Р Е Ш Е Н И Е  

 

№ 890/11.10.2018г. , гр. Шумен  

 

          Шуменският районен съд, в открито заседание, на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:  

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

          при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1134 по описа за 2018 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.К., П.К. и Я.Д. излага, че по ч.гр.д.№514/2018 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед №251/20.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника „Н.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Живково, общ. Хитрино, обл. Шумен, ул. „К.” № 33, представлявано от С. .Ш.Й., за сумата от 1 659, 55 лева, представляваща главно задължение за неплатена цена на доставена от ищеца на ответника ел. енергия по фактури №№ 0220187636/17.08.2017 г. и 0220200716/15.09.2017 г.; 60, 28 лева, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура, считано от нейния падеж до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва от 20.02.2017 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото разноски.  В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че ответникът дължи така присъдената сума за обект на потребление, заведен с абонатен номер 32Z430011021272Н, находящ се в гр. Шумен, ул. „С. №16. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи присъдените в заповедното производство суми. Претендира и деловодни разноски.

Ответникът, в законоустановения срок не депозира отговор. В съдебно заседание се явява законния представител на дружеството. Не изразява становище по съществото на претенциите.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№514/2018 г. по описа на  ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 1 659, 55 лева, представляваща главно задължение за неплатена цена на доставена от ищеца на ответника ел. енергия по фактури №№ 0220187636/17.08.2017 г. и 0220200716/15.09.2017 г., за обект на потребление, заведен с абонатен номер 32Z430011021272Н, находящ се в гр. Шумен, ул. „С. №16; 60,28 лева, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура, считано от нейния падеж до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва от 20.02.2017 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението и извършените по делото разноски.  В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Не се спори между страните, че между тях е налице валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел основното задължение да предоставя на ответника, в горепосочения недвижим имот, електрическа енергия, а последният е поел насрещното задължение да заплаща стойността на така предоставената енергия. Не се спори, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил ел. енергия на ответника. В хода на делото е направено заявление от ищеца за извършено плащане от страна на ответника на главното задължение и лихвите към него. Претендират се само направените разноски както в настоящото исково, така и в заповедното производство. Плащането на задълженията, с изключение на разноските, се потвърждава и от изготвеното заключение по допусната ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му.

Имайки предвид изложеното, съдът заключава, че исковете по 422 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане стойността на доставена от ищеца на ответника ел. енергия и за заплащане на обезщетение за забава, следва да се отхвърлят, поради плащане на задълженията в хода на процеса. Горният извод е продиктуван от задължението на съда  да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на исковете, /в случая след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК/, които са от значение за спорното право /чл.225, ал.3 от ГПК/.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени от ищеца както в заповедното, така и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, равняващи се общо на сума от 620, 80 лв. /84, 40 лв. -  разноски, извършени в заповедното производство и 536, 40 лв. – в исковото производство/.

Водим от горното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.К., П.К. и Я.Д.срещу „Н.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Ш.Й., обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сума от 1 659, 55 лева /хиляда шестстотин петдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща главно задължение за неплатена цена на доставена от ищеца на ответника ел. енергия по фактури №№ 0220187636/17.08.2017 г. и 0220200716/15.09.2017 г., за обект на потребление, заведен с абонатен номер 32Z430011021272Н, находящ се в гр. Шумен, ул. „С. №16; 60, 28 лева /шестдесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура, считано от нейния падеж до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в съда, поради плащане на задълженията в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Н.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Живково, общ. Хитрино, обл. Шумен, ул. „К.” № 33, представлявано от С.Ш.Й., да заплати на „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 620,80 лв. /шестстотин и двадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: