Р Е Ш Е Н И Е
726/19.7.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Мирослав
Марков
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1169
по описа за 2018 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявена от К.С.Б. срещу С.И.Б. за развод по
реда на чл.49, от.1 от СК. В срока за отговор на исковата молба, пред съда е
изложено споразумение по реда на чл.49, ал.4 от СК относно всички последици от
развода. В хода
на проведената служебна проверка относно допустимостта на изложеното
споразумение, съдът е
констатирал, че същото удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за
редовност, поради което производството по делото е продължено по реда на чл.49,
ал.5 от СК и чл.321, ал.5 от ГПК.
В искането си до съда,
съпрузите К.С.Б.
ЕГН ********** и С.И.Б. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, молят за постановяване на решение
за прекратяване на сключения между тях граждански брак, за който е съставен Акт
за граждански брак № ***/12.07.1998 г. от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Шумен, по взаимно съгласие. Съпрузите основават искането
си на твърдения за постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за прекратяване на брака. Навеждат твърдения, че от брака си имат
родено едно дете, което не е навършило пълнолетие. Постигнали са споразумение
по смисъла на чл. 51 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето
на детето, личните отношения на детето с другия родител
и издръжката на детето,
както и ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното
име и имуществените отношения, представено в писмен вид към молбата.
В
хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите се явяват лично
като поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото
помежду им споразумение. Потвърждават сериозното си и непоколебимо взаимно
съгласие за прекратяване на брака.
При преценката на
доказателствата, съдът взе предвид: ксерокопие на удостоверение за раждане от ***
г., издадено въз основа на акт за раждане №***/25.06.2001 г. от Община – Шумен,
оригинал на удостоверение за сключен граждански брак от 12.07.1998 г., за което
е съставен акт за граждански брак №***/12.07.1998 г. от Община – Шумен,
ксерокопие на нот. акт №***, том ***, рег. №***, дело №***/2002 г. на нотариус
С., с район на действие ШРС, ксерокопие на схема №***/18.05.2018 г. на СГКК –
Шумен, втори екземпляр от удостоверение за данъчна оценка изх. №***/31.05.2018
г. от Община – Шумен; социален доклад изх. №***/27.06.2018 г. на АСП ДСП –
Шумен.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени
следните фактически
констатации:
Молителите са съпрузи, на основание
сключения между тях граждански брак, за което обстоятелство от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Шумен е съставен Акт за граждански брак
№ ***/12.07.1998 г. От брака си имат
родено едно дете, което не е навършило пълнолетие - П.С. Б. с ЕГН **********.
Предвид
установените фактически
констатации, съдът след като съобрази
становищата на страните и съответните нормативни актове, формира следните правни изводи:
Двамата
молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, като решението им
за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят да се издирват мотивите
за прекратяване на брака. Едновременно с това прецени, че споразумението им
удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи
на закона и на морала. Ето защо намира, че следва да бъде утвърдено от съда, а
разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.
По
отношение на разноските, молителите са изразили становище, да останат така
както са направени. При завеждане на исковата молба се дължи такса в размер на
25 лева, на основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК, която е внесена по сметка на съда. При допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3
от Тарифата, се събира такса в размер до 40 лв.
Предвид посоченото, по делото следва да бъде
определена държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер
на 40,00 /четиридесет/ лв., която следва да се раздели между молителите.
К.С.Б.
следва да плати такса по споразумението в частта относно издръжката на детето в размер на 2 % върху тригодишните платежи, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
На
основание чл. 7, т.1 от същата Тарифа всеки от молителите следва да заплати
държавна такса по споразумението за имуществените отношения между съпрузите в
размер на 2% върху стойността на всеки дял.
Предвид гореизложеното, съдът на основание чл.330,
ал.3 от ГПК и чл.51, ал.2 от СК
Р Е
Ш И
Прекратява гражданския брак между К.С.Б.
с ЕГН ********** и С.И.Б. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, сключен на 12.07.1998 г., за което
обстоятелство от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен е
съставен Акт за граждански брак № ***/12.07.1998 г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.
Утвърждава постигнатото между
съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в както следва:
Предоставя
упражняването на родителските права по отношение на детето П.С. Б. с ЕГН **********, на бащата С.И.Б.
с ЕГН **********, като местоживеенето на детето се определя при бащата,
гр. Шумен, ул. *** №83, вх.2, ет.2, ап.28.
Определя
режим на лични отношения на майката К.С.Б. с ЕГН ********** с детето П.С. Б. с
ЕГН **********, както
следва:
Всяка първа и трета събота
и неделя от месеца за времето от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с
преспиване и петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в отпуск.
Осъжда
К.С.Б. с ЕГН **********, да плаща в
полза на детето П.С. Б. с ЕГН **********, чрез бащата С.И.Б.
с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130,00 лева (сто и тридесет лева), с падеж 5-то число на месеца за който се дължат,
считано от влизане на решението в сила, ведно със
законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК.
Молителите не си дължат
издръжка взаимно.
Придобитият по време на брака недвижим имот се
поделя, както следва:
В дял на С.И.Б. с ЕГН ********** се поставя и същият
става изключителен собственик на:
Апартамент №28 /двадесет и осем/, етаж 2 /втори/,
вход 2 /втори/ на ул.***“ №83, в гр.Шумен, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***, с площ от 55.98 кв.м., ведно с избено помещение №14,
със застроена площ от 3.63 кв.м., за който имот е съставен Нотариален акт №***,
том ***, рег.№ ***, дело № *** от 09.12.2002г. на Нотариус С. С., с рег. №***
от регистъра на нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Шумен.
Данъчната оценка на имота е 32 193,50 лева.
За уравнение на дяловете по отношение на описания недвижим имот К.С.Б. с ЕГН **********
е получила от С.И.Б. с ЕГН ********** сумата от 25 000 лева.
Страните
не притежават други движими и недвижими вещи подлежащи на делба.
След развода жената ВЪЗСТАНОВЯВА фамилното си име преди брака - С.
Осъжда С.И.Б.
с ЕГН **********, да
плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 20,00 лева,
представляваща държавна
такса за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл.6, т.3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; държавна такса в размер на 321,94 лева представляваща дължима
държавна такса по споразумението за имуществените отношения, върху ½ от
данъчната оценка на имота на основание чл. 7, т. 1 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъжда К.С.Б. с ЕГН **********, да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, както следва:
сумата
от 93,60 лв. представляваща дължима държавна такса по
споразумението за издръжка, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК;
сумата от 500,00 лв. /триста и пет лева/ представляваща дължима държавна
такса по споразумението за имуществените отношения, на основание чл. 7, т.1 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК;
и сумата от 20,00 лева,
представляваща държавна
такса за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл.6, т.3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК както и 5.00 /пет/ лева такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: