Р Е Ш Е Н И Е

569/8.6.2018г., гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав

Районен съдия: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1285 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.50 от СК.

Депозирана е молба от Р.И.И., ЕГН **********,*** и Р.И.И., ЕГН **********,***, в която излагат, че са сключили граждански брак на 06.05.1988 г., като от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

Молителите твърдят, че са взели сериозно и непоколебимо решение за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Двамата съпрузи представят споразумение относно всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.51 от СК. На основание изложеното, молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им по взаимно съгласие и одобри споразумението им по чл.51 от СК.

В съдебно заседание двамата съпрузи се явяват лично и заявяват, че поддържат молбата си за прекратяване на брака, както и представеното споразумение.

След запознаване със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът от фактическа и правна страна прие за установено следното: От приложеното Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на Акт за сключен гр. брак № 0005 от 06.05.1988 г. на дл. лице по гр. състояние при Община Русе, се доказва по категоричен начин, че Р.И.И., ЕГН ********** и Р.И.И., ЕГН **********, са сключили граждански брак 06.05.1988 година. И двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на гражданския им брак, което поддържат пред съда, като представят и писмено споразумение по чл.51 от СК за уреждане на личните им и имуществени отношения след развода. Последното отговаря на изискванията на закона, не противоречи на морала, поради което няма пречки за одобряването му.

Позовавайки се на изложеното, съдът намира, че разглежданата молба е основателна и доказана, поради което следва да се уважи.

По делото не са ангажирани доказателства, относно получаваните от молителите доходи, но с оглед трудоспособната им възраст съдът приема, че те са в състояние да реализират такива, поне в размер на минималната работна заплата за страната, поради което определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева, като констатира, че молителката е внесла сума в размер на 25.00 лв. Ето защо и с оглед постигнатото между страните споразумение, молителят следва да бъде осъден да заплати остатъка от дължимата за водене на делото държавна такса, в размер на 15.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.И.И., ЕГН **********,*** и Р.И.И., ЕГН **********,***, сключен с Акт за граждански брак № 0005 от 06.05.1988 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Русе, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

ОДОБРЯВА постигнатото между двамата писмено споразумение по чл.51 от СК, по силата на което:

Страните, след прекратяване на брака, няма да си дължат един на друг издръжка и нямат претенции за издръжка един към друг.

Страните заявяват, че не притежават общо семейно жилище.

По време на брака си страните нямат придобито общо имущество, което да е предмет на делба.

След прекратяване на брака молителката ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – И. и за в бъдеще ще се именува Р.И.И..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото, в размер на 40.00 лв. /четиридесет лева/.

ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в размер на 15.00 лева /петнадесет лева/, представляваща остатък от дължимата държавна такса за водене на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :