Р Е Ш Е Н И Е

466/18.5.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На петнадесети май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 1222 по описа на ШРС за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Д.Ж.С. с ЕГН ********** и Л.Р.С. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес ***, чрез адв. И.Г.Т.от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, като молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Молителите се явяват лично в съдебно заседание и заедно с упълномощения си адв. С.К.от ШАК, като молят да се постанови съдебно решение, с което брака бъде прекратен и бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Д.С. и Л.С. са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 22.06.2002г. в гр.Шумен, за което бил съставен Акт за граждански брак № 0159/22.06.2002г. От брака си имат родени две деца – М.Л.С., роден на ***г. и П.Л.С., роден на ***г. Споразумели са се относно родителските права, издръжката и местоживеенето на децата. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и обосновава следните правни изводи:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на децата, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище и фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на молителите се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса при допускане на развода, която следва да бъде 40 лева. Предвид, че при образуване на делото е заплатена такса в размер на 25 лв. от Д.С., то молителят следва да заплати такса в размер на 15 лв. за допускане на развода, както и държавна такса върху присъдените размери на издръжката по отношение на децата, която е в размер общо на 187.20 лв.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Л.Р.С. с ЕГН ********** и Д.Ж.С. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № 159/22.06.2002 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Шумен от ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

І. Родителските права върху родените от брака деца М.Л.С. с ЕГН ********** и П.Л.С. с ЕГН ********** се предоставят на майката Д.Ж.С. с ЕГН **********, като местоживеенето на децата е на адрес гр.***.

ІІ. Бащата Л.Р.С. с ЕГН ********** има право на лични контакти с децата М. и П., както следва: всяка събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя; всяка година на 25 и 26 декември от 10.00 часа на 25 декември до 18 часа на 26 декември с преспиване; всяка година на 29 и 30 декември от 10.00 часа на 29 декември до 18 часа на 30 декември с преспиване; всяка година първата половина от Великденските празници с преспиване; всяка година от 15 дни с преспиване през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск; рождените дни на децата се празнуват заедно.

ІІІ. Бащата Л.Р.С. с ЕГН ********** ще заплаща на М.Л.С. с ЕГН ********** и П.Л.С. с ЕГН ********** месечни издръжки в размер на по 130 лв. (сто и тридесет лева) на всяко дете, чрез неговата майка и законен представител Д.Ж.С. с ЕГН **********, платими в брой срещу разписка до 15- то число на месеца, за който се дължат, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила до настъпването на законна причина, изменяща или прекратяваща правото на издръжка към децата;

IV. Семейното жилище, собственост на родителите на молителя Л.Р.С.,*** ще се ползва и от двамата молители, като Л.С. ще ползва хола, а Д.С. ще ползва останалите помещения, като сервизните помещения ще се ползват и от двамата. Ползването на жилището от молителката е със срок до навършване на пълнолетие на децата, а ако същата установи фактическо съжителство с трето лице или сключи граждански брак с трето лице, ползването се прекратява от настъпване на съответното обстоятелство.

V. След прекратяване на брака съпрузите нямат претенции за заплащане на издръжка един към друг;

VI. След прекратяване на брака молителката продължава да ползва брачното си фамилно име – С.;

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 40 (четиридесет лева), от които е внесена държавна такса 25 лева.

ОСЪЖДА Л.Р.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие, както и сумата от 187.20 лв. (сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 лв. (пет) лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: