Р Е Ш Е Н И Е

 

432/9.5.2018г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на девети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:  

Районен съдия: Димитър Димитров  

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1094/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН. Образувано по молба от Р.М.Р., против Ж.Т.И. – бивш съжител, в която се твърди, че ответникът упражнявал спрямо нея актове на домашно насилие. Последния такъв акт бил на 25.03.2018 г., когато ответникът причаквайки я в съседен двор отправил обиди и заплахи към нея. След подаване на сигнал на тел. 112, ответникът избягал отправяйки закани. Молителката твърди, че се страхува за своя живот. Прилага декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Иска издаване на заповед за защита. Претендира разноски.

От страна на ответника писмен отговор не е подаден.

В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично. Молителката поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. В изпълнение на дадените указания с Определение № 1067/18.04.2018г., конкретизира мерките които иска да бъдат наложени: 1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/да му бъде забранено на ответника да приближава жилището, което молителката обитава, находящо се в гр. Ш., ***, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих, за срок определен от съда - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

От приетите и събрани по делото доказателства настоящият състав на ШРС намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са лица, които са се намирали във фактическо съжителство, като двамата са живели на един и същ адрес – квартира наета от молителката в гр. Ш. и към момента напусната от нея. В декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се съдържа описание на действия от 25.03.2018 г., когато ответникът влизайки в съседен на дома на родителите на молителката двор, където тя живеела в момента с децата си, отправил към нея обиди и заплахи в присъствието на баща й. След подаване на сигнал на тел. 112, ответникът избягал. В тази част декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице и следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН.

От жалба на молителката до Районна прокуратура Шумен, се потвърждава изложеното в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, а от Протокол за предупреждение от 04.04.2018 г., издаден от Районно управление Шумен, се установява, че ответникът е предупреден по реда на чл. 65, ал. 1 и 2 ЗМВР.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Подадена е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 2, предл. 1 ЗЗДН – бивш съжител. Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защита се разглежда относно конкретизирания акт на насилие извършен на 25.03.2018г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства. Молбата е процесуално допустима, а от изложеното по – горе се налага извода, че е и основателна. Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. С оглед установеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че по отношение на молителката на 25.03.2018г., от ответника е извършен такъв акт на насилие. Действията на ответника съдът квалифицира, като принудителното ограничаване на личната свобода - по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Съдът намира поведението на ответника за недопустимо от гледна точка на общуване между бивши съжители.

Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката на 25.03.2018г., съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.

С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са:

1/ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;

2/да бъде забранено на ответника да приближава жилището на молителката в находящо се в гр. Ш., ***, местоработата й фирма “Итал фууд индъстри”, с адрес: гр. Ш., ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителката - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

Срокът, за който се налага втората мярка, доколкото страните не са в брак и е възможно противоречията между тях, довели до изостряне на отношенията, да бъдат преодолени, чрез взаимни отстъпки и разговори, съдът намира, че следва да бъде определен на минимално предвидения в закона от три месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнение да бъдат предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а налагането им за срок от три месеца ще даде възможност на страните да преодолеят различията си.

Съдът, като съобрази липсата на представени доказателства за доходи на ответника, прецени, че на същия следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв., като мярка адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

Относно разноските по делото:

Ищцата претендира разноски, но не представя доказателства, поради което такива не следва да бъдат присъждани. При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК.

Мотивиран от горното, Шуменски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Налага на Ж.Т.И., с ЕГН ********** ***, мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на Р.М.Р., с ЕГН **********,***, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както следва:

1.Задължава Ж.Т.И., с ЕГН ********** ***, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Р.М.Р., с ЕГН ********** *** - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

2.Забранява на Ж.Т.И., с ЕГН ********** ***, да приближава жилището на молителката, находящо се в гр. Ш., ***, местоработата й фирма “Итал фууд индъстри”, с адрес: гр. Шумен, ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителката за срок от три месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

Осъжда Ж.Т.И., с ЕГН ********** ***, да плати държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет лева) по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на осн. чл. 16 от ТДТ, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН

Налага на Ж.Т.И., с ЕГН ********** ***, глоба, в размер на 200.00 (двеста) лева, в полза на Държавата, по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

Да се издаде заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.

Предупреждава Ж.Т.И., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.

Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ по настоящия адрес на извършителя.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в едноседмичен срок, от прочитането му.

 

Районен съдия: