Р
Е Ш Е Н И Е
740/25.7.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№ 1159 по описа за 2018 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439 от ГПК.
В исковата си молба, ищецът С.М.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че срещу него е образувано ИД№469/2017 г.
по описа на ЧСИ Р.Р.. Делото било образувано въз
основа на издаден на 24.01.2001 г. по гр.д.№56/2001 по описа на Районен съд
Нови пазар, в полза на ответника Кооперация „ВККЧЗС Н.“ ЕИК ***, представлявана от М.К.А., ЕГН**********, със
седалище и адрес на управление: гр. Плиска, обл.
Шумен, ул. „Г.В.“ №2, изпълнителен лист. Вземането по изпълнителния лист било
погасено по давност, за което ищецът излага аргументи. Ищецът бил направил
възражение за погасяване на вземането по давност пред съдебния изпълнител, като
отправил и молба за прекратяване на производството, но искането не било
уважено. Твърди, че за периода от 2001 до 2017 г. няма извършени валидни
изпълнителни действия, поради което било недопустимо да се предприемат
принудителни действия по образуваното ИД№469/2017 г. по описа на ЧСИ Р.Р.. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по
силата на което да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от
1 300 лева /частичен иск/, част от общата главница в размер на 23 000
лева, за която по гр.д. №56/2001 г. по описа на НПРС е издаден изпълнителен
лист, поради погасяване на вземането по давност. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита същия за
недопустим и неоснователен, сочейки аргументи. В съдебно заседание заявява, че
поддържа изложените в отговора доводи и възражения.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа страна: Видно от приложените заверени преписи от ИД№488/2001
г. по описа на СИС при ШРС, ИД№20078770400012 по описа на ЧСИ А.Т.и
ИД№20179310400469 по описа на ЧСИ Р.Р., се установи,
че на 24.01.2001 г., по гр.д. №56/2001 г. по описа на РС Нови пазар е издаден
изпълнителен лист в полза на „ВККЧЗС Н.“, гр. Плиска срещу С.М.Б., ЕГН **********,
за сумата от 44 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2001 г.,
както и за сума от 2 142.00 лева, представляваща извършените по делото
разноски. По така издадения изпълнителен лист, на 08.11.2001 г. първоначално е
било образувано ИД№488/2001 г. по описа на СИС при ШРС. От приложените към
посоченото изпълнително дело документи става ясно, че изпълнителния лист е
издаден по реда на чл.237 и сл. от ГПК /отм./, въз основа на представен от взискателя запис на заповед, с падеж на задължението
15.01.2001 г. Длъжникът е подал възражение по чл.250 от ГПК /отм./ за спиране
на изпълнението, като с определение от 30.01.2002 г., постановено по
ч.гр.д.№82/2002 г. по описа на ШРС, потвърдено с определение от 30.09.2002 г.
по ч.гр.д. №249/2002 г. по описа на ШОС, съдът е оставил без уважение искането
за спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното производство. По
молба на взискателя, с постановление от 05.04.2004 г.
е насрочено действие по принудително отнемане на заложена от длъжника в полза
на взискателя вещ. Принудителното действие е
насрочено за 15.06.2004 г., като с постановление на съдия- изпълнителя от
същата дата изпълнителното действие е отменено, поради невнасяне на дължимата
държавна такса. По молба на взискателя, подадена по
делото на 01.12.2006 г., в която е посочено, че автомобилът, предмет на залога
е открит в трето лице, изпълнителния орган е разпоредил взискателят
да се яви в СИС при ШРС за справка, което разпореждане не е изпълнено. По
искане на взискателя, на основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ,
делото е изпратено за продължаване на принудителното изпълнение на ЧСИ А.Т..
При последния, на 22.02.2007 г. е образувано ИД№20078770400012 по описа на ЧСИ А.Т.,
като по молба на взискателя, подадена на 24.01.2008
г. е насрочено действие по предаване на автомобил. Действието е насрочено за
19.05.2008 г., като същото не е извършено. Няма данни по делото за причината,
поради която не е извършено. В последствие са извършвани справки за
имущественото състояние на длъжника. На 22.02.2010 г. е подадена молба от взискателя за предприемане на принудителни действия срещу
недвижими имоти на длъжника. Периодично са извършвани справки за регистрирани
трудови договори на длъжника. По молба на длъжника, подадена на 20.01.2014 г.,
за прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е
постановил прекратяване на производството. По молба на взискателя,подадена
на 20.11.2017 г., за връщане на изпълнителния лист, последният му е предаден.
По същия изпълнителен лист, на 30.11.2017 г. е образувано ИД№20179310400469 по
описа на ЧСИ Р.Р.. По делото не са предприемани
принудителни действия.
От така изнесената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи: В разглеждания казус ищецът основава
претенцията си на изтекла в негова полза погасителна давност касателно вземането на ответника. Съгласно разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък, тригодишен
давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Текстът
на нормата на чл.531, ал.1 от ТЗ гласи, че исковете по менителницата срещу
платеца се погасяват с тригодишна давност, като в чл.537 от ТЗ е предвидено
съответно приложение на разпоредбите на менителницата към записа на заповед. Според
нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. От посочените
материално правни норми се стига до извода, че погасителната давност е
юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който
поражда за задълженото лице потестативното право да
се позове на давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало
изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва при
предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително
производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане на действия
за принудително изпълнение. Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че
от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според т.10 от ТР
№2/26.06.2015 г. на ВКС в изпълнителния процес прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В конкретния случай
безспорно се установи, че процесното вземане е въз
основа на издаден в полза на ответника от ищеца запис на заповед, т.е. в случая
е приложим тригодишен давностен срок, започнал да
тече от деня на падежа на вземането- 15.01.2001 г. Според горецитираното
тълкувателно решение, давността се прекъсва, респ. нов давностен
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не
е удовлетворен/, или да не действа. Предвид изложеното Постановление на Пленума
на ВС №3/1980 г. следва да счита за изгубило сила. В разглеждания казус, съдът
счита за безспорно установено, че след издаване на изпълнителния лист, в
инициираното първоначално от кредитора изпълнително производство, давността е
прекъсвана с исканията на взискателя за предприемане
на принудителни действия- предаване на заложен автомобил. В случая, с молбата
на взискателя от 22.02.2010 г. за предприемане на
принудителни действия срещу недвижими имоти на длъжника е започнала да тече
нова давност от три години, която изтича на 22.02.2013 г. Ето защо счита, че процесното вземане е погасено по давност и не подлежи на
принудително изпълнение, тъй като давността е изтекла преди образуване на ИД№20179310400469
по описа на ЧСИ Р.Р.. Съдът счита да отбележи, че
постановлението на съдебния изпълнител по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за
прекратяване на производството, т. нар. перемция, има
само декларативен характер. В посочената хипотеза прекратяването на производството
настъпва по силата на закона при наличието на предвидените в разпоредбата
предпоставки, т.е. прекратяването на производството става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното валидно
изпълнително действие. Поради изложеното заключава, че така предявеният частичен
иск е основателен и доказан, и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят извършените по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска, в размер на 482, 00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
„ВККЧЗС Н.96“ ЕИК ***, представлявана от М.К.А., ЕГН **********, със седалище и
адрес на управление: гр. Плиска, обл. Шумен, ул. „Г.В.“
№2, че С.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответника сумата от 1 300 лева /хиляда и триста лева/,
част от обща главница в размер на 23 000 лева, за която по гр.д. №56/2001
г. по описа на НПРС е издаден изпълнителен лист, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА
„ВККЧЗС
Н. 96“ ЕИК ***, представлявана от М.К.А., ЕГН **********, със седалище и адрес
на управление: гр. Плиска, обл. Шумен, ул. „Г.В.“ №2,
да заплати на С.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 480, 00 лева /четиристотин осемдесет и два лева/, представляваща
извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: