Р Е Ш Е Н И Е

 

439/14.5.2018г. ,            Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен                                                                седми състав

На 10 (десети) май                                                                      Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1183 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си до съда молителите Р.Д.К. и Д.М.К. излагат, че са съпрузи от 07.08.2013 година. По време на брака си имали родено едно дете – М.Д.К., роден на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

            В съдебно заседание всеки от молителите се явява лично, като потвърждава сериозното и непоколебимото си съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 07.08.2013 г. когато с акт № ***/07.08.2013 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Бургас сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – М.Д.К., роден на *** г. (видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ***/20.01.2014 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Варна).

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите. Молителят Д. К. следва да заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжката на малолетното дете – в размер на 93,60 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 07.08.2013 г., с акт за граждански брак № 136 от 07.08.2013 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Бургас между Д.М.К. с ЕГН **********,*** и Р.Д.К. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. Х.П. ***,  ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.М.К. и Р.Д. ПЕТРОВА споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака и Р.Д.К. ЗАПАЗВА фамилното име – К..

            2. Местоживеенето на роденото от брака дете М.Д.К. с ЕГН ********** се определя – при майката – Р.Д.К., на адрес ***. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М.Д.К. с ЕГН **********, се предоставя на майката Р.Д.К..

            4. Определя се режим на лични отношения на бащата Д.М.К. с детето М.Д.К. всяка първа и трета събота и неделя от месеца (с преспиване); както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            5. Бащата Д.М.К. се задължава да изплаща на детето си М.Д.К., чрез неговата майка и законен представител Р.Д.К., месечна издръжка в размер на 130,00 лв. (сто и тридесет лева), считано от 30.04.2018 г., платима на първо число от месеца, за който се дължи, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

            6. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

            7. Молителите не са придобивали недвижими имоти, а притежаваните движими вещи са поделили извънсъдебно.

            8.  Семейното жилище, находящо се в гр. Бургас е напуснато от двамата молители, поради което не се предоставя за ползване.

9. Молителите приемат в отношенията помежду си, че разноските по делото, представляващи първоначална държавна такса се поемат от молителката Р.К..

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 (четиридесет) лв., като ОСЪЖДА Д.М.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лв. и ОСЪЖДА Р.Д.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.

            ОСЪЖДА Д.М.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 93,60 лв. (деветдесет и три лева и 60 стотинки).

            Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, чрез пълномощника.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

                                                                                  Районен съдия: