Р      Е     
Ш      Е      Н     
И      Е
969/5.11.2018г.
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на четвърти октомври, през две хиляди и осемнадесета    година , в състав :
при секретаря 
А. П. , като разгледа докладваното 
от  районният  съдия 
бр.д. №1263 по описа за 2018  г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производство по  чл.50 
от СК 
Делото
е образувано въз основа на искова молба депозирана от А.Р.М.,  ЕГН **********  с адрес ***  срещу  Ф.Р.М., ЕГН **********  с адрес *** ,
с която моли бракът им да бъде прекратен  по исков ред , без произнасяне за вината  . Впоследствие страните заявяват  , че са постигнали сериозно и непоколебимо
съгласие за прекратяване на брака им по взаимно съгласие . Представят
изготвеното споразумение по чл.51 от СК и молят да бъде одобрено от съда . Във
връзка с горното молят съда , по реда на чл.214 ал.1 от ГПК  да допусне промяна в правното основание на
иска, като същият се счита заведен по реда на чл.50 СК.
С
оглед  становището на страните, съдът с
протоколно определение от 04.10.2018г. , на основание чл.214 от ГПК е допуснал
изменение на основанието на първоначално предявения иск от чл.49 от СК на чл.50
от СК .
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: от Удостоверение за сключен граждански
брак  , издадено въз основа на Акт  №*** г. на
Община Шумен    е видно , че
страните са съпрузи от *** г.  
Съдът
констатира  , че молбата за допускане на
развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна
споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между
съпрузите . Те твърдят , че от родените от брака деца са пълнолетни  и поради липсата на доказателства в обратен
смисъл , съдът приема горното обстоятелство за доказано . Постигнатото между
съпрузите съгласие  отговаря на  изискванията на закона и морала ,   поради което няма пречки за одобряването му.
С оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени от мъжа , остатъкът до пълния размер , а именно 15 лева също е дължим от него , съгласно предвиденото в Споразумението по чл.51 от СК.
Водим
от горното, съдът 
Р   Е  
Ш   И:
           ПРЕКРАТЯВА  сключения на *** г.
  , с  Акт  №*** на Община Шумен , ГРАЖДАНСКИ БРАК   между А.Р.М.,  ЕГН **********  с адрес ***   и Ф.Р.М.,
ЕГН ********** 
с
адрес ***,    ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .
УТВЪРЖДАВА  постигнатото между А.Р.М.,  ЕГН **********   и Ф.Р.М., ЕГН **********  , споразумение по чл.51 от
СК  както следва:
·       
След
прекратяване на брака съпругата Ф.Р.М., ЕГН **********  ЗАПАЗВА   брачното си фамилно име  М. 
·       
След
прекратяване на брака страните НЕ СИ
ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА .
·       
Съпрузите
не притежават ПАРИЧНИ ВЛОГОВЕ .
Съпрузите не притежават в режим па СИО,
МПС и недвижими имоти. ДВИЖИМИТЕ ВЕЩИ
са поделени между съпрузите извънсъдебно.
·       
Страните нямат претенции да получат дял от
ЛИЧНОТО ИМУЩЕСТВО  па другия съпруг , съобразно разпоредбата на
СК.
·       
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ  в гр. Шумен, ул. „***, собственост на
родителите на молителя А.Р.М., 
ЕГН **********     е напуснато от 
него занапред ще се ползва само от молителката Ф.Р.М., ЕГН **********  
ОСЪЖДА  А.Р.М.,  ЕГН: **********    да заплати в полза на  бюджета на СВ  , по сметка на ШРС , сумата 15 (петнадесет) лева , представляваща остатъка от определената държавна такса .
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: