Р Е Ш Е Н И Е

913/17.10.2018г. , Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1114 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.200, ал.1 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.С.Я., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***9, чрез адв.Д. Д.от ШАК срещу „***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №63, представлявано от изпълнителния директор.

Ищцата твърди, че работела в „***“ АД по силата на трудов договор №38 от 07.06.2005 год. на длъжност „автоклавист“. На 14.01.2010 год. била преназначена от длъжност „автоклавист“ в Централна стерилизационна база на длъжност дезинфектатор в отдел „Противоепидемичен контрол“. На 20.01.2017 год. в 06.40 часа на път за работа в гр.Шумен, при пресичане на ул.“Ген.Тотлебен“, поради заледен участък, паднала, в резултат на което си счупила лявата подбедрица. С Разпореждане №9 от 26.01.2017 год. на ТД на НОИ Шумен злополуката била призната за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО, като разпореждането е влязло в сила.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 52737.70 лева, от които 50000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяна трудова злополука на 20.01.2017 год, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука – 20.01.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от по 2737.70 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи с в изразходвани средства за закупуване на медицински консумативи, такса болничен престой, лекарства, гориво за транспорт до УМБАЛ „***“, гр.Плевен, вследствие претърпяна трудова злополука на 20.01.2017 год, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата Р.С.Я., се явява лично и с упълномощен представител – адв.Д. Д.от ШАК, като поддържат исковата молба и молят същата да бъде уважена. В представени писмени бележки излагат подробни съображения в подкрепа на искането си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Правят възражение за намаляване отговорността на работодателя, като твърдят, че пострадалата е допринесла за настъпване на трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност, пресичайки посочената улица, несъобразявайки се с пътните и метеорологични условия. В отговора на исковата молба заявяват, че признават факта, че с ищцата се намират в трудово-правни отношения и че настъпилата на 20.01.2017 год. злополука е призната за трудова злополука по смисъла на чл.200 от КТ. В същото време считат за ирелевантни спрямо иска по чл.200 от КТ твърденията за неправилно лечение на ищцата, проведено в ***, доколкото същото не е предмет на исковата претенция. Считат, че претендираната сума от 50000 лева и прекалено завишена, поради което молят къщата да бъде намалена при условията на чл.201, ал.2 от КТ, поради съпричиняване от страна на ищцата. Оспорват и претенцията за причинени имуществени вреди, като считат, че същата е неоснователна и от исковата молба не става ясно как е формирана посочената сума.

В същото време с отговора на исковата молба правят искане за привличане като трети лица-помагачи на страната на ответника ***, в качеството й на лице, стопанисващо пътя и имаща задължение за неговото почистване и обезопасяване, както и *** ЕАД, поради факта, че *** има сключена Групова рискова застраховка „Живот“ по полица №Б168/16/15.08.2016 год. Въз основа на направените с отговора на исковата молба искания като трети лица – помагачи на страната на ответника са били конституирани „***“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.”***” №89Б, представлявано от Г. Р. Г. Д. К. и К. Х. Ч. и ***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17, представлявано от Л. Д. Х..

На третите лица-помагачи са били връчени преписи от исковата молба, от отговора на исковата молба и молбата на ответника за привличане на третото лице.

В законоустановения срок от страна на *** е бил депозиран писмен отговор, в който оспорват предявените искове. Считат, че доколкото в исковата молба не е посочено точно и ясно къде точно ищцата е пресичала пътното платно на ул.“***“ не може да се прецени дали злополуката е станала на част от уличното платно, за чието почистване отговарят или на тротоара, чието почистване е в тежест на собствениците на жилищни и други сгради, пред които се намират. В същото време се присъединяват към направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. Оспорват и претенцията за причинени имуществени вреди, като твърдят, че в от исковата молба не става ясно какво точно включва претендираната сума от 2737.70 лева. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

От страна на третото лице – помагач на страна на ответника „***“ ЕАД също е депозиран писмен отговор в законоустановения срок, в който заявяват, че действително между тях и ответника има сключен застрахователен договор за сключена групова рискова застраховка „Живот“. В същото време обаче във връзка с покритите рискове по същата считат, че евентуално би могло да се приложи разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ само по отношение претенцията за имуществени вреди, но не и за претендираните неимуществени такива. В същото време излагат, че част от претендираните от ищцата имуществени вреди като консумативи, лекарства, гориво и др. не са включени в покритите застрахователни рискове и такива не се дължат от тяхна страна. В същото време твърдят и че от страна на ищцата не е постъпвало искане отправено към тях за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което считат, че не е изпълнен фактическия състав за ангажиране на тяхната отговорност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени, като се присъединяват към направените от ответника възражения и оспорвания.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява упълномощен представител – адв.С. П.от ШАК, като поддържа становището, изразено в отговора.

В съдебно заседание за третото лице – помагач на страната на ответника -„***“ ЕАД, с ЕИК*** не се явява представител.

За третото лице – помагач на страната на ответника - ***, с ЕИК***, в съдебно заседание се явява упълномощен представител – старши юрисконсулт И. К., като поддържа становището, изразено в отговора. В представени по делото писмени бележки излага и допълнителни мотиви.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата работела в ответното дружество по силата на трудов договор №38 от 07.06.2005 год. на длъжност „автоклавист“, като на 14.01.2010 год. по силата на сключено допълнително споразумение №14/14.01.2010 год. била преназначена от длъжност „автоклавист“ в Централна стерилизационна база на длъжност дезинфектатор в отдел „Противоепидемичен контрол“.

На 20.01.2017 год. в 06.40 часа на път за работа в гр.Шумен, при пресичане на пътното платно на ул.“Ген.Тотлебен“, поради заледен участък, паднала, в резултат на което си счупила лявата подбедрица. Времето било студено, като вследствие натрупан и неизчистен сняг върху вече заледената настилка на уличното платно имало образувани коловози. При падането си ищцата изпитала силни болки, вследствие на които за кратко изгубила съзнание. Случайни минувачи я открили и я откарали до Спешно отделение на „***“ АД. Видно от приложената като писмено доказателство по делото Епикриза ищцата е получила множествени счупвания на подбедрицата закрито в ляво. Вследствие проведена оперативно намеса на 24.01.2017 год. левият й крак бил поставен в гипс. На 25.01.2017 год. била изписана от болницата.

След изписването на ищцата от болничното заведение била неподвижна, поради което грижи за нея полагали сина й С. Р-, майка й В. Н.и мъжът, с когото съжителства на семейни начала Б.Б.. Вследствие продължилия няколко месеца период на обездвижване изпаднала в депресия, като имала суицидни мисли. Продължавала да изпитва силни болки и непрекъснато пиела обезболяващи медикаменти. На 20.04.2017 год. гипсът й бил свален, като след свалянето му кракът й бил оточен, червен и болезнен. Била й дадена препоръка в период от около двадесет дни да не стъпва на крака си. Последвало подуване на крака й, като кожата в областта на фрактурата била лъскава и силно зачервена.

Тъй като състоянието на левия й крак продължавало да се влошава и болките не отшумявали, на 17.07.2017 год., след проведен консулт, било взето решение за провеждане на оперативна интервенция. На 19.07.2017 год. била приета в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „***“, гр.Плевен, а на 20.07.2017 год. била извършена операция, при която била извършена остеотомия на фибула в зоната на предшестващата фрактура, дебридман на несрастването на тибията и стабилизация с интрамедуларен пирон в статичен вариант, след римиране на медуларния канал. Възстановяването й след операцията било изключително болезнено, като в нощните часове изпитвала силни болки в областта на фрактурата. Колянната й става била обездвижена и на 26.09.2017 год. й била извършена нова операция в същата клиника в гр.Плевен с цел динамизация на лявата подбедрица. Едва след тази операция започнала да се възстановява с помощта на физиотерапия и бавно раздвижване на крайника.

Предстои й изваждане на поставения пирон в началото на м.януари 2019 год..

Обездвижването й продължило близо седем месеца, през който период нейните близки полагали грижи за нея. Създалата се ситуация оказала трайни следи в начина й на живот, доколкото й пречела да упражнява трудова дейност, да излиза и да осъществява социални контакти със свои близки и приятели. Имала суицидни мисли, като при преглед при психолог й била поставена диагноза „разстройство в адаптацията“ и й била предписана медикаментозна терапия.

Видно от Разпореждане №9 от 26.01.2017 год. на ТД на НОИ Шумен злополуката била призната за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО, като разпореждането е влязло в сила.

Работодателят „***“ АД имал сключена групова застраховка „Живот” №Б168/16/15.08.2016 год., като ищцата е била включена под №526 в Списъка на застрахованите лица за м.януари 2017 год. Във връзка с настъпилото застрахователно покритие на същата не е било изплащано застрахователно обезщетение, както за имуществени, така също и за неимуществени вреди, като не са заявени и претенции в тази насока.

Във връзка с проведеното лечението ищцата е заплатила сумата от 2180.99 лева, от които 158.79 лева – за закупуване на медикаменти; 80 лева – такса за първичен и вторичен преглед; 1870.00 лева – медицински изделия; 52.20 лева – потребителска такса и 20.00 лева – такса за извършена рентгенография.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетелите: Б.Д.Б., С. П. Р.и В. Н.С. и от следните писмени доказателства: Трудов договор №38/07.06.2005 г., писмо изх. №5101-27-9/26.01.2017 г., Разпореждане №9/26.01.2017 г., Допълнително споразумение №14/14.01.2010 г., Декларация за трудова злополука, Извлечение от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, Удостоверение №27-00057276/02.04.2018 г., 4 бр. епикризи, фактура №3334/05.06.2017 г., ведно с фискален бон, Протокол на медицинска комисия №662/06.07.2017 г., епикриза, фактура №3397/25.07.2017 г., ведно с фискален бон, експертно решение №1615-124/26.07.2017 г., фактура №441 от 17.07.2017 г., медицинско направление от 17.07.2017 г., фискален бон от 17.07.2017 г., фактура №2000009701/25.07.2017 г., фактура №7000009744/25.07.2017 г., 2 бр. цветни снимки, 4 бр. фискален бон, искане за рентгенологично изследване, резултат от рентгенологичното изследване, 3 бр. фискален бон, фактура/известие от 11.08.2017 г., медицинско направление, епикриза, фискален бон, 3 бр. фискален бон, експертно решение №2578-189/14.11.2017 г., фактура №3763/18.12.2017 г., искане за рентгенологично изследване, резултат от рентгенологичното изследване, амбулаторен лист №002100/18.12.2017 г., 2 бр. фискален бон, амбулаторен лист №000512/26.03.2018 г., резултат от рентгенологичното изследване, искане за рентгенологично изследване, 2 бр. фискален бон, амбулаторен лист №122/28.03.2018 г., удостоверение от 19.03.2018 г., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Пълномощно, извлечение от търговския регистър, Застрахователна полица №Б136/17/14.08.2017 г. за сключена Групова рискова застраховка „Живот“, Преддоговорна информация за Групови рискови застраховки „Живот“, Общи условия на групови рискови застраховки „Живот“, Списък на застрахованите лица за м.януари 2017 год., Застрахователна полица №Б136/17/14.08.2017 г. за сключена Групова рискова застраховка „Живот“, Общи условия на групови рискови застраховки „Живот“, Пълномощно, товарителница.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че към настоящия момент ищцата Р.Я. е в добро общо състояние със самостоятелна походка без помощни средства и раздвижени стави на крайника; коста е срастнала, като предстои операция за отстраняване на метала, фиксиращ големия пищял в ляво; че счупванията причиняват много силна болка в началото и при наместването, ако се прави без анестезия, като след поставяне на гипсовата имобилизация болките постепенно намаляват; че на ищцата са били проведени три оперативни интервенции, съответно на 20.01.2017 год., 20.07.2017 год. и 26.09.2017 год.; че счупванията в тази зона зарастват трудно, поради особености на кръвоснабдяването, че на третия месец, когато е свален гипса костното срастване не е било стабилно, вследствие на което рехабилитацията, проведена в периода 29.05. – 05.06.2017 год. е раздвижила счупените кости и е довела до изкривяване на подбедрицата; като за този период няма направено рентгеново изследване, което да покаже степента на костно срастване; както и че при операцията за отстраняване на метала няма да има нови белези, а възстановяването е за около 20 дни.

По отношение на свидетелските показания на свидетелите Б.Д.Б., С. П. Р.и В. Н.С., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са имали преки наблюдения над ищцата и състоянието й непосредствено след инцидента и до настоящия момент, като в съдебно заседание възпроизвеждат факти, които са били пряко възприети от тяхна страна и които касаят преживените от ищцата болки и страдания, свързани с претърпяната злополука и периода на възстановяване. Независимо от факта, че и тримата свидетели се намират в близки отношения с ищцата, съдът намира, че показанията им следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ урежда безвиновната отговорност на работодателя за причинени вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищцата Р.С.Я. на 20.01.2017 год. е претърпяла трудова злополука, вследствие на която е получила закрито счупване в лявата подбедрица, както и че към датата на злополуката е престирала труд за ответното дружество, по силата на трудов договор №38 от 07.06.2005 год. и допълнително споразумение №14/14.01.2010 год., като е изпълнявала длъжността „дезинфектатор“ в отдел „Противоепидемичен контрол“. Тези обстоятелства, както и факта, че злополуката е станала при пресичане на пътното платно, по време когато ищцата е отивала на работа в „***“ АД, не са спорни между страните по делото.

В подкрепа на изложения извод относно настъпилата трудова злополука е представеното като писмено доказателство по делото Разпореждане №9 от 26.01.2017 год. на ТД на НОИ Шумен, с което злополуката била призната за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като съгласно ал.2 на същия законов текст трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. В тази връзка съдът намира, че доколкото от страните по делото и в частност от ответната страна не е направено и проведено оспорване на посочения по-горе официален документ, следва да се приеме, че разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО е доказателство за установените в него факти, и по-конкретно за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №410 от 29.06.2010 год. на ВКС по гр.дело №599/2009 год., III г.о, ГК и др. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че причина за злополуката е подхлъзване на ищцата по време на отиването й на работа, при пресичане на пътното платно на ул.“Ген.Тотлебен“ в гр.Шумен, което в деня на злополуката е било заледено и поради натрупалия се неизчистен сняг е имало образувани коловози.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативно предвидени предпоставки за възникване на отговорността на ответното дружество по чл.200, ал.1 от КТ, а именно: факта, че ищцата и ответното дружество са се намирали в трудово-правни отношения към момента на възникване на злополуката, трудова злополука, станала на 20.01.2017 год., по време на която е настъпило увреждането на ищцата и причинна връзка между трудовата злополука и настъпилото увреждане.

Разпоредбата на чл.200 КТ предвижда, че задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането. Ирелевантността на вината като предпоставка за възникване отговорността на работодателя прави принципно безпредметно обсъждането на изложените в исковата молба твърдения за неправилно проведено лечение, довело до усложнения в състоянието на ищцата и наложилите се последващи операции в тази насока. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че посочените твърдения и факти биха били предмет на евентуален иск по чл.45 от ЗЗД или друг подобен, но в настоящото производство такъв не се предявява от страна на ищцата.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответното дружество възражение за намаляване отговорността му по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, поради допусната от страна на пострадалата „груба небрежност“. В практиката и в правната теория не съществува спор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Като грубата небрежност не се отличава по форма, според субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Като преценката е конккретна и зависи изцяло от фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр.дело №1248/2010 год., III г.о., ГК, Решение №291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело №951/2011 год., IV г.о., ГК, Решение №348 от 11.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №387/2010 год., IV г.о., ГК и др.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че причина за настъпилото увреждане е подхлъзване и падане на ищцата при пресичане на пътното платно, като по време на пресичането върху него е имало навалял сняг, образували се коловози, а пътната настилка е била заледена. По делото от страна на ответното дружество или пък от третите лица-помагачи на страната на ответника не са представени каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че ищцата, при пресичането в качеството си на пешеходец е допуснала някакви нарушения на правилата за движение, както и че ако е допуснала такива, то същите са в причинна връзка с последващото падане и с настъпилия вредоносен резултат. Конкретни такива не са посочени и от страните по делото нито в отговорите на исковата молба, нито в съдебно заседание или в представените от тях писмени бележки. Единственото твърдение в тази насока е наведено от страна на третото лице-помагач на страната на ответника Община – Шумен в отговора на исковата молба и в представени по делото писмени бележки, в които се твърди, че ищцата е следвало да бъде по-внимателна и да съобрази поведението си с пътната и метеорологичната обстановка. Следователно предмет на изследване е преди всичко обстоятелството, дали ищцата, пресичайки пътното платно, е знаела или допускала, че пътната настилка, под навалелия сняг и под образувалите се коловози е заледена и че стъпвайки върху нея, би могла да се подхлъзне и да падне, а от тук и проявявайки лекомислие да се надява, че въпреки, че съзнава, че пътната настилка е заледена и хлъзгава да се надява, че няма да се подхлъзне и да падне.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от материалите по делото не се установява в детайли точното състояние на пътната и метеорологична обстановка в деня на злополуката, като данни в тази насока се извличат единствено от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на ангажираните от страна на ищцата свидетели Б.Д.Б., С. П. Р.и В. Н.С.. От разпита на същите в съдебно заседание се установява, че в деня на злополуката е валял сняг, тротоарите и пътното платно са били непочистени, имало е коловози, а температурите са били минусови. Следователно от изложеното не може да се направи извод нито, че ищцата е допуснала някакво нарушение на правилата за движение по пътищата, нито, че е допуснала груба небрежност при пресичане на пътното платно, за да се придвижи от обичайното си местоживеене до местоработата си в „***“ АД, поради което не са налице и предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Въпреки привличането на *** като трето лице-помагач на страната на ответника, с оглед на обстоятелството, че от страна на ищеца не е предявен обратен иск срещу тях, то не следва да бъдат обсъждани и наведените доводи за евентуално допуснати нарушения от тяхна страна, свързани с качеството на извършената дейност по почистване на общинските пътища. За прецизност следва да бъде отбелязано, че конкретни доказателства в тази насока не са ангажирани от страните по делото.

Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от договор, е по естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази отговорност. В този смисъл обезщетението за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука възмездява страданията и болките, които лицето е претърпяло в следствие на получени увреждания. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалия, като се вземат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. При определяне на сумата, която следва да обезщети пострадалия за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука, следва да се отчитат поотделно редица фактори, между които конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура, които обстоятелства се установяват на базата на житейските правила и конкретните доказателства по делото. В настоящото производство такива доказателства се извличат от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б.Д.Б., С. П. Р.и В. Н.С., които са имали преки наблюдения над физическото, емоционално и психическо състояние на пострадалата, непосредствено след инцидента, в периода на възстановяване и към настоящия момент.

В настоящия случай при преценка размера на иска съдът съобрази обстоятелството, че вследствие претърпяната злополука ищцата е била в отпуск, поради временна нетрудоспособност за период от почти тринадесет месеца, като през първите три месеца е била обездвижена, на легло, по повод на което е използвала подлога във връзка с физиологичните си нужди. Въпреки, че от страна на ищцата не са представени болнични листи, продължителността на ползвания от нея отпуск поради временна нетрудоспособност се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства и по-конкретно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение №27-00057276/02.04.2018 год., издадено от ТП на НОИ-Шумен, както и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В. Н.С.. При преценка на иска за претърпени неимуществени вреди съдът взе предвид и обстоятелството, че вследствие злополуката, ищцата е изпитвала силни болки по време на обездвижването, след сваляне на гипса, в периода на раздвижване и последващите оперативни намеси. Тези болки и страдания са довели до увреждане на общото психично здраве на Я. и са станали причина за появилите се суицидни мисли в периода на възстановяване. Отделно от изложеното страданията на ищцата са били свързани и с факта, че същата не може сама да се придвижва и да се обслужва, което е наложило полагане на грижи за нея от страна на нейната майка, на сина й и на лицето, с което съжителства на семейни начала. Факта, че периода на възстановяване е продължил дълго и ищцата не е била в състояние да упражнява трудова дейност, както и влошеното психично здраве на същата, са довели до ограничаване на нейните социални контакти. При преценка на иска за причинени неимуществени вреди съдът взе предвид и обстоятелството, че вследствие на извършените оперативни интервенции по крайника на ищцата са се получили значителни белези, които не биха могли да изчезнат без допълнителна интервенция и които сами по себе си са й причинили значителен стрес и неудобство, свързани с недобрия естетически външен вид.

В същото време съдът отчете и обстоятелството, че въпреки, че отговорността на работодателя е безвиновна, следва да бъде отчетено обстоятелството, че злополуката е станала извън сградата, в която обичайно ищцата осъществява трудова дейност и без намесата и участието на служители на ответното дружество. Това в значителна степен лишава работодателя от възможност да ограничи или да предотврати вредите от настъпилата злополука или да повлияе по какъвто и да е друг начин на хода на събитията.

Съобразявайки изложеното настоящия състав намира за справедливо искът за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие претърпяната злополука да бъде уважен за сумата от 15000 лева.

Въпреки, че така определеното обезщетение не е в състояние да компенсира изцяло болката и страданието, преживени и преживявани от ищцата, в резултат на злополуката, то същото в максимална степен отговаря на принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД и би спомогнало за компенсиране на причинените й неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът съобрази събраните в хода на настоящото съдебното производство писмени и гласни доказателства и константната съдебна практика при определяне на размера на такъв род обезщетения за неимуществени вреди, в резултат от трудова злополука и по-конкретно Решение №57 от 12.07.2018 год. на ВКС по гр. д. №798/2017 год., III г. о., ГК, Решение №58 от 20.04.2018 год. на ВКС по к. гр. д. №2037/2017 год., Решение №60 от 5.03.2014 год. на ВКС по гр. д. №5074/2013 год., IV г. о., ГК, Решение №227 от 25.10.2016 год. на ВКС по гр. д. №1405/2016 год., IV г. о., ГК, Решение №51 от 2.03.2018 год. на ОС - Шумен по в. гр. д. №15/2018 год., Решение №132 от 27.06.2018 год. на ОС - Шумен по в. гр. д. №120/2018 год., Решение №153 от 27.07.2018 год. на ОС - Шумен по в. гр. д. №174/2018 год., Решение №83 от 23.04.2018 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 85/2018 г. и др.

По отношение на предявения иск за обезщетение на претърпените от ищцата имуществени вреди съдът, като съобрази представените в тази насока писмени доказателства намира, че същия следва да бъде уважен за сумата 2180.99 лева, включваща 158.79 лева – за закупуване на медикаменти; 80 лева – такса за първичен и вторичен преглед; 1870.00 лева – медицински изделия; 52.20 лева – потребителска такса и 20.00 лева – такса за извършена рентгенография. Посочените разходи са извършени във връзка с претърпяната от ищцата злополука, в периода на възстановяване и същите са относими към естеството на причинените на Я. увреждания. По отношение на останалата част от иска за разликата над 2180.99 лева до пълния предявен размер от 2737.70 лева съдът намира претенцията за неоснователна и недоказана. Посочената сума включва претенция за заплащане на разходи за заплатено гориво, изразходвано във връзка с пътуване на ищцата от гр.Шумен до гр.Плевен и обратно. В същото време обаче от ищцовата страна не са представени доказателства относно превозното средство, с което ищцата се е предвижвала, техническите показатели и параметри на същото и неговата разходна норма, за да може с точност да се определи конкретно изразходваната от Я. сума за гориво в тази връзка. Представените в тази насока фактури за заредено гориво – бензин и газ пропан-бутан не съдържат достатъчно информация, за да се направи извод в посочения по-горе смисъл.

С оглед на изложеното искът за обезщетение на причинени имуществени вреди следва да бъде уважен частично за сумата от 2180.99 лева и отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 2737.70 лева.

По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката – 20.01.2017 год. до датата на изплащане на сумата съдът намира същите за основателни. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл.200 от КТ за обезвреда за настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, са приложими общите принципи, визирани в разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и следва да се приеме, че работодателят, дължащ обезщетение по чл.200 от КТ изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №441 от 08.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №682/2009 год., IV г.о., ГК. В настоящия случай, доколкото от материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че трудовата злополука, в резултат на която е настъпило увреждането на ищцата е настъпила на 20.01.2017 год., то от тази дата следва да се уважи и предявената претенция за законна лихва по отношение на всеки един от двата обективно съединени иска.

Доколкото от материалите по делото не се установя ищцата да е получила някакво застрахователно обезщетение във връзка със злополуката, то не са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ същото да бъде приспаднато от така определения размер на обезщетението.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 651.56 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък, съразмерно с уважената част от исковете.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено частично в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси и разноски в общ размер на 768.69 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищцата, въпреки че част от предявените от нея искове са отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по тях. По отхвърлената част от исковете същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1423.95 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съразмерно с отхвърлената част от исковете.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третите лица – помагачи на страната на ответника разноски не се дължат, независимо че такова искане е направено от страна на процесуалният представител на ***.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №63, представлявано от Д. Г. К.да заплати на Р.С.Я., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***9, чрез адв.Д. Д.сумата от 15000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 20.01.2017 год. трудова злополука с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката – 20.01.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над 15000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №63, представлявано от Д. Г. К.да заплати на Р.С.Я., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***9, чрез адв.Д. Д.сумата от 2180.99 лева /две хиляди сто и осемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на претърпяна на 20.01.2017 год. трудова злополука с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката – 20.01.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над 2180.99 лева до пълния претендиран размер от 2737.70 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №63, представлявано от Д. Г. К.да заплати на Р.С.Я., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***9, чрез адв.Д. Д.сумата от 651.56 лева /шестстотин петдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък и съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №63, представлявано от Д. Г. К.да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 768.69 лева /седемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по уважените искове и възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.С.Я., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***9, чрез адв.Д. Д.да заплати на „***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №63, представлявано от Д. Г. К. сумата от 1423.95 лева /хиляда четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на страна на ответника - „***“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.”***” №89Б, представлявано от Г. Р. Г. Д. К. и К. Х. Ч. и ***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17, представлявано от Л. Д. Х..

Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени на ищцата по посочената от нея банкова сметка – *** *** „***“ АД, ФЦ Шумен, с титуляр на сметката Р.С.Я., с ЕГН**********.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: