1075/5.12.2018г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На
дванадесет и седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1162 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че е майка на ответницата М.Й.С..
Със смъртта
на съпруга на ищцата, възникнала съсобственост между неговите наследници-
съпругата му – ищцата и двете им деца-Р. Й. Д. и ответницата М.Й.С., съответно
½ ид. част за съпругата и по 1/6 ид.част за двете деца от апартамент –
жилище ***, находящо се на четвърти жилищен етаж в жилищна сграда ***, вход 1,
построена върху държавна земя в парцел I, в квартал *** на ул.“В.“ №9 в гр.
Шумен, Шуменска област, със застроена площ на жилището 100.91кв.м., при
граници: изток-двор, запад – жилище 11 и общо стълбище с асансьорна клетка,
север - двор, юг-двор, отгоре – пети жилищен етаж, отдолу – трети жилищен етаж,
заедно с принадлежащото избено помещение ***, със застроена площ 2,93 кв.м.,
при граници: изток-общ коридор, запад- помещение за ревизия, ел. захранване,
север – общ коридор, юг- изба ***, отгоре – първи жилищен етаж, отдолу - земя,
заедно с ***/100 000 идеални части от общите части на сградата на жилището и от правото на строеж върху
мястото от 111.31 кв.м., предмет на НА № *** за продажба на недвижим имот, том I, рег. № ***, дело № ***/***г. на К.М.
- нотариус № М. на НК. Ищцата твърди, че е водила разговори с нейните деца да
им прехвърли поравно наследената от съпруга й 1/6 ид.част, а нейната собствена
1/2 ид. част, те да си поделят, след нейната смърт. Твърди, че през м.май, ***г.,
когато отишла да се срещне с дъщеря си- ответницата, в заведение в гр. Шумен, на
срещата присъствал адвокат. Твърди, че не са разговаряли с нея за прехвърляне
на дял от наследството, не са съставяни документи и не е подписвала документи в
тази връзка.
На ***.***г. я завели в кантората на нотариус А.А. в
гр. Шумен, там присъствал този адвокат, но поради познанството на нотариуса с дъщеря
й, ищцата решила, че това е просто среща между двете, като заявява, че била оставена
в чакалнята, че се уплашила и й притъмняло, че няма спомен да е подписвала
документ, да й е четен документ от нотариуса, не помни също кога и как е
излязла от сградата на кантората. Твърди, че това състояние „загубване и идване на себе си„, настъпва
внезапно.
Заявява, че през месец март, ***г., е узнала за
издадения НА ***, том VI, рег. № ***, дело № ***/***.***г.,
издаден от Нотариус А., с който е дарила на дъщеря си М.Й.С. 2/3 ид. части от
съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул.“В.“ ***, вход 1 ***, ***,
заедно с принадлежащото му избено помещение.
Сочи, че от м. март, ***г., многократно е говорила с
дъщеря си да й върне доброволно дарените 2/3 ид. части от апартамента. Заявява,
че сключената с НА за дарение на недвижим имот ***, том VI, рег. № ***, дело № ***/ ***.***г.,
издаден от Нотариус А., е извършена при неспособност да разбира и ръководи
действията си към датата на извършването на сделката – в хипотезата на чл. 31,
ал.1 от ЗЗД. През ***г. е претърпяла мозъчен инфаркт, от който
здравословното й състояние започва прогресивно да се влошава – получава главозамайване,
дезориентация и обърканост. Случвало се е на улицата да не знае къде се намира
и да не може да се прибере у дома, не си спомня адреса, на който живее, не
разпознава познати хора, не знае за къде и защо е тръгнала. Няма спомен за хора
и събития. Това състояние продължавало различно време – от минути до час, час и
половина. Твърди, че е с основна диагноза „смесена корова и подкорова съдова
деменция“, страда и от мозъчна атеросклероза. Има и други придружаващи
заболявания, като последица от мозъчния инфаркт. Сочи, че деменцията е хроничен
процес и устойчиво състояние, което е депресивно и необратимо.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде
унищожен договор за дарение на недвижим имот от ***.***г., обективиран в НА ***,
том VI, рег. № ***,
дело № ***/***.***г., издаден от Нотариус А., с рег № *** по регистъра на НК на
РБ, с който М.М.С.,
ЕГН **********, дарява на М.Й.С., ЕГН **********, правото на собственост върху
2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния
директор АГКК, с административен адрес на имота: гр. Шумен, ул. „В. “***, ***, ***,
***, който се намира в сграда ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ 2.93 кв.м.,
заедно с 2/3 ид. части от ***/100 000 ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ******; под обекта: ******; над обекта: ******,
съгласно схема № ***г. на СГКК гр. Шумен, като дарителят си запазва пожизнено
вещното право на ползване върху дарената идеална част от жилището.
Ответницата, чрез пълномощника си, в законовия срок, депозира отговор
на исковата молба. Заявява, че искът е неоснователен и майка й е със съхранен
интелект, здравословното й състояние е влошено от м. октомври, ***г., поради
боледуване от хипертония. Твърди, че майката е пожелала да възмезди дъщеря си
за грижите, като й дари собствените си 2/3 ид. части от жилището, че двете
провели няколко срещи с адвокат, в които той се уверил в намерението на майката,
която сама набавила всички документи – от Община Шумен от СГКК гр. Шумен. След
изготвянето на проекта за НА, при изповядването на сделката при нотариус А.,
именно майка й подписала множество на брой документи, бил й изчетен нотариалният
акт изцяло, съгласила се с него безрезервно. Към този момент майка й била в
много добро психическо състояние и не е имало съмнение, че не разбира
действията си или не може да ги ръководи.
Твърди, че през ***г., след прекаран тежък грип, майката
получила усложнение- преходно нарушение
на мозъчното кръвооросяване, което състояние, след преглед и предписана
терапия, отминало. През октомври, ***г., ищцата постъпила в МБАЛ - Шумен и й била
поставена диагноза „бъбречна недостатъчност“, а в епикризата било посочено, че
е контактна, адекватна. През м. февруари, ***г., ищцата отново постъпила в МБАЛ
- Шумен и била диагностицирана със сърдечно заболяване. След насочване към
УМБАЛ “С. М.“, й бил поставен песмейкър, като в статуса било посочено, че е
адекватна, ориентирана за време, място и собствена личност. Ответницата твърди,
че въпреки напредналата възраст, нейната майка продължава да е адекватна и
ориентирана, справя се с повечето битови дейности - сама си получава пенсията,
сама плаща домакинските консумативи, пазарува. Измененията, свързани с
възрастта й и здравословното й състояние, не са се отразили на дееспособността
й. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира разноски. Прави
доказателствени искания.
В съдебно заседание, за ищцата се явява
процесуалният й представител - адв. Ш.. Ответницата се представлява в съдебно
заседание от адв. В..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира следното:
От приложения НА ***, том VI, рег. № ***, дело № ***/***.***г.,
издаден от Нотариус А., с рег. № ***, вписан в Службата по вписвания - Шумен се
установява, че на посочената дата - ***.***г., ищцата М.М.С., ЕГН **********, пост. адрес ***, е дарила на М.Й.С., ЕГН **********, правото на
собственост върху 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***В., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед ***г. на Изпълнителния директор АГКК, с административен адрес на имота:
гр. Шумен, ул. „В. “***, ***, *** , ***, който се намира в сграда ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ 2.93 кв.м., заедно с 2/3 ид.
части от ***/100 000 ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ******; под обекта: ******; над обекта: ******, съгласно схема № ***г. на
СГКК гр. Шумен, като дарителят си запазва пожизнено вещното право на ползване
върху дарената идеална част от жилището.
Видно от приложеното
Удостоверение за наследници изх. № *** от ***г., Й. Д. С. е починал на ***г.,
като е оставил трима свои наследници - сина си Р. Й. Д., дъщеря си М.Й.С. и
ищцата М.М.С.. По делото е назначена и изготвена съдебно - медицинска
експертиза, чието заключение е прието от съда и не е оспорено от страните.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира
следното:
Предявен
е иск по смисъла на чл. 31, ал.1 от ЗЗД, с твърдения от ищоцавата страна, че
към датата на изповядване на сделката, обективирана в НА ***, том VI, рег. № ***, дело № ***/ ***.***г.,
издаден от Нотариус А., не е могла да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Съдът
съобрази, че доколкото в настоящата хипотеза, предвид твърденията, наведени от ищцата,
че е сключила сделка при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД /т. е. без да може
да разбира и да ръководи действията си, но същата не е поставена под
запрещение/, законодателят не е определил специална давност за предявяване на
иска, съгласно теорията и практиката се приема, че е приложима общата давност -
от сключване на сделката /Решение ***87 от 9.01.2012 г. по гр. д. № 1764/10 г.
на IV г. о.ВКС и Решение *** от 24.07.2013 г. по гр. д. № 392/12 г. на IV г. о.ВКС/.
В горния смисъл, от сключването на сделката – ***.***г. до предявяването на
настоящия иск /26.04.2018г./, не са минали пет години, не са налице отрицателни
процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск и същият се
явява допустим.
Съдът
намира иска за неоснователен, поради следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то, при сключването му, не е могло да разбира или да
ръководи действията си. В случаите, когато лицето, сключило договор е дееспособно, то може да
сключва договори и да поема задължения, които са валидни и пораждат целените
правни последици. Но ако към момента на действието лицето не е могло да го
разбира, действието се явява опорочено и може да бъде унищожено по съдебен ред.
(„Недействителност на сделките“, Соломон Розанис, 2009г.) Неразбирането на
действията е въпрос на доказване
в рамките на процеса. В правната теория се приема, че хипотезата на чл. 31 от
ЗЗД се отнася за случаите, в които липсва разумно
формирана човешка воля, насочена към постигане на определени правни последици. Невъзможността
за разбиране на действията означава липса на способност да бъдат разбрани
„свойствата„ на действията и постъпките. Да се разбира „свойството“ на
постъпките означава волеизявяващият да съзнава съдържанието на своята дейност,
извършвана от него, в това число и средствата, които използва и целта, която
преследва, т.е. в случая на чл. 31 от ЗЗД, е изключена нормална оценъчна
способност на волеизявяващия.
Релевантен момент за преценката на състоянието на невъзможност лицето да
разбира или ръководи действията си, е моментът на волеизявлението, обективирано
в договора, в случая договора за дарение, извършен на ***.***г. По-късно
настъпилото състояние, водещо до невъзможност на лицето да разбира или ръководи
действията си, се явява правно ирелевантно относно валидността на
волеизявлението. Миродавен е моментът на обективиране на волевата дейност, а не
този на решението или този на настъпването на резултата или също на развоя на
причинно-следствените промени в действителността. Съгласно задължителната
съдебна практика /Решение № 698/12.01.2011г. на III г.д. на ВКС по гр.д.
***/***г./ и съгласно указанията, дадени в ТР № 1/2009г на ОСГТК на ВКС, при
преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при сключването
му да разбира или да ръководи действията си, съдът е длъжен да съобрази всички съотносими и установени
към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране
на волята за осъществяване на процесната сделка, като отчете значението на
ангажираните доказателства /писмени
документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/,
съобразно изискванията на чл. 235 на ГПК, като заключенията на медицинските
експертизи следва да се преценят съобразно правилата на чл. 195 от ГПК и да се
разгледат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства, които
имат значение за решаване на спора.
По делото са
представени: искане за издаване на Удостоверение за наследници от ******г.,
подадено от ищцата, заявление до Служба по геодезия картография и кадастър СГКК
гр. Шумен, подадено от ищцата, Удостоверение от Община Шумен, поискано и
получено лично от ищцата.По делото са представени и приети медицински документи
– Амбулаторен
лист № ***г.; Медицинско направление изх. № ***г.; Епикриза от ***г.; 2 бр.
епикризи от ***г., които са свързани със здравословното състояние на М.М.С..
По делото са разпитани свидетелите П. Х. - адвокат и А. А. - нотариус.
От показанията на свидетеля П. Х. се установява, че при срещите си с
ищцата по повод извършване на сделката, свидетелят не е забелязал да има
някакви физически или психически проблеми, разсъждавала съвсем адекватно, била
адекватна в контекста на темата за жилището. Свидетелят заявява, че се уверил
какво е желанието на майката, а именно - да прехвърли нейните идеални части на М.,
да й ги дари. Сочи, че по време на сделката ищцата е била адекватна и е нямало
момент, в който тя да напусне нотариалната кантора, преди адвокатът да си е тръгнал. От показанията на св. А.А. се
установява, че по време на изповядване на сделката, е изпълнена стандартната
процедура, за да се убеди нотариусът дали възрастните хора разбират за какво
става дума , дали искат право на обитаване, къде живеят. Свидетелката заявява,
че категорично е установила, че жената/ ищцата / разбира за какво става въпрос.
Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, като ги преценява на
основание чл. 172 от ГПК, намирайки ги последователни, житейски логични и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Не се споделя становището
на процесуалния представител на ищцата, че тези двама свидетели са
заинтересовани от изхода на делото, доколкото липсват индиции за такава
заинтересованост. По делото е проведен разпит и на св. Р. Д. - син на ищцата и
брат на ответницата, като от показанията
му се установява, че след ***г. майка му започнала да има по-забавени действия,
по-забавени мисли, да позабравя. Съдът констатира, че твърдението на свидетеля,
че ищцата, през ***г. е получила „сърдечен“
инфаркт, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и че са
налице противоречия относно неговите твърдения за близки отношения с нотариуса
и посоченото в показанията от св. А..
От
заключението на изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза, което
съдът кредитира, се установява, че ищцата страда от „смесена корова и подкорова
форма на деменция“. Експертите сочат, че нарушенията на когнитивната и
емоционална сфера не са изразени в степен, в която да лишава освидетелстваната
от годността да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи
постъпките си, както и да се грижи за интересите си към настоящия момент. Към
датата на сделката - ***.***г., според експертите, няма данни да е била
нарушена годността на ищцата да разбира свойството и значението на действията
си и да ръководи постъпките си. Освен горното, вещите лица посочват, че при
извършеното изследване не са се установили данни за загуба на спомен към
времето на изповядване на сделката, като в действителност освидетелстваната подробно
разказва за събитията от въпросния период, както и за самия ден /***.***г./, но
твърди, че била подведена. Съобразявайки всичко гореизложено и анализирайки всички
относими доказателства по делото, съдът намира, че ищцата не доказа тезата си, че
към момента на изповядване на сделката - ***.***г., не е могла да разбира
свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, поради
което намира, че искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора, разноски се дължат само в полза на ответницата, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Направено е съответно искане и доказателства за сторени
такива в размер на 1415лв. - за адвокатско възнаграждение и съдебни разноски .
По изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл. 31, ал.1 от ЗЗД от М.М.С., ЕГН **********, пост. адрес: ***, за унищожение на договор за дарение на
недвижим имот от ***.***г., обективиран в НА ***, том VI, рег. № ***, дело № ***/ ***.***г.,
издаден от Нотариус А., с рег .№ *** по регистъра на НК на РБ, с който М.М.С., ЕГН **********,
дарява на М.Й.С., ЕГН **********, правото на собственост върху 2/3 идеални
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор АГКК,
с административен адрес на имота: гр. Шумен, ул. „В. “***, ***, ***, ***, който
се намира в сграда ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ 2.93 кв.м., заедно
с 2/3 ид. части от ***/100 000 ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: ******; под обекта: ******; над обекта: ******, съгласно схема №
***г на СГКК гр. Шумен, като дарителят си запазва пожизнено вещното право на
ползване върху дарената идеална част от жилището.
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН **********,
пост. адрес: ***, да заплати на М.Й.С., ЕГН **********, пост. адрес: ***, направените
по делото разноски в размер на 1415лв.(хиляда
четиристотин и петнадесет ) лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: