Р Е Ш Е Н И Е

 

906/17.10.2018г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осми октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:  

Районен съдия: Д. Димитров  

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1099/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София, чрез пълномощника юриск. С., против В.Р.П. ***, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски заем, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 231/2018 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответницата има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както следва: по чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 2870.17 лева – главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-14629603/14.03.2017 г.; по чл. 430, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 413.03 лева – възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. до 20.09.2018 г.; по чл. 86 ЗЗД и цена 188.91 лева – мораторна лихва върху вземането за периода от 20.05.2017 г. до 11.01.2018 г. ведно с искане за законната лихва върху вземането, от датата на заявлението – 22.01.2018 г. до изплащане. В условията на евентуалност обективно кумулативно са предявени осъдителни искове, както следва: по чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 2 870.17 лева, за присъждане на главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-14629603/14.03.2017 г.; по чл. 430, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 413.03 лева, за присъждане на възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. до 20.09.2018 г.; по чл. 86 ЗЗД и цена 188.91 лева, за присъждане на мораторна лихва върху вземането за периода от 20.05.2017 г. до 11.01.2018 г..

Ищецът обосновават исковата си претенция твърдейки, че с Договор за потребителски заем № СКЕХ-14629603 от 14.03.2017 г., на ответника бил отпуснат паричен кредит в размер на 2 870.17 лв., която сума била платена по начин, уговорен в чл. 1 от договора, като усвояването й било удостоверено с неговия подпис. Длъжникът се задължил да погасява задължението си на 18 месечни вноски - всяка по 182.40 лв., които вноски съставлявали плащане на главницата по заема, ведно е оскъпяване съгласно годишния процент на разходите - 18.49 % и годишния лихвен процент - 17.08 %, посочени в параметрите по договора. Твърди се, че длъжникът не погасил нито една месечна вноска. Счита, че на основание чл. 3 от договора вземането станало изискуемо в пълен размер, тъй като ответникът просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин остатъкът по заема бил в размер на 3 283.20 лв., представляващ оставащите 18 броя погасителни вноски към 20.05.2017г., към която дата станал изискуем в целия му размер. На ответника, на посочения адрес, била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която ищецът изрично обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 231/2018 г., по описа на РС Шумен, като на ищеца била издадена Заповед за изпълнение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2 870.17 лева – главница по Договор за потребителски заем № CREX-14629603/14.03.2017 г.; 413.03 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 20.09.2018 г.; 188.91 лева – мораторна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението – 22.01.2018 г. до окончателно плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 412 ал. 2 ГПК ответника не възразил, но не е бил намерен на своя постоянен и настоящ адрес. От справка на НАП се е установило, че няма регистриран трудов договор и съдът не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, както и доказателства, като съобщението му е връчено лично. Не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове и по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, с депозирана молба, поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове бъдат уважени. Въпреки предоставената възможност, ответникът не е изпратил представител в първото заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова по първоначалните искове, а доколкото същите биват уважени по предявените в условието на евентуалност осъдителни искове съдът не дължи произнасяне.

Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, под формата на заплатена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

Признава за установено, по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файиснс“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, че В.Р.П., с ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца, сумата 2870.17 лева (две хиляди осемстотин и седемдесет лева и седемнадесет стотинки) – главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-14629603/14.03.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, от датата на заявлението – 22.01.2018 г. до окончателното изплащане, платима по банкова сметка ***: ***, BIC/***: CITIBGSF,  Ситибанк Европа АД – клон България, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Признава за установено, по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файиснс“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, че В.Р.П., с ЕГН: ********** ***, дължи на на ищеца, сумата 413.03 лева (четиристотин и тринадесет лева и три стотинки)– възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. до 20.09.2018 г., платима по банкова сметка ***: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД – клон България, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Признава за установено, по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файиснс“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, че В.Р.П., с ЕГН: ********** ***, дължи на търговското дружество, сумата 188.91 лева(сто осемдесет и оосем лева и деветдесет и една стотинки) – мораторна лихва върху вземането за периода от 20.05.2017 г. до 11.01.2018 г., платима по банкова сметка ***: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД – клон България, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.

Осъжда В.Р.П., с ЕГН: ********** ***, да плати на „БНП Париба Пърсънъл Файиснс“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, сумата от 245.37 лв. (двеста четиридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), направени по настоящото дело и 119.44 лв. (сто и деветнадесет лева и четиридесет и четири стотинки) по заповедното производство, деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска, платима по банкова сметка ***: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД – клон България, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

Районен съдия: