Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

969/5.11.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание на четвърти октомври, през две хиляди и осемнадесета    година , в състав :  

                                                                                            СЪДИЯ:   Зара Иванова

при секретаря  А. П. , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  бр.д. №1263 по описа за 2018  г., за да се произнесе взе предвид:  

Производство по  чл.50  от СК

Делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от А.Р.М.,  ЕГН **********  с адрес ***  срещу  Ф.Р.М., ЕГН **********  с адрес *** , с която моли бракът им да бъде прекратен  по исков ред , без произнасяне за вината  . Впоследствие страните заявяват  , че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им по взаимно съгласие . Представят изготвеното споразумение по чл.51 от СК и молят да бъде одобрено от съда . Във връзка с горното молят съда , по реда на чл.214 ал.1 от ГПК  да допусне промяна в правното основание на иска, като същият се счита заведен по реда на чл.50 СК.

С оглед  становището на страните, съдът с протоколно определение от 04.10.2018г. , на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на основанието на първоначално предявения иск от чл.49 от СК на чл.50 от СК .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: от Удостоверение за сключен граждански брак  , издадено въз основа на Акт  №*** г. на Община Шумен    е видно , че страните са съпрузи от *** г.  

Съдът констатира  , че молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между съпрузите . Те твърдят , че от родените от брака деца са пълнолетни  и поради липсата на доказателства в обратен смисъл , съдът приема горното обстоятелство за доказано . Постигнатото между съпрузите съгласие  отговаря на  изискванията на закона и морала ,   поради което няма пречки за одобряването му.

С оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени от  мъжа  , остатъкът до пълния размер , а именно 15 лева  също е дължим от него , съгласно предвиденото в Споразумението по чл.51 от СК.

Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И:  

           ПРЕКРАТЯВА  сключения на *** г.   , с  Акт  №*** на Община Шумен , ГРАЖДАНСКИ БРАК   между А.Р.М.,  ЕГН **********  с адрес ***   и Ф.Р.М., ЕГН **********  с адрес ***,    ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .

УТВЪРЖДАВА  постигнатото между А.Р.М.,  ЕГН **********   и Ф.Р.М., ЕГН **********  , споразумение по чл.51 от СК  както следва:

·        След прекратяване на брака съпругата Ф.Р.М., ЕГН **********  ЗАПАЗВА   брачното си фамилно име  М.

·        След прекратяване на брака страните НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА .

·        Съпрузите не притежават ПАРИЧНИ ВЛОГОВЕ . Съпрузите не притежават в режим па СИО, МПС и недвижими имоти. ДВИЖИМИТЕ ВЕЩИ са поделени между съпрузите извънсъдебно.

·        Страните нямат претенции да получат дял от ЛИЧНОТО ИМУЩЕСТВО  па другия съпруг , съобразно разпоредбата на СК.

 

·        СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ  в гр. Шумен, ул. „***, собственост на родителите на молителя А.Р.М.,  ЕГН **********     е напуснато от  него занапред ще се ползва само от молителката Ф.Р.М., ЕГН ********** 

 

ОСЪЖДА  А.Р.М.,  ЕГН: **********    да заплати в полза на  бюджета на СВ  , по сметка на ШРС , сумата 15 (петнадесет) лева , представляваща остатъка от определената държавна такса .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

СЪДИЯ: