Р Е Ш Е Н И Е
963/5.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Шумен, девети състав, в публично заседание проведено на двадесет и девет
октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д.
Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 1122/2018 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба, от Н.М. А., действаща като майка и законен представител
на малолетните К.И.К. и И.И.К., с правно
основание чл. 127а,
ал. 2 СК, за
постановяване на съдебен акт, който да замести липсващото
съгласие на другия родител – И.И.К.,
необходимо при пътуване на децата в чужбина.
Ищцата обосновава исковата си претенция
твърдейки, че с влязло в сила решение №
219/15.03.2012 г., по ГД № 4864/2011 г., по описа на ШPC, бракът й с ответника бил прекратен по реда на чл. 50
СК. По силата на същото са й предоставени упражняването на родителските права
върху родените от брака им деца и е определено местоживеенето им при нея. На
бащата бил определен режим на лични контакти както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя,
както и по две седмици през лятната и зимната ваканции, когато майката не е в
платен годишен отпуск. Твърди, че от есента на
2013 г. ответникът трайно пребивава в Р. Германия, като се връща в страната
най-много два пъти годишно. Това обстоятелство направило определения режим на
лични контакти на бащата с децата неприложимо. По тази причина бащата
осъществявал режима на лични контакти с децата във времето когато е в България,
невъзпрепятстван от майката. Въпреки многократните разговори с ответника не
получила съгласие от него децата да пътуват в чужбина, а именно, държави членки
на ЕС. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за
издаване на паспорт за пътуване в чужбина на малолетните деца К.И.К.
и И.И.К., както и разрешение заместващо съгласието на бащата да напускат
пределите на Р. България, за да пътуват до държави членки на ЕС,
придружавани от своята майка и законен представител Н.М. А. през ваканциите –
пролетна и лятна за срок от 3 години. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител намира иска за допустим и
основателен.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, ищцата, чрез процесуален представител адв. В.
от АК Шумен, поддържа молбата. С исковата молба е направил искане за
предварително изпълнение на решението, относно което в съдебно заседание прави
отказ. Ответникът, чрез назначения му особен представител
поддържа отговора, като намира исковата молба за основателна.
Контролиращата страна - Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Шумен, не се явява в съдебно заседание. Депозира
становище, с което намира исковата молба за основателна.
Съдът, като взе предвид представените доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № ***
г.,
по описа на Община Шумен /л. 9/ и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане
№ *** г., по описа на Община Шумен /л. 10/, се
установява, че ищцата и ответникът са
родители на малолетните
деца К.и И.. С Решение № 219/15.03.2012 г. по ГД № 4864/2011 г.,
по описа на РС Шумен /л. 25/ бракът между ищцата и ответника е прекратен, като
родителските права по отношение на малолетните деца са предоставени на майката.
На бащата е определен режим на лични контакти и същият е осъден да плаща
издръжка. От удостоверение за настоящ адрес, изх. № 709/05.04.2018 г. издадено
от Община Шумен /л. 11/ и копие на лична карта /л. 12/ е видно, че ищцата е с
постоянен и настоящ адрес ***. От Нотариален акт за дарение *** на Нотариус peг. № 222 на Нотариалната камара
с район на действие РС Шумен се установява, че ищцата е собственик на недвижим
имот в гр. Шумен. От служебна бележка № 906/10.04.2018 г. /л. 15/ и № 907/10.04.2018
г. /л. 24/ от СУ Йоан Екзарх Български“, се установява, че малолетните деца са
ученици съответно в първи и четвърти клас. От копие на задграничен паспорт на К.И.К.
и на И.И.К., се установява че децата притежават задгранични паспорти, които са
издадени със съгласието на двамата родители. От приетия социален доклад се
установява, че майката полага непосредствени грижи за децата. Бащата трайно пребивава
в чужбина и не може да осъществява постановения с решението по прекратяване на
брака между страните режим на лични контакти. Връща се в България един път в
годината, като по това време децата гостуват при него. Децата имали желание да
пътуват с майка си в чужбина.
При така установените фактически обстоятелства, от правна
страна съдът приема следното:
Въпросът,
свързан с пътуване на дете в чужбина при разногласие на родителите е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът
прави преценка по целесъобразност. В производството по спорна съдебна
администрация по реда на чл.127а СК съдът не е обвързан от формулираното от
молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В
рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а СК съдът разполага с власт да
разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално
заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при
решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в
чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена и нужда на
детето да пътува в чужбина. Родителят на когото са възложени за упражняване
родителските права може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези
решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата
родители. Родителят на когото са възложени за упражняване родителските права не
може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за
извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на свободно
придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право
нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има
нужда да пътува в чужбина при разногласие между родителите съдът може да
разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави
или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени
държави. При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето./в този смисъл е Р.
№ 403/2015 г. от 29.02.2016 г., по ГД № 6903/2014 г., 4 г. о. на ВКС/.
От събраните по делото доказателства, се установи произходът на децата, като
майката е родителят поел непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието им. Наличието на спор между родителите за липсващо съгласие от страна на бащата, за пътуването
на детето в чужбина е установимо от твърдението на ищцата. Анализирайки в съвкупност и поотделно тези доказателства,
съдът прави извод за наличие на противоречия между родителите относно
пътуването на децата зад граница.
От изложеното
следва, че искът е предявен пред надлежния местно компетентен съд,
от лице имащо правен интерес от търсената защита, поради
което е
допустим, но за да
прецени неговата основателност, съдът следва да се съобрази с практиката на
върховната съдебна инстанция, обективирана в Р. № 982/15.3.2010 г., ГД №
900/2009 г., ІV г. о. на ВКС и Р. № 697/1.11.2010 г., ГД № 1052/2010 г., ІV г.
о. на ВКС /ТР по ТД № 1/2016 г./. Съгласно тази практиката, когато съдът решава
спор между родителите относно мерките на лично отношения между тях и детето,
включително и при разногласия относно пътуването на детето зад граница, се
ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено
условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, Държавата се лишава от всякаква възможност за контрол
върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване
родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори
за правна помощ или които не са от Европейската общност, Държавата не
може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване
на мерки на лични отношения между детето и родителят, който се е
противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на
детето. В Решения № 982/15.3.2010 г., изрично е постановено, че въведените в чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС изисквания за
напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е
ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т. 2 от
Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а
ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на
националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В производството
по чл. 123, ал. 2 СК съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да
напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния
случай. Когато пътуването извън територията на Р. България е в интерес на детето /когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното
му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на
интереса му/, съдът дава разрешение за напускането на страната,
замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед
всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите
на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува
в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със
здравословното му състояние /необходимост от
консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в
чуждестранни клиники и пр./ или с участие
в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини,
каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би
допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности; посещения на концерти, представления и
пр. културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да
напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на
родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните
свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява на
първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се
съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС, съгласно
която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл.
123, ал. 2 СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от
съда при преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на
детето. Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на
пределите на страната, заместващо съгласието на родителя определя периода и
държавите, които ще бъдат посетени, т. е. определя време и територия на пътуването, която
може да включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски
съюз, Бенелюкс, Африкански съюз и пр.. В Решение №
697/1.11.2010 г. са изложени мотиви, че никога не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от
родителите да го извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и
неограничено. Може да е в интерес на детето да се издаде такова разрешение за
определен период и за определена държава, като дали този интерес е налице не се
определя само от родителските качества на родителя, който претендира за издаване
на разрешението.
В процесния
случай молителката претендира да й бъде осигурена възможност децата да
напускат границата на Р. България, против
волята на бащата, в определени държави от
Европейския съюз и за определени периоди от време.
При извършване на преценката, дали следва да се разреши на децата да пътуват
извън граница, съдът съобрази преди всичко интересът на децата, като намира, с
оглед на така установената фактическа обстановка, липсват обективни причини,
които да обосновават отказа на ответника да даде съгласието си децата да пътуват
в чужбина. В интерес на децата е да им бъде предоставена възможност да пътуват
извън страната. Съдът отчете и факта, че при липсата на съгласие от страна на
бащата, съответно - от разрешение на съда, децата да пътуват без да е
необходимо съгласие на този родител, биха се накърнили техните основни права
като гражданин на страната да се придвижват свободно, без да бъдат ограничавани
в това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази свобода. Освен
това, съгласно чл. 3 и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на детето,
висшите интереси на детето са от първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, като детето, чиито родители живеят в различни държави
има право да поддържа лични отношения и преки контакти и с двамата си родители
редовно, освен при изключителни обстоятелства. Поради което с оглед интересите
на децата, следва да им бъде дадено необходимото разрешение за пътуване.
След преценка на
събраните в настоящото производство доказателства съдът стигна до извод, че
следва да бъде дадено разрешение на децата К.И.К. и И.И.К., заместващо
съгласието на бащата И.И.К., да напускат пределите на Р. България, за да пътуват
придружавани от своята майка Н.М. А. през редовните ваканции за съответаната
учебна година – пролетна и лятна, които пътувания да са извън времето
предвидено за установения режим на лични контакти на бащата с децата, за срок
от три години, считано от влизане на настоящето решение в сила.
Предвид отказа
на ищеца и дистозитивното начало в гражданския процес прогласено в чл. 6, ал. 2
ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която се замества съгласието
на родителя, не следва да се постановява.
Относно
разноските: С оглед изхода от производството и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложено плащането на направените от молителя съдебно
деловодни разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 855
лева, както следва: 50 лв. – платена държавна такса; 5 лв.
за справка от НБД за постоянен и настоящ адрес на ответника; адвокатски хонорар
в размер на 400 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 400 лв.
Относно искането на ищеца за
присъждане на платени такси за банкови преводи, Районен съд Шумен е предоставил
възможност на страните да плащат по безкасов път разноски по делата, без да
дължат допълнителни такси. Това, че ищецът е избрал друг път за плащане на
държавните такси, с банкови преводи, не следва да обременява ответника с
допълнително платените комисионни на банките, които е можело да се избегнат,
поради което искането в тази част следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р
Е Ш И:
Дава разрешение, заместващо съгласието на бащата И.И.К., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, за пътуване
в чужбина на детето К.И.К., с ЕГН: **********,
роден на *** г., придружавано от своята майка Н.М.
А., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ
адрес:*** извън пределите на Република България до държави – членки на
Европейския съюз, за срок от три години, през редовните
ваканции за съответната учебна година – пролетна и лятна, на
основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Дава разрешение, заместващо съгласието на бащата И.И.К., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, за пътуване
в чужбина на детето И.И.К., с ЕГН **********, родена на *** г.,
придружавано от своята майка Н.М. А., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***,
извън пределите на Република България до държави – членки на Европейския съюз,
за срок от три години, през редовните
ваканции за съответната учебна година – пролетна и лятна, на
основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Осъжда И.И.К., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, да плати на Н.М.
А., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и настоящ
адрес:***, като законен представител на децата: К.И.К.,
с ЕГН: **********, роден на *** г. и И.И.К., с
ЕГН **********, родена на *** г., деловодни разноски, в
общ размер на 855 лева, за което е представя списък по чл. 80 ГПК, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: