораторна лихва в размер на 310,35лв. за периода
от 15.04.2004г. до 26.04.2011г., ведно със законната лихва от 19.05.2011г. до
окончателното изплащане на главницата и направени разноски в размер на 125,00лв.
Въз основа на така издадения
изпълнителен лист, взискателят подал молба на 28.11.2011г., по която било образувано изп.д.№***/2011г. на ЧСИ А. Т., с рег.№***
при ШРС, приложено по настоящото дело, ведно с гр.д№ ***/17г. на РС Шумен,
касателно главницата. С молбата, взискателят възложил всички действия на
съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ. По делото били извършени
множество справки за месторабота и имущество на длъжника, като не била връчена ПДИ
на длъжника. На 30.10.2015г. бил наложен запор на трудовото му възнаграждение.
Била събрана сумата 68,90лв., което е отразено на изпълнителния титул и същата
била преведена на взискателя. С Решение №11 от 21.01.20016г. на ШОС, наложеният
запор бил отменен, като незаконосъобразен, понеже възнаграждението било в
изцяло несеквестируем размер. Съответно, отмяната засегнала редовността на
извършеното плащане към кредитора.
На 12.02.2016г. от длъжника била
депозирана молба за прекратяване на изпълнителното дело.
Следователно, последното действие
на взискателя е било извършено на 28.11.2011г.,
когато била депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия,
възложени на ЧСИ и за образуване на изпълнително дело. С Постановление на съдебен-изпълнител,
след молбата на длъжника през 2016г., изпълнителното дело било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след това, въз основа на нова молба от взискателя
от 07.03.2016г. и същия изпълнителен лист, било образувано изп.д.№ *** по описа
на ЧСИ Д.З. рег. №***.
Предвид разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Постановлението на ДСИ,
само констатира настъпилото прекратяване и обявява същото като юридически факт. Прекратяването на делото,
което е настъпило по силата на закона /Т.Р.№
2 от 2015г. на ОСГТК/, две години след последното действие от страна на
взискателя, е на 28.11.2013г. От датата на последното действие
до образуването на новото изпълнително дело на 07.03.2016г.
е изтекла
предвидената в чл.111 б“в“ от ЗЗД, три годишна давност за лихви.
Относно твърдението на ищеца,
посочено в исковата му молба е, че ответника се е снабдил с изпълнителен лист
по прекратено по давност вземане, не се събраха доказателства.
При
така установената фактическа и правна обстановка, съдът намира, че предявения
иск с правно основание чл.439 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК се
явява основателен и доказан, поради настъпил факт на изтекла погасителна
давност след постановяване на съдебния акт, поради което и следва да бъде уважен.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от ищеца разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по
отношение на „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД-гр.София, с ЕИК ***, ул.”***”№*** с изпълнителен
директор П.Н.Д., че И.Х.И.
с ЕГН: ********** *** не дължи на
ответника сума в размер на 430,45лв./четиристотин
и тридесет лева и четиридесет и пет стотинки/, от които 120,10лв.
възнаградителна лихва за периода от 15.03.2004г. до 15.02.2005г. и мораторна
лихва в размер на 310,35лв. за периода от 15.04.2004г. до 26.04.2011г., по
изпълнителен лист от 04.08.2011г. издаден по гр.д.№***/2011г. по описа на ШРС,
въз основа на Заповед за изпълнение №***/26.05.2011г., поради изтекла погасителна
давност след издаването на изпълнителния лист.
Осъжда „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД-гр.София, с ЕИК ***да заплати на
И.Х.И. с ЕГН: ********** направените по делото деловодни разноски в размер на 420,00лв./четиристотин и двадесет лева/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: