Р Е Ш Е Н И Е

924/23.10.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1120 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове, с правно основание чл.109 от ЗС.

В исковата си молба ищецът И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, пл. „О.” №12, ет.4, кантора 7, излага, че той, заедно със съпругата си, са собственици на 84/420 ид.ч. от открит паркинг на кота 0, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.255.4.2, с право на реално ползване на две паркоместа №8 и №9, с обща площ от 25.00 кв.м., с административен адрес: гр. Шумен, ул. „В.“ №70. Сочи се в молбата, че в целия открит паркинг на кота 0, с площ от 420.00 кв.м. са обособени общо 10 паркоместа с право на реално ползване на всяко от тях. Всички паркоместа са разположени изцяло в източната част на обекта, като останалата част от паркинга е предназначена за осигуряване на достъп до входовете на останалите самостоятелни обекти, граничещи с открития паркинг, както и за достъп до обособените паркоместа. Твърди се в молбата, че ответниците С.И.Х. и В.М.Х., с адрес: ***, притежават гараж, който граничел непосредствено със западната част на процесния паркинг. От дълго време ответниците ползвали тази част от паркинга и по- конкретно мястото пред гаража им за парко място, като паркирали семейните си автомобили, марка Ауди 80 и Застава ГТ 55, а понякога и автомобили на трети лица, техни близки, пред вратите на гаража им. Ищецът твърди, че с това си действие ответниците затруднявали преминаването и маневрирането при паркиране на личните му автомобили, както затруднявали и достъпа до паркоместата му, както и до входа на жилищната сграда, в която живее. Ищецът отправил към ответниците устна покана да престанат да паркират автомобилите пред гаража си, но ответникът отказал да изпълни молбата му. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъдат осъдени ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да ползва имота, на който е собственик, а именно: да не паркират личните си автомобили, както и други превозни средства върху открит паркинг на кота 0, целия с площ от 420 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.255.4.2, попадащ в сграда с идентификатор 83510.671.255.4, находяща се в гр. Шумен, на ул. „В.“ №70, и по- конкретно да не паркират върху мястото пред гаража, тяхна собственост. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците депозират отговор, в който сочат, че считат исковете за неоснователни и недоказани, излагайки аргументи. Претендират и разноски. Основно възраженията на ответниците са, че ищецът не е собственик на имота, като оспорват правото му на собственост така, както е заявено в исковата молба. Излагат и възражения, че с паркирането на личните си автомобили пред гаража си не създават сочените от ищеца затруднения.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

В разглеждания казус, така предявените субективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.109 от ЗС. Искът по смисъла на цитираната разпоредба, т. нар. негаторен иск, предоставя защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението. Такава защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик или титуляр на ограниченото вещно право/, но ги упражнява по начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг правоимащ /съсобственик или собственик/.

Видно от представените от ищеца частно заверени преписи от НА за покупко- продажба №50, том IV, рег. №3095, дело №507 от 2007 г. по описа на нотариус А.А., с район на действие Районен съд Шумен, Разрешение за ползване №ДК-07-22/13.05.2008 г. на ДНСК, се установи, че ищецът и Д.С.И., са придобили собствеността върху апартамент и общо 84/420 ид.ч. от открит паркинг на кота 0, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.255.4.2, с право на реално ползване на две паркоместа №8 и №9, с обща площ от 25.00 кв.м., с административен адрес: гр. Шумен, ул. „В.“ №70. От същите документи става ясно, че като граници на двете паркоместа са описани от юг и север- съответните съседни паркоместа, от изток- зелена площ, от запад- площ за маневриране, от долу- подземен паркинг, от горе- въздух. Няма спор, а се установява и от документите, приложени по делото, че имотите, за които ищецът претендира да е собственик са изградени върху общински поземлен имот с идентификатор №83510.671.255. Няма спор, а се установява и от събраните писмени доказателства, че жилищните имоти и процесните паркоместа са изградени въз основа на отстъпено на прехвърлителя на ищеца- търговско дружество “Прис“ ООД, право на строеж върху недвижим имот- частна общинска собственост. Ответниците оспориха правото на собственост на ищеца върху сочените от него два броя гаражи, позовавайки се на липсата на изрично решение на общинския съвет за учредяване на право на строеж за процесния паркинг. Безспорно е, че на горепосочения търговец /“П.“ ООД/, със Заповед №РД 25 899/26.06.2006 г. е учредено право на строеж с РЗП 2 488, 49 кв.м., в това число 447, 02 кв.м. за подземни гаражи към жилищни сгради, които следва да се изградят в ПИ с идентификатор №83510.671.255 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен. Действително редът за разпореждане с имоти, включително с ограничени вещни права, които са общинска собственост, уреден в ЗОб, включва взето решение на общинския съвет /чл.34 и сл. от ЗОбС/, но в същия нормативен акт /чл.8, ал.2, действала към датата на учредяване на спорното право на строеж/ е предвидено, че общинският съвет определя с наредба реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинското имущество и конкретните правомощия на кметовете. Съгласно Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Реш. 374 от 15.04.2005 г., изм. и доп. с Реш.868 от 21.12.2006 г., отм. с Реш. 224 от 08.10.2008 г. на Общински съвет – Шумен, действаща през правнорелевантния период, когато с одобрения архитектурен проект, спечелилият търга или конкурса участник докаже по – голяма разгъната застроена площ от определената по ал.1, за разликата в квадратурата, кметът издава заповед и сключва анекс към договора за учредяване на допълнително право на строеж. В този случай цената се определя или пропорционално на достигнатата тръжна цена или с експертна оценка /чл.37, ал.2/. Съгласно чл.38, ал.2 от същата наредба, в индивидуални урегулирани поземлени имоти – общинска собственост, когато предвижданията на действащия подробен устройствен план, допускат определяне на допълващо застрояване с предназначение за гаражи и други второстепенни постройки, правото на строеж за тях се учредява от кмета, без търг или конкурс на собствениците на сградите на основното застрояване. Ето защо и доколкото се установи, че в разглеждания казус е спазен редът, предвиден в действащите към датата на придобиване на правото на строеж, респ. правото на собственост, норми, съдът стига до извода, че в случая ищецът е придобил правото на собственост, респ. ползване на спорните паркоместа, въз основа на годно правно основание, като счита възраженията на ответниците за неоснователни.

На следващо място, от събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетеля Н., съсед на ищеца, се установи, че други негови съседи, притежаващи автомобили марка „А. и „З.“, постоянно паркирали колите си извън отредените на паркинга паркоместа, пред гаража си, като с тези паркирания се пречело при влизане и излизане до и от паркоместата на паркинга. Особено трудно ставало през зимния период, когато има натрупал сняг- „През зимата чистя, правя пътека, а той спира върху пътеката, което също е много неудобно“, свидетелства Н. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като показанията са ясни, конкретни, основани са на преки и непосредствени възприятия на свидетеля. От друга страна съдът се основа и на признанията на ответната страна, че се случва да паркират автомобилите си пред гаража си. По делото е изслушан и свидетел, воден от ответната страна, който заяви, че ответникът спира и паркира пред гаража си, но с това не се засягали другите гаражи и достъпа до паркинга, но съдът не дава пълна вяра на тези изявления, доколкото се установи, че свидетелят не живее в близост до паркинга, даваща му непосредствена възможност да забележи начините на спиране и паркиране на ответниците и от там – дали тези действия затрудняват останалите ползватели на паркинга. На следващо място, съдът не възприема категоричната убеденост на свидетеля относно собствените му възможности за управление на МПС като съществуваща реална възможност на всички водачи на МПС, включително и на ищеца, безпроблемно да управляват собствените си автомобили, с цел паркиране на обозначените за това места.

За уважаване на негаторния иск за собственост следва да се установи от носителя на вещно право на собственост или на ограничено вещно право и, че друго лице реално пречи на собственика или носителя на ограничено вещно право, да упражнява правата си. Ищецът следва да установи, че действията и/или бездействията, с които му се смущават собственическите права са неправомерни, като желае да се постанови със сила на пресъдено нещо правото му и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението. В разглеждания казус, предвид събраните доказателства, безспорно се установи, че ищецът притежава недвижим имот, ведно с право на ползване на две паркоместа, намиращи се на процесния паркинг. Установи се и, че ответниците притежават гараж, който граничи със същия паркинг, който гараж ползват, като спират и паркират управляваните от тях МПС на площта пред гаража, без тази площ да е обозначена като място за паркиране. Съдът приема и за установено, че с тези си действия, респ. бездействия, ответниците пречат на ищеца безпрепятствено и в пълен обем да упражнява правото си на ползване върху притежаваните от него страна паркоместа. Тези действия на ответниците, респ. бездействия, съдът счита за неправомерни, доколкото по делото бе установено, че мястото, върху което ответниците паркират автомобилите си не е обозначено като място за паркиране, а напротив, представлява площ за обслужване на процесния паркинг, върху която площ ползвателите на открития паркинг, включително и ищеца, да извършват маневри, с цел ползване на притежаваните от тях места за паркиране /за последния извод съдът се съобрази и с приетия по делото документ НА за покупко- продажба №50, том IV, рег. №3095, дело №507 от 2007 г. по описа на нотариус А.А., от който е видно, че западната граница на паркоместата на ищеца е посочена като площ за маневриране/. Предвид изложеното съдът стига до извода, че така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат, като бъдат осъдени ответниците да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в паркиране на управляваните от тях автомобили върху открит паркинг на кота 0, целия с площ от 420 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.255.4.2, попадащ в сграда с идентификатор 83510.671.255.4, находяща се в гр. Шумен, на ул. „В.“ №70, и по- конкретно да не паркират върху мястото пред гаража, тяхна собственост.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, равняващи се на сума от 450.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.И.Х. и В.М.Х., с адрес: ***, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да ползва имота, на който е собственик, представляващ 84/420 ид.ч. от открит паркинг на кота 0, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.255.4.2, с право на реално ползване на две паркоместа №8 и №9, с обща площ от 25.00 кв.м., с административен адрес: гр. Шумен, ул. „В.“ №70, а именно: да не паркират личните си автомобили, както и други превозни средства върху открит паркинг на кота 0, целият с площ от 420.00 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.255.4.2, попадащ в сграда с идентификатор 83510.671.255.4, находяща се в гр. Шумен, на ул. „В.“ №70, и по- конкретно да не паркират върху мястото пред гаража, собственост на ответниците.

ОСЪЖДА С.И.Х. и В.М.Х., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: